Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/329“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Съч. II, 21. — <i>Вариклечко не, ами вариклечко, — пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. VIII, 3. <i>Лъже не, ами лъже.</i> | |
| − | + | 2. След глагол в бъдеще време и отриц. <em>не</em> свързва фразеологизмите <b><и> хоро ще играя, оттатък ще мина</b> с предходното изречение при категорично потвърждение за осъществяване на действието{{попр|печатна грешка}} в него. <i>„Да имаш да взимаш, приятелю“ — си помисли Зойка, кипнала от яд. — „Ще дадеш не, ами хоро ще ми играеш!“</i> Д. Немиров, Д №9, 141. <i>— Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем .. И на децата си ще оставим да ги съдят!</i> Й. Йовков, ВАХ, 69. | |
| − | <b> | + | V. В съчет. с други съюзи или с частици: <b>а)</b> За подсилване на значението му: <em>ами и</em>, <em>ами то</em>. <i>— Булка намерил, ами и за сватба приказва! — смеят се девойките.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 35. <i>— Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш, ами то без пари бе, брате, бадева.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 134. <i>— Стотини бутилки шампански и други европейски вина дотътриха. Пък то да ми са вина като хората — хайде де, ами то крушена чорба.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 223. <b>б)</b> В съчет. със съюза и обикн. при предходно изречение с <em>не само</em>: <em>не само</em>… <em>ами и</em> — за добавяне и подчертаване на нови мисли и понятия, които разширяват съдържанието на предходното изречение. <i>В 4-ти участък тринайсет месеца цели не чух не музика, ами и уличния шум не чух, ами и човешки глас.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 169. <i>Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена.</i> Ст. Даскалов, БМ, 36. <i>Всекиму е не само позволено, ами и дълг да помъдрува.</i> П. Росен, ВПШ, 24. <i>— Ти, значи, ме не само окраде, ами и излъга? Ще те науча аз!</i> Н. Райнов, КЧ, 47. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМИ`</b><sup>2</sup> <i>частица. Разг.</i> 1. За потвърждение; да, именно, разбира се. <i>„Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .., нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“ — Бре!— Ами, зъмя. Навила се и легнала на гърдите й.</i> Й. Йовков, ВАХ, 112. <i>— Значи ти си съгласен да се кандидатираш за общински съветник през предстоящите избори? — Съгласен съм, ами, защо да не съм съгласен.</i> Г. Караславов, С, 179. <i>— Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“? — Учителката — рече важно малкото девойче. — Учителката!… — Учителката, ами! — повтори девойчето и клатеше глава на всяка дума.</i> Д. Талев, ПК, 241-242. <i>— Ти ли си? — Аз съм, ами! Не виждаш ли?</i> П. Вежинов, НС, 268. <i>„Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце — ще помине човек. Ами!“</i> Ал. Константинов, БГ, 26. <i>— Колко е мръсен [глухонемият]! — отвърна се веднъж малката снаха. — Мръсен е ами! — кипна Азлалийката. — Ти гледаш мъжа си, мъжът ти гледа тебе и децата си, а той, сиромашкият, служи на Бога — кой да го опере и постегне?</i> Г. Караславов, СИ, 45. | ||
| − | <i>— Ами, | + | 2. При реплики самостоятелно или в началото на изречението за изразяване на възражение. <b>а)</b> При отричане на нещо; не, как не, съвсем не. <i>— Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той, когато се върне и баща ми от оня свят.</i> Й. Йовков, СЛ, 70. <i>— Казват, че епидемия някаква се явила! — поде плахо, със затаен дъх Ралчо. Беляшки отметна мокрите си коси, изпухтя и го погледна с едното си око, в което като че ли бялото преобладаваше: — Ами! Епидемия!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 210. <i>— А баща ми замина в Пловдив — ще показва своята машина .. — Инженер ли е? — Ами, инженер! Самоук-рационализатор… Направи машина за чукане на лен… </i> Н. Стефанова, РП, 66. <b>б)</b> При изразяване на съмнение, неувереност; надали, едва ли, не ми се вярва. <i>— Баба каза, че щом крещи кукумявка над къщи, някой умрял. — Ами! — Ти все не вярваш! Нека кресне над вас, та да видиш тогава!</i> Д. Габе, Н, 24. Баба Дешка: <i>Прижуря…</i> Баба Станка: <i>Ама да завали ли? .. Ами, ще завали…</i> Ц. Церковски, ТЗ, 138. <b>в)</b> При несъгласие, отказ или при изтъкване на факти, противоречащи на действителността. <i>— От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. — Ако си луд, припиши я! — сряза го Филип. — А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя .. Ами!</i> К. Качлев, СТ, 62. <i>— Има ли тука и други гости? — Нямам никого. — Ами ханджият!</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 78. • Повторено ами, ами — за усилване на категорично възражение, съмнение, несъгласие. <i>— Аз ми идеше да ти кажа да го изгониш, ама, де да зная, може пък… — Ами, ами! — каза Нонка, .. — Много ми е потрябвал.</i> И. Петров, НЛ, 244-245. <i>— Във всекиго се вглеждайте, .., от всякого на нещо добро ще се научите… — Ами, ами! — възрази нетърпеливо внукът й.</i> Д. Бозаков, ДС, 45. <i>— Какво ти предлага? Пази се, той има нюх. — Ами, ами, има… Ах, нищо, мъчи се да хитрува.</i> Ем. Станев, ИК II, 19. |
| − | + | 3. Самостоятелно или в съчет. със съюзи че, то. В реплика, последвана от пауза, при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. <i>— Кажете ми — прекъсна той [Левски] майора, — решението да ме пратят в Цариград откога е взето? .. — Ами. .. отдавна! — отговори твърде доверително инак сдържаният майор.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 808-809. | |
| − | + | 4. За усилване на реплики. При подчертаване, наблягане върху някакъв факт или при подчертаване на потвърждение, съгласие за нещо и пр.; че. <i>— На коя Илчовица? — попита</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:12, 29 юли 2013
Съч. II, 21. — Вариклечко не, ами вариклечко, — пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. Ив.* Вазов, Съч. VIII, 3. Лъже не, ами лъже.
