Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/283“
(поправка на гръцки думи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него. | свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него. | ||
| − | 2. <i>Хим.</i> Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция. | + | 2. <i>Хим.</i> Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция. |
| + | |||
| + | — От лат. accelero ’ускорявам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСЕСОА`Р</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Второстепенно, допълнително нещо към главното, което обикн. го допояснява, допълва, украсява. <i>Окото минува от детайлите към общия ефект без никаква мъка. Великолепието на първите е само един аксесоар, една принадлежност на цялото.</i> К. Величков, ПССъч. III, 71. <i>В тях [стилните похвати] ние виждаме, че устремите на въображението му почти никога не излизат из кръга на малкия свят на селото с целия негов аксесоар — нивите, полето, гората и стопанството.</i> Б. Ангелов, ЛС, 261. |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Театр.</i> Само <i>ед. събир.</i> Всички допълнителни дребни неща като странична подробност в постановката на театрално представление — предмети от бутафориите и реквизита. <i>Гостите си носеха от родината огромни кутии аксесоар — всякакви маски, конфети, серпантини.</i> С. Северняк, ИРЕ, 382. | 2. <i>Театр.</i> Само <i>ед. събир.</i> Всички допълнителни дребни неща като странична подробност в постановката на театрално представление — предмети от бутафориите и реквизита. <i>Гостите си носеха от родината огромни кутии аксесоар — всякакви маски, конфети, серпантини.</i> С. Северняк, ИРЕ, 382. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Фр. accessoire. | — Фр. accessoire. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСЕСОА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до аксесоар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до ос, принадлежи или е свойствен на ос; осев. <i>Аксиално налягане. Аксиална турбина.</i> |
— От лат. axialis. | — От лат. axialis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИА`ЛНО</b>. <i>Техн. Нареч. от</i> аксиален. <i>Загряването се извършва .. с аксиално постъпваща пара в нагревни тръби.</i> Ас. Генадиев и др., ТЗ, 177. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Филос.</i> Учение за същността на духовните ценности, като прояви, които не се поддават на научен анализ, възникнало в края на XIX и началото на XX век. |
| − | |||
| − | |||
— От гр. ᾰξιος ’достоен, ценен’ + λοός ’наука’. | — От гр. ᾰξιος ’достоен, ценен’ + λοός ’наука’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИО`МА</b> <i>ж.</i> Изходно положение в научна теория, което се приема без доказваме (като недоказуемо в дадената теория) и въз основа на което се извеждат логически всички нейни други доказателства. <i>В споменатите работи Архимед използува аксиомата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с величина, която, събрана сама със себе си достатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от същия вид.</i> Матем., 1967, кн. 2, 2. <i>Математическа аксиома. Геометрична аксиома. // Разш.</i> Очевидна неоспорима истина, която не се нуждае от доказателства. <i>Не е ли аксиома това, че знанието е сила?</i> Т. Влайков, Съч. III, 33. |
— Гр. ἀξίωμα. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | — Гр. ἀξίωμα. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, аксиомен. <i>Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер.</i> П. Вежинов, ЗН, 67. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Рядко.</i> Аксиоматичен. <i> | + | <b>АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Рядко.</i> Аксиоматичен. <i>Аксиоматическа формулировка.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АКСИОМАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аксиоматичен. | <b>АКСИОМАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аксиоматичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> Който се отнася до аксиома; аксиоматичен, аксиоматически. <i>Аксиомна истина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мат. Прил. от</i> аксонометрия. <i>Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове,.., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива.</i> К. Груев, ПГ I, 384. <i>Аксонометрични изображения.</i> | + | <b>АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мат. Прил. от</i> аксонометрия. <i>Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове, .., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива.</i> К. Груев, ПГ I, 384. <i>Аксонометрични изображения.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСОНОМЕ`ТРИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мат.</i> Дял от дескриптивната геометрия, който разглежда методите за изобразяване на пространствените фигури върху равнина. |
— От гр. ᾰξον ’ос’+ μέτρον ’измерване’. | — От гр. ᾰξον ’ос’+ μέτρον ’измерване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКСИО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар. Църк.</i> Провъзгласявам някого за достоен. <b>аксиосвам се</b> страд. |
— От гр. ἀξώσω ’удостоявам’. | — От гр. ἀξώσω ’удостоявам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АКТ</b>, | + | <b>АКТ</b>, а`ктът, а`кта, <i>мн.</i> а`ктове и (остар., книж.) а`кти, след <i>числ.</i> а`кта, <i>м.</i> 1. Отделна проява на някаква човешка дейност; действие, постъпка, деяние. <i>— По ваше нареждане ние се събрахме .., да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 198. <i>Законът е най-важният юридически акт.</i> Мор. пр VIII кл, 72. <i>Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище, .., която да не присъствува на тоя тържествен акт</i> [освещаване на Панагюрското знаме]. З. Стоянов, ЗБВ II, 62. <i>Като разделяме съчувствието и радостта на всичката (цялата) страна по повод на този велик акт, ний считаме обаче за наш дълг да обърнем вниманието на Ваше височество върху същественото противоречие.</i> С. Радев, ССБ I, 403. <i>Патриотичен акт. Дипломатически акт. Терористичен акт. Актове на агресия. Актове на вмешателство. Враждебен акт. Варварски акт. Акт на признателност. Хуманен акт. Акт на добра воля.</i> |
Текуща версия към 15:21, 15 юли 2013
свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него.
