Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1069“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | гражданите. <i>В чертожните бюра се използуват по-големи чертожни дъски.</i> Маш. IX кл, 29. <i>Две-три минути след това началникът на строителното бюро беше при главния инсректор.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 194. <i>Статистическо бюро. Детективско бюро. Пътническо бюро. Рекламно бюро. Бюро за женитба. Погребално бюро. | + | гражданите. <i>В чертожните бюра се използуват по-големи чертожни дъски.</i> Маш. IX кл, 29. <i>Две-три минути след това началникът на строителното бюро беше при главния инсректор.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 194. <i>Статистическо бюро.</i> <i>Детективско бюро.</i> <i>Пътническо бюро.</i> <i>Рекламно бюро.</i> <i>Бюро за женитба.</i> <i>Погребално бюро.</i> // Служба, отдел към дадено учреждение. <i>— Допуснали сте грешка в проектирането на колоната .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет.</i> Н. Каралиева, Н, 57. <i>Златарски заема длъжността директор на новооткритото геологическо бюро при същото министерство.</i> П. Бакалов, Пр, 1953, кн. 1, 57. |
| − | + | 4. Ръководен орган на учреждение, дружество, организация, конгрес, събрание и пр.; ръководство. <i>Тази вечер в клуба беше насрочено заседание на партийното бюро с малък актив от местни комунисти.</i> В. Нешков, Н, 15. <i>Бе избран всенароден комитет .. Бюрото на комитета изработи подробен план за чествуването на Гогол.</i> ВН, 1952, бр. 1681. <i>Бюрото на всяко избирателно събрание, .., се състои от един председател, четири членове и двама писари.</i> ПОУ, 1879, VI. <i>Почетно бюро на събрание.</i> | |
| − | |||
| − | 4. Ръководен орган на учреждение, дружество, организация, конгрес, събрание и пр.; ръководство. <i>Тази вечер в клуба беше насрочено заседание на партийното бюро с малък актив от местни комунисти | ||
— Фр. bureau. — П. Р. Славейков, Цариградски потайности, 1875. | — Фр. bureau. — П. Р. Славейков, Цариградски потайности, 1875. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРОКРА`Т</b> <i>м.</i> 1. Служител или обществен деец, който придава прекалено значение на формалностите, а пренебрегва същността на работата. <i>— Ето, за него аз съм бездушен бюрократ, .. Уволнявам го посред лято без причина, не искам даже да говоря с него.</i> М. Марчевски, П, 202. |
| − | — Фр. bureaucrate или нем. | + | 2. Служител, обикн. държавен чиновник, който злоупотребява със служебното си положение, без да полага достатъчно усилия в задълженията си към държавата и народа. <i>И сред нас имало още мръсници — безскрупулни кариеристи, студенокръвни бюрократи, алчни грабители на общонародна собственост.</i> Ив. Остриков, СБ, 32. <i>Богат човек бива да е бюрократ, но сиромах като стане бюрократ, няма кой да го храни.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 401. |
| + | |||
| + | — Фр. bureaucrate или нем. Bürokrat. | ||
---- | ---- | ||
<b>БЮРОКРАТИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. прех. Книж.</i> Насаждам бюрократизъм някъде. | <b>БЮРОКРАТИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. прех. Книж.</i> Насаждам бюрократизъм някъде. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЮРОКРАТИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> 1. Ставам бюрократичен, характеризирам се с бюрократизъм. <i>В едно от главните огнища на творческата работа — в | + | <b>БЮРОКРАТИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> 1. Ставам бюрократичен, характеризирам се с бюрократизъм. <i>В едно от главните огнища на творческата работа — в сценарната комисия при студията за игрални филми — постепенно бяха назначавани лица без творчески качества, работата там се бюрократизира, докато функциите на тази комисия се сведоха до сключване на договори.</i> ЛФ, 1957, бр. 4, 1. <i>Държавният апарат се бюрократизира.</i> |
| + | |||
