Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/243“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>АГИОГРА`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до агиография, до жития на светци. <i>Агиографска литература.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АГИТА`ТОР</b> <i>м.</i> Лице, което върши агитация. <i>Комисарите обаче усложниха сами своето положение [в изборите], като се превърнаха от представители на царя,.., в обикновени агитатори. Тяхната агитация бе разпалена, нетолерантна и крайно недобросъвестна.</i> С. Радев, ССБ I, 279. <i>Изборите наближаваха и в селото взеха да обикалят агитатори и от града, да събират мъжете и да им държат разпалени и дръзки речи.</i> Г. Караславов, С, 134. <i>Тук съм длъжен да кажа и това, че апостолите, после Левски, не срещаха големи затруднения в пропагандата,.., защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път, в по-главните градове и села.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 344. | ||
| − | + | — Лат. agitator ’човек, който раздвижва, вълнува’ през рус. агитатор. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АГИТА`ТОРСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> | |
| − | |||
| − | <b> | ||
1. Само <i>ед.</i> Дейност на агитатор. | 1. Само <i>ед.</i> Дейност на агитатор. | ||
| − | 2. Обикн. <i>мн.</i> Агитаторски приказки, думи, изказвания. <i>Ах, колко щеше да бъде похвално за нашите начело мъже,.., наместо да развращават населението със своите | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Агитаторски приказки, думи, изказвания. <i>Ах, колко щеше да бъде похвално за нашите начело мъже,.., наместо да развращават населението със своите агитаторства,.., то да биха си дали труд, патриотическа грижа да вникнат в състоянието на населението.</i> ВЦ, 1888, кн. 20, 32. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АГИТАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> агитация. <i>Начович нямаше нито тежката ръка на Ремлингена, нито престижа на неговата руска униформа. Под новия си началник администрацията почна да се разпуска. Едно обширно агитационно движение захвана тогава да се организира в княжеството.</i> С. Радев, ССБ I, 331. <i>Агитационна дейност. Агитационни материали. Агитационен апарат.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АГИТАЦИО`ННО</b>. <i>Нареч. от</i> агитационен. <i>— И ти ли се въодушеви от пълния хамбар? — засмя се Асен. — Това нещо действува на хората агитационно!</i> А.{{попр|Добавен интервал.}} Гуляшки, СВ, 87. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АГИТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Устна или печатна дейност за въздействие върху съзнанието и настроението на обществото в полза на (или против) политическата идея или партийно мероприятие. <i>Докато крайните либерали чрез печата, .. , чрез една ожесточена агитация, .. , обвиняваха Цанкова, че е пожертвувал конституцията, той бързаше, напротив, да я въдвори в цялото управление.</i> С. Радев, ССБ I, 426. <i>Навсякъде той [Пеев] си е навличал преследване от турската власт заради участие в революционната агитация</i>. М. Арнаудов, БКД, 235. <i>— Трябва да се засили агитацията сред войниците. — На всяка цена. Да се борим за всеки войник! Ако успеем да проагитираме добре войнишките маси, те после сами ще направят каквото трябва.</i> Д. Ангелов, ЖС, 238. <i>Нищо истинско, народно, нищо в защита на народните интереси не се забелязваше в тия агитации.</i> Ил. Блъсков, КУ, 44. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i> | + | 2. Дейност за убеждаване на някого в полза на нещо или против нещо, за участие в нещо. <i>Може би най-важното започваше отсега нататък: нужна бе агитация, трябваше тия прости селяни да се убеждават един по един, че мелницата работи и по-хубаво, и по-бързо.</i> Л. Стоянов, П, 452. <i>Предизборна агитация. Масова агитация. Лична агитация. Правя агитация.</i> △ <i>Водя агитация.</i> |
