Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/451“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕИ`СТ</b> <i>м. Книж.</i> Привърженик на атеизма; безбожник. <i>И ето, великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. <i>— Е, ти не си християнин, защото си атеист.</i> Ем. Станев, ИС I, 513. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ὰυεός ’безбожен’ през фр. athéiste. — Софроний Врачански, Неделник, 1806. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕИ`СТКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена атеист. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> атеист <i>и от</i> атеизъм; | + | <b>АТЕИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> атеист <i>и от</i> атеизъм; атеистически. <i>Атеистична пропаганда. Атеистични брошури.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АТЕИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Атеистичен. <i>Атеистическо движение. Атеистическа мисъл.</i> | <b>АТЕИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Атеистичен. <i>Атеистическо движение. Атеистическа мисъл.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕЛИЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др. <i>Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава.</i> В. Геновска, СГ, 290. | + | <b>АТЕЛИЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др. <i>Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава.</i> В. Геновска, СГ, 290. <i>— Имам някаква братовчедка .. скулпторка, която прави само мечки и мечета. И нашият редовно ходи в ателието й.</i> Д. Бегунов, ЧОД, 59. <i>Имаше преди години във фотографските ателиета едни незабравими декори, сред които човек се чувствуваше в самите недра на природата.</i> Св. Минков, РТК, 135. |
| + | |||
| + | 2. Занаятчийска работилница за по-изискана и модна изработка. <i>Тя го обикна, защото имаше нужда от близък човек, от нежност. Денем събираше с магнита разпилените карфици по пода на ателието и непрекъснато мислеше за него.</i> М. Грубешлиева, ПП, 104. <i>Беше възрастен човек в позакърпен .., не за сезона тъмен костюм, който явно не беше шит в ателиетата на модна къща „Валентина“.</i> Г. Друмев, УКР, 18. <i>Станал отначало бояджия, сетне постъпил на работа в едно ателие за фирми.</i> Ив. Богданов, СП, 355. <i>Златарско ателие.</i> | ||
— Фр. atelier. | — Фр. atelier. | ||
| Ред 17: | Ред 19: | ||
<b>АТЕЛИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -ийни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до ателие. <i>Три задачи са неделими по време и по място .. — .., ателийната и лятната практика и теоретическата професионална подготовка: перспектива, анатомия и композиция.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 126. | <b>АТЕЛИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -ийни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до ателие. <i>Три задачи са неделими по време и по място .. — .., ателийната и лятната практика и теоретическата професионална подготовка: перспектива, анатомия и композиция.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 126. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕЛИ`ЙНОСТ</b>, - | + | <b>АТЕЛИ`ЙНОСТ</b>, -ттa`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Изк.</i> Качество на творба на изкуството, в която личат белези на академизъм. <i>В картината нещо не достига .. Композицията не е лоша, но не може да надрасне учебната постановка, за да стане художествено произведение. Студентът чувствува това и иска да се освободи от ателийността.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 337. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕНТА`Т</b> <i>м.</i> Тайно подготвено нападение върху някого или нещо с цел убийство или разрушаване обикн. по политически причини. <i>Атентатът в черквата „Св. Неделя“ даде отдушник и разнищи сложните мрежи на конспирацията.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 133. <i>— Какво има? — запита Найден шепнешком едного от офицерите. — Цар Освободител убит. Страшно нещо! Бомбен атентат.</i> В. Геновска, СГ, 103. <i>Преди две години бил правен опит за атентат срещу Богориди, като по някаква случайност адската машина не го засегнала.</i> Т. Жечев, БВ, 39. <em>Петър:</em> <i>Срещу Хитлер е направен атентат.</i> <em>Миланов:</em> <i>Атентатите са дело на авантюристи.</i> Г. Крънзов, Избр. пр, 83. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От нем. Attentat и фр. attentat. | — От нем. Attentat и фр. attentat. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕНТА`ТОР</b> <i>м.</i> Лице, което извършва атентат. <i>Шумната, разноезична, комерческа столица на Македония занемя от ужас .. пред героичната смърт на атентаторите — люде на шестнайсет, на осемнайсет, на двайсет и няколко години.</i> Д. Талев, И, 465. <i>През една нощ фашисткият дом в Корча е бил опожарен. Атентаторите са били двама работници от фабриката.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 131. |
| − | |||
| − | |||
— От ит. attentatore. | — От ит. attentatore. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕНТА`ТОРКА</b> <i>ж.</i> Жена атентатор. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АТЕНТА`ТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до атентатор. <i>Атентаторски действия.</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>АТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Физ.</i> Който не пропуска топлина. | <b>АТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Физ.</i> Който не пропуска топлина. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕРОСКЛЕРО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Хронично заболяване на човешкия организъм, което обикн. поразява големите и средните артерии и се характеризира с надебеляване на стените им, с намаляване на еластичността им и др.; склероза, артериосклероза. <i>Излишъкът от животински белтъчини води до атеросклероза и развитие на някои видове тумори.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 8. <i>„Ама че работа! — усмихна се раздразнено Тошо Тошев. — На трийсет и осем години, а вече атеросклероза!“</i> С. Трайков, М, 16. |
| − | + | — От гр. ἀθήρη ’каша’ + σκλερός ’сух, твърд’. | |
| − | |||
| − | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`К</b>, <i>мн.</i> ци, <i>м. Мед.</i> Човек, който боледува от атеросклероза; артериосклеротик. | + | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Мед.</i> Човек, който боледува от атеросклероза; артериосклеротик. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до атеросклероза; атеросклеротически, | + | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до атеросклероза; атеросклеротически, артериосклеротичен. <i>Атеросклеротично заболяване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕСКИ</b>, а, -о, <i>мн.</i> | + | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Мед.</i> Атеросклеротичен. |
| − | |||
| − | -и, <i>прил. Мед.</i> Атеросклеротичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧКА</b> | + | <b>АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧКА</b> <i>ж. Мед.</i> Жена, която боледува от атеросклероза; артериосклеротичка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЕСТА`Т</b> <i>м. 1. Книж.</i> Атестация. <i>— Да се върнеш в столицата никак не е трудно.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:00, 23 август 2013
АТЕИ`СТ м. Книж. Привърженик на атеизма; безбожник. И ето, великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. — Е, ти не си християнин, защото си атеист. Ем. Станев, ИС I, 513.
