Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/263“
(поправка на гръцки думи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>и аеротанкове.</i> Т. Горанов и др., ПА, 342. |
| − | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + англ. tank ’резервоар’ през рус. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + англ. tank ’резервоар’ през рус. азротанк. |
| − | |||
| − | азротанк. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОТЕРА`ПИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Лечение с атмосферен въздух (въздушни бани и под.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОТРАНСПО`РТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Въздушен превоз. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРОТРОПИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Бот.</i> Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. <i>Противоп.</i> | + | <b>АЕРОТРОПИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Бот.</i> Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. <i>Противоп.</i> геотропизъм. |
| − | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + τροπή ’обръщане’. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФА`Р</b> <i>м. Авиац.</i> Аеромаяк. |
— Фр. aerophare. | — Фр. aerophare. | ||
| Ред 23: | Ред 21: | ||
<b>АЕРОФИ`ЛТЪР</b> <i>м. Спец.</i> Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух. | <b>АЕРОФИ`ЛТЪР</b> <i>м. Спец.</i> Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРОФИ`ТИ</b> <i>мн. Бот.</i> Растения като мъхове, лишеи, водорасли и някои висши растения, които получават хранителни вещества от атмосферата | + | <b>АЕРОФИ`ТИ</b> <i>мн. Бот.</i> Растения като мъхове, лишеи, водорасли и някои висши растения, които получават хранителни вещества от атмосферата.{{попр|Заменена запетая с точка.}} |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФО`БИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Болезнен страх от въздух, въздушни течения или от зараза по въздушен път. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФОТОАПАРА`Т</b> <i>м.</i> Фотоапарат за правене на снимки от самолет. |
---- | ---- | ||
<b>АЕРОФОТОГРАФИ`РАНЕ</b> <i>ср.</i> Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен на самолет, вертолет, дирижабъл, изкуствен спътник или на ракета. | <b>АЕРОФОТОГРАФИ`РАНЕ</b> <i>ср.</i> Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен на самолет, вертолет, дирижабъл, изкуствен спътник или на ракета. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФОТОГРА`ФИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Аероснимане. |
2. Аероснимка. | 2. Аероснимка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФОТОКА`МЕРА</b> <i>ж.</i> Фотокамера за правене на снимки от самолет. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФОТОСНИ`МАНЕ</b> <i>ср.</i> Аерофотографиране. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОФОТОСНИМА`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Свързан с аерофотоснимане. <i>Аерофотоснимачен метод.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АЕРОФОТОСНИ`МКА</b> <i>ж.</i> Аероснимка. <i>Стереофотографията днес намира широко приложение при изготвянето на топографски карти при аерофотоснимки.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 30. | <b>АЕРОФОТОСНИ`МКА</b> <i>ж.</i> Аероснимка. <i>Стереофотографията днес намира широко приложение при изготвянето на топографски карти при аерофотоснимки.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 30. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРОШЕЙНА</b> <i>ж.</i> Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. <i>Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава | + | <b>АЕРОШЕЙНА`</b> <i>ж.</i> Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. <i>Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава ускорение.</i> Физ. VIII кл, 1980, 84. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОШОКОЛА`Д</b> <i>м.</i> Млечен шоколад с шуплеста неплътна вътрешност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖДЕ`Р</b> <i>м. Простонар.</i> 1. Змей, хала. <i>В града ни няма вода, а тъдява има; но тук има един аджер, всеки ден по един човек гълта, курбан.</i> Нар. прик., Христом. KM II, 184. <i>В пещерата се виеха сребърни мъхове, / а отпред, на устата й сиви, / два аджеря със огнени гриви.</i> А. Разцветников, Ст, 89. |
2. <i>Прен.</i> Силен човек, юнак (Н. Геров, РБЯд). | 2. <i>Прен.</i> Силен човек, юнак (Н. Геров, РБЯд). | ||
| Ред 55: | Ред 53: | ||
— От перс. през тур. acder. | — От перс. през тур. acder. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖДЕ`РКО</b> <i>м. Нар.-поет. Гальов.</i> За назоваване на малко момче (обикн. в обръщение) за израз на нежно чувство; юначе. <em>Гюрга Самодива</em>: <i>Сред тишината се обади с ясния си гласец моя аджерко. .. Защо не беше, овчарю мой, за да го чуеш и ти!</i> <em>Стилиян</em>: <i>Ой, Гюрго, мойта момчана рожба!</i> П.{{попр|Добавяне на интервал.}} Тодоров, Събр. пр. II, 155. <i>— Детенце, не бой се; ела тука с мен! / Игри ли поискаш — играй си цял ден / таме край реката на цветния бряг, / в премени от сърма, мой аджерко драг!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 26. <i>Спи, дивен аджерко, не слушай, не чакай, / ни пролет усмихната, нито звезди.</i> Н. Хрелков, ДД, 67. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖДЕРХА`Н</b> <i>м. Простонар</i>. Аждрахан. <i>Минаха шарени каруци, работени от коларите в Меджидие, с желязо обковани. Буйни аждерхани бягаха напреде им.</i> А. Каралийчев, ПГ, 73. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖДРАХА`Н</b> <i>м. Простонар.</i> Кон, силен и бърз като змей, като хала. <i>Габара шибна с пръчка коня си и нетърпеливият аждрахан изпръхтя с ноздри.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 25. <i>Силно момче е Спас! Като аждрахан е силно. Камък да хване, вода ще пусне. ..</i> Д. Немиров, Б, 102. |
— От перс. през тур. acder. | — От перс. през тур. acder. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ЖИО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Разликата в сумата между действителната цена и номиналната стойност на паричните знакове, полици и ценни книжа (акции и облигации). <i>В някои държави, например в Швейцария, по едно време книжните пари имаха ажио, т.е. една малка добавка към стойността им в сравнение със златните. Би се достигнало не някакво намаление на аптечната такса, а тъкмо обратното, тъй като от самото обстоятелство, че при съставянието на сегашната такса се е смятало 14% ажио, което сега е 2-3%, би последвало едно значително намаление.</i> Пряп., 1903, бр. 85, 1. |
— От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: <em>а`джио</em> тур., <em>а`зио</em> гр. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 221.) — Цариградски вестник, 1850. | — От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: <em>а`джио</em> тур., <em>а`зио</em> гр. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 221.) — Цариградски вестник, 1850. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖИОТА`Ж</b> <i>ж. Банк.</i> 1. Спекулативна борсова сделка за изкуствено повишаване или понижаване на курса на ценни книжа. |
Текуща версия към 15:11, 8 юли 2013
и аеротанкове. Т. Горанов и др., ПА, 342.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + англ. tank ’резервоар’ през рус. азротанк.
