Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/463“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>хората и пред мене, ще заведа дело за развод.</i> М. Грубешлиева, ПП, 225. <i>Скандална афера. Заплетена афера.</i> | + | <i>хората и пред мене, ще заведа дело за развод.</i> М. Грубешлиева, ПП, 225. <i>Скандална афера. Заплетена афера.</i> |
| + | |||
| + | — От фр. affaire ’работа, дело’ през рус. афера. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕ`РАДЖИЯ</b> -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> <i>Неодобр.</i> Човек, който се занимава с афери. <i>Сред търговския свят бил прочут с алчността си и с реноме на голям афераджия предприемачът Адженов.</i> П. Мирчев, К, 192. <i>— Вторият [часовникар] е един долен афераджия, дъщеря му непрестанно се мъкне с чужденци, снабдява ги с редки часовници.</i> Й. Попов, ПЧ, 20. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АФЕРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко. Книж.</i> Занимаване с афери. <i>Прокурорът иска строго наказание без | + | <b>АФЕРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко. Книж.</i> Занимаване с афери. <i>Прокурорът иска строго наказание без снизхождение за запазване престижа на военните съдилища и да престане аферизмът.</i> БД, 1909, бр. 22, 1. |
— От фр. affairisme. | — От фр. affairisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ФЕРИМ</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на одобрение, похвала, възторг; браво, отлично. <i>— Аферим, аферим, Павлович, халал ти младост и юнашка плешка, — отблагодари ми бай Стоймир.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 44. <i>— Аферим! — усмихна се той с тънките си устни и поглади с ръка посивелия си подстриган мустак. — Левент момък отгледал тоя Панайот, брей!</i> А. Гуляшки, Л, 292. <i>По-добре да турим: „мръсния кръволок“ — казва Гуньо. — Хъ, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо.</i> Ал. Константинов, БГ, 100. <i>— Или мислиш, че министърът му ще го потупа по рамото и ще му каже: — Аферим! Продължавай!…</i> Ив. Вазов, Съч. X, 61. <i>Сватовете си отидоха. Баща й влезе при нея засмян до уши и я похвали. — Три хиляди лева ми дава, аферим!</i> Н. Каралиева, Н, 82. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Казвам / кажа (река) аферим</b> <i>някому</i>. <i>Разг.</i> Похвалвам някого за нещо, което е извършил. <i>Ще го направя аз Махмуда един доктор в новата болница, та да рекат аферим на баща му, дето е изучил такъв син!</i> Н. Нинов, ЕШО, 86. <i>Мама се е навела над коритото и пере .. Влезе хазайката и се развика: — Стига ги бели, .. кръст не остана у тебе .. Осъмваш над коритото, никой аферим няма да ти каже.</i> Н. Каралиева, ЯЧ, 47. | ||
— От перс. през тур. aferim, aferin. | — От перс. през тур. aferim, aferin. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АФЕРИ`СТ</b> <i>м.</i> Човек, който се | + | <b>АФЕРИ`СТ</b> <i>м.</i> Човек, който се занимава{{попр|Отпечатано „занимва“.}} с афери. <i>— Още не съм станал кмет и бърза да ме направи аферист, гадът му с гад! — кипеше от негодувание Черешара.</i> П. Славински, ПЗ, 100. <i>Със същата сила на изобличението разкрива Стаматов домашната атмосфера на финансиста и едрия търговец аферист и в разказа „Нарзанови“.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 252. <i>Политически аферист.</i> |
— Фр. affairiste. | — Фр. affairiste. | ||
| Ред 17: | Ред 21: | ||
<b>АФЕРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена аферист. | <b>АФЕРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена аферист. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АФИЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко. Остар.</i> Таен полицай, агент, детектив. <i>Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие?</i> А. Страшимиров, Съч. V, 345. | + | <b>АФИЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко. Остар.</i> Таен полицай, агент, детектив. <i>Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие?</i> А. Страшимиров, Съч. V, 345. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От араб. през тур. hafiye. | — От араб. през тур. hafiye. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АФИ`КС</b> <i>м. Грам.</i> Морфологичен ( | + | <b>АФИ`КС</b> <i>м. Грам.</i> Морфологичен (словообразуващ или формообразуващ) елемент, който придава допълнително значение към основното значение на корена. <i>Представките и наставките са афикси.</i> |
