Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/315“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 11 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>за .. освобождаването от стреса: класически и алтернативни.</i> З, 1999, бр. 6, 6. <i>Алтернативна култура. Алтернативна музика.</i> |
| − | + | 2. Който се прилага, използва като заместител на нещо обичайно, традиционно. <i>Най-популярният източник на алтернативната енергия е слънчевата топлина.</i> 168 часа, 2000, бр. 40, VII. <i>Алтернативно гориво.</i> | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Алтернативен брак</b>. Брак между еднополови индивиди. <i>В някои страни алтернативните бракове са узаконени.</i> <b>Алтернативна военна служба</b>. Военна служба, която се отбива чрез полагане на общественополезен труд (в болници, социални домове и др.), а не в казарма, за срок по-голям от този на обикновената военна служба. <i>Наборникът бил преместен на алтернативна военна служба.</i> ДТ, 2000, бр. 152, 10. <b>Алтернативна медицина</b>. Съвкупност от методи на лечение без използване на синтетични лекарства и други традиционни методи, а с помощта на природни, естествени средства. <i>Една трета от американците плащат, за да бъдат лекувани с методи на алтернативната медицина.</i> СТ, 2000, бр. 10, 26.{{попр|Добавяне на интервал.}} <i>Алтернативно решение.</i> |
| − | <b> | + | <b>Алтернативни съждения</b>. <i>Филос.</i> Съждения, които взаимно се изключват. <b>Алтернативно задължение</b>. <i>Юрид.</i> Задължение с право на избор за начина на изпълнението му. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТЕРНА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Електрически генератор за получаване на променлив ток. | ||
| − | + | — От лат. alternator. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТЕРНА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Спец.</i> Редуване. <i>В Симеоновското землище туфът е на изток от селото в алтернация с мергелови варовици.</i> П. Делирадев, В, 55. | ||
| − | + | 2. <i>Езикозн.</i> Закономерно редуване на звукове в една основа при различни форми на една и съща дума или в редица думи от един и същ корен, напр.: <em>кожух — кожуси</em>, <em>другар — дружка</em> и др. | |
| − | <b> | + | — От лат. alternatio. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТЕ`Я</b> <i>ж.</i> Многогодишно тревисто растение с едри цветове, отглеждано и като декоративно, което намира приложение в медицината; градинска ружа. Althaea. <i>При сухия хроничен бронхит предписваме инфузи от алтея, примула .. и пр.</i> М. Василев и др., ВБ, 58. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТИГРА`Ф</b> <i>м. Техн.</i> Уред за автоматично измерване на височини над морското или др. равнище въз основа на барометричното налягане. | ||
| − | <b> | + | — От лат. altus ’висок’ + гр. γράφω ’пиша’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТИМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от геометрията, който се занимава с измерване на височини. | ||
| − | + | — От лат. altus ’висок’ + гр. μετρέω ’измервам’. | |
| − | <b> | + | <b>АЛТИМЕ`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Техн.</i> Уред за определяне височината на полета на летателен апарат. <i>Лунният алтиметър ще позволи да се получат допълнителни данни за изменението на височината на ракетата над повърхността на движението.</i> РД, 1959, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 257, 3. |
| − | + | — От лат. altus ’висок’{{попр|Добавяне на интервал.}} + гр. μέτρον. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТИ`СТ</b> <i>м. Муз.</i> 1. Певец, който пее алтова партия в хор. | ||
| − | + | 2. Музикант, който свири на алтов инструмент. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТИ`СТКА</b> <i>ж. Муз.</i> 1. Жена — певица, която има алтов глас и пее в хор или вокален ансамбъл мецо-сопрано или контраалт. <i>Сега пеят алтистките.</i> | ||
| − | <b> | + | 2. Жена — музикант, която свири на алтов инструмент. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТИТУ`ДА</b> <i>ж. Спец.</i> Височина на точка от земната повърхност по отношение на морското равнище. | ||
| − | + | — От лат. altitudo. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛТО</b> <i>ср. Муз.</i> Нисък женски глас; алт. | ||
| − | <b> | + | — Ит. alto. |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Муз.</i> Който е свързан или е предназначен за нисък детски или женски глас. <i>Алтова партия.</i> | ||
| − | < | + | 2. За тембър на глас — нисък, плътен. <i>Клавдия запя. Гласът й звучеше плътен, мек, алтов.</i> Д. Добревски, БКН, 121. <i>Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара.</i> М. Марчевски, П, 239. <i>„Колко е недосетлив .. Но нека, нека го помъча още малко“ — реши тя и като чуваше как сърцето й бие .., каза с ласкави нотки в забуления си алтов глас: — С какво съм задължена към вас.</i> Ем. Станев, ИК I, 169. <i>Момичето му напомняше на истинска танцьорка. Говореше английски, но тембърът на гласа й{{попр|Печатна грешка.}} бе алтов.</i> Г. Белев, КВА, 328. |
| − | <b> | + | ◇ <b>Алтова цигулка</b>. <i>Муз.</i> Виола. <b>Алтов ключ</b>. <i>Муз.</i> Един от ключовете на системата „до“ (С), който означава, че нотата от първата октава се намира на третата линийка на нотното петолиние. <b>Алтов обой</b>. <i>Муз.</i> Английски рог. |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛТОВО</b> <i>Нареч. от</i> алтов; ниско, плътно. <i>Звучи алтово.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛТРУИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Безкористна грижа за благото на другите хора. <i>Противоп.</i> егоизъм. <i>— Вие твърдите, че борбата между алтруизма и егоизма не е спомогнала за развитието на човешката личност.</i> Ем. Станев, ИК I, 231. // Готовност да се жертват личните интереси пред общите. <i>— А на мен ми се струва, че ти мислиш повече за спокойствието на баща си и на всички други, отколкото .. отколкото за нас. Такъв алтруизъм заслужава уважение навярно, но аз не мога да го разбера.</i> Ем. Манов, ДСР, 112. | ||
| − | + | — От фр. altruisme. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛТРУИ`СТ</b> <i>м.</i> Човек, който проявява алтруизъм. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛТРУИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена алтруист. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:56, 25 юли 2013
за .. освобождаването от стреса: класически и алтернативни. З, 1999, бр. 6, 6. Алтернативна култура. Алтернативна музика.