| + | 2. Ставам бюрократ, почвам да работя като бюрократ. <i>Аз видях протокола. Значи муден съм бил, а? Значи работата ме влечела, тъй ли? Бюрократизирал съм се…{{попр|Добавяне на интервал.}} </i>П. Незнакомов, СНП, 97. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРОКРАТИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бюрократизирам <i>и от</i> бюрократизирам се. <i>Такива човешки добродетели като самоиниациатива, творчество, .. намаляват .. опасността от бюрократизиране и репресивно поведение на държавния апарат.</i> 168 часа, 1991, бр. 19, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЮРОКРАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Метод на работа, който се характеризира с прекалено придържане към правила, устави, закони, прекалено спазване на формалностите и излишно усложняване на административни, канцеларски и др. под. процедури; бюрокрация. <i>На много места | + | <b>БЮРОКРАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Метод на работа, който се характеризира с прекалено придържане към правила, устави, закони, прекалено спазване на формалностите и излишно усложняване на административни, канцеларски и др. под. процедури; бюрокрация. <i>На много места бригадирците се сблъскват с голи обещания, тъп бюрократизъм, чиновнически кретенизъм и мухлясъл формализъм.</i> Г. Караславов, ПМ, 20. <i>Важно условие за това [успешното съкращаване на сроковете] е приближаването на ръководството до производството, премахването на бюрократизма, формализма, заседателщината, книжнината.</i> ОФ, 1958, бр. 4424, 1. |
— От фр. bureaucratisme. — В. Знание, I, 1875, бр. 14. | — От фр. bureaucratisme. — В. Знание, I, 1875, бр. 14. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРОКРА`ТИН</b>, <i>мн.</i> бюрокра`ти, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Бюрократ. <i>Един от заместник-министрите бил / по-мрачен от гроб и най-груб бюркратин.</i> Хр. Радевски, Избр. пр II, 234. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЮРОКРАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е присъщ на бюрократ, който е свързан с бюрократизъм; | + | <b>БЮРОКРАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е присъщ на бюрократ, който е свързан с бюрократизъм; бюрократически. <i>Не се касаеше за уволнението на Борис, за кражбите на Баташки, за бюрократичната личност на директора и чиновниците, а за въвеждане на тонгата повсеместно и изведнъж във всички складове на „Никотиана“.</i> Д. Димов, Т, 52-53. |
| + | |||
| + | 2. Който проявява бюрократизъм. <i>Колосалният и корумпиран бюрократичен апарат на османците, .. се изхранвали .. чрез произволна и дива експлоатация.</i> В. Мутафчиева, KB, 201. <i>Бюрократично министерство.</i> | ||
— От фр. bureaucratique. | — От фр. bureaucratique. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бюрократичен. <i>През редица бюрократически бариери е трябвало да мине .. енергичният и сърдечен Пенчо Пенев.</i> Г. Караславов, ПМ, 20. <i>Бюрократически методи на ръководство.</i> |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> Бюрократичен. <i>През редица | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> бюрократически; бюрократично. |
---- | ---- | ||
<b>БЮРОКРАТИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> По бюрократичен начин; формално, тесногръдо. <i>Работят бюрократично.</i> | <b>БЮРОКРАТИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> По бюрократичен начин; формално, тесногръдо. <i>Работят бюрократично.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРОКРА`ТКА</b> <i>ж.</i> Служителка или обществена деятелка, която придава прекалено значение на формалностите и пренебрегва същността на работата. <i>Предложих й ги</i> |
| − | |||
Текуща версия към 16:37, 16 април 2014
гражданите. В чертожните бюра се използуват по-големи чертожни дъски. Маш. IX кл, 29. Две-три минути след това началникът на строителното бюро беше при главния инсректор. Д. Калфов, Избр. разк., 194. Статистическо бюро. Детективско бюро. Пътническо бюро. Рекламно бюро. Бюро за женитба. Погребално бюро. // Служба, отдел към дадено учреждение. — Допуснали сте грешка в проектирането на колоната .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет. Н. Каралиева, Н, 57. Златарски заема длъжността директор на новооткритото геологическо бюро при същото министерство. П. Бакалов, Пр, 1953, кн. 1, 57.