АЕРОТЕРА`ПИЯ ж. Мед. Лечение с атмосферен въздух (въздушни бани и под.).
АЕРОТРАНСПО`РТ, мн. няма, м. Въздушен превоз.
АЕРОТРОПИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Бот. Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. Противоп. геотропизъм.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + τροπή ’обръщане’.
АЕРОФА`Р м. Авиац. Аеромаяк.
— Фр. aerophare.
АЕРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. За микроорганизъм — който вирее и се развива при наличие на свободен кислород, който обича кислорода.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + φιλέω ’обичам’.
АЕРОФИ`ЛТЪР м. Спец. Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух.
АЕРОФИ`ТИ мн. Бот. Растения като мъхове, лишеи, водорасли и някои висши растения, които получават хранителни вещества от атмосферата.*
АЕРОФО`БИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от въздух, въздушни течения или от зараза по въздушен път.
АЕРОФОТОАПАРА`Т м. Фотоапарат за правене на снимки от самолет.
АЕРОФОТОГРАФИ`РАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен на самолет, вертолет, дирижабъл, изкуствен спътник или на ракета.
АЕРОФОТОГРА`ФИЯ ж. 1. Аероснимане.
2. Аероснимка.
АЕРОФОТОКА`МЕРА ж. Фотокамера за правене на снимки от самолет.
АЕРОФОТОСНИ`МАНЕ ср. Аерофотографиране.
АЕРОФОТОСНИМА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Свързан с аерофотоснимане. Аерофотоснимачен метод.
АЕРОФОТОСНИ`МКА ж. Аероснимка. Стереофотографията днес намира широко приложение при изготвянето на топографски карти при аерофотоснимки. ПЗ, 1981, кн. 10, 30.
АЕРОШЕЙНА` ж. Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава ускорение. Физ. VIII кл, 1980, 84.
АЕРОШОКОЛА`Д м. Млечен шоколад с шуплеста неплътна вътрешност.
АЖДЕ`Р м. Простонар. 1. Змей, хала. В града ни няма вода, а тъдява има; но тук има един аджер, всеки ден по един човек гълта, курбан. Нар. прик., Христом. KM II, 184. В пещерата се виеха сребърни мъхове, / а отпред, на устата й сиви, / два аджеря със огнени гриви. А. Разцветников, Ст, 89.
2. Прен. Силен човек, юнак (Н. Геров, РБЯд).
3. Прен. Бърз, буен кон (Ст. Младенов, БТР).
— От перс. през тур. acder.
АЖДЕ`РКО м. Нар.-поет. Гальов. За назоваване на малко момче (обикн. в обръщение) за израз на нежно чувство; юначе. Гюрга Самодива: Сред тишината се обади с ясния си гласец моя аджерко. .. Защо не беше, овчарю мой, за да го чуеш и ти! Стилиян: Ой, Гюрго, мойта момчана рожба! П.* Тодоров, Събр. пр. II, 155. — Детенце, не бой се; ела тука с мен! / Игри ли поискаш — играй си цял ден / таме край реката на цветния бряг, / в премени от сърма, мой аджерко драг! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 26. Спи, дивен аджерко, не слушай, не чакай, / ни пролет усмихната, нито звезди. Н. Хрелков, ДД, 67.
АЖДЕРХА`Н м. Простонар. Аждрахан. Минаха шарени каруци, работени от коларите в Меджидие, с желязо обковани. Буйни аждерхани бягаха напреде им. А. Каралийчев, ПГ, 73.
АЖДРАХА`Н м. Простонар. Кон, силен и бърз като змей, като хала. Габара шибна с пръчка коня си и нетърпеливият аждрахан изпръхтя с ноздри. Ив. Кирилов, Съч. II, 25. Силно момче е Спас! Като аждрахан е силно. Камък да хване, вода ще пусне. .. Д. Немиров, Б, 102.
— От перс. през тур. acder.
А`ЖИО, мн. няма, ср. Банк. Разликата в сумата между действителната цена и номиналната стойност на паричните знакове, полици и ценни книжа (акции и облигации). В някои държави, например в Швейцария, по едно време книжните пари имаха ажио, т.е. една малка добавка към стойността им в сравнение със златните. Би се достигнало не някакво намаление на аптечната такса, а тъкмо обратното, тъй като от самото обстоятелство, че при съставянието на сегашната такса се е смятало 14% ажио, което сега е 2-3%, би последвало едно значително намаление. Пряп., 1903, бр. 85, 1.
— От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: а`джио тур., а`зио гр. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 221.) — Цариградски вестник, 1850.
АЖИОТА`Ж ж. Банк. 1. Спекулативна борсова сделка за изкуствено повишаване или понижаване на курса на ценни книжа.
