Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/596“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй безволна и омърлушена.</i> П. Бобев, ГЕ, 114. <i>И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора.</i> Зл. Чолакова, БК, 18. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВО`ЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Отсъствие, липса на воля. <i>Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. <i>Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер.</i> И. Петров, НЛ, 35. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВО`ЛНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. <i>Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота.</i> Б. Ангелов, ЛС, 252. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВО`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> безволен. <i>Воспир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. <i>Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения.</i> Ем. Станев, ИК I, 292. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който е без благоухание. <i>Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни.</i> Ив. Вазов, БМ 1,95. |
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР). | 2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. <i>Те се трупаха при него [кучето], караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше кротко, безвредно и трогателно добро.</i> Й. Йовков, Разк. I, 119-120. <i>Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. <i>Един навик може да ся вижда от началото съвсем безвреден, но по-после може да стане пагубен.</i> ИЗ, 1874-1881, 56. <i>Безвредно лекарство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`ДНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Без вреда, невредимо. <i>И действително, г. Страшимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож, — безвредно, защото ножът му е кутуп.</i> П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. <i>Тези малки вапорчета [торпедните], ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно.</i> ИЗ, 1877, 238. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безвреден; безопасност, безобидност. <i>В тях [вестниците] често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата.</i> М. Кремен, РЯ, 208. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`МЕНЕН</b>, -нна, -ино, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. <i>Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 120. <i>Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. <i>Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки.</i> Е. Багряна, ВС, 73. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`МЕННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Есенен минзухар; кърпикожух. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`МЕННО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безвременен; не навреме, преждевременно. <i>Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. <i>Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит.</i> Знан., 1875, бр. 2, 26. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`МЕННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> безвременен; преждевременност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВРЕ`МИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> 1. Период от време, през който няма стремежи, идеали и няма видимо развитие, прогрес. <i>На „исторически момент“ сме жъртва — /в упадъчно безвремие живеем, / а за прогрес и вяра ний копнеем.</i> Ем. Попдимитров, СР, 125. <i>Това е интелигенция, родена на кръстопът и закърмена с отровата на безвремието.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27. |
| − | |||
| − | < | ||
| − | + | 2. Усещане, че времето е спряло, не тече. <i>Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръпваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях.</i> Б. Райнов, ЧЪ, 106. | |
| − | |||
| − | 2. Усещане, че времето е спряло, не тече. <i>Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЪЗВРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. <i>С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 266. |
| + | 2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. <i>Той</i> | ||
Текуща версия към 14:39, 15 октомври 2013
на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй безволна и омърлушена. П. Бобев, ГЕ, 114. И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора. Зл. Чолакова, БК, 18.
БЕЗВО`ЛИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие, липса на воля. Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер. И. Петров, НЛ, 35.
БЕЗВО`ЛНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота. Б. Ангелов, ЛС, 252.
БЕЗВО`ЛНО. Нареч. от безволен. Воспир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака. Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения. Ем. Станев, ИК I, 292.
БЕЗВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който е без благоухание. Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни. Ив. Вазов, БМ 1,95.
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР).
БЕЗВРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. Те се трупаха при него [кучето], караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше кротко, безвредно и трогателно добро. Й. Йовков, Разк. I, 119-120. Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. Един навик може да ся вижда от началото съвсем безвреден, но по-после може да стане пагубен. ИЗ, 1874-1881, 56. Безвредно лекарство.
БЕЗВРЕ`ДНО нареч. Остар. Книж. Без вреда, невредимо. И действително, г. Страшимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож, — безвредно, защото ножът му е кутуп. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. Тези малки вапорчета [торпедните], ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно. ИЗ, 1877, 238.
БЕЗВРЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безвреден; безопасност, безобидност. В тях [вестниците] често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата. М. Кремен, РЯ, 208.
БЕЗВРЕ`МЕНЕН, -нна, -ино, мн. -нни, прил. Рядко. Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки. Е. Багряна, ВС, 73.
БЕЗВРЕ`МЕННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Есенен минзухар; кърпикожух.
БЕЗВРЕ`МЕННО. Рядко. Нареч. от безвременен; не навреме, преждевременно. Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс. Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит. Знан., 1875, бр. 2, 26.
БЕЗВРЕ`МЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвременен; преждевременност.
БЕЗВРЕ`МИЕ, мн. няма, ср. Рядко. 1. Период от време, през който няма стремежи, идеали и няма видимо развитие, прогрес. На „исторически момент“ сме жъртва — /в упадъчно безвремие живеем, / а за прогрес и вяра ний копнеем. Ем. Попдимитров, СР, 125. Това е интелигенция, родена на кръстопът и закърмена с отровата на безвремието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27.
2. Усещане, че времето е спряло, не тече. Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръпваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях. Б. Райнов, ЧЪ, 106.
БЕЗВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им. Ив. Мартинов, ДТ, 266.
2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. Той
