Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/217“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>натърти князът, — сега е настъпил удобният момент да направим едно върховно усилие за обединението на страната .. Аз мисля, не без Русия зад нашия гръб такова едно нещо ще бъде авантюризъм.</i> В. | + | <i>натърти князът, — сега е настъпил удобният момент да направим едно върховно усилие за обединението на страната .. Аз мисля, не без Русия зад нашия гръб такова едно нещо ще бъде авантюризъм.</i> В. Геновска, СГ, 85-86. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮРИ`Н</b> <i>м. Минер.</i> 1. Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с жълт или кафявочервен цвят. | ||
| − | + | 2. Минерал — разновидност на натриевия или калиево-натриевия фелдшпат с ярък, златисто-жълт цвят, който служи за изработване на евтини изделия; слънчев камък. | |
— Фр. aventurine. | — Фр. aventurine. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮРИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> авантюрин. <i>Авантюринова глазура.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮРИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. Човек, който е склонен към авантюри, който търси рисковани приключения или предприема рисковани начинания. <i>Той приличаше на баща си, тоя Киров. Бащата, оставил сина си сирак на 6 години, е бил странен човек, авантюрист.</i> Зл. Чолакова, БК, 16. <i>Ние, хората от трета класа, които ще слезем там [в Буенос Айрес], сме авантюристи. Хора, които търсят щастието. ..</i> Б. Шивачев, ПЮА, 57. | ||
| − | + | 2. Лекомислен, безпринципен, непочтен човек, който разчита на случаен успех чрез рисковани дела. <i>Тук, обаче, са попаднали и истински авантюристи, пройдохи, нехранимайковци и полулумпенизирани елементи.</i> Г. Караславов, ПМ, 16-17. <i>Тоя чапкънин, като шеф на една цяла банда авантюристи, право или косвено е причинявал такива безчестия, оскърбления и маскарлъци както на българското, така и на турското население в Шумен.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 275. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Лекомислен, безпринципен, непочтен човек, който разчита на случаен успех чрез рисковани дела. <i>Тук, обаче, са попаднали и истински авантюристи, пройдохи, нехранимайковци и полулумпенизирани елементи.</i> Г. Караславов, ПМ, 16-17. <i>Тоя | ||
— От фр. aventurier през рус. авантюрист. — П. Кисимов, Откритието на Америка (превод), 1876. | — От фр. aventurier през рус. авантюрист. — П. Кисимов, Откритието на Америка (превод), 1876. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВАНТЮРИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>прил.</i> 1. Който е склонен към авантюри, към често рисковани, необмислени действия; авантюристически. | ||
| − | + | 2. Основан на авантюра, който е резултат на авантюра; необмислен, авантюристически. <i>След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст бащата пропиля сума нещо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. Х, 64. <i>Авантюристични планове. Авантюристична политика.</i> | |
| − | |||
| − | 2. Основан на авантюра, който е резултат на авантюра; необмислен, авантюристически. <i>След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст бащата пропиля сума нещо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. | ||
3. Присъщ на авантюрист (в 1 знач.); авантюристически. <i>Той не очакваше такава сериозност и докато го гледаше, действеният му, авантюристичен дух надуши, че тук ще става нещо.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 38-39. <i>Авантюристични наклонности.</i> | 3. Присъщ на авантюрист (в 1 знач.); авантюристически. <i>Той не очакваше такава сериозност и докато го гледаше, действеният му, авантюристичен дух надуши, че тук ще става нещо.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 38-39. <i>Авантюристични наклонности.</i> | ||
| − | 4. Който е изпълнен с авантюри, с приключения; бурен, авантюристически. <i>Светът на жена му Вера Василева всъщност бе ясен като на длан,.., свят,.. — по-скоро със | + | 4. Който е изпълнен с авантюри, с приключения; бурен, авантюристически. <i>Светът на жена му Вера Василева всъщност бе ясен като на длан,.., свят,.. — по-скоро със споменен, отколкото с авантюристичен характер.</i> Д. Цончев, ЛВ, 24. <i>Той водеше необикновено авантюристично съществуване.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 346. <i>Авантюристичен живот.</i> |
| − | |||
| − | |||
