Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/417“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>уязвима в безпаричието и в падението на порока си.</i> Д. Димов, ОД, 37. | + | <i>уязвима в безпаричието и в падението на порока си.</i> Д. Димов, ОД, 37. |
| − | <i> | + | 2. Който изразява безочливост, дързост, нахалство. <i>— Вече съм информиран за обстановката. — Аз също съм информиран за вас — забелязва многозначително посланикът, засегнат от арогантния ми тон.</i> Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 42. <i>Хирургът го плесна силно отзад, за да му възстанови рефлекса за дишане. Неси навярно намери тая постъпка най-малко за невъзпитана, защото се обърна и го погледна учудено с ясните си очи. Лицето, което видя, макар и обърнато, му се стори несимпатично и арогантно. Той се опита да му отвърне с някаква ругатня, но за негово собствено учудване от устата му излетя нещо, което можеше да мине и за крясък на павиан.</i> П. Вежинов, БГ, 107. <i>Той [чужденецът] беше мълчалив, но любезен с мъжете. Ала към жените, .., имаше някакво почти арогантно отношение.</i> К. Константинов, ППГ, 312. <i>Арогантно държание. Арогантни думи. Арогантно писмо. Арогантен поглед.</i> |
| − | |||
| − | |||
— От лат. arrogans, -ntis през фр. arrogant. | — От лат. arrogans, -ntis през фр. arrogant. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРОГА`НТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> арогантен; безочливо, нахално, дръзко, грубо. <i>— Извиках ви, за да ви обадя, че сте глобен с четвърт месечна заплата, .. загдето се държите арогантно с посетителите.</i> Св.{{попр|Добавяне на интервал.}} Минков, РТК, 198. <i>Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Веждите й бяха тънко изтеглени, а очите й — стъклено сиви и погледът й — арогантно самоуверен.</i> Г.{{попр|Добавяне на интервал.}} Белев, КВА, 158-159. |
| − | |||
| − | <i>— Извиках ви, за да ви обадя, че сте глобен с четвърт месечна заплата, .. загдето се държите арогантно с посетителите.</i> Св.Минков, РТК, 198. <i>Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Веждите й бяха тънко изтеглени, а очите й — стъклено сиви и погледът й — арогантно самоуверен.</i> Г.Белев, КВА, 158-159. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРОГА`НТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на арогантен. <i>Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи.</i> Ал. Константинов, БГ, 126. |
2. Арогантна, безочлива проява, постъпка. <i>Неговите арогантности я дразнеха и оскърбяваха.</i> | 2. Арогантна, безочлива проява, постъпка. <i>Неговите арогантности я дразнеха и оскърбяваха.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРОМА`Т</b> <i>м.</i> 1. Приятна миризма; благоухание, благовоние. <i>През отворения прозорец нахлуваше тихото шумолене на листата и опияняващия аромат на люляк от близката градинка.</i> М. Марчевски, П, 225. <i>Откъм лозята се носеше лек аромат на зеленина и прясна влага.</i> К. Калчев, ЖП, 299. <i>На площада насреща бяха наредени сергии с овощия, та и въздухът наоколо тежеше от сладкия аромат на зрели праскови, круши, ябълки, грозде, късни пъпеши.</i> Д. Талев, ПК, 128. <i>Во стаичката пръска аромат / оставена от тебе китка цвете, / тоз аромат душата ми в мечти / при теб унася, свидно мое дете.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18. • Обр. <i>Неговата поема цяла благоухае и е напоена от аромата на народната песен.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 71. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Благовонни вещества, обикн. масла, смоли, корени; благовония. <i>И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 50. <i>И тъй тези двамата, като снеха тялото, помазаха го с аромати.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 167. <i>Тая част [Азия] на землята е най-богата с драгоценни камени, бисери, .., аромати и животни.</i> Ем. Васкидович, ПП (превод), 40. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄρωμα, ἀρώματος ’благовоние, благоуханни треви’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРОМА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който има, който издава аромат; ароматичен, благоуханен, благовонен. <i>Скоро пристига и каруцата, която ще ни отведе до Ропотамо. Тя е постлана с ароматно меко сено.</i> П. Незнакомов, МА, 58. <i>Кръглата леха в средата на градината, .., беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя: разноцветни ружи, .., карамфили и едър ароматен босилек.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Карановски, Разк. I, 130. <i>Гюрга донесе голяма тенджера с вкусна гъбена чорба, от която излизаше ароматна пара.