2. След глагол в бъдеще време и отриц. не свързва фразеологизмите <и> хоро ще играя, оттатък ще мина с предходното изречение при категорично потвърждение за осъществяване на действието* в него. „Да имаш да взимаш, приятелю“ — си помисли Зойка, кипнала от яд. — „Ще дадеш не, ами хоро ще ми играеш!“ Д. Немиров, Д №9, 141. — Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем .. И на децата си ще оставим да ги съдят! Й. Йовков, ВАХ, 69.
V. В съчет. с други съюзи или с частици: а) За подсилване на значението му: ами и, ами то. — Булка намерил, ами и за сватба приказва! — смеят се девойките. Ив. Карановски, Разк. I, 35. — Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш, ами то без пари бе, брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. — Стотини бутилки шампански и други европейски вина дотътриха. Пък то да ми са вина като хората — хайде де, ами то крушена чорба. Ал. Константинов, Съч. I, 223. б) В съчет. със съюза и обикн. при предходно изречение с не само: не само… ами и — за добавяне и подчертаване на нови мисли и понятия, които разширяват съдържанието на предходното изречение. В 4-ти участък тринайсет месеца цели не чух не музика, ами и уличния шум не чух, ами и човешки глас. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена. Ст. Даскалов, БМ, 36. Всекиму е не само позволено, ами и дълг да помъдрува. П. Росен, ВПШ, 24. — Ти, значи, ме не само окраде, ами и излъга? Ще те науча аз! Н. Райнов, КЧ, 47.
АМИ`2 частица. Разг. 1. За потвърждение; да, именно, разбира се. „Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .., нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“ — Бре!— Ами, зъмя. Навила се и легнала на гърдите й. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Значи ти си съгласен да се кандидатираш за общински съветник през предстоящите избори? — Съгласен съм, ами, защо да не съм съгласен. Г. Караславов, С, 179. — Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“? — Учителката — рече важно малкото девойче. — Учителката!… — Учителката, ами! — повтори девойчето и клатеше глава на всяка дума. Д. Талев, ПК, 241-242. — Ти ли си? — Аз съм, ами! Не виждаш ли? П. Вежинов, НС, 268. „Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце — ще помине човек. Ами!“ Ал. Константинов, БГ, 26. — Колко е мръсен [глухонемият]! — отвърна се веднъж малката снаха. — Мръсен е ами! — кипна Азлалийката. — Ти гледаш мъжа си, мъжът ти гледа тебе и децата си, а той, сиромашкият, служи на Бога — кой да го опере и постегне? Г. Караславов, СИ, 45.
2. При реплики самостоятелно или в началото на изречението за изразяване на възражение. а) При отричане на нещо; не, как не, съвсем не. — Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той, когато се върне и баща ми от оня свят. Й. Йовков, СЛ, 70. — Казват, че епидемия някаква се явила! — поде плахо, със затаен дъх Ралчо. Беляшки отметна мокрите си коси, изпухтя и го погледна с едното си око, в което като че ли бялото преобладаваше: — Ами! Епидемия! Ст. Даскалов, СЛ, 210. — А баща ми замина в Пловдив — ще показва своята машина .. — Инженер ли е? — Ами, инженер! Самоук-рационализатор… Направи машина за чукане на лен… Н. Стефанова, РП, 66. б) При изразяване на съмнение, неувереност; надали, едва ли, не ми се вярва. — Баба каза, че щом крещи кукумявка над къщи, някой умрял. — Ами! — Ти все не вярваш! Нека кресне над вас, та да видиш тогава! Д. Габе, Н, 24. Баба Дешка: Прижуря… Баба Станка: Ама да завали ли? .. Ами, ще завали… Ц. Церковски, ТЗ, 138. в) При несъгласие, отказ или при изтъкване на факти, противоречащи на действителността. — От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. — Ако си луд, припиши я! — сряза го Филип. — А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя .. Ами! К. Качлев, СТ, 62. — Има ли тука и други гости? — Нямам никого. — Ами ханджият! Ив. Вазов, Съч. XII, 78. • Повторено ами, ами — за усилване на категорично възражение, съмнение, несъгласие. — Аз ми идеше да ти кажа да го изгониш, ама, де да зная, може пък… — Ами, ами! — каза Нонка, .. — Много ми е потрябвал. И. Петров, НЛ, 244-245. — Във всекиго се вглеждайте, .., от всякого на нещо добро ще се научите… — Ами, ами! — възрази нетърпеливо внукът й. Д. Бозаков, ДС, 45. — Какво ти предлага? Пази се, той има нюх. — Ами, ами, има… Ах, нищо, мъчи се да хитрува. Ем. Станев, ИК II, 19.
3. Самостоятелно или в съчет. със съюзи че, то. В реплика, последвана от пауза, при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Кажете ми — прекъсна той [Левски] майора, — решението да ме пратят в Цариград откога е взето? .. — Ами. .. отдавна! — отговори твърде доверително инак сдържаният майор. Ст. Дичев, ЗС II, 808-809.
4. За усилване на реплики. При подчертаване, наблягане върху някакъв факт или при подчертаване на потвърждение, съгласие за нещо и пр.; че. — На коя Илчовица? — попита
