Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/545“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Asphodelus albus. <i>Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“.</i> Пр, 1952, кн. 6, 70. | Asphodelus albus. <i>Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“.</i> Пр, 1952, кн. 6, 70. | ||
| − | + | — От тур. bardak. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДУ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардук; стомничка, бардаче, барде. <i>— А ти иди донеси бардучето със студена вода. Аз си имам в торбата и сиренце, ще похапна.</i> Д. Марчевски, ДВ, 125. <i>Пихме стара дренчена ракия от изкусно гравирано оловно бардуче.</i> А. Каралийчев, С, 22. <i>Подир няколко дена жар сипнало слънцето, сякаш запламтяла земята. И за месец-два, до края на лятото пресъхнали изворите, изгорели нивите, завайкали се хората за бардуче водица.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 110. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДУ`ЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардуче; стомничка, барденце. <i>— Кръстинке, .., я кума ти ни донесе бардученцето с ракийцата, донеси и цанцарката и ни залей по една ракийца{{попр|Отпечатано: „ракиица“.}}, ..; сбор е туй и ние да се поразвеселим.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 177. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДУ`ЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Умал. от</i> бардук; стомничка, бардачец, барде. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РЕ`</b> и <b>ба`ри`</b>, (съкр.) <b>бар</b> <i>нареч. Диал.</i> Поне, барем, барим. <i>Мина се година. Надея се да си дойде Братойо с детето, или баре само детето да изпрати, надея се — нема никого.</i> Т. Влайков, Съч. I, 35-36. <i>Да не е този вир под ракитака, той ще прегази и пак би минал отвъд баре веднъж.</i> П. Тодоров, И, 7. <i>Нема никой юнак да се найме, / да излезне юнаку насреща, / .. / , да отъвне чиста Света гора. / Като нема юнак да се найме, / хайде бари да я продадеме, / негли сички само да гинеме!</i> Нар. пес., СбНУ ХПИ, 58. <i>И Милан отседна клети / да почине бар за миг.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 164. <i>— Дане, любе, Дане, / .. / бой щем да се бием, / мож да ни убият, / вий нема да чуйте, / да ни пожелейте / бар една година.</i> Нар. пес., СбВСт, 204. |
| − | — От прес. през тур. | + | — От прес. през тур. bari. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РЕЗ</b> <i>м. Диал.</i> Бариш. <i>Която мома барез няма, / Щерьо ша й купи.</i> Нар. пес., СбГЯ, 144. |
| − | — От фр. | + | — От фр. barège през рум. bariş, bareş. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРЕ`Л</b> <i>м.</i> Единица за вместимост и обем на течности в САЩ, Канада, Англия и др. страни, варираща от 117,3{{попр|Премахване на излишен интервал.}} до 182,5 литра. <i>Цените на петрола се повишиха .. Мексико и Венецуела обявиха, че ще намалят производството си с 450 000 барела.</i> Д, 1998, бр. 137, 4. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαρἐλι през ит. barella и англ. barrel. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРЕЛЕ`Ф</b> <i>м.</i> Леко изпъкнал скулптурен образ или орнамент върху плоска повърхност. <i>Стените на дворците били украсени с барелефи, които изобразявали царските съветници, военачалниците.</i> Л. Мелнишки, Н, 49-50. <i>И досега на стената на този гроб [на Чарлз Дарвин] има малък барелеф. На него е изобразена глава на мъж с буйна гъста брада, с високо изпъкнало чело и голо теме.</i> Н. Боев, Г, 6. <i>Букурещ е оформен до голяма степен в румънски стил, .. Срещат се много сводести прозорци и врати ( .. ), високи кули, .., тежки портали с барелефи.</i> Г. Белев, КР, 20. <i>За помен на туй завоевание на Тита била въздигната в Рим мраморна триумфална арка; на нея еще и досега са видни барелефите, които изобразяват храмовите съдове, и други предмети на користи, зети при разграбянието на Йерусалим.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 274. <i>От Москва явяват, че тамошний изкусний Рамазанов работи на барелеф за велика статуя за спомян на цар Никола.</i> БДн, 1857, бр. 10, 38. |