5. В който се описват или представят авантюри, приключения; приключенски. <i>Даскалът четеше някакъв авантюристичен роман с цветни корици, върху които бе нарисувана огромна ракета, излетяла в стратосферата.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 14. <i>Авантюристичен филм.</i> | 5. В който се описват или представят авантюри, приключения; приключенски. <i>Даскалът четеше някакъв авантюристичен роман с цветни корици, върху които бе нарисувана огромна ракета, излетяла в стратосферата.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 14. <i>Авантюристичен филм.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Авантюристичен. <i>Една крайно | + | <b>АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Авантюристичен. <i>Една крайно интересна{{попр|Добавяне на изпусната буква в думата „интересн“.}} фигура, тоя прочут тогава Хаджиенов: човек с авантюристически дух,..; достатъчно изобретателен, за да стане десет пъти милионер, още повече непридвидлив, за да се опропастява периодически всеки пет години.</i> С. Радев, ССБ I, 290. |
| − | + | ---- | |
| − | АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> авантюристически; авантюристично. <i>Постъпва авантюристически.</i> | + | <b>АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> авантюристически; авантюристично. <i>Постъпва авантюристически.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АВАНТЮРИСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> авантюристичен; авантюристически. <i>Настроен авантюристично.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | АВАНТЮРИ`СТКА <i>ж.</i> Жена авантюрист. | + | <b>АВАНТЮРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена авантюрист. <i>— Литовски, ти знаеш, че аз пари нямам да дам на тая авантюристка .. Но тая екзалтирана жена е способна на нов скандал и във време на венчавката ми.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 108. <i>Хитро змийче, нахална авантюристка! Така здраво беше уплела мъжа й, че ако стане нещо, можеше да се изплъзне като увлечена наивка, а той щеше да иде на бесилката.</i> Х.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} Русев, ПЗ, 300. |
| − | + | ---- | |
| − | АВАНТЮРИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Авантюристичен; авантюрски. <i>На една толкоз корумпирана почва, каквато е Цариград, ще може пак да се оперира, и ще се намери храна за моя немирен и деятелен нрав, както и случаи за моя авантюристки занаят.</i> Ст. Миларов, СЦТ, 49. | + | <b>АВАНТЮРИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Авантюристичен; авантюрски. <i>На една толкоз корумпирана почва, каквато е Цариград, ще може пак да се оперира, и ще се намери храна за моя немирен и деятелен нрав, както и случаи за моя авантюристки занаят.</i> Ст. Миларов, СЦТ, 49. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АВАНТЮ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Авантюристичен; авантюристки. У <i>него твърдо бе заседнала мисълта да се впусне в кръгосветско пътешествие — пешком .. Старанията на приятелите му да го отвърнат от тоя авантюрски мерак, останаха напусто.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 146-147. <i>По-после, повдигнал [Хр. Ботев] страшна буря против себе си от страна на браилското общество, по причина на своя неспокоен авантюрски живот, той заряза „Дума“ и дойде на 1871 год. в Галац.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 166. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АВА`РИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ава`рин</b> <i>м. Истор.</i> Изчезнал народ от тюркски произход, населявал Балканския полуостров от 555 до 805 г. <i>Хуните, а след тях и аварите при обсадата на Анхиало .. пощадили банските сгради.</i> Н. Ненков и др., БС, 9. <i>При император Маврикий 582-602 г. той [гр. Дръстър] бил завзет от аварите, които</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:18, 24 юни 2013
натърти князът, — сега е настъпил удобният момент да направим едно върховно усилие за обединението на страната .. Аз мисля, не без Русия зад нашия гръб такова едно нещо ще бъде авантюризъм. В. Геновска, СГ, 85-86.
АВАНТЮРИ`Н м. Минер. 1. Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с жълт или кафявочервен цвят.
2. Минерал — разновидност на натриевия или калиево-натриевия фелдшпат с ярък, златисто-жълт цвят, който служи за изработване на евтини изделия; слънчев камък.
— Фр. aventurine.
АВАНТЮРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от авантюрин. Авантюринова глазура.