4. Ръководен орган на учреждение, дружество, организация, конгрес, събрание и пр.; ръководство. Тази вечер в клуба беше насрочено заседание на партийното бюро с малък актив от местни комунисти. В. Нешков, Н, 15. Бе избран всенароден комитет .. Бюрото на комитета изработи подробен план за чествуването на Гогол. ВН, 1952, бр. 1681. Бюрото на всяко избирателно събрание, .., се състои от един председател, четири членове и двама писари. ПОУ, 1879, VI. Почетно бюро на събрание.
— Фр. bureau. — П. Р. Славейков, Цариградски потайности, 1875.
БЮРОКРА`Т м. 1. Служител или обществен деец, който придава прекалено значение на формалностите, а пренебрегва същността на работата. — Ето, за него аз съм бездушен бюрократ, .. Уволнявам го посред лято без причина, не искам даже да говоря с него. М. Марчевски, П, 202.
2. Служител, обикн. държавен чиновник, който злоупотребява със служебното си положение, без да полага достатъчно усилия в задълженията си към държавата и народа. И сред нас имало още мръсници — безскрупулни кариеристи, студенокръвни бюрократи, алчни грабители на общонародна собственост. Ив. Остриков, СБ, 32. Богат човек бива да е бюрократ, но сиромах като стане бюрократ, няма кой да го храни. Ал. Гетман и др., СБ, 401.
— Фр. bureaucrate или нем. Bürokrat.
БЮРОКРАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Книж. Насаждам бюрократизъм някъде.
БЮРОКРАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Ставам бюрократичен, характеризирам се с бюрократизъм. В едно от главните огнища на творческата работа — в сценарната комисия при студията за игрални филми — постепенно бяха назначавани лица без творчески качества, работата там се бюрократизира, докато функциите на тази комисия се сведоха до сключване на договори. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Държавният апарат се бюрократизира.
2. Ставам бюрократ, почвам да работя като бюрократ. Аз видях протокола. Значи муден съм бил, а? Значи работата ме влечела, тъй ли? Бюрократизирал съм се…* П. Незнакомов, СНП, 97.
БЮРОКРАТИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бюрократизирам и от бюрократизирам се. Такива човешки добродетели като самоиниациатива, творчество, .. намаляват .. опасността от бюрократизиране и репресивно поведение на държавния апарат. 168 часа, 1991, бр. 19, 4.
БЮРОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Метод на работа, който се характеризира с прекалено придържане към правила, устави, закони, прекалено спазване на формалностите и излишно усложняване на административни, канцеларски и др. под. процедури; бюрокрация. На много места бригадирците се сблъскват с голи обещания, тъп бюрократизъм, чиновнически кретенизъм и мухлясъл формализъм. Г. Караславов, ПМ, 20. Важно условие за това [успешното съкращаване на сроковете] е приближаването на ръководството до производството, премахването на бюрократизма, формализма, заседателщината, книжнината. ОФ, 1958, бр. 4424, 1.
— От фр. bureaucratisme. — В. Знание, I, 1875, бр. 14.
БЮРОКРА`ТИН, мн. бюрокра`ти, м. Остар., сега простонар. Бюрократ. Един от заместник-министрите бил / по-мрачен от гроб и най-груб бюркратин. Хр. Радевски, Избр. пр II, 234.
БЮРОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е присъщ на бюрократ, който е свързан с бюрократизъм; бюрократически. Не се касаеше за уволнението на Борис, за кражбите на Баташки, за бюрократичната личност на директора и чиновниците, а за въвеждане на тонгата повсеместно и изведнъж във всички складове на „Никотиана“. Д. Димов, Т, 52-53.
2. Който проявява бюрократизъм. Колосалният и корумпиран бюрократичен апарат на османците, .. се изхранвали .. чрез произволна и дива експлоатация. В. Мутафчиева, KB, 201. Бюрократично министерство.
— От фр. bureaucratique.
БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бюрократичен. През редица бюрократически бариери е трябвало да мине .. енергичният и сърдечен Пенчо Пенев. Г. Караславов, ПМ, 20. Бюрократически методи на ръководство.
БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. бюрократически; бюрократично.
БЮРОКРАТИ`ЧНО нареч. По бюрократичен начин; формално, тесногръдо. Работят бюрократично.
БЮРОКРА`ТКА ж. Служителка или обществена деятелка, която придава прекалено значение на формалностите и пренебрегва същността на работата. Предложих й ги