| − | + | — От фр. bas-relief. — Друга форма: <em>барелие`ф</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРЕЛЕ`ФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил.</i> Който се отнася до барелеф. <i>В края на улицата е Александрийският театър — .. Грамадното здание със светложълти плоскости на фресковата багра и коринтски колони, над които стои барелефен фриз с разперен Николаевски орел.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 21. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРЕЛЕ`ФНО</b>. <i>Нареч. от</i> барелефен. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РЕМ</b> и <b>БА`РИ`М</b> <i>нареч. Простонар.</i> Поне. <i>— Друго кажи, друго. Ти барем ходиш по селата, всичко знаеш.</i> Й. Йовков, ВАХ, 65. <i>„Ще гледам в събота да стигна там или во неделя барем, та през това време добре ще бъде да додете и Вие на свиждане.“</i> Н. Ферманджиев, РХ, 138. <i>— Като тръгнеш на бой в Косово, .., остави ми барем един брат.</i> Д. Яръмов, БП, 31. <i>— Че постойте де, барим едно кафенце да пийте.</i> Ив. Вазов, МЧ, 11. <i>Едно от първите искания е било и туй: ако не са разпространят, то барим да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия по сичките места и пристанища на империята.</i> Т. Шишков, ИБН, 164. <i>Барем си ерген, мамо, походих, / хубави моми, мамо полюбих.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 265. |
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>ба`ре</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРЕ`ТА</b> <i>ж.</i> 1. Вид кръгла мека шапка без периферия, с широко плитко дъно; баретка. <i>Нона се върна, облече коженото си палто, тури си също такава кожена барета и излезе.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 310. <i>Вместо каскет той носеше тъмнокафява барета.</i> З. Сребров, Избр. разк., 146. // Подобна по форма униформена шапка на ученички, моряци и др. <i>Идваха и ученичките от девическата гимназия, .. Изпод малките им кокетни барети се подаваха черни, кестеняви и руси кичури коса.</i> Д. Спространов, С, 202. <i>Моряшка барета. Ученическа барета.</i> |
| + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Служещи във военна или военизирана част със специално предназначение, чийто отличителен знак в униформата им е такава шапка с определен цвят. <i>Ако ние, баретите, заслужаваме похвала за нещо,</i> | ||
Текуща версия към 15:43, 8 октомври 2013
Asphodelus albus. Пречупени бяха стъблата и измръзнали върховете на листата на бардуна .. около хижа „Алеко“. Пр, 1952, кн. 6, 70.
— От тур. bardak.
БАРДУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардаче, барде. — А ти иди донеси бардучето със студена вода. Аз си имам в торбата и сиренце, ще похапна. Д. Марчевски, ДВ, 125. Пихме стара дренчена ракия от изкусно гравирано оловно бардуче. А. Каралийчев, С, 22. Подир няколко дена жар сипнало слънцето, сякаш запламтяла земята. И за месец-два, до края на лятото пресъхнали изворите, изгорели нивите, завайкали се хората за бардуче водица. Ст. Станчев, ПЯС, 110.
БАРДУ`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бардуче; стомничка, барденце. — Кръстинке, .., я кума ти ни донесе бардученцето с ракийцата, донеси и цанцарката и ни залей по една ракийца*, ..; сбор е туй и ние да се поразвеселим. Ил. Блъсков, ЗК, 177.
БАРДУ`ЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от бардук; стомничка, бардачец, барде.
БА`РЕ` и ба`ри`, (съкр.) бар нареч. Диал. Поне, барем, барим. Мина се година. Надея се да си дойде Братойо с детето, или баре само детето да изпрати, надея се — нема никого. Т. Влайков, Съч. I, 35-36. Да не е този вир под ракитака, той ще прегази и пак би минал отвъд баре веднъж. П. Тодоров, И, 7. Нема никой юнак да се найме, / да излезне юнаку насреща, / .. / , да отъвне чиста Света гора. / Като нема юнак да се найме, / хайде бари да я продадеме, / негли сички само да гинеме! Нар. пес., СбНУ ХПИ, 58. И Милан отседна клети / да почине бар за миг. Ив. Вазов, Съч. II, 164. — Дане, любе, Дане, / .. / бой щем да се бием, / мож да ни убият, / вий нема да чуйте, / да ни пожелейте / бар една година. Нар. пес., СбВСт, 204.
