Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/745“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>(18%), водород (10%), азот, калций, калий, фосфор, магнезий, сяра, хлор, натрий. | + | <i>(18%), водород (10%), азот, калций, калий, фосфор, магнезий, сяра, хлор, натрий.</i> △ <i>Биогенни вещества.</i> <i>Биогенни продукти.</i> <i>Биогенен стимулатор.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Биогенни скали</b>. <i>Геол.</i> Седиментни скали, образувани от жизнената дейност на организмите. | ||
| + | |||
| + | <b>Биогенни утайки</b>. <i>Геол.</i> Утайки, образували се в резултат на химически процеси при прякото участие на организмите. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГЕ`НЕТИКА</b> <i>ж. Биол.</i> Наука, която изучава проблеми за произхода на първите примитивни форми на живот през най-ранния период от развитието на Земята. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОГЕНЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до | + | <b>БИОГЕНЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до биогенетика. <i>Биогенетинен синтез.</i> <i>Биогенетично развитие.</i> <i>Биогенетични изследвания.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Биогенетичен закон (правило)</b>. <i>Биол.</i> Закономерност, според която индивидуалното зародишно развитие на всяко животно е кратко повторение на характерните стадии от развитието на вида, напомнящи за неговите предшественици (безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и др.). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГЕОГРА`ФИЯ</b> <i>ж.</i> Наука, която изучава закономерностите в разпределението на животните, растенията и микроорганизмите по земното кълбо. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГЕОГРА`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> биогеография. <i>Биогеографско разпределение на земната повърхност.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГРА`Ф</b> <i>м.</i> Съставител на биография; животописец. <i>Захари Стоянов е първият биограф на Христо Ботев.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОГРАФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до биография; | + | <b>БИОГРАФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до биография; биографически. <i>Напечатахме на първа страница портрета на Иван Вазов, а на втора и трета страница — биографична бележка за творчеството на писателя.</i> Ал. Спасов, С, 66. <i>Биографичен очерк.</i> <i>Биографични данни.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИОГРАФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биографичен. <i>Биографически сведения.</i> | <b>БИОГРАФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биографичен. <i>Биографически сведения.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГРА`ФИЯ</b> <i>ж.</i> Описание на живота и дейността на някое лице; животопис. <i>На руски се бе появила и друга негова книга [на Д. Данин], .., романизирана биография с популярно изложение на всички научни подвизи на големия физик [Ръдърфорд].</i> Г. Данаилов, ДС, 254. <i>Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и други много обязаности .. Нямах тогава намерение да пиша биографията на В. Дяконът, та затова и не са разпространявах надълго да събирам сведения.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 345. // Живот и дейност на някое лице. <i>В тях [писмата] откриваме много ценни данни за биографията на Фотинова.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 601. <i>Той е словоохотлив и за пет минути може да разкаже бурната си биография, изпъстрена със сума подробности.</i> Г. Караславов, ПМ, 38. <i>Аз съм просто действуващо лице, / с проста и безсложна биография.</i> Н. Хрелков, ДД, 243. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИОГРА`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до биография и до биограф. <i>Отричайки .. стойността на всякакви историко-описателни{{попр|Отпечатано: „искорико-описателни“.}} .. и биографски очерци, Каравелов е държал все тъй решително на популярната съвременна наука.</i> М. Арнаудов, БкД, 166. <i>Биографска справка.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЕЛЕКТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до биоелектричество. <i>Доказано е, че биоелектрическият импулс протича твърде бавно по дължината на нервното влакно.</i> Ц. Цанев и др., ЧП, 170. <i>В зависимост от нуждите на организма произведената от него енергия се трансформира в топлина, механична и биоелектрическа.</i> Б. Банков и др., ВВ, 5. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЕЛЕКТРИ`ЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Физиол.</i> Електрически товар, електричество, което възниква в тъканите и клетките на живите организми; биоток. <i>Първият въпрос, който изниква пред нас, е към кой клон на науката трябва да се обърнем, за да си изясним възникването на електричество в живия организъм — биоелектричеството.</i> Г. Дечев, Б, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЕНЕРГЕ`ТИКА</b> <i>ж.</i> 1. Съвкупност от процеси на преобразуване на една форма на енергия в друга, протичащи в живия организъм. <i>Биоенергетиката на живата клетка се характеризира с трансформация и миграция на електромагнитната енергия, получена от слънцето при фотосинтезата.</i> Вселена 69, 290. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Наука, която изучава тези процеси. <i>Антени към космоса били човешките коси .. От гледна точка на биоенергетиката това никак не е лишено от смисъл.</i> СТ, 1999, бр. 7, 20. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЕНЕРГЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до биоенергетика. <i>През последните години познанието на живота и поведението на птиците бяха попълнени с нови интересни данни. За това помогнаха извършените в широки мащаби в Полша биоенергетични изследвания.</i> П, 1978, бр. 1, 14. |
2. Биоенергиен. <i>Много важно е напълно да сформираме екип от специалисти, които да оценяват ефекта от биоенергетичното въздействие върху пациентите .. Интересува ни поведението на екстрасенсите.</i> Диал., 1989, бр. 48, 4. | 2. Биоенергиен. <i>Много важно е напълно да сформираме екип от специалисти, които да оценяват ефекта от биоенергетичното въздействие върху пациентите .. Интересува ни поведението на екстрасенсите.</i> Диал., 1989, бр. 48, 4. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЕНЕРГИ`ЕН</b>, -и`йна, и`йно, <i>мн.</i> -и` | + | <b>БИОЕНЕРГИ`ЕН</b>, -и`йна, и`йно, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил. Физиол. Псих.</i> Който се отнася до биоенергия; биоенергетичен. <i>През есента и лятото дърветата са със сравнително постоянни и спокойни биоенергийни излъчвания.</i> ДЛ, 1999, бр. 8, 7. <i>Биоенергийно поле.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОЕНЕ`РГИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Физиол.</i> Енергия, която възниква в живия организъм вследствие на биохимическите реакции в него. |
| − | |||
Текуща версия към 11:48, 17 ноември 2013
(18%), водород (10%), азот, калций, калий, фосфор, магнезий, сяра, хлор, натрий. △ Биогенни вещества. Биогенни продукти. Биогенен стимулатор.
