Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/473“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | испанските завоеватели през XVI в.). <i>Мрачни, изразителни и жестоки изглеждат боговете на ацтеките.</i> ВН, 1961, бр. 3060, 4. <i>Той [художникът К. Цонев] ще се възхищава от .. традициите на древното изкуство на | + | испанските завоеватели през XVI в.). <i>Мрачни, изразителни и жестоки изглеждат боговете на ацтеките.</i> ВН, 1961, бр. 3060, 4.<i>Той [художникът К. Цонев] ще се възхищава от .. традициите на древното изкуство на маите и ацтеките.</i> Е. Каранфилов, Б III, 196. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦТЕ`КСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> ацтек. <i>Ацтекски език. Ацтекски паметници.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЧИГЬО`З</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> Буден, нестеснителен, отворен, отракан. <i>— Отначало, другари съдии, те ми се представиха като брат и сестра — говореше Виктория, — но след това ние ги разбрахме и ги изгонихме .. — Гледай я ти, каква ачигьоз жена!</i> К. Калчев, СТ, 233. <i>— Ех, добра е инак, каже, ами е много ачигьоз. Па е, да ти кажа, и малко шаврива.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 46. <i>Още от младите си години той бил чалъшкан човек, или ачигьоз, както се изразяват людете от търговския лагер.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 69. <i>Наш Пенчо .., хитър, ачигьоз, щото и дявола не може го излъга.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 11. <i>Ачигьоз дете.</i> |
| − | — Тур. | + | — Тур. açıkgöz ’с отворени очи’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЧИГЬОЗЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на буден, нестеснителен, отворен човек. <i>Върви той с такава ревност, като че отива на бесилката; колкото души го срещнат по пътя, с изключение на децата и момите, на всички е длъжен да целуне ръка, съгласно с инструкциите, дадени от майка му; защото това било почит и „ачигьозлък“.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 129. |
| − | |||
| − | 1. Само <i>ед.</i> Качество на буден, нестеснителен, отворен човек. <i>Върви той с такава ревност, като че отива на бесилката; колкото души го срещнат по пътя, с изключение на децата и момите, на всички е длъжен да целуне ръка, съгласно с инструкциите, дадени от майка му; защото това било почит и „ачигьозлък“.</i> Ив. Хаджийски, БДНН | ||
2. Обикн. <i>мн.</i> Постъпки, прояви на човек, който е ачигьоз. | 2. Обикн. <i>мн.</i> Постъпки, прояви на човек, който е ачигьоз. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. açıkgözlük. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЧИ`К</b> <i>неизм. прил. Простонар</i>. 1. Ясен, открит. <i>— Какво ти се струва бе — прекъсна ме старецът. — Тя съвсем ачик работа… Оставили книжарницата, това огнище на просветата, в ръцете на една невежа…</i> П. Незнакомов, СНП, 49. <i>Открита душа носеше той — всичко бе ачик в него — и какво мисли, и колко пие.</i> Ц. Лачева, СА, 13. <i>— Словата ачик, ама не разбирам дотам какво казва.</i> Ив. Вазов, МЧ, 23. |
| − | <i> | + | 2. Като <i>нареч.</i> Ясно, открито. <i>Дедо Дичо .. пристъпи към вратата, отвори я и у мрачината не вижда, ама чува .. ачик чува, че некой стене, пъшка!</i> М. Георгиев, Избр. разк., 77. <i>— Как? Истината? .. / Тя никога ачик се не говори!</i> Д. Подвързвачов, Б, 119. |
| − | + | ◇ <b>На (в) ачика (ачик)</b>. 1. На открито място. <i>— По-сръчно пипайте, хей, не се помайвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината…</i> С. Северняк, ОНК, 134. <i>Черкезите, скрити зад дебелите брястове, викат: хвърлете си оръжието, слизайте от конете .. По едно време главатарят им излезе на ачик, хвърли пушката и викна баръш — примирие.</i> П. Росен, ВПШ, 43. | |
| − | + | 2. В (на) открито море. <i>А момчетата ще се справят и без стария капитан. Не за пръв път отиват сами в „ачика“. Я какви са здрави и силни. Истински моряци!</i> С. Чернишев, ВМ, 6. | |
| − | — От тур. | + | — От тур. açık. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЧИКЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Открито място, простор. <i>— Къде среднощ приплиска дъждът. Хвана ме тамам у най-лошо место, на един ачиклък; нито дърво има къде да се подслониш!</i> М.{{попр|Добавяне на интервал.}} Георгиев, Избр. разк., 213. <i>Вечерно време елените излизат по ачиклъка. Особено когато е месечина.</i> П. Росен, ВПШ, 95. |
