Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/296“
(поправка на гръцки думи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Съч. I, 1941, 52. <i>И после устните синеят, / ала в очите / жар гори.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. <i>Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода!</i> Хр. Ботев, Съч., 32. <i>Хубава, Лало байова, / пустата ваша махала, / че имате моми хубави, / ала ергени глупави.</i> Нар. пес., СбНУ XL VI, 189. | |
| − | 2. Свързва две изречения при посочване на несъвместими действия, когато във второто изречение е изразена причината за | + | 2. Свързва две изречения при посочване на несъвместими действия, когато във второто изречение е изразена причината за неосъществяване на действието в първото изречение; ама, но, обаче. <i>Чернооко ергенче — / що го, мале, не жениш? / — Женила го бих, женила, /ала ми е маничко.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 421. <i>— Що е Чубра хубава, / взел би я за снаа! / Ал йе йоще мъненка.</i> Нар. пес., СбАИ, 260. <i>Бих го купила, ала нямам пари.</i> |
| − | 3. Свързва две изречения, когато действието във второто изречение е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; но, обаче, ама, а. <i>Те бяха окол десетина, ала крещяха за стотина.</i> Ив. Вазов, Съч. | + | 3. Свързва две изречения, когато действието във второто изречение е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; но, обаче, ама, а. <i>Те бяха окол десетина, ала крещяха за стотина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. <i>Аз бях все още малко детенце — на седем години бях — ала твърде добре помня как баща ми утешаваше и милваше майка ми.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 14. <i>— Ние сме сиромаси хора, ала такива гости като тебе са ни драги ..</i> Г. Караславов, ОХ I, 147. <i>Момиченце чернойочко, / чернойочко, белолико, / не си толкоз ни убаво, / ни убаво, ни гиздаво, / ала си ми в сърце вляло.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 218. <i>Вятърът престана, ала въздухът трепери в очакване на нещо, което ще се случи.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 146. |
| − | 4. Свързва две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се | + | 4. Свързва две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се възможност; но, ама. <i>Господ дава, ала в кошара не вкарва.</i> Погов. <i>Сяка болест има своя лек, ала го хората не знаят.</i> П. Р. Славейков, БП II, 146. |
| − | 5. Свързва две части на изречението, когато характеризират противоположни качества или прояви на обекта, за който се говори. <i>Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по- | + | 5. Свързва две части на изречението, когато характеризират противоположни качества или прояви на обекта, за който се говори. <i>Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела.</i> Д. Талев, И, 628. <i>— Върни се, остани, ала самичък.</i> Г. Райчев, ЕЦ, 25. |
| − | + | <b>ІІ</b>. <em>За съпоставяне</em>. Свързва прости изречения в едно сложно при посочване на разлика, несходство. <i>Малко ли хубави чешми има у нас… ала поповия кладенец е един.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. | |
| − | — Общослав. и гр. | + | <b>ІІІ</b>. <em>За присеъдиняване</em>. Присъединява части на изречението или изречения, които допълват, уточняват казаното в предходното изречение; и. <i>Над Пирот замръкнахме, когато избухна една страшна буря, ала каква буря!…</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. |
| + | |||
| + | — Общослав. и гр. ἀλλά. — Други (диал.) форми: <em>а`ле</em>, <em>я`ла</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛА</b><sup>2</sup>. <i>Предл.</i> За сравнение при посочване на сходство; като. <i>Мустаци ала | + | <b>АЛА`</b><sup>2</sup>. <i>Предл.</i> За сравнение при посочване на сходство; като. <i>Мустаци ала Бисмарк.</i> |
| − | + | ◇ <b>Ала гарсон</b>. За дамска прическа — с много късо подстригани коси като на момче. | |