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 26. <i>А вън посребрени от лунния блясък / лъхат ароматни липи.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 51. <i>Ароматни треви. Ароматни билки. Ароматно питие.</i> // За дъх, миризма — който е приятен, който благоухае. <i>Въздухът е напоен от ароматен дъх на косено сено и на безименни горски цветя.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 54. <i>Ароматният дъх на печеното изпълни стаичката.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 124-125. <i>Тихий и приятний вятър, като разливаше ароматна миризма, що почерпваше от разноцветни цветя, извещаваше приближаванието на нощта.</i> В.{{попр|Добавяне на интервал.}} Друмев, НФ, 7. |
| − | |||
| − | 1. Който има, който издава аромат; ароматичен, благоуханен, благовонен. <i>Скоро пристига и каруцата, която ще ни отведе до Ропотамо. Тя е постлана с ароматно меко сено.</i> П. Незнакомов, МА, 58. <i>Кръглата леха в средата на градината, .. , беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя: разноцветни ружи, .. , карамфили и едър ароматен босилек.</i> Ив.Карановски, Разк. I, 130. <i>Гюрга донесе голяма тенджера с вкусна гъбена чорба, от която излизаше ароматна пара.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 26. <i>А вън посребрени от лунния блясък / лъхат ароматни липи.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 51. <i>Ароматни треви. Ароматни билки. Ароматно питие.</i> // За дъх, миризма — който е приятен, който благоухае. <i>Въздухът е напоен от ароматен дъх на косено сено и на безименни горски цветя.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 54. <i>Ароматният дъх на печеното изпълни стаичката.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 124-125. <i>Тихий и приятний вятър, като разливаше ароматна миризма, що почерпваше от разноцветни цветя, извещаваше | ||
2. Който е свързан с аромат. <i>След смилане черният пипер има ограничена трайност, тъй като бързо изчезват специфичните му ароматни качества.</i> ВН, 1960, бр. 2653, 2. | 2. Който е свързан с аромат. <i>След смилане черният пипер има ограничена трайност, тъй като бързо изчезват специфичните му ароматни качества.</i> ВН, 1960, бр. 2653, 2. | ||
| − | <i>3. Поет.</i> Който е изпълнен с аромат. <i>Синята лятна вечер нахлува свежа и ароматна из усоите.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 147. <i>Под нежния лъх на вечер ароматна, / .. / заглъхват в мир простори необятни.</i> Д. | + | <i>3. Поет.</i> Който е изпълнен с аромат. <i>Синята лятна вечер нахлува свежа и ароматна из усоите.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 147. <i>Под нежния лъх на вечер ароматна, / .. / заглъхват в мир простори необятни.</i> Д. Дебелянов, С, 1946, 65. |
4. <i>Хим.</i> За органическо съединение — който съдържа в молекулата си едно или повече ядра на бензола. <i>Ароматни амини. Ароматни алкохоли. Ароматни въглеводороди. Ароматни киселини. Ароматни съединения.</i> | 4. <i>Хим.</i> За органическо съединение — който съдържа в молекулата си едно или повече ядра на бензола. <i>Ароматни амини. Ароматни алкохоли. Ароматни въглеводороди. Ароматни киселини. Ароматни съединения.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Ароматно масло</b>. Етерично масло. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРОМАТИЗА`ТОР</b> <i>м.</i> 1. Вещество, което се използува за ароматизиране на някакъв, обикн. хранителен продукт. <i>Плодовото мляко съдържа консерванти и ароматизатори.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Специално изработен предмет (напр. напоена пластинка, кутийка с отвори), който съдържа ароматични вещества и се използва | ||
Текуща версия към 05:13, 19 август 2013
уязвима в безпаричието и в падението на порока си. Д. Димов, ОД, 37.
2. Който изразява безочливост, дързост, нахалство. — Вече съм информиран за обстановката. — Аз също съм информиран за вас — забелязва многозначително посланикът, засегнат от арогантния ми тон. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 42. Хирургът го плесна силно отзад, за да му възстанови рефлекса за дишане. Неси навярно намери тая постъпка най-малко за невъзпитана, защото се обърна и го погледна учудено с ясните си очи. Лицето, което видя, макар и обърнато, му се стори несимпатично и арогантно. Той се опита да му отвърне с някаква ругатня, но за негово собствено учудване от устата му излетя нещо, което можеше да мине и за крясък на павиан. П. Вежинов, БГ, 107. Той [чужденецът] беше мълчалив, но любезен с мъжете. Ала към жените, .., имаше някакво почти арогантно отношение. К. Константинов, ППГ, 312. Арогантно държание. Арогантни думи. Арогантно писмо. Арогантен поглед.