| − | — От тур. | + | — От тур. acıklık. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЧМА</b> <i>неизм. прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Отворен. <i>А що беше стара егуменка, / он си гледа на ачма пенджера — / оти нема | + | <b>АЧМА`</b> <i>неизм. прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Отворен. <i>А що беше стара егуменка, / он си гледа на ачма пенджера — / оти нема кральо да ни дойде.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 27. |
| − | — От тур. | + | — От тур. açma ’отваряне’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЧМАЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Обикн. в съчет.: <b>Ачмалия аба</b>. Аба, на която ръкавите са прорязани на раменете и могат да не се обличат, а да се провисват отзад. <i>А в другите времена той е като делия: зелени шалваре .., зелена ачмалия аба, голям червен фес и пр.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 31. <i>Провисил ръкавете на чохена ачмалия аба, опасал един голям шарен поес ..; — като се премени и накити така, па излезе на хорото, всички се захласнат в него.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 34. |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>ачмалията</b> <i>ж.</i> Ачмалия аба. <i>Като нахлупи малко на едно ухо оня пискюллия фес, провиси ръкавите на ачмалията, навие един голям червен поес .., па излезе на хорото.</i> Т. Влайков, РП I, 10. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. açmalı. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЧХАРМА`Н</b> <i>м. Диал.</i> Харман, на който се вършее преждевременно, по-рано от редовната вършитба поради неотложната нужда от храна. <i>Вършачката сдъвка последния сноп от ачхармана на един стопанин, изплю последното зърно, въздъхна уморено и спря.</i> ОФ, 1950, бр. 1835, 4. |
| − | — Тур. | + | — Тур. аç ’гладен’ + harman ’харман’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АША</b> <i>ж. Диал.</i> Плат, който покрива седлото и част от задницата на кон. <i>След три недели аз се намерих вече в Едирне, седях с напърстекът в ръка и с въдицата под колено в един от абаджийските дюкяне и шиех.. чубуклуци, терлици и прости аши от старите аби.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 22. <i>Ти ми напомнюваш мойт син!.. Приеми от мене в дар неговий бял кон.. Тури белег на неговата аша, покривката на седлото, щото тойзи дар да ти не причини нещастие.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 30. | + | <b>АША`</b> <i>ж. Диал.</i> Плат, който покрива седлото и част от задницата на кон. <i>След три недели аз се намерих вече в Едирне, седях с напърстекът в ръка и с въдицата под колено в един от абаджийските дюкяне и шиех .. чубуклуци, терлици и прости аши от старите аби.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 22. <i>Ти ми напомнюваш мойт син! .. Приеми от мене в дар неговий бял кон .. Тури белег на неговата аша, покривката на седлото, щото тойзи дар да ти не причини нещастие.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 30. |
| − | — От тур. | + | — От тур. haşa. — Друга форма: <em>хаша`</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ШЕВИЯ</b> <i>ж. Диал.</i> Ашево. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ШЕВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Кухня, готварница; ашевия. <i>Двете жени взеха от ашевото</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:59, 13 септември 2013
испанските завоеватели през XVI в.). Мрачни, изразителни и жестоки изглеждат боговете на ацтеките. ВН, 1961, бр. 3060, 4.Той [художникът К. Цонев] ще се възхищава от .. традициите на древното изкуство на маите и ацтеките. Е. Каранфилов, Б III, 196.
— От собств.
АЦТЕ`КСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ацтек. Ацтекски език. Ацтекски паметници.
АЧИГЬО`З неизм. прил. Простонар. Буден, нестеснителен, отворен, отракан. — Отначало, другари съдии, те ми се представиха като брат и сестра — говореше Виктория, — но след това ние ги разбрахме и ги изгонихме .. — Гледай я ти, каква ачигьоз жена! К. Калчев, СТ, 233. — Ех, добра е инак, каже, ами е много ачигьоз. Па е, да ти кажа, и малко шаврива. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 46. Още от младите си години той бил чалъшкан човек, или ачигьоз, както се изразяват людете от търговския лагер. З. Стоянов, ЗБВ I, 69. Наш Пенчо .., хитър, ачигьоз, щото и дявола не може го излъга. Ил. Блъсков, ПБ I, 11. Ачигьоз дете.