| − | — От фр. | + | — От фр. à lа. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ЛА-БА`ЛА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Част от броене в началото на детска игра, което се прави, за да остане един от играчите, който ще мижи, ще гони и пр. <i>Ала-бала ница, турска паница.</i> △ <i>Ала-бала портокала…</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Жарг.</i> Нещо несериозно, глупаво, безсмислено. <i>— Що ми е тоя латински, питам те аз? Каква полза от всичките тия герундивуми и ала-бала от тоя род?</i> А. Гуляшки, Л, 267. <i>— Как ша ги [конете] управлява той… Туй да не му е ала-бала…</i> К. Калчев, СТ, 256. | ||
---- | ---- | ||
<b>АЛАБАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Жарг.</i> Несериозни, глупави, безсмислени думи, изказвания; празнословие, празни приказки. — <i>Не ми дрънкай алабализми, за да избягваш важното и главното, ами минавай направо на въпроса.</i> | <b>АЛАБАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Жарг.</i> Несериозни, глупави, безсмислени думи, изказвания; празнословие, празни приказки. — <i>Не ми дрънкай алабализми, за да избягваш важното и главното, ами минавай направо на въпроса.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАБА`СТРЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алабастров. <i>Алабастрен светилник. Алабастрени ръце.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАБА`СТРЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> алабастрен. <i>Външно болните са бледи, понякога с алабастрено блед, а друг път с жълтеникав цвят на кожата.</i> ВН, 1960, бр. 2662, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАБА`СТРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е направен от алабастър; алабастрен. <i>От дълбокото тясно прозорче на стаята ми се виждаха начумерените алабастрови лъвове, поставени отдясно на черквата Свети Марко.</i> А. Каралийчев, В, 160. |
| − | |||
| − | 1. Който е направен от алабастър; алабастрен. <i>От дълбокото тясно прозорче на стаята ми се виждаха начумерените | ||
| − | 2. Който по цвят е като алабастър; алабастрен. <i>Аз видях две големи сини очи,.., един правилен алабастров нос, какъвто само в картини съм виждал.</i> Д.Калфов, ПЮН, 30. | + | 2. Който по цвят е като алабастър; алабастрен. <i>Аз видях две големи сини очи, .., един правилен алабастров нос, какъвто само в картини съм виждал.</i> Д.{{попр|Добавяне на интервал.}} Калфов, ПЮН, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАБА`СТЪР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Млечнобял полупрозрачен минерал с едрозърнеста структура, разновидност на гипса използувани във ваятелството, зъболекарството и др. <i>Гипсът е лош проводник на топлината. По това му свойство и по малката му твърдост лесно може да се отличи зърнестият гипс, наречен алабастър, от мрамора, който на пипане се показва студен.</i> ПН, 1934, кн. 1, 12. <i>Иконостасът е дело на съвършени майстори. Всичко е сечено от алабастър.</i> А. Каралийчев, С, 86. <i>В гробниците са били намерени различни домашни потреби, изработени от зелена печена глина, алабастър и мрамор.</i> ВН, 1960, бр. 2660, 4. |
— От гр. ἀλάβαστρος. | — От гр. ἀλάβαστρος. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАБА`Ш</b> <i>м. Диал.</i> Двугодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни от рода на зелето, със силно надебелено стъбло, което се яде; гулия. |
| − | — Тур. | + | — Тур. alabaş от ala ’пъстър’ + baş ’глава’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛАБРАЦЕ</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Под | + | <b>АЛАБРАЦЕ`</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Под |
Текуща версия към 07:48, 18 юли 2013
Съч. I, 1941, 52. И после устните синеят, / ала в очите / жар гори. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода! Хр. Ботев, Съч., 32. Хубава, Лало байова, / пустата ваша махала, / че имате моми хубави, / ала ергени глупави. Нар. пес., СбНУ XL VI, 189.
2. Свързва две изречения при посочване на несъвместими действия, когато във второто изречение е изразена причината за неосъществяване на действието в първото изречение; ама, но, обаче. Чернооко ергенче — / що го, мале, не жениш? / — Женила го бих, женила, /ала ми е маничко. Нар. пес., СбНУ XLIV, 421. — Що е Чубра хубава, / взел би я за снаа! / Ал йе йоще мъненка. Нар. пес., СбАИ, 260. Бих го купила, ала нямам пари.