| − | + | — От лат. agitatio ’подбуждане към нещо’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АГИТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех.</i> Правя агитация за нещо или за някого. <i>— Ние трябва да засилим влиянието си в селата. Да наредим на нашите хора да агитират всред селяните, че всичките им несгоди идват от либералите.</i> В. Геновска, СГ, 99. <i>— Агитирах между работниците да отидат в партизанските отреди.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 272. <i>В Буково той открито агитираше за него и в навечерието на избора раздаде много бюлетини.</i> Т. Влайков, Съч. III, 293. | ||
| − | < | + | 2. <i>Прех. Разг.</i> Убеждавам, скланям някого за нещо. <i>— Какво те прихвана пък сега? — Спомних си как ме агитираха да се откажа от проекта моят Иванчев и другите двама питекантропа от завода.</i> Е. Манов, БГ, 9-10. <i>— Но,.. , ти знаеш, че бате Рангел всичко прави за наше добро .. — Ти мене не ме учи! Искаш да ме агитираш ли?</i> Д. Кисьов, Щ, 24. <b>агитирам се</b> <i>страд. от</i> агитирам във 2 знач. |
| + | — От лат. agito ’раздвижвам, подбуждам’. | ||
| + | ---- | ||
<b>АГИТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агитирам <i>и от</i> агитирам се. <i>Нужни бяха ятаци, а тяхното издирване и агитиране не можеше да стане другояче освен чрез лична среща.</i> Сл. Трънски, Н, 159. | <b>АГИТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агитирам <i>и от</i> агитирам се. <i>Нужни бяха ятаци, а тяхното издирване и агитиране не можеше да стане другояче освен чрез лична среща.</i> Сл. Трънски, Н, 159. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АГИ`ТКА</b> <i>ж.</i> 1. Печатно произведение (стенвестник, плакат и под.) с агитационно съдържание. <i>— Горе на тавана имаме цял сандък с агитки и всякакви брошури.</i> А. Гуляшки, МТС, 93. | ||
| − | + | 2. Група лица, които изпълняват литературно-музикална програма с агитационен характер. <i>— Ни една агитка не е тръгнала из село, нито лозунг някакъв сме написали.</i> Ст. Марков, ДБ, 171. <i>Хорова агитка. Младежка агитка.</i> | |
| − | |||
| − | 2. Група лица, които изпълняват | ||
3. <i>Нов. Разг.</i> Група лица, запалени привърженици на някого или нещо, които се събират, за да окажат активна подкрепа на този (това) към, което са пристрастени (спортен отбор, политическа сила, лидер и под.). <i>Агитката на ЦСКА напусна стадиона още на полувремето.</i> 24 часа, 1998, бр. 323, 1. | 3. <i>Нов. Разг.</i> Група лица, запалени привърженици на някого или нещо, които се събират, за да окажат активна подкрепа на този (това) към, което са пристрастени (спортен отбор, политическа сила, лидер и под.). <i>Агитката на ЦСКА напусна стадиона още на полувремето.</i> 24 часа, 1998, бр. 323, 1. | ||
| − | + | — Рус. агитка. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АГИТМАТЕРИА`ЛИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>агитматериа`л</b> <i>м. Остар.,</i> сега <i>ирон.</i> Материали за агитация. |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:52, 3 юли 2013
АГИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до агиография, до жития на светци. Агиографска литература.
АГИТА`ТОР м. Лице, което върши агитация. Комисарите обаче усложниха сами своето положение [в изборите], като се превърнаха от представители на царя,.., в обикновени агитатори. Тяхната агитация бе разпалена, нетолерантна и крайно недобросъвестна. С. Радев, ССБ I, 279. Изборите наближаваха и в селото взеха да обикалят агитатори и от града, да събират мъжете и да им държат разпалени и дръзки речи. Г. Караславов, С, 134. Тук съм длъжен да кажа и това, че апостолите, после Левски, не срещаха големи затруднения в пропагандата,.., защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път, в по-главните градове и села. З. Стоянов, ЗБВ I, 344.
— Лат. agitator ’човек, който раздвижва, вълнува’ през рус. агитатор.
АГИТА`ТОРСТВО, мн. -а, ср. Разг.
1. Само ед. Дейност на агитатор.
2. Обикн. мн. Агитаторски приказки, думи, изказвания. Ах, колко щеше да бъде похвално за нашите начело мъже,.., наместо да развращават населението със своите агитаторства,.., то да биха си дали труд, патриотическа грижа да вникнат в състоянието на населението. ВЦ, 1888, кн. 20, 32.
АГИТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от агитация. Начович нямаше нито тежката ръка на Ремлингена, нито престижа на неговата руска униформа. Под новия си началник администрацията почна да се разпуска. Едно обширно агитационно движение захвана тогава да се организира в княжеството. С. Радев, ССБ I, 331. Агитационна дейност. Агитационни материали. Агитационен апарат.
АГИТАЦИО`ННО. Нареч. от агитационен. — И ти ли се въодушеви от пълния хамбар? — засмя се Асен. — Това нещо действува на хората агитационно! А.* Гуляшки, СВ, 87.
АГИТА`ЦИЯ ж. 1. Устна или печатна дейност за въздействие върху съзнанието и настроението на обществото в полза на (или против) политическата идея или партийно мероприятие. Докато крайните либерали чрез печата, .. , чрез една ожесточена агитация, .. , обвиняваха Цанкова, че е пожертвувал конституцията, той бързаше, напротив, да я въдвори в цялото управление. С. Радев, ССБ I, 426. Навсякъде той [Пеев] си е навличал преследване от турската власт заради участие в революционната агитация. М. Арнаудов, БКД, 235. — Трябва да се засили агитацията сред войниците. — На всяка цена. Да се борим за всеки войник! Ако успеем да проагитираме добре войнишките маси, те после сами ще направят каквото трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. Нищо истинско, народно, нищо в защита на народните интереси не се забелязваше в тия агитации. Ил. Блъсков, КУ, 44.
2. Дейност за убеждаване на някого в полза на нещо или против нещо, за участие в нещо. Може би най-важното започваше отсега нататък: нужна бе агитация, трябваше тия прости селяни да се убеждават един по един, че мелницата работи и по-хубаво, и по-бързо. Л. Стоянов, П, 452. Предизборна агитация. Масова агитация. Лична агитация. Правя агитация. △ Водя агитация.
— От лат. agitatio ’подбуждане към нещо’.
АГИТИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Правя агитация за нещо или за някого. — Ние трябва да засилим влиянието си в селата. Да наредим на нашите хора да агитират всред селяните, че всичките им несгоди идват от либералите. В. Геновска, СГ, 99. — Агитирах между работниците да отидат в партизанските отреди. Г. Караславов, Избр. съч. III, 272. В Буково той открито агитираше за него и в навечерието на избора раздаде много бюлетини. Т. Влайков, Съч. III, 293.
2. Прех. Разг. Убеждавам, скланям някого за нещо. — Какво те прихвана пък сега? — Спомних си как ме агитираха да се откажа от проекта моят Иванчев и другите двама питекантропа от завода. Е. Манов, БГ, 9-10. — Но,.. , ти знаеш, че бате Рангел всичко прави за наше добро .. — Ти мене не ме учи! Искаш да ме агитираш ли? Д. Кисьов, Щ, 24. агитирам се страд. от агитирам във 2 знач.
— От лат. agito ’раздвижвам, подбуждам’.
АГИТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агитирам и от агитирам се. Нужни бяха ятаци, а тяхното издирване и агитиране не можеше да стане другояче освен чрез лична среща. Сл. Трънски, Н, 159.
АГИ`ТКА ж. 1. Печатно произведение (стенвестник, плакат и под.) с агитационно съдържание. — Горе на тавана имаме цял сандък с агитки и всякакви брошури. А. Гуляшки, МТС, 93.
2. Група лица, които изпълняват литературно-музикална програма с агитационен характер. — Ни една агитка не е тръгнала из село, нито лозунг някакъв сме написали. Ст. Марков, ДБ, 171. Хорова агитка. Младежка агитка.
3. Нов. Разг. Група лица, запалени привърженици на някого или нещо, които се събират, за да окажат активна подкрепа на този (това) към, което са пристрастени (спортен отбор, политическа сила, лидер и под.). Агитката на ЦСКА напусна стадиона още на полувремето. 24 часа, 1998, бр. 323, 1.
— Рус. агитка.
АГИТМАТЕРИА`ЛИ мн., ед. (рядко) агитматериа`л м. Остар., сега ирон. Материали за агитация.
