Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/241“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>агарянците.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 131. | + | <i>агарянците.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 131. <i>— Ще бием, ще трепем, докато не остане нито един агарянец по нашите земи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 135. |
— От евр. собств. през гр. ἀγαρηνός. | — От евр. собств. през гр. ἀγαρηνός. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАРЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> агаряни, <i>м. Остар.</i> Агарянец. <i>Старецът пак се възхити и извика: „Ах! Кога ще изгоним тия проклети агаряни, да си идем на вилает, на нашето хубаво Арбанаси.“</i> Ц. Гинчев, ГК, 346. <i>Да не е била гората, помен да няма и от селото .. Отколе да е пометено, от агаряните още, които преди петстотин години опустошили цялата равнина.</i> Н. Хайтов, ПП, 13. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАРЯ`НКА</b> <i>ж. Остар.</i> Жена агарянин. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАРЯ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. <i>Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60. |
| − | 2. Който се отнася до агарянец или е свързан с агарянец; мюсюлмански. | + | 2. Който се отнася до агарянец или е свързан с агарянец; мюсюлмански. <i>— Защо ви е тази поганска дума прикачена на честното име? „Хаджи“ е агарянско наследие, променете го.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 109. <i>Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние, християните.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 222. <i>„Само те, само братята руси ще спасят народа — .. — Пак те ще ни спасят от това иго агарянско“…</i> Д. Ангелов, ЖС, 671. <i>— Нашият народ е познал някога славни дни и тяхната сияйна красота и днес осветява мрака на тежкото, безчеловечно агарянско робство!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 237-238. <i>Рая агарянска бяха те, както що е рабска целокупната земя българска и неверниците грабители с хули и камшици гнетяха и самоковчани.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 60. |
3. Присъщ, свойствен на агарянец или характерен, типичен за агарянец. <i>Стига толкоз агарянски безчинства и произволи! Срамно е вече да се търпи.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 26. <i>Помогнах на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.</i> Ал. Константинов, БГ, 3. <i>Агарянски нрави.</i> | 3. Присъщ, свойствен на агарянец или характерен, типичен за агарянец. <i>Стига толкоз агарянски безчинства и произволи! Срамно е вече да се търпи.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 26. <i>Помогнах на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.</i> Ал. Константинов, БГ, 3. <i>Агарянски нрави.</i> | ||
| − | 4. Като <i>същ.</i> | + | 4. Като <i>същ.</i> <b>агаря`нско</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Агарянска власт, агарянска държава. <i>— Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непокорниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 419. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАРЯ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир. Остар.</i> Всички агарянски, нехристиянски, Мохамедански народи като цяло. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГАШЕ`ТИН</b> <i>м. Остар. Презр.</i> Иронично, презрително прозвище на ага<sup>1</sup>. <i>От тия последните [турци] имало някои агашетини, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели.</i> З. Стоянов, ХБ, 303. |
— От тур. aga. | — От тур. aga. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГДА</b> <i>ж. Диал.</i> Сгъстена гроздова мъст. | + | <b>АГДА`</b> <i>ж. Диал.</i> Сгъстена гроздова мъст. |
— Тур. agda. | — Тур. agda. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЕ`НТ</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Представител на организация, учреждение и под., който изпълнява определени задачи. <i>— Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 88. <i>Тодор Брежов беше от дълги години агент на застрахователно дружество и често пътуваше в провинцията.</i> М. Грубешлиева, ПП, 89. <i>Всичките агенти на фирмата са закупили големи количества [жито] на много ниски цени.</i> П. Спасов, ХлХ, 438. <i>Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 69. <i>Данъчен агент. Финансов агент. Търговски агент. Борсов агент.</i> |
| − | 2. <i>Прен.</i> Посредник, проводник на интересите на някого. <i>Фалшивите гербови марки наводниха .. може би околийски началници и много други служители по държавната | + | 2. <i>Прен.</i> Посредник, проводник на интересите на някого. <i>Фалшивите гербови марки наводниха .. може би околийски началници и много други служители по държавната лестница да са били волни и неволни агенти на това гнусно държавно обирничество.</i> Бълг., 1902, бр.{{попр|Добавен интервал.}} 452, 2. <i>Колко странно вълнение събуждаха у него тия мъже, които лягаха върху бомбите и се оставяха да бъдат разкъсани от тях, за да убедят европейските дипломати, че атентатът не е дело на вулгарни и подкупени агенти!</i> Д. Димов, Т, 544. |
| − | 3. Неуниформен, обикн. таен полицейски служител. <i>Къщурката на Симеон се намираше почти на края на града, всред непроходими пространства от кал.. Макс нагази смело в калта — бариера срещу шпионите и агентите на полицията, които пазеха обувките си и не си даваха труд да стигнат до тия места.</i> Д. Димов, Т, 227. <i>Ламбрев с ординареца си и с един агент от комендантството отиваше към квартирата, която бяха му определили.</i> | + | 3. Неуниформен, обикн. таен полицейски служител. <i>Къщурката на Симеон се намираше почти на края на града, всред непроходими пространства от кал .. Макс нагази смело в калта — бариера срещу шпионите и агентите на полицията, които пазеха обувките си и не си даваха труд да стигнат до тия места.</i> Д. Димов, Т, 227. <i>Ламбрев с ординареца си и с един агент от комендантството отиваше към квартирата, която бяха му определили.</i> Й. Йовков, Разк. I, 166. <i>На гарата — пусто, сноват полицаи, / на изхода група агенти стоят. </i>Т. Харманджиев, П, 48. <i>Таен агент.</i> |
| − | 4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. <i>Агент на чуждо разузнаване.</i> < | + | 4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. <i>Агент на чуждо разузнаване.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Дипломатически агент</b>. <i>Остар.</i> Дипломатически представител на една държава в друга. | ||
— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус. | — От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЕ`НТ</b><sup>2</sup> <i>м. Книж.</i> Причинител на различни явления в организма на човека, в природата и др. <i>Подземната вода е също така важен геологичен агент поради това, че тя се движи много бавно{{попр|Поправка на печатна грешка.}} из скалите, нейното действие е главно химическо.</i> Геол. IX кл., |
Текуща версия към 10:00, 3 юли 2013
агарянците. Ст. Загорчинов, ДП, 131. — Ще бием, ще трепем, докато не остане нито един агарянец по нашите земи. Ст. Дичев, ЗС I, 135.