— Тур. açıkgöz ’с отворени очи’.
АЧИГЬОЗЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. 1. Само ед. Качество на буден, нестеснителен, отворен човек. Върви той с такава ревност, като че отива на бесилката; колкото души го срещнат по пътя, с изключение на децата и момите, на всички е длъжен да целуне ръка, съгласно с инструкциите, дадени от майка му; защото това било почит и „ачигьозлък“. Ив. Хаджийски, БДНН II, 129.
2. Обикн. мн. Постъпки, прояви на човек, който е ачигьоз.
— От тур. açıkgözlük.
АЧИ`К неизм. прил. Простонар. 1. Ясен, открит. — Какво ти се струва бе — прекъсна ме старецът. — Тя съвсем ачик работа… Оставили книжарницата, това огнище на просветата, в ръцете на една невежа… П. Незнакомов, СНП, 49. Открита душа носеше той — всичко бе ачик в него — и какво мисли, и колко пие. Ц. Лачева, СА, 13. — Словата ачик, ама не разбирам дотам какво казва. Ив. Вазов, МЧ, 23.
2. Като нареч. Ясно, открито. Дедо Дичо .. пристъпи към вратата, отвори я и у мрачината не вижда, ама чува .. ачик чува, че некой стене, пъшка! М. Георгиев, Избр. разк., 77. — Как? Истината? .. / Тя никога ачик се не говори! Д. Подвързвачов, Б, 119.
◇ На (в) ачика (ачик). 1. На открито място. — По-сръчно пипайте, хей, не се помайвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината… С. Северняк, ОНК, 134. Черкезите, скрити зад дебелите брястове, викат: хвърлете си оръжието, слизайте от конете .. По едно време главатарят им излезе на ачик, хвърли пушката и викна баръш — примирие. П. Росен, ВПШ, 43.
2. В (на) открито море. А момчетата ще се справят и без стария капитан. Не за пръв път отиват сами в „ачика“. Я какви са здрави и силни. Истински моряци! С. Чернишев, ВМ, 6.
— От тур. açık.
АЧИКЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. Открито място, простор. — Къде среднощ приплиска дъждът. Хвана ме тамам у най-лошо место, на един ачиклък; нито дърво има къде да се подслониш! М.* Георгиев, Избр. разк., 213. Вечерно време елените излизат по ачиклъка. Особено когато е месечина. П. Росен, ВПШ, 95.
— От тур. acıklık.
АЧМА` неизм. прил. Остар. и диал. Отворен. А що беше стара егуменка, / он си гледа на ачма пенджера — / оти нема кральо да ни дойде. Нар. пес., СбНУ XI, 27.
— От тур. açma ’отваряне’.
АЧМАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. в съчет.: Ачмалия аба. Аба, на която ръкавите са прорязани на раменете и могат да не се обличат, а да се провисват отзад. А в другите времена той е като делия: зелени шалваре .., зелена ачмалия аба, голям червен фес и пр. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Провисил ръкавете на чохена ачмалия аба, опасал един голям шарен поес ..; — като се премени и накити така, па излезе на хорото, всички се захласнат в него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 34.
2. Като същ. ачмалията ж. Ачмалия аба. Като нахлупи малко на едно ухо оня пискюллия фес, провиси ръкавите на ачмалията, навие един голям червен поес .., па излезе на хорото. Т. Влайков, РП I, 10.
— От тур. açmalı.
АЧХАРМА`Н м. Диал. Харман, на който се вършее преждевременно, по-рано от редовната вършитба поради неотложната нужда от храна. Вършачката сдъвка последния сноп от ачхармана на един стопанин, изплю последното зърно, въздъхна уморено и спря. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
— Тур. аç ’гладен’ + harman ’харман’.
АША` ж. Диал. Плат, който покрива седлото и част от задницата на кон. След три недели аз се намерих вече в Едирне, седях с напърстекът в ръка и с въдицата под колено в един от абаджийските дюкяне и шиех .. чубуклуци, терлици и прости аши от старите аби. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 22. Ти ми напомнюваш мойт син! .. Приеми от мене в дар неговий бял кон .. Тури белег на неговата аша, покривката на седлото, щото тойзи дар да ти не причини нещастие. Ст. Ботьов, К (превод), 30.
— От тур. haşa. — Друга форма: хаша`.
А`ШЕВИЯ ж. Диал. Ашево.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
А`ШЕВО, мн. -а, ср. Диал. Кухня, готварница; ашевия. Двете жени взеха от ашевото
