Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/874“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна,.., предимно черна, бозова и по-рядко сива.</i> Г. Ралчев, | + | <i>местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна, .., предимно черна, бозова и по-рядко сива.</i> Г. Ралчев, ДМЖ I, 14. |
| − | — От тур. boz ’сив’. — Други форми: | + | — От тур. boz ’сив’. — Други форми: бо`зав (разг.), бо`зев, бо`зяв (диал.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЗОВА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Производител на боза. <i>Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозоварите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра.</i> ВН, 1958, бр. 2284, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЗОВА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до производство или до производител на боза. <i>Бозоварна фабрика.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЗОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бозище. <i>Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кречанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЗУ`К</b> <i>неизм. прил. Диал.</i> Развален, повреден. <i>Работата му е бозук.</i> Н. Геров, РБЯ I, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗУЩИ`САМ</b>.Вж. бозущисвам. | + | <b>БОЗУЩИ`САМ</b>. Вж. <em>бозущисвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗУЩИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> бозущи` | + | <b>БОЗУЩИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бозущи`сам</b>, -аш, и <b>бозущи`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бозущи`сах, <i>св., прех. Диал.</i> Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. <b>бозущисвам се</b>, <b>бозущисам се</b>, <b>бозущиша се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БОЗУЩИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бозущисвам <i>и от</i> бозущисвам се. | <b>БОЗУЩИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бозущисвам <i>и от</i> бозущисвам се. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗУЩИ`ША</b>. Вж. бозущисвам. | + | <b>БОЗУЩИ`ША</b>. Вж. <em>бозущисвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЗЧИЦА</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> бозка. <i>Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш.</i> Ил. Волен, МДС, 196. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЗЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозов; бозев. <i>В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк.</i> Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. <i>А тия с бозявите потури и бозявите абички са все от големите села.</i> Й. Йовков, ВАХ, 36. <i>Пътищата, коловозите се разкаляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода.</i> Кр. Григоров, И, 118. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОИ`Л</b> <i>м. Истор.</i> Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. <i>Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. <i>Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. <i>Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Есхач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред.</i> Й. Вълчев, СКН, 161. |
— Първобълг. | — Първобълг. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОИ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на боил или е свързан с боил. <i>Той [Ондуракс] беше потомък на един от най-старите боилски родове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 344. |
| + | |||
| + | 2. Който се състои от боили. <i>— В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала боилска сган.</i> В. Марковски, ПЗ, 179. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОИ`ЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боили като една общност, боилско съсловие. <i>[Борис] още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 416. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Състояние, положение, власт на боил. | + | 2. Състояние, положение, власт на боил. <i>— Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си!</i> А. Гуляшки, ЗВ, 257-258. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Индив.</i> Боище. <i>Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища.</i> Г. С. Раковски, БВВ, 59. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ИН</b> <i>м. Остар.</i> Во`ин. <i>Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню.</i> Хр. Павлович, Ц, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОИ`ЧКА</b> <i>ж. 1. Умал. от</i> боя. <i>Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена.</i> Ив. Остриков, ОП, 38. <i>После приклекнат в шанеца, .., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот.</i> Ст. Даскалов, СД, 246. |
| − | 2. Обикн. <i>мн.</i> Малки цветни моливи за рисуване. | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Малки цветни моливи за рисуване. <i>С кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море.</i> Л. Галина, Л, 75. <i>Нови боички.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Старин.</i> Бойно поле, полесражение. <i>Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки, .. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени.</i> Д. Талев, ГЧ, 478. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЙ</b><sup>1</sup>, | + | <b>БОЙ</b><sup>1</sup>, бо`ят, бо`я, <i>мн.</i> боеве` и (остар. и диал.) бойо`ве, след <i>числ.</i> бо`я, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. <i>Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. <i>— Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво… Ще ме съсипе.</i> Елин Пелин, Съч. II, 148. <i>Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой.</i> А. Каралийчев, TP, 113. <i>Гурко беше заявил, че като го</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:30, 1 януари 2014
местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна, .., предимно черна, бозова и по-рядко сива. Г. Ралчев, ДМЖ I, 14.
— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бо`зав (разг.), бо`зев, бо`зяв (диал.).
БОЗОВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Производител на боза. Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозоварите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра. ВН, 1958, бр. 2284, 2.
БОЗОВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до производство или до производител на боза. Бозоварна фабрика.
БО`ЗОВИЦА ж. Диал. Бозище. Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кречанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60.
БОЗУ`К неизм. прил. Диал. Развален, повреден. Работата му е бозук. Н. Геров, РБЯ I, 60.
БОЗУЩИ`САМ. Вж. бозущисвам.
БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, несв.; бозущи`сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, мин. св. бозущи`сах, св., прех. Диал. Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущиша се страд. и взаим.
БОЗУЩИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бозущисвам и от бозущисвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам.
БО`ЗЧИЦА ж. Разг. Умал. от бозка. Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш. Ил. Волен, МДС, 196.
БО`ЗЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозов; бозев. В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк. Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. А тия с бозявите потури и бозявите абички са все от големите села. Й. Йовков, ВАХ, 36. Пътищата, коловозите се разкаляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода. Кр. Григоров, И, 118.
БОИ`Л м. Истор. Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили. Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула. А. Каралийчев, ПС III, 63. Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Есхач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред. Й. Вълчев, СКН, 161.
— Първобълг.
БОИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на боил или е свързан с боил. Той [Ондуракс] беше потомък на един от най-старите боилски родове. А. Гуляшки, ЗВ, 344.
2. Който се състои от боили. — В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала боилска сган. В. Марковски, ПЗ, 179.
БОИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство. А. Гуляшки, ЗВ, 416.
2. Състояние, положение, власт на боил. — Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си! А. Гуляшки, ЗВ, 257-258.
БОИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Боище. Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища. Г. С. Раковски, БВВ, 59.
БО`ИН м. Остар. Во`ин. Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню. Хр. Павлович, Ц, 44.
БОИ`ЧКА ж. 1. Умал. от боя. Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена. Ив. Остриков, ОП, 38. После приклекнат в шанеца, .., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот. Ст. Даскалов, СД, 246.
2. Обикн. мн. Малки цветни моливи за рисуване. С кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море. Л. Галина, Л, 75. Нови боички.
БОИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Бойно поле, полесражение. Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки, .. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени. Д. Талев, ГЧ, 478.
БОЙ1, бо`ят, бо`я, мн. боеве` и (остар. и диал.) бойо`ве, след числ. бо`я, м. 1. Само ед. Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. — Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво… Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. II, 148. Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой. А. Каралийчев, TP, 113. Гурко беше заявил, че като го