— От лат. affixus през рус. аффикс. | — От лат. affixus през рус. аффикс. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФИКСА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до афикс. <i>Афиксално словообразуване. Афиксална морфема.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФИКСА`ЛНО</b>. <i>Грам. Нареч. от</i> афиксален; чрез, с афикс. <i>Производни думи като писалка, писмо, писател, писателски, преписвам, дописвам са образувани афиксално.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФИКСА`ЦИЯ</b> <i>ж. Грам.</i> Присъединяване на афикси към корена или основата на думите, при което се образуват нови думи. <i>Думите ученик, учител, училище, учебник, учебен, науча, доуча, изуча са образуване чрез афиксация.</i> |
— От фр. affixation или англ. affixation. | — От фр. affixation или англ. affixation. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФИНИТЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. <i>Хим.</i> Способност на химически елементи, съединения и радикали да реагират химически помежду си. <i>Афинитетът е толкова по-голям, колкото{{попр|Отпечатано: „колкто“.}} по-противоположни са свойствата на реагиращите вещества.</i> △ <i>Металите имат афинитет към кислорода.</i> △ <i>Съществува афинитет между метала калий и хлора.</i> |
2. <i>Мед.</i> Склонност на известен бацил или токсин да напада определен орган на човешкото тяло. | 2. <i>Мед.</i> Склонност на известен бацил или токсин да напада определен орган на човешкото тяло. | ||
| − | 3. <i>Прен. Книж.</i> Вътрешно сходство, душевна близост. <i>По едно странно съвпадение или по един тайнствен афинитет на душите и бай Атанас в това също време мислеше за Рила.</i> Ив.Вазов, Съч. XVI, 21. <i>Някакъв душевен афинитет свързва бащата и дъщерята. Никой не може да бъде такъв добър секретар като нея.</i> Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424. <i>А мисълта за някаква близост с жена, която не почива на .. на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна.</i> Д.Ангелов, ЖС, 125. | + | 3. <i>Прен. Книж.</i> Вътрешно сходство, душевна близост. <i>По едно странно съвпадение или по един тайнствен афинитет на душите и бай Атанас в това също време мислеше за Рила.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. XVI, 21. <i>Някакъв душевен афинитет свързва бащата и дъщерята. Никой не може да бъде такъв добър секретар като нея.</i> Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424. <i>А мисълта за някаква близост с жена, която не почива на .. на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна.</i> Д.{{попр|Добавяне на интервал.}} Ангелов, ЖС, 125. |
| − | 4. <i>Прен. Книж.</i> Склонност, | + | 4. <i>Прен. Книж.</i> Склонност, предразположене към някого или нещо. <i>Дълго време след нашето запознаване Вапцаров се въздържаше да споделя творческите си планове в областта на поезията. Проучваше .. творчеството на ония поети, към които имаше афинитет, на първо място Яворов.</i> Мл. Исаев, Н, 310. <i>Жените изобщо имат афинитет{{попр|Отпечатано: „афнитет“.}} към външния блясък, чудноватото, особеното, изобщо — към всякакъв вид чудатости, мъглявини и имагинерни величини.</i> А. Гуляшки, Л, 250. |
| − | — От лат. affinitas, —atis ’сродство’ през нем. | + | — От лат. affinitas, —atis ’сродство’ през нем. Affinität. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФИНИТЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 19:51, 8 септември 2013
хората и пред мене, ще заведа дело за развод. М. Грубешлиева, ПП, 225. Скандална афера. Заплетена афера.
— От фр. affaire ’работа, дело’ през рус. афера.
АФЕ`РАДЖИЯ -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който се занимава с афери. Сред търговския свят бил прочут с алчността си и с реноме на голям афераджия предприемачът Адженов. П. Мирчев, К, 192. — Вторият [часовникар] е един долен афераджия, дъщеря му непрестанно се мъкне с чужденци, снабдява ги с редки часовници. Й. Попов, ПЧ, 20.
АФЕРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рядко. Книж. Занимаване с афери. Прокурорът иска строго наказание без снизхождение за запазване престижа на военните съдилища и да престане аферизмът. БД, 1909, бр. 22, 1.
— От фр. affairisme.