2. Който се прилага, използва като заместител на нещо обичайно, традиционно. Най-популярният източник на алтернативната енергия е слънчевата топлина. 168 часа, 2000, бр. 40, VII. Алтернативно гориво.
◇ Алтернативен брак. Брак между еднополови индивиди. В някои страни алтернативните бракове са узаконени. Алтернативна военна служба. Военна служба, която се отбива чрез полагане на общественополезен труд (в болници, социални домове и др.), а не в казарма, за срок по-голям от този на обикновената военна служба. Наборникът бил преместен на алтернативна военна служба. ДТ, 2000, бр. 152, 10. Алтернативна медицина. Съвкупност от методи на лечение без използване на синтетични лекарства и други традиционни методи, а с помощта на природни, естествени средства. Една трета от американците плащат, за да бъдат лекувани с методи на алтернативната медицина. СТ, 2000, бр. 10, 26.* Алтернативно решение.
Алтернативни съждения. Филос. Съждения, които взаимно се изключват. Алтернативно задължение. Юрид. Задължение с право на избор за начина на изпълнението му.
АЛТЕРНА`ТОР м. Техн. Електрически генератор за получаване на променлив ток.
— От лат. alternator.
АЛТЕРНА`ЦИЯ ж. 1. Спец. Редуване. В Симеоновското землище туфът е на изток от селото в алтернация с мергелови варовици. П. Делирадев, В, 55.
2. Езикозн. Закономерно редуване на звукове в една основа при различни форми на една и съща дума или в редица думи от един и същ корен, напр.: кожух — кожуси, другар — дружка и др.
— От лат. alternatio.
АЛТЕ`Я ж. Многогодишно тревисто растение с едри цветове, отглеждано и като декоративно, което намира приложение в медицината; градинска ружа. Althaea. При сухия хроничен бронхит предписваме инфузи от алтея, примула .. и пр. М. Василев и др., ВБ, 58.
АЛТИГРА`Ф м. Техн. Уред за автоматично измерване на височини над морското или др. равнище въз основа на барометричното налягане.
— От лат. altus ’висок’ + гр. γράφω ’пиша’.
АЛТИМЕ`ТРИЯ ж. Дял от геометрията, който се занимава с измерване на височини.
— От лат. altus ’висок’ + гр. μετρέω ’измервам’.
АЛТИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Техн. Уред за определяне височината на полета на летателен апарат. Лунният алтиметър ще позволи да се получат допълнителни данни за изменението на височината на ракетата над повърхността на движението. РД, 1959, бр.* 257, 3.
— От лат. altus ’висок’* + гр. μέτρον.
АЛТИ`СТ м. Муз. 1. Певец, който пее алтова партия в хор.
2. Музикант, който свири на алтов инструмент.
АЛТИ`СТКА ж. Муз. 1. Жена — певица, която има алтов глас и пее в хор или вокален ансамбъл мецо-сопрано или контраалт. Сега пеят алтистките.
2. Жена — музикант, която свири на алтов инструмент.
АЛТИТУ`ДА ж. Спец. Височина на точка от земната повърхност по отношение на морското равнище.
— От лат. altitudo.
А`ЛТО ср. Муз. Нисък женски глас; алт.
— Ит. alto.
А`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Муз. Който е свързан или е предназначен за нисък детски или женски глас. Алтова партия.
2. За тембър на глас — нисък, плътен. Клавдия запя. Гласът й звучеше плътен, мек, алтов. Д. Добревски, БКН, 121. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239. „Колко е недосетлив .. Но нека, нека го помъча още малко“ — реши тя и като чуваше как сърцето й бие .., каза с ласкави нотки в забуления си алтов глас: — С какво съм задължена към вас. Ем. Станев, ИК I, 169. Момичето му напомняше на истинска танцьорка. Говореше английски, но тембърът на гласа й* бе алтов. Г. Белев, КВА, 328.
◇ Алтова цигулка. Муз. Виола. Алтов ключ. Муз. Един от ключовете на системата „до“ (С), който означава, че нотата от първата октава се намира на третата линийка на нотното петолиние. Алтов обой. Муз. Английски рог.
А`ЛТОВО Нареч. от алтов; ниско, плътно. Звучи алтово.
АЛТРУИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Безкористна грижа за благото на другите хора. Противоп. егоизъм. — Вие твърдите, че борбата между алтруизма и егоизма не е спомогнала за развитието на човешката личност. Ем. Станев, ИК I, 231. // Готовност да се жертват личните интереси пред общите. — А на мен ми се струва, че ти мислиш повече за спокойствието на баща си и на всички други, отколкото .. отколкото за нас. Такъв алтруизъм заслужава уважение навярно, но аз не мога да го разбера. Ем. Манов, ДСР, 112.
— От фр. altruisme.
АЛТРУИ`СТ м. Човек, който проявява алтруизъм.
АЛТРУИ`СТКА ж. Жена алтруист.
