Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/932“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>и с усилие върви по кривата пътека, .. и браздулици пот една след друга шарят лицето му.</i> Елин Пелин, Съч. II, 38. <i>Краката й бяха надраскани от храсти и трънаци, по прасците и надолу се сцеждаха браздулици алена кръв.</i> К. Григоров, ПЧ, 119. |
2. <i>Индив.</i> Продълговата, обикн. кървава следа от удар с жилава пръчка, камшик и под. по тялото на човек. <i>Едновременно той показваше подутите китки на ръцете си, разголваше гърба, където личеха кървави браздулици от бич.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 123. <i>По гърба на момъка от ключиците до самия кръст личеха широки червени браздулици от бич.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 85. | 2. <i>Индив.</i> Продълговата, обикн. кървава следа от удар с жилава пръчка, камшик и под. по тялото на човек. <i>Едновременно той показваше подутите китки на ръцете си, разголваше гърба, където личеха кървави браздулици от бич.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 123. <i>По гърба на момъка от ключиците до самия кръст личеха широки червени браздулици от бич.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 85. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАЗДУ`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Браздулица (в 1 знач.). <i>Ризата на гърба му беше потъмняла, браздулки пот се показваха изпод вехтата сламеница.</i> Ем. Станев, ИК III, 165. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАЗДУЛЯ</b>, - | + | <b>БРАЗДУЛЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв. непрех. Диал.</i> За пот, кръв и др. — стичам се на браздулици. <i>Свиден се намръщи, нарами котлите и излезе. Когато се завърна, по лицето му браздулеше пот.</i> Ил. Волен, БХ, 139. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАЗДУЛЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Браздуля. | + | <b>БРАЗДУЛЯ` СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Браздуля. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАЗДЯ</b>, - | + | <b>БРАЗДЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех.</i> 1. Правя, прокарвам бразди с рало, плуг и под. <i>Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара.</i> М. Яворски, ПОББ, 67-68. <i>Трите рала вървяха едно след друго, браздяха надълбоко меката земя и заравяха хвърленото зърно.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 146. |
| − | + | 2. За бръчки — прорязвам кожата, врязвам се дълбоко в кожата. <i>Дълбоки бръчки браздяха челото му.</i> Й. Йовков, Разк. I, 115. <i>Ала две години по-късно, когато той излезе на свобода, не се върна на село и стрина Никулица, която бе ходила да го види, разказваше на съседките си, че косите му над ушите били съвсем побелели и бръчки браздели младото му лице.</i> Д. Гулев, НК, 1958, бр. 4, 4. | |
| − | + | 3. При движение прорязвам водно, въздушно пространство, като обикновено оставям следа във вид на дълга ивица. <i>Корабите им браздяха морята и стигаха до най-отдалечените градове на стария свят.</i> А. Каралийчев, ТР, 151. <i>Синият залив продължаваше да бъде тих. Една немска торпедна лодка браздеше огледалната му повърхност, оставяйки зад себе си дълга ивица от млечно-бяла пяна.</i> Д. Димов, Т,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 463. <i>Светкавици браздели небосклона.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 77. <i>Лекокрили птички браздяха лазура, други цвърчаха по дръвчетата, като разклащаха напъпилите клончета.</i> Б. Несторов, СР, 178. | |
| − | + | 4. За вятър — правя леки вълни по водната повърхност. <i>През пътната врата, .., се виждаше блесналият на слънцето Дунав. Духаше вятър, който браздеше водата.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 180. <b>браздя се</b> <i>страд. Той не иска да плаче, но лицето му се бразди от мъчно сподавен плач.</i> Вл. Полянов, ПП, 174. | |
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>брезня`</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАЗИ`Л</b> <i>м.</i> Южноамериканско тропическо дърво, от което се изработват скъпи мебели, различни изделия или се получава червена боя. <i>Първоначално тя [Бразилия] била наричана „папагалска земя“, защото първите пътешественици, които я открили, носели от там папагали. Много скоро обаче си пробило път новото название, което идвало от червеното дърво бразил.</i> К,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 1963, кн. 2, 3. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>БРАЗИ`Л</b> <i>м.</i> Южноамериканско тропическо дърво, от което се изработват скъпи мебели, различни изделия или се получава червена боя. <i>Първоначално тя | ||
— От португ. през фр. bresil. | — От португ. през фр. bresil. | ||
| Ред 37: | Ред 33: | ||
2. Гражданка, поданичка на Бразилия. | 2. Гражданка, поданичка на Бразилия. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАЗИ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Бразилия и до бразилец. <i>Такова е тропическото слънце над бразилското крайбрежие. Неговите магнезиеви лъчи не шарят водата с багри, а падат отвесно отгоре й.</i> Св. Минков, ДА, 48. <i>Бразилско кафе.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАИ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Браила, град в Румъния. <i>Аз ще да ида в Браила заедно с тебе; а ако браилската полиция посмее да та закачи, то ща да направа такава комедия, която ще да са разчуе по сичкият свят.</i> П. Хитов, МП, 67. <i>Браилско периодическо списание.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАИ`ЛЧАНИН</b>, <i>мн.</i> браи`лчани, <i>м.</i> 1. Мъж, който е роден или живее в Браила. |
| − | |||
| − | 1. Мъж, който е роден или живее в Браила. | ||
2. Българин, който е живял през епохата на Възраждането в този град. <i>И ща да дам на браилчане керемиди да изградят паметник на своите поети и писатели.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 92. | 2. Българин, който е живял през епохата на Възраждането в този град. <i>И ща да дам на браилчане керемиди да изградят паметник на своите поети и писатели.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 92. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАИ`ЛЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Браила. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ЙКО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Само като обръщение. Братко, брайно. <i>Фала тебе, мой побратим верен, / я че легнем мало да си поспим, / и ти, брайко, верно да ме чуваш.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 130. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ЙНО</b>, <i>мн.</i> -овци, <i>м. Диал.</i> 1. Брат. <i>Заженила майкя син, / че калеса сичка рода — / .. / Заборави да калеше, / да калеше по-стар брайно.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 236. <i>Сношка си дойде, Бойдане, / Бойдане глава донесе, / Бойдане глава челяшта, / мойту му брайну главата!</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 74. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 19:27, 3 февруари 2014
и с усилие върви по кривата пътека, .. и браздулици пот една след друга шарят лицето му. Елин Пелин, Съч. II, 38. Краката й бяха надраскани от храсти и трънаци, по прасците и надолу се сцеждаха браздулици алена кръв. К. Григоров, ПЧ, 119.