— От гр. ὰυεός ’безбожен’ през фр. athéiste. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.
АТЕИ`СТКА ж. Книж. Жена атеист.
АТЕИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от атеист и от атеизъм; атеистически. Атеистична пропаганда. Атеистични брошури.
АТЕИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Атеистичен. Атеистическо движение. Атеистическа мисъл.
АТЕЛИЕ`, мн. -та, ср. 1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др. Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. В. Геновска, СГ, 290. — Имам някаква братовчедка .. скулпторка, която прави само мечки и мечета. И нашият редовно ходи в ателието й. Д. Бегунов, ЧОД, 59. Имаше преди години във фотографските ателиета едни незабравими декори, сред които човек се чувствуваше в самите недра на природата. Св. Минков, РТК, 135.
2. Занаятчийска работилница за по-изискана и модна изработка. Тя го обикна, защото имаше нужда от близък човек, от нежност. Денем събираше с магнита разпилените карфици по пода на ателието и непрекъснато мислеше за него. М. Грубешлиева, ПП, 104. Беше възрастен човек в позакърпен .., не за сезона тъмен костюм, който явно не беше шит в ателиетата на модна къща „Валентина“. Г. Друмев, УКР, 18. Станал отначало бояджия, сетне постъпил на работа в едно ателие за фирми. Ив. Богданов, СП, 355. Златарско ателие.
— Фр. atelier.
АТЕЛИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -ийни, прил. Рядко. Който се отнася до ателие. Три задачи са неделими по време и по място .. — .., ателийната и лятната практика и теоретическата професионална подготовка: перспектива, анатомия и композиция. Ал. Гетман и др., СБ, 126.
АТЕЛИ`ЙНОСТ, -ттa`, мн. няма, ж. Рядко. Изк. Качество на творба на изкуството, в която личат белези на академизъм. В картината нещо не достига .. Композицията не е лоша, но не може да надрасне учебната постановка, за да стане художествено произведение. Студентът чувствува това и иска да се освободи от ателийността. Ал. Гетман и др., СБ, 337.
АТЕНТА`Т м. Тайно подготвено нападение върху някого или нещо с цел убийство или разрушаване обикн. по политически причини. Атентатът в черквата „Св. Неделя“ даде отдушник и разнищи сложните мрежи на конспирацията. Г. Караславов, Избр. съч. I, 133. — Какво има? — запита Найден шепнешком едного от офицерите. — Цар Освободител убит. Страшно нещо! Бомбен атентат. В. Геновска, СГ, 103. Преди две години бил правен опит за атентат срещу Богориди, като по някаква случайност адската машина не го засегнала. Т. Жечев, БВ, 39. Петър: Срещу Хитлер е направен атентат. Миланов: Атентатите са дело на авантюристи. Г. Крънзов, Избр. пр, 83.
— От нем. Attentat и фр. attentat.
АТЕНТА`ТОР м. Лице, което извършва атентат. Шумната, разноезична, комерческа столица на Македония занемя от ужас .. пред героичната смърт на атентаторите — люде на шестнайсет, на осемнайсет, на двайсет и няколко години. Д. Талев, И, 465. През една нощ фашисткият дом в Корча е бил опожарен. Атентаторите са били двама работници от фабриката. Н. Фурнаджиев, МП, 131.
— От ит. attentatore.
АТЕНТА`ТОРКА ж. Жена атентатор.
АТЕНТА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до атентатор. Атентаторски действия.
АТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който не пропуска топлина.
АТЕРОСКЛЕРО`ЗА ж. Мед. Хронично заболяване на човешкия организъм, което обикн. поразява големите и средните артерии и се характеризира с надебеляване на стените им, с намаляване на еластичността им и др.; склероза, артериосклероза. Излишъкът от животински белтъчини води до атеросклероза и развитие на някои видове тумори. ПЗ, 1981, кн. 10, 8. „Ама че работа! — усмихна се раздразнено Тошо Тошев. — На трийсет и осем години, а вече атеросклероза!“ С. Трайков, М, 16.
— От гр. ἀθήρη ’каша’ + σκλερός ’сух, твърд’.
АТЕРОСКЛЕРОТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който боледува от атеросклероза; артериосклеротик.
АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до атеросклероза; атеросклеротически, артериосклеротичен. Атеросклеротично заболяване.
АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Атеросклеротичен.
АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧКА ж. Мед. Жена, която боледува от атеросклероза; артериосклеротичка.
АТЕСТА`Т м. 1. Книж. Атестация. — Да се върнеш в столицата никак не е трудно.