— От прес. през тур. bari.
БА`РЕЗ м. Диал. Бариш. Която мома барез няма, / Щерьо ша й купи. Нар. пес., СбГЯ, 144.
— От фр. barège през рум. bariş, bareş.
БАРЕ`Л м. Единица за вместимост и обем на течности в САЩ, Канада, Англия и др. страни, варираща от 117,3* до 182,5 литра. Цените на петрола се повишиха .. Мексико и Венецуела обявиха, че ще намалят производството си с 450 000 барела. Д, 1998, бр. 137, 4.
— От гр. βαρἐλι през ит. barella и англ. barrel.
БАРЕЛЕ`Ф м. Леко изпъкнал скулптурен образ или орнамент върху плоска повърхност. Стените на дворците били украсени с барелефи, които изобразявали царските съветници, военачалниците. Л. Мелнишки, Н, 49-50. И досега на стената на този гроб [на Чарлз Дарвин] има малък барелеф. На него е изобразена глава на мъж с буйна гъста брада, с високо изпъкнало чело и голо теме. Н. Боев, Г, 6. Букурещ е оформен до голяма степен в румънски стил, .. Срещат се много сводести прозорци и врати ( .. ), високи кули, .., тежки портали с барелефи. Г. Белев, КР, 20. За помен на туй завоевание на Тита била въздигната в Рим мраморна триумфална арка; на нея еще и досега са видни барелефите, които изобразяват храмовите съдове, и други предмети на користи, зети при разграбянието на Йерусалим. Н. Михайловски, РВИ (превод), 274. От Москва явяват, че тамошний изкусний Рамазанов работи на барелеф за велика статуя за спомян на цар Никола. БДн, 1857, бр. 10, 38.
— От фр. bas-relief. — Друга форма: барелие`ф.
БАРЕЛЕ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Който се отнася до барелеф. В края на улицата е Александрийският театър — .. Грамадното здание със светложълти плоскости на фресковата багра и коринтски колони, над които стои барелефен фриз с разперен Николаевски орел. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 21.
БАРЕЛЕ`ФНО. Нареч. от барелефен.
БА`РЕМ и БА`РИ`М нареч. Простонар. Поне. — Друго кажи, друго. Ти барем ходиш по селата, всичко знаеш. Й. Йовков, ВАХ, 65. „Ще гледам в събота да стигна там или во неделя барем, та през това време добре ще бъде да додете и Вие на свиждане.“ Н. Ферманджиев, РХ, 138. — Като тръгнеш на бой в Косово, .., остави ми барем един брат. Д. Яръмов, БП, 31. — Че постойте де, барим едно кафенце да пийте. Ив. Вазов, МЧ, 11. Едно от първите искания е било и туй: ако не са разпространят, то барим да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия по сичките места и пристанища на империята. Т. Шишков, ИБН, 164. Барем си ерген, мамо, походих, / хубави моми, мамо полюбих. Нар. пес., СбНУ XLVI, 265.
— Друга (диал.) форма: ба`ре.
БАРЕ`ТА ж. 1. Вид кръгла мека шапка без периферия, с широко плитко дъно; баретка. Нона се върна, облече коженото си палто, тури си също такава кожена барета и излезе. Й. Йовков, ЧКГ, 310. Вместо каскет той носеше тъмнокафява барета. З. Сребров, Избр. разк., 146. // Подобна по форма униформена шапка на ученички, моряци и др. Идваха и ученичките от девическата гимназия, .. Изпод малките им кокетни барети се подаваха черни, кестеняви и руси кичури коса. Д. Спространов, С, 202. Моряшка барета. Ученическа барета.
2. Обикн. мн. Служещи във военна или военизирана част със специално предназначение, чийто отличителен знак в униформата им е такава шапка с определен цвят. Ако ние, баретите, заслужаваме похвала за нещо,