— От лат. arrogans, -ntis през фр. arrogant.
АРОГА`НТНО. Книж. Нареч. от арогантен; безочливо, нахално, дръзко, грубо. — Извиках ви, за да ви обадя, че сте глобен с четвърт месечна заплата, .. загдето се държите арогантно с посетителите. Св.* Минков, РТК, 198. Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Веждите й бяха тънко изтеглени, а очите й — стъклено сиви и погледът й — арогантно самоуверен. Г.* Белев, КВА, 158-159.
АРОГА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на арогантен. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи. Ал. Константинов, БГ, 126.
2. Арогантна, безочлива проява, постъпка. Неговите арогантности я дразнеха и оскърбяваха.
АРОМА`Т м. 1. Приятна миризма; благоухание, благовоние. През отворения прозорец нахлуваше тихото шумолене на листата и опияняващия аромат на люляк от близката градинка. М. Марчевски, П, 225. Откъм лозята се носеше лек аромат на зеленина и прясна влага. К. Калчев, ЖП, 299. На площада насреща бяха наредени сергии с овощия, та и въздухът наоколо тежеше от сладкия аромат на зрели праскови, круши, ябълки, грозде, късни пъпеши. Д. Талев, ПК, 128. Во стаичката пръска аромат / оставена от тебе китка цвете, / тоз аромат душата ми в мечти / при теб унася, свидно мое дете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18. • Обр. Неговата поема цяла благоухае и е напоена от аромата на народната песен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 71.
2. Обикн. мн. Остар. Благовонни вещества, обикн. масла, смоли, корени; благовония. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар. Ив. Вазов, Съч. XI, 50. И тъй тези двамата, като снеха тялото, помазаха го с аромати. Н. Михайловски, ССИ (превод), 167. Тая част [Азия] на землята е най-богата с драгоценни камени, бисери, .., аромати и животни. Ем. Васкидович, ПП (превод), 40.
— От гр. ἄρωμα, ἀρώματος ’благовоние, благоуханни треви’.
АРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има, който издава аромат; ароматичен, благоуханен, благовонен. Скоро пристига и каруцата, която ще ни отведе до Ропотамо. Тя е постлана с ароматно меко сено. П. Незнакомов, МА, 58. Кръглата леха в средата на градината, .., беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя: разноцветни ружи, .., карамфили и едър ароматен босилек. Ив.* Карановски, Разк. I, 130. Гюрга донесе голяма тенджера с вкусна гъбена чорба, от която излизаше ароматна пара. Ем. Станев, ПЕГ, 26. А вън посребрени от лунния блясък / лъхат ароматни липи. Хр. Смирненски, Съч. I, 51. Ароматни треви. Ароматни билки. Ароматно питие. // За дъх, миризма — който е приятен, който благоухае. Въздухът е напоен от ароматен дъх на косено сено и на безименни горски цветя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 54. Ароматният дъх на печеното изпълни стаичката. Елин Пелин, Съч. IV, 124-125. Тихий и приятний вятър, като разливаше ароматна миризма, що почерпваше от разноцветни цветя, извещаваше приближаванието на нощта. В.* Друмев, НФ, 7.
2. Който е свързан с аромат. След смилане черният пипер има ограничена трайност, тъй като бързо изчезват специфичните му ароматни качества. ВН, 1960, бр. 2653, 2.
3. Поет. Който е изпълнен с аромат. Синята лятна вечер нахлува свежа и ароматна из усоите. Хр. Смирненски, Съч. III, 147. Под нежния лъх на вечер ароматна, / .. / заглъхват в мир простори необятни. Д. Дебелянов, С, 1946, 65.
4. Хим. За органическо съединение — който съдържа в молекулата си едно или повече ядра на бензола. Ароматни амини. Ароматни алкохоли. Ароматни въглеводороди. Ароматни киселини. Ароматни съединения.
◇ Ароматно масло. Етерично масло.
АРОМАТИЗА`ТОР м. 1. Вещество, което се използува за ароматизиране на някакъв, обикн. хранителен продукт. Плодовото мляко съдържа консерванти и ароматизатори.
2. Специално изработен предмет (напр. напоена пластинка, кутийка с отвори), който съдържа ароматични вещества и се използва