А`ФЕРИМ междум. Простонар. За израз на одобрение, похвала, възторг; браво, отлично. — Аферим, аферим, Павлович, халал ти младост и юнашка плешка, — отблагодари ми бай Стоймир. Н. Попфилипов, РЛ, 44. — Аферим! — усмихна се той с тънките си устни и поглади с ръка посивелия си подстриган мустак. — Левент момък отгледал тоя Панайот, брей! А. Гуляшки, Л, 292. По-добре да турим: „мръсния кръволок“ — казва Гуньо. — Хъ, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 100. — Или мислиш, че министърът му ще го потупа по рамото и ще му каже: — Аферим! Продължавай!… Ив. Вазов, Съч. X, 61. Сватовете си отидоха. Баща й влезе при нея засмян до уши и я похвали. — Три хиляди лева ми дава, аферим! Н. Каралиева, Н, 82.
◇ Казвам / кажа (река) аферим някому. Разг. Похвалвам някого за нещо, което е извършил. Ще го направя аз Махмуда един доктор в новата болница, та да рекат аферим на баща му, дето е изучил такъв син! Н. Нинов, ЕШО, 86. Мама се е навела над коритото и пере .. Влезе хазайката и се развика: — Стига ги бели, .. кръст не остана у тебе .. Осъмваш над коритото, никой аферим няма да ти каже. Н. Каралиева, ЯЧ, 47.
— От перс. през тур. aferim, aferin.
АФЕРИ`СТ м. Човек, който се занимава* с афери. — Още не съм станал кмет и бърза да ме направи аферист, гадът му с гад! — кипеше от негодувание Черешара. П. Славински, ПЗ, 100. Със същата сила на изобличението разкрива Стаматов домашната атмосфера на финансиста и едрия търговец аферист и в разказа „Нарзанови“. Г. Цанев, СИБЛ, 252. Политически аферист.
— Фр. affairiste.
АФЕРИ`СТКА ж. Жена аферист.
АФИЕ`, мн. -та, ср. Рядко. Остар. Таен полицай, агент, детектив. Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие? А. Страшимиров, Съч. V, 345.
— От араб. през тур. hafiye.
АФИ`КС м. Грам. Морфологичен (словообразуващ или формообразуващ) елемент, който придава допълнително значение към основното значение на корена. Представките и наставките са афикси.
— От лат. affixus през рус. аффикс.
АФИКСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до афикс. Афиксално словообразуване. Афиксална морфема.
АФИКСА`ЛНО. Грам. Нареч. от афиксален; чрез, с афикс. Производни думи като писалка, писмо, писател, писателски, преписвам, дописвам са образувани афиксално.
АФИКСА`ЦИЯ ж. Грам. Присъединяване на афикси към корена или основата на думите, при което се образуват нови думи. Думите ученик, учител, училище, учебник, учебен, науча, доуча, изуча са образуване чрез афиксация.
— От фр. affixation или англ. affixation.
АФИНИТЕ`Т м. 1. Хим. Способност на химически елементи, съединения и радикали да реагират химически помежду си. Афинитетът е толкова по-голям, колкото* по-противоположни са свойствата на реагиращите вещества. △ Металите имат афинитет към кислорода. △ Съществува афинитет между метала калий и хлора.
2. Мед. Склонност на известен бацил или токсин да напада определен орган на човешкото тяло.
3. Прен. Книж. Вътрешно сходство, душевна близост. По едно странно съвпадение или по един тайнствен афинитет на душите и бай Атанас в това също време мислеше за Рила. Ив.* Вазов, Съч. XVI, 21. Някакъв душевен афинитет свързва бащата и дъщерята. Никой не може да бъде такъв добър секретар като нея. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424. А мисълта за някаква близост с жена, която не почива на .. на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д.* Ангелов, ЖС, 125.
4. Прен. Книж. Склонност, предразположене към някого или нещо. Дълго време след нашето запознаване Вапцаров се въздържаше да споделя творческите си планове в областта на поезията. Проучваше .. творчеството на ония поети, към които имаше афинитет, на първо място Яворов. Мл. Исаев, Н, 310. Жените изобщо имат афинитет* към външния блясък, чудноватото, особеното, изобщо — към всякакъв вид чудатости, мъглявини и имагинерни величини. А. Гуляшки, Л, 250.
— От лат. affinitas, —atis ’сродство’ през нем. Affinität.
АФИНИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни,
