Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/302“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>а`лна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св. непрех.</i> 1. Изведнъж ставам ален. <i>Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури.</i> Н. Каралиева, Н, 178. | ||
| − | <b> | + | 2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят. |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> алвам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛВЕОЛА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Анат.</i> 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. <i>Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.</i> | ||
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. <i>Алвеоларна част на челюстта.</i> | 2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. <i>Алвеоларна част на челюстта.</i> | ||
| Ред 7: | Ред 13: | ||
3. <i>Езикозн.</i> За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците. | 3. <i>Езикозн.</i> За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците. | ||
| − | + | — От лат. alveolaris. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛВЕО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Алвеоларен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛВЕО`ЛИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алвео`ла</b>, <i>ж. Анат.</i> 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. <i>Белодробни алвеоли.</i> | ||
| − | + | 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. <i>Зъбни алвеоли.</i> | |
| − | + | — От лат. alveolus ’коритце’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛГА</b> <i>ж. Бот.</i> Водорасло изобщо. <i>И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали.</i> Д. Бояджиев, С, 21. | ||
| − | + | — Лат. alga. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`ЛГЕБРА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. <i>Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.</i> | 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.</i> | ||
| − | + | — От араб. през лат. Algebra. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АЛГЕБРИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Лице, вещо в математическата специалност алгебра. <i>В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза.</i> Й. Вълчев, СКН, 239. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АЛГЕБРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. <i>Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алгебричен. <i>Алгебрическа формула.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алгебрически; алгебрично. <i>Това се доказва алгебрически.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛГЕБРИ`ЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена алгебрик. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>АЛГЕБРИ`ЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена | + | <b>АЛГЕБРИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> алгебричен; алгебрически. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АЛГЕБРИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на алгебричен. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АЛГИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани. |
| − | |||
| − | <b>АЛГИ`Н | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | — От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine. |
| + | ---- | ||
| + | <b>-АЛГИЯ</b>. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др. | ||
| − | + | — Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛГО`Л</b> <i>м.</i> В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми. | ||
| − | <b> | + | — Англ. algol, съкр. от algorithmic language. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛГОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от ботаниката, който изучава водораслите. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛГО`НК</b> <i>м. Геол.</i> Алгонкска ера; протерозойска ера, протерозой. <i>Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164. | ||
| − | <b> | + | — От собств. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛГО`НКСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Алгонкска ера</b>. <i>Геол.</i> Протерозойска ера. <i>За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозойска, Мезозойска и Неозойска ери.</i> Геол. IX кл, 139. | ||
| − | <b> | + | — От собств. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛГОРИТМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> алгоритъм. | ||
| − | + | ◇ <b>Алгоритмичен език</b>. <i>Мат.</i> Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛГОРИ`ТЪМ</b>, <i>мн.</i> -тми, след <i>числ.</i> -тъма, <i>м. Мат.</i> Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. <i>Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека.</i> ВН, 1963, бр. 3687, 4. <i>Алгоритъм на Евклид.</i> | ||
| − | <b>алдехиди</b> | + | — От лат. собств. през фр. algorithme. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛДЕХИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до алдехиди. <i>Алдехидна група.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛДЕХИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алдехи`д</b>, <i>м. Хим.</i> Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и | ||
Текуща версия към 12:18, 19 юли 2013
А`ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; а`лна се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178.
2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.
А`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от алвам се.
АЛВЕОЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.
3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.
— От лат. alveolaris.
АЛВЕО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Алвеоларен.
АЛВЕО`ЛИ мн., ед. (рядко) алвео`ла, ж. Анат. 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. Белодробни алвеоли.
2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. Зъбни алвеоли.
— От лат. alveolus ’коритце’.
А`ЛГА ж. Бот. Водорасло изобщо. И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали. Д. Бояджиев, С, 21.
— Лат. alga.
А`ЛГЕБРА ж. 1. Само ед. Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.
2. Разг. Учебник по този предмет. Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.
— От араб. през лат. Algebra.
АЛГЕБРИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. Й. Вълчев, СКН, 239.
АЛГЕБРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.
АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алгебричен. Алгебрическа формула.
АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алгебрически; алгебрично. Това се доказва алгебрически.
АЛГЕБРИ`ЧКА ж. Рядко. Жена алгебрик.
АЛГЕБРИ`ЧНО. Нареч. от алгебричен; алгебрически.
АЛГЕБРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на алгебричен.
АЛГИ`Н, мн. няма, м. Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.
— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.
-АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др.
— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.
АЛГО`Л м. В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.
— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.
АЛГОЛО`ГИЯ ж. Дял от ботаниката, който изучава водораслите.
АЛГО`НК м. Геол. Алгонкска ера; протерозойска ера, протерозой. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.
— От собств.
АЛГО`НКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. Геол. Протерозойска ера. За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозойска, Мезозойска и Неозойска ери. Геол. IX кл, 139.
— От собств.
АЛГОРИТМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от алгоритъм.
◇ Алгоритмичен език. Мат. Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
АЛГОРИ`ТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъма, м. Мат. Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Алгоритъм на Евклид.
— От лат. собств. през фр. algorithme.
АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до алдехиди. Алдехидна група.
АЛДЕХИ`ДИ мн., ед. (рядко) алдехи`д, м. Хим. Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и
