Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/523“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | балосвам <i>и от</i> балосвам се; залисване, | + | балосвам <i>и от</i> балосвам се; залисване, забаламосване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛО`Т</b> <i>м. Остар.</i> Малка бала; топ. <i>Голямата търговия купува и продава само по цели кантаре, балоти, парчета и пр.</i> Знан., 1875, бр. 1, 12. |
| − | + | — От фр. ballot. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛОТА`Ж</b> <i>м. Полит.</i> Повторно гласуване за определен ограничен брой лица, когато при избор никой от предишните{{попр|Правописна грешка: „предишите“.}} кандидати не е получил необходимия брой гласове, за да бъде избран; балотиране. |
— Фр. ballotage. | — Фр. ballotage. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛОТА`ЖЕН</b> -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни. <i>Полит. Прил. от</i> балотаж. <i>Балотажна система.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Полит.</i> 1. Правя балотаж. |
| + | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> Гласувам, <b>балотирам се</b> <i>страд.</i> | ||
— От фр. balloter. | — От фр. balloter. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛОТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Полит. Рядко. Отгл. същ. от</i> балотирам <i>и от</i> балотирам се; балотаж. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛОТИРО`ВКА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Балотаж; балотиране. <i>Между туй изборите наближаваха. Те бяха определени за 14 юни; на 21 юни трябваше да стане балотировка според тогавашния закон.</i> С. Радев, ССБ I, 285. <i> Консерваторите са сполучили в 38 градове, либералите в 9. Има пет балотировки.</i> С, 1894, бр. 1474, 1. |
— От фр. balloter през рус. баллотировка. | — От фр. balloter през рус. баллотировка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛСА`М</b> <i>м.</i> 1. Гъст ароматен сок — сложна смес от растителна смола и етерни масла, който се отделя от някои растения и намира приложение в парфюмерийната, медицинската и химическата промишленост. <i>А върху жъртвеника Властелинът на Пръстена кадеше сива амбра, .. и балсам.</i> Н. Райнов, БЛ, 46. <i>По източните склонове на Скалистите планини е разпространен така нареченият балсамов бор, от чиято кора се отделя прозрачен лечебен сок — балсам.</i> Л. Мелнишки, К, 28. |
| + | |||
| + | 2. Вид лекарство за успокояване на болки, приготвяно от такъв сок. <i>Рани кървави юнашки / с роса мия, с балсам връзвам.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 116. <i>От сутрин до вечер седеше и Кутрио, сам в своя дюкян на другия край на улицата, с дълъг чибук в ръката си, между безброй кутии, стъкла и книжни кесии, пълни с миризливи прахове, треви, мехлеми и балсами.</i> Д. Талев, СК, 15. | ||
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Нещо (думи, действия), което успокоява някого, облекчава мрачното, песимистично душевно състояние на някого. <i>Знаех, че словата ми разраняват вечната жувеница в душата, която ти лекуваше с балсама на вярата, както и аз я бях лекувал със самооблъщения и съчинителства.</i> Ем. Станев, А, 222-223. <i>Думи мои, прави думи, / думи нажалени, / .. / Не сте вие балсам сладък / за мен, за душа ми.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 147. <i>Идеш да дадеш утеха / на разбитите сърца, / .. / С дума блага на уста, / балсам да лейш навред.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 62. | |
| − | + | ◇ <b>Падам / падна като балсам <на душата (сърцето)></b>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам душевните му мъки. | |
| − | + | — От финик. през гр. μπάλσαμον или ит. balsamo. Друга (остар.) форма: <em>балза`м</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛСА`МА</b>{{попр|Премахване на излишното ударение.}} <i>ж. Остар.</i> Балсам. <i>— Юнак без рана не бива, — извика Мустафа, .. заля раната с балсама, привърза я и всички се върнаха към шейната.</i> Ц. Гинчев, ГК, 193. <i>Стъкленца главучести с балсама — павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дреболийки, нищожности и разни разности се мяркаха по тия прашни полици и свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на хаджи Ахила!</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 155. |
| − | + | ◇ <b>Падам / падна като балсама <на душата (сърцето)></b>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам духовните му мъки. <i>Думите й падаха на сърцето ми като балсама.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 839. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЛСАМА</b> <i>ж. | + | <b>БАЛСАМА`ЦИЯ</b> <i>ж. Рядко.</i> Балсамиране. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛСА`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> 1. Балсамов (в 1 и 3 знач.); балсамичен. <i>Балсамен аромат. Балсамни вещества.</i> |
| − | + | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Който въздейства като балсам. <i>Ех, рано съдбата сложи си секвестъра / на моята млада душа, / но черната мъка теша / с вино и балсамния химн на оркестъра.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 189. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛСАМИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и св., <i>прех.</i> Запазвам мъртво тяло от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. <i>Погрижи се за пренасянето на трупа в София и нареди да го балсамират, за да се запази до пристигането на Борис и госпожа Спиридонова от чужбина.</i> Д. Димов, Т, 399. <i>Когато се върнах, баща ми бе издъхнал .. Тялото бе балсамирано и поставено в специален цинков ковчег.</i> Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 9. <b>балсамирам се</b> <i>страд.</i> |
| − | — Друга (остар.) форма: балзами`рам. | + | — Друга (остар.) форма: <em>балзами`рам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЛСАМИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> балсамирам като <i>прил.</i> За мъртво тяло — запазен от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. <i>Почти целия ден аз преминах в грамадния музей между хилядите статуи на човеци и богове, ковчези и мумии, балсамирани животни и птици.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 373. <i>Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгниване с балсамиране,.. Такива балсамирани тела (мумии), съхранявали ся в катакомбите | + | <b>БАЛСАМИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> балсамирам като <i>прил.</i> За мъртво тяло — запазен от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. <i>Почти целия ден аз преминах в грамадния музей между хилядите статуи на човеци и богове, ковчези и мумии, балсамирани животни и птици.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 373. <i>Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгниване с балсамиране, .. Такива балсамирани тела (мумии), съхранявали ся в катакомбите невредими цели тисящелетия.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 32. |
| − | — Друга (остар.) форма: балзами`ран. | + | — Друга (остар.) форма: <em>балзами`ран</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛСАМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> балсамирам <i>и от</i> балсамирам се. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:40, 6 октомври 2013
балосвам и от балосвам се; залисване, забаламосване.