— От евр. собств. през гр. ἀγαρηνός.
АГАРЯ`НИН, мн. агаряни, м. Остар. Агарянец. Старецът пак се възхити и извика: „Ах! Кога ще изгоним тия проклети агаряни, да си идем на вилает, на нашето хубаво Арбанаси.“ Ц. Гинчев, ГК, 346. Да не е била гората, помен да няма и от селото .. Отколе да е пометено, от агаряните още, които преди петстотин години опустошили цялата равнина. Н. Хайтов, ПП, 13.
АГАРЯ`НКА ж. Остар. Жена агарянин.
АГАРЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60.
2. Който се отнася до агарянец или е свързан с агарянец; мюсюлмански. — Защо ви е тази поганска дума прикачена на честното име? „Хаджи“ е агарянско наследие, променете го. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 109. Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние, християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. „Само те, само братята руси ще спасят народа — .. — Пак те ще ни спасят от това иго агарянско“… Д. Ангелов, ЖС, 671. — Нашият народ е познал някога славни дни и тяхната сияйна красота и днес осветява мрака на тежкото, безчеловечно агарянско робство! Ст. Дичев, ЗС I, 237-238. Рая агарянска бяха те, както що е рабска целокупната земя българска и неверниците грабители с хули и камшици гнетяха и самоковчани. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60.
3. Присъщ, свойствен на агарянец или характерен, типичен за агарянец. Стига толкоз агарянски безчинства и произволи! Срамно е вече да се търпи. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. Помогнах на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец. Ал. Константинов, БГ, 3. Агарянски нрави.
4. Като същ. агаря`нско, мн. няма, ср. Агарянска власт, агарянска държава. — Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непокорниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане. Ст. Загорчинов, ДП, 419.
АГАРЯ`НСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Всички агарянски, нехристиянски, Мохамедански народи като цяло.
АГАШЕ`ТИН м. Остар. Презр. Иронично, презрително прозвище на ага1. От тия последните [турци] имало някои агашетини, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели. З. Стоянов, ХБ, 303.
— От тур. aga.
АГДА` ж. Диал. Сгъстена гроздова мъст.
— Тур. agda.
АГЕ`НТ1 м. 1. Представител на организация, учреждение и под., който изпълнява определени задачи. — Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Тодор Брежов беше от дълги години агент на застрахователно дружество и често пътуваше в провинцията. М. Грубешлиева, ПП, 89. Всичките агенти на фирмата са закупили големи количества [жито] на много ниски цени. П. Спасов, ХлХ, 438. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Данъчен агент. Финансов агент. Търговски агент. Борсов агент.
2. Прен. Посредник, проводник на интересите на някого. Фалшивите гербови марки наводниха .. може би околийски началници и много други служители по държавната лестница да са били волни и неволни агенти на това гнусно държавно обирничество. Бълг., 1902, бр.* 452, 2. Колко странно вълнение събуждаха у него тия мъже, които лягаха върху бомбите и се оставяха да бъдат разкъсани от тях, за да убедят европейските дипломати, че атентатът не е дело на вулгарни и подкупени агенти! Д. Димов, Т, 544.
3. Неуниформен, обикн. таен полицейски служител. Къщурката на Симеон се намираше почти на края на града, всред непроходими пространства от кал .. Макс нагази смело в калта — бариера срещу шпионите и агентите на полицията, които пазеха обувките си и не си даваха труд да стигнат до тия места. Д. Димов, Т, 227. Ламбрев с ординареца си и с един агент от комендантството отиваше към квартирата, която бяха му определили. Й. Йовков, Разк. I, 166. На гарата — пусто, сноват полицаи, / на изхода група агенти стоят. Т. Харманджиев, П, 48. Таен агент.
4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. Агент на чуждо разузнаване.
◇ Дипломатически агент. Остар. Дипломатически представител на една държава в друга.
— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.
АГЕ`НТ2 м. Книж. Причинител на различни явления в организма на човека, в природата и др. Подземната вода е също така важен геологичен агент поради това, че тя се движи много бавно* из скалите, нейното действие е главно химическо. Геол. IX кл.,