2. Индив. Продълговата, обикн. кървава следа от удар с жилава пръчка, камшик и под. по тялото на човек. Едновременно той показваше подутите китки на ръцете си, разголваше гърба, където личеха кървави браздулици от бич. Ст. Загорчинов, ЛСС, 123. По гърба на момъка от ключиците до самия кръст личеха широки червени браздулици от бич. Ст. Загорчинов, ДП, 85.
БРАЗДУ`ЛКА ж. Диал. Браздулица (в 1 знач.). Ризата на гърба му беше потъмняла, браздулки пот се показваха изпод вехтата сламеница. Ем. Станев, ИК III, 165.
БРАЗДУЛЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. непрех. Диал. За пот, кръв и др. — стичам се на браздулици. Свиден се намръщи, нарами котлите и излезе. Когато се завърна, по лицето му браздулеше пот. Ил. Волен, БХ, 139.
БРАЗДУЛЯ` СЕ несв., непрех. Браздуля.
БРАЗДЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Правя, прокарвам бразди с рало, плуг и под. Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара. М. Яворски, ПОББ, 67-68. Трите рала вървяха едно след друго, браздяха надълбоко меката земя и заравяха хвърленото зърно. К. Петканов, ЗлЗ, 146.
2. За бръчки — прорязвам кожата, врязвам се дълбоко в кожата. Дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 115. Ала две години по-късно, когато той излезе на свобода, не се върна на село и стрина Никулица, която бе ходила да го види, разказваше на съседките си, че косите му над ушите били съвсем побелели и бръчки браздели младото му лице. Д. Гулев, НК, 1958, бр. 4, 4.
3. При движение прорязвам водно, въздушно пространство, като обикновено оставям следа във вид на дълга ивица. Корабите им браздяха морята и стигаха до най-отдалечените градове на стария свят. А. Каралийчев, ТР, 151. Синият залив продължаваше да бъде тих. Една немска торпедна лодка браздеше огледалната му повърхност, оставяйки зад себе си дълга ивица от млечно-бяла пяна. Д. Димов, Т,* 463. Светкавици браздели небосклона. Гр. Угаров, ПСЗ, 77. Лекокрили птички браздяха лазура, други цвърчаха по дръвчетата, като разклащаха напъпилите клончета. Б. Несторов, СР, 178.
4. За вятър — правя леки вълни по водната повърхност. През пътната врата, .., се виждаше блесналият на слънцето Дунав. Духаше вятър, който браздеше водата. Г. Караиванов, ЮМ, 180. браздя се страд. Той не иска да плаче, но лицето му се бразди от мъчно сподавен плач. Вл. Полянов, ПП, 174.
— Друга (диал.) форма: брезня`.
БРАЗИ`Л м. Южноамериканско тропическо дърво, от което се изработват скъпи мебели, различни изделия или се получава червена боя. Първоначално тя [Бразилия] била наричана „папагалска земя“, защото първите пътешественици, които я открили, носели от там папагали. Много скоро обаче си пробило път новото название, което идвало от червеното дърво бразил. К,* 1963, кн. 2, 3.
— От португ. през фр. bresil.
БРАЗИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Мъж от основното население на Бразилия или роден в Бразилия.
2. Гражданин, поданик на Бразилия.
БРАЗИЛИ`Н м. Хим. Червено багрилно вещество, което се получава от бразил.
БРАЗИ`ЛКА ж. 1. Жена от основното население на Бразилия или родена в Бразилия.
2. Гражданка, поданичка на Бразилия.
БРАЗИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Бразилия и до бразилец. Такова е тропическото слънце над бразилското крайбрежие. Неговите магнезиеви лъчи не шарят водата с багри, а падат отвесно отгоре й. Св. Минков, ДА, 48. Бразилско кафе.
БРАИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Браила, град в Румъния. Аз ще да ида в Браила заедно с тебе; а ако браилската полиция посмее да та закачи, то ща да направа такава комедия, която ще да са разчуе по сичкият свят. П. Хитов, МП, 67. Браилско периодическо списание.
БРАИ`ЛЧАНИН, мн. браи`лчани, м. 1. Мъж, който е роден или живее в Браила.
2. Българин, който е живял през епохата на Възраждането в този град. И ща да дам на браилчане керемиди да изградят паметник на своите поети и писатели. Хр. Ботев, Съч. 1929, 92.
БРАИ`ЛЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Браила.
БРА`ЙКО, мн. няма, м. Диал. Само като обръщение. Братко, брайно. Фала тебе, мой побратим верен, / я че легнем мало да си поспим, / и ти, брайко, верно да ме чуваш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 130.
БРА`ЙНО, мн. -овци, м. Диал. 1. Брат. Заженила майкя син, / че калеса сичка рода — / .. / Заборави да калеше, / да калеше по-стар брайно. Нар. пес., СбНУ XLIV, 236. Сношка си дойде, Бойдане, / Бойдане глава донесе, / Бойдане глава челяшта, / мойту му брайну главата! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 74.