БАЛО`Т м. Остар. Малка бала; топ. Голямата търговия купува и продава само по цели кантаре, балоти, парчета и пр. Знан., 1875, бр. 1, 12.
— От фр. ballot.
БАЛОТА`Ж м. Полит. Повторно гласуване за определен ограничен брой лица, когато при избор никой от предишните* кандидати не е получил необходимия брой гласове, за да бъде избран; балотиране.
— Фр. ballotage.
БАЛОТА`ЖЕН -жна, -жно, мн. -жни. Полит. Прил. от балотаж. Балотажна система.
БАЛОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Полит. 1. Правя балотаж.
2. Остар. Гласувам, балотирам се страд.
— От фр. balloter.
БАЛОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Полит. Рядко. Отгл. същ. от балотирам и от балотирам се; балотаж.
БАЛОТИРО`ВКА ж. Остар. Книж. Балотаж; балотиране. Между туй изборите наближаваха. Те бяха определени за 14 юни; на 21 юни трябваше да стане балотировка според тогавашния закон. С. Радев, ССБ I, 285. Консерваторите са сполучили в 38 градове, либералите в 9. Има пет балотировки. С, 1894, бр. 1474, 1.
— От фр. balloter през рус. баллотировка.
БАЛСА`М м. 1. Гъст ароматен сок — сложна смес от растителна смола и етерни масла, който се отделя от някои растения и намира приложение в парфюмерийната, медицинската и химическата промишленост. А върху жъртвеника Властелинът на Пръстена кадеше сива амбра, .. и балсам. Н. Райнов, БЛ, 46. По източните склонове на Скалистите планини е разпространен така нареченият балсамов бор, от чиято кора се отделя прозрачен лечебен сок — балсам. Л. Мелнишки, К, 28.
2. Вид лекарство за успокояване на болки, приготвяно от такъв сок. Рани кървави юнашки / с роса мия, с балсам връзвам. Ив. Вазов, Съч. IV, 116. От сутрин до вечер седеше и Кутрио, сам в своя дюкян на другия край на улицата, с дълъг чибук в ръката си, между безброй кутии, стъкла и книжни кесии, пълни с миризливи прахове, треви, мехлеми и балсами. Д. Талев, СК, 15.
3. Прен. Нещо (думи, действия), което успокоява някого, облекчава мрачното, песимистично душевно състояние на някого. Знаех, че словата ми разраняват вечната жувеница в душата, която ти лекуваше с балсама на вярата, както и аз я бях лекувал със самооблъщения и съчинителства. Ем. Станев, А, 222-223. Думи мои, прави думи, / думи нажалени, / .. / Не сте вие балсам сладък / за мен, за душа ми. Ц. Церковски, Съч. I, 147. Идеш да дадеш утеха / на разбитите сърца, / .. / С дума блага на уста, / балсам да лейш навред. Ив. Вазов, Съч. I, 62.
◇ Падам / падна като балсам <на душата (сърцето)>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам душевните му мъки.
— От финик. през гр. μπάλσαμον или ит. balsamo. Друга (остар.) форма: балза`м.
БАЛСА`МА* ж. Остар. Балсам. — Юнак без рана не бива, — извика Мустафа, .. заля раната с балсама, привърза я и всички се върнаха към шейната. Ц. Гинчев, ГК, 193. Стъкленца главучести с балсама — павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дреболийки, нищожности и разни разности се мяркаха по тия прашни полици и свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на хаджи Ахила! Ив. Вазов, Съч. VI, 155.
◇ Падам / падна като балсама <на душата (сърцето)>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам духовните му мъки. Думите й падаха на сърцето ми като балсама. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 839.
БАЛСАМА`ЦИЯ ж. Рядко. Балсамиране.
БАЛСА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Балсамов (в 1 и 3 знач.); балсамичен. Балсамен аромат. Балсамни вещества.
2. Прен. Който въздейства като балсам. Ех, рано съдбата сложи си секвестъра / на моята млада душа, / но черната мъка теша / с вино и балсамния химн на оркестъра. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.
БАЛСАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Запазвам мъртво тяло от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. Погрижи се за пренасянето на трупа в София и нареди да го балсамират, за да се запази до пристигането на Борис и госпожа Спиридонова от чужбина. Д. Димов, Т, 399. Когато се върнах, баща ми бе издъхнал .. Тялото бе балсамирано и поставено в специален цинков ковчег. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 9. балсамирам се страд.
— Друга (остар.) форма: балзами`рам.
БАЛСАМИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от балсамирам като прил. За мъртво тяло — запазен от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. Почти целия ден аз преминах в грамадния музей между хилядите статуи на човеци и богове, ковчези и мумии, балсамирани животни и птици. Стр. Кринчев, СбЗР, 373. Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгниване с балсамиране, .. Такива балсамирани тела (мумии), съхранявали ся в катакомбите невредими цели тисящелетия. Г. Йошев, КВИ (превод), 32.
— Друга (остар.) форма: балзами`ран.
БАЛСАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от балсамирам и от балсамирам се.