3. Свързва две изречения, когато действието във второто изречение е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; но, обаче, ама, а. Те бяха окол десетина, ала крещяха за стотина. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. Аз бях все още малко детенце — на седем години бях — ала твърде добре помня как баща ми утешаваше и милваше майка ми. Л. Каравелов, Съч. IV, 14. — Ние сме сиромаси хора, ала такива гости като тебе са ни драги .. Г. Караславов, ОХ I, 147. Момиченце чернойочко, / чернойочко, белолико, / не си толкоз ни убаво, / ни убаво, ни гиздаво, / ала си ми в сърце вляло. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218. Вятърът престана, ала въздухът трепери в очакване на нещо, което ще се случи. Ив. Карановски, Разк. I, 146.
4. Свързва две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се възможност; но, ама. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Погов. Сяка болест има своя лек, ала го хората не знаят. П. Р. Славейков, БП II, 146.
5. Свързва две части на изречението, когато характеризират противоположни качества или прояви на обекта, за който се говори. Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела. Д. Талев, И, 628. — Върни се, остани, ала самичък. Г. Райчев, ЕЦ, 25.
ІІ. За съпоставяне. Свързва прости изречения в едно сложно при посочване на разлика, несходство. Малко ли хубави чешми има у нас… ала поповия кладенец е един. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49.
ІІІ. За присеъдиняване. Присъединява части на изречението или изречения, които допълват, уточняват казаното в предходното изречение; и. Над Пирот замръкнахме, когато избухна една страшна буря, ала каква буря!… Ив. Вазов, Съч. XXII, 54.
— Общослав. и гр. ἀλλά. — Други (диал.) форми: а`ле, я`ла.
АЛА`2. Предл. За сравнение при посочване на сходство; като. Мустаци ала Бисмарк.
◇ Ала гарсон. За дамска прическа — с много късо подстригани коси като на момче.
— От фр. à lа.
А`ЛА-БА`ЛА, мн. няма, ж. 1. Част от броене в началото на детска игра, което се прави, за да остане един от играчите, който ще мижи, ще гони и пр. Ала-бала ница, турска паница. △ Ала-бала портокала…
2. Жарг. Нещо несериозно, глупаво, безсмислено. — Що ми е тоя латински, питам те аз? Каква полза от всичките тия герундивуми и ала-бала от тоя род? А. Гуляшки, Л, 267. — Как ша ги [конете] управлява той… Туй да не му е ала-бала… К. Калчев, СТ, 256.
АЛАБАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Жарг. Несериозни, глупави, безсмислени думи, изказвания; празнословие, празни приказки. — Не ми дрънкай алабализми, за да избягваш важното и главното, ами минавай направо на въпроса.
АЛАБА`СТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Алабастров. Алабастрен светилник. Алабастрени ръце.
АЛАБА`СТРЕНО. Нареч. от алабастрен. Външно болните са бледи, понякога с алабастрено блед, а друг път с жълтеникав цвят на кожата. ВН, 1960, бр. 2662, 4.
АЛАБА`СТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от алабастър; алабастрен. От дълбокото тясно прозорче на стаята ми се виждаха начумерените алабастрови лъвове, поставени отдясно на черквата Свети Марко. А. Каралийчев, В, 160.
2. Който по цвят е като алабастър; алабастрен. Аз видях две големи сини очи, .., един правилен алабастров нос, какъвто само в картини съм виждал. Д.* Калфов, ПЮН, 30.
АЛАБА`СТЪР, мн. няма, м. Млечнобял полупрозрачен минерал с едрозърнеста структура, разновидност на гипса използувани във ваятелството, зъболекарството и др. Гипсът е лош проводник на топлината. По това му свойство и по малката му твърдост лесно може да се отличи зърнестият гипс, наречен алабастър, от мрамора, който на пипане се показва студен. ПН, 1934, кн. 1, 12. Иконостасът е дело на съвършени майстори. Всичко е сечено от алабастър. А. Каралийчев, С, 86. В гробниците са били намерени различни домашни потреби, изработени от зелена печена глина, алабастър и мрамор. ВН, 1960, бр. 2660, 4.
— От гр. ἀλάβαστρος.
АЛАБА`Ш м. Диал. Двугодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни от рода на зелето, със силно надебелено стъбло, което се яде; гулия.
— Тур. alabaş от ala ’пъстър’ + baş ’глава’.
АЛАБРАЦЕ` нареч. Остар. Книж. Под