2. Хим. Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция.
— От лат. accelero ’ускорявам’.
АКСЕСОА`Р м. 1. Книж. Второстепенно, допълнително нещо към главното, което обикн. го допояснява, допълва, украсява. Окото минува от детайлите към общия ефект без никаква мъка. Великолепието на първите е само един аксесоар, една принадлежност на цялото. К. Величков, ПССъч. III, 71. В тях [стилните похвати] ние виждаме, че устремите на въображението му почти никога не излизат из кръга на малкия свят на селото с целия негов аксесоар — нивите, полето, гората и стопанството. Б. Ангелов, ЛС, 261.
2. Театр. Само ед. събир. Всички допълнителни дребни неща като странична подробност в постановката на театрално представление — предмети от бутафориите и реквизита. Гостите си носеха от родината огромни кутии аксесоар — всякакви маски, конфети, серпантини. С. Северняк, ИРЕ, 382.
3. Допълващи вещи към тоалета: обувки, шапка, колан, ръкавици, чанта и др.
— Фр. accessoire.
АКСЕСОА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до аксесоар.
АКСИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до ос, принадлежи или е свойствен на ос; осев. Аксиално налягане. Аксиална турбина.
— От лат. axialis.
АКСИА`ЛНО. Техн. Нареч. от аксиален. Загряването се извършва .. с аксиално постъпваща пара в нагревни тръби. Ас. Генадиев и др., ТЗ, 177.
АКСИОЛО`ГИЯ ж. Филос. Учение за същността на духовните ценности, като прояви, които не се поддават на научен анализ, възникнало в края на XIX и началото на XX век.
— От гр. ᾰξιος ’достоен, ценен’ + λοός ’наука’.
АКСИО`МА ж. Изходно положение в научна теория, което се приема без доказваме (като недоказуемо в дадената теория) и въз основа на което се извеждат логически всички нейни други доказателства. В споменатите работи Архимед използува аксиомата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с величина, която, събрана сама със себе си достатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от същия вид. Матем., 1967, кн. 2, 2. Математическа аксиома. Геометрична аксиома. // Разш. Очевидна неоспорима истина, която не се нуждае от доказателства. Не е ли аксиома това, че знанието е сила? Т. Влайков, Съч. III, 33.
— Гр. ἀξίωμα. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АКСИОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, аксиомен. Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер. П. Вежинов, ЗН, 67.
АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Рядко. Аксиоматичен. Аксиоматическа формулировка.
АКСИОМАТИ`ЧНО. Нареч. от аксиоматичен.
АКСИО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до аксиома; аксиоматичен, аксиоматически. Аксиомна истина.
АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мат. Прил. от аксонометрия. Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове, .., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива. К. Груев, ПГ I, 384. Аксонометрични изображения.
АКСОНОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Мат. Дял от дескриптивната геометрия, който разглежда методите за изобразяване на пространствените фигури върху равнина.
— От гр. ᾰξον ’ос’+ μέτρον ’измерване’.
АКСИО`СВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Църк. Провъзгласявам някого за достоен. аксиосвам се страд.
— От гр. ἀξώσω ’удостоявам’.
АКТ, а`ктът, а`кта, мн. а`ктове и (остар., книж.) а`кти, след числ. а`кта, м. 1. Отделна проява на някаква човешка дейност; действие, постъпка, деяние. — По ваше нареждане ние се събрахме .., да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 198. Законът е най-важният юридически акт. Мор. пр VIII кл, 72. Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище, .., която да не присъствува на тоя тържествен акт [освещаване на Панагюрското знаме]. З. Стоянов, ЗБВ II, 62. Като разделяме съчувствието и радостта на всичката (цялата) страна по повод на този велик акт, ний считаме обаче за наш дълг да обърнем вниманието на Ваше височество върху същественото противоречие. С. Радев, ССБ I, 403. Патриотичен акт. Дипломатически акт. Терористичен акт. Актове на агресия. Актове на вмешателство. Враждебен акт. Варварски акт. Акт на признателност. Хуманен акт. Акт на добра воля.