АВАНТЮРИ`СТ м. 1. Човек, който е склонен към авантюри, който търси рисковани приключения или предприема рисковани начинания. Той приличаше на баща си, тоя Киров. Бащата, оставил сина си сирак на 6 години, е бил странен човек, авантюрист. Зл. Чолакова, БК, 16. Ние, хората от трета класа, които ще слезем там [в Буенос Айрес], сме авантюристи. Хора, които търсят щастието. .. Б. Шивачев, ПЮА, 57.
2. Лекомислен, безпринципен, непочтен човек, който разчита на случаен успех чрез рисковани дела. Тук, обаче, са попаднали и истински авантюристи, пройдохи, нехранимайковци и полулумпенизирани елементи. Г. Караславов, ПМ, 16-17. Тоя чапкънин, като шеф на една цяла банда авантюристи, право или косвено е причинявал такива безчестия, оскърбления и маскарлъци както на българското, така и на турското население в Шумен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 275.
— От фр. aventurier през рус. авантюрист. — П. Кисимов, Откритието на Америка (превод), 1876.
АВАНТЮРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. прил. 1. Който е склонен към авантюри, към често рисковани, необмислени действия; авантюристически.
2. Основан на авантюра, който е резултат на авантюра; необмислен, авантюристически. След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст бащата пропиля сума нещо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 64. Авантюристични планове. Авантюристична политика.
3. Присъщ на авантюрист (в 1 знач.); авантюристически. Той не очакваше такава сериозност и докато го гледаше, действеният му, авантюристичен дух надуши, че тук ще става нещо. Е. Кузманов, ЧДБ, 38-39. Авантюристични наклонности.
4. Който е изпълнен с авантюри, с приключения; бурен, авантюристически. Светът на жена му Вера Василева всъщност бе ясен като на длан,.., свят,.. — по-скоро със споменен, отколкото с авантюристичен характер. Д. Цончев, ЛВ, 24. Той водеше необикновено авантюристично съществуване. Стр. Кринчев, СбЗР, 346. Авантюристичен живот.
5. В който се описват или представят авантюри, приключения; приключенски. Даскалът четеше някакъв авантюристичен роман с цветни корици, върху които бе нарисувана огромна ракета, излетяла в стратосферата. Ив. Мартинов, ДТ, 14. Авантюристичен филм.
АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Авантюристичен. Една крайно интересна* фигура, тоя прочут тогава Хаджиенов: човек с авантюристически дух,..; достатъчно изобретателен, за да стане десет пъти милионер, още повече непридвидлив, за да се опропастява периодически всеки пет години. С. Радев, ССБ I, 290.
АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. авантюристически; авантюристично. Постъпва авантюристически.
АВАНТЮРИСТИ`ЧНО. Нареч. от авантюристичен; авантюристически. Настроен авантюристично.
АВАНТЮРИ`СТКА ж. Жена авантюрист. — Литовски, ти знаеш, че аз пари нямам да дам на тая авантюристка .. Но тая екзалтирана жена е способна на нов скандал и във време на венчавката ми. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 108. Хитро змийче, нахална авантюристка! Така здраво беше уплела мъжа й, че ако стане нещо, можеше да се изплъзне като увлечена наивка, а той щеше да иде на бесилката. Х.* Русев, ПЗ, 300.
АВАНТЮРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Авантюристичен; авантюрски. На една толкоз корумпирана почва, каквато е Цариград, ще може пак да се оперира, и ще се намери храна за моя немирен и деятелен нрав, както и случаи за моя авантюристки занаят. Ст. Миларов, СЦТ, 49.
АВАНТЮ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Авантюристичен; авантюристки. У него твърдо бе заседнала мисълта да се впусне в кръгосветско пътешествие — пешком .. Старанията на приятелите му да го отвърнат от тоя авантюрски мерак, останаха напусто. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 146-147. По-после, повдигнал [Хр. Ботев] страшна буря против себе си от страна на браилското общество, по причина на своя неспокоен авантюрски живот, той заряза „Дума“ и дойде на 1871 год. в Галац. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.
АВА`РИ мн., ед. (рядко) ава`рин м. Истор. Изчезнал народ от тюркски произход, населявал Балканския полуостров от 555 до 805 г. Хуните, а след тях и аварите при обсадата на Анхиало .. пощадили банските сгради. Н. Ненков и др., БС, 9. При император Маврикий 582-602 г. той [гр. Дръстър] бил завзет от аварите, които