◇ Биогенни скали. Геол. Седиментни скали, образувани от жизнената дейност на организмите.
Биогенни утайки. Геол. Утайки, образували се в резултат на химически процеси при прякото участие на организмите.
БИОГЕ`НЕТИКА ж. Биол. Наука, която изучава проблеми за произхода на първите примитивни форми на живот през най-ранния период от развитието на Земята.
БИОГЕНЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до биогенетика. Биогенетинен синтез. Биогенетично развитие. Биогенетични изследвания.
◇ Биогенетичен закон (правило). Биол. Закономерност, според която индивидуалното зародишно развитие на всяко животно е кратко повторение на характерните стадии от развитието на вида, напомнящи за неговите предшественици (безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и др.).
БИОГЕОГРА`ФИЯ ж. Наука, която изучава закономерностите в разпределението на животните, растенията и микроорганизмите по земното кълбо.
БИОГЕОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биогеография. Биогеографско разпределение на земната повърхност.
БИОГРА`Ф м. Съставител на биография; животописец. Захари Стоянов е първият биограф на Христо Ботев.
БИОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до биография; биографически. Напечатахме на първа страница портрета на Иван Вазов, а на втора и трета страница — биографична бележка за творчеството на писателя. Ал. Спасов, С, 66. Биографичен очерк. Биографични данни.
БИОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биографичен. Биографически сведения.
БИОГРА`ФИЯ ж. Описание на живота и дейността на някое лице; животопис. На руски се бе появила и друга негова книга [на Д. Данин], .., романизирана биография с популярно изложение на всички научни подвизи на големия физик [Ръдърфорд]. Г. Данаилов, ДС, 254. Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и други много обязаности .. Нямах тогава намерение да пиша биографията на В. Дяконът, та затова и не са разпространявах надълго да събирам сведения. З. Стоянов, ЗБВ I, 345. // Живот и дейност на някое лице. В тях [писмата] откриваме много ценни данни за биографията на Фотинова. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 601. Той е словоохотлив и за пет минути може да разкаже бурната си биография, изпъстрена със сума подробности. Г. Караславов, ПМ, 38. Аз съм просто действуващо лице, / с проста и безсложна биография. Н. Хрелков, ДД, 243.
БИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до биография и до биограф. Отричайки .. стойността на всякакви историко-описателни* .. и биографски очерци, Каравелов е държал все тъй решително на популярната съвременна наука. М. Арнаудов, БкД, 166. Биографска справка.
БИОЕЛЕКТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до биоелектричество. Доказано е, че биоелектрическият импулс протича твърде бавно по дължината на нервното влакно. Ц. Цанев и др., ЧП, 170. В зависимост от нуждите на организма произведената от него енергия се трансформира в топлина, механична и биоелектрическа. Б. Банков и др., ВВ, 5.
БИОЕЛЕКТРИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Физиол. Електрически товар, електричество, което възниква в тъканите и клетките на живите организми; биоток. Първият въпрос, който изниква пред нас, е към кой клон на науката трябва да се обърнем, за да си изясним възникването на електричество в живия организъм — биоелектричеството. Г. Дечев, Б, 4.
БИОЕНЕРГЕ`ТИКА ж. 1. Съвкупност от процеси на преобразуване на една форма на енергия в друга, протичащи в живия организъм. Биоенергетиката на живата клетка се характеризира с трансформация и миграция на електромагнитната енергия, получена от слънцето при фотосинтезата. Вселена 69, 290.
2. Наука, която изучава тези процеси. Антени към космоса били човешките коси .. От гледна точка на биоенергетиката това никак не е лишено от смисъл. СТ, 1999, бр. 7, 20.
БИОЕНЕРГЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до биоенергетика. През последните години познанието на живота и поведението на птиците бяха попълнени с нови интересни данни. За това помогнаха извършените в широки мащаби в Полша биоенергетични изследвания. П, 1978, бр. 1, 14.
2. Биоенергиен. Много важно е напълно да сформираме екип от специалисти, които да оценяват ефекта от биоенергетичното въздействие върху пациентите .. Интересува ни поведението на екстрасенсите. Диал., 1989, бр. 48, 4.
БИОЕНЕРГИ`ЕН, -и`йна, и`йно, мн. -и`йни, прил. Физиол. Псих. Който се отнася до биоенергия; биоенергетичен. През есента и лятото дърветата са със сравнително постоянни и спокойни биоенергийни излъчвания. ДЛ, 1999, бр. 8, 7. Биоенергийно поле.
БИОЕНЕ`РГИЯ ж. 1. Физиол. Енергия, която възниква в живия организъм вследствие на биохимическите реакции в него.
