Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/353“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. <i>Прен. Книж.</i> Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. <i>Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. | + | {{+}} |
| + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. <i>Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. <i>— Моят живот без вас е немислим, вие сте моят ангел-хранител.</i> П. Спасов, ХлХ, 150. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НГЕЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ангел; малък ангел, дете ангел. <i>Той [Монката] няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята.</i> Елин Пелин, Съч. II, 40. <i>Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 60. // <i>Гальов.</i> Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете. <i>— Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. <i>— Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на`.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 11. |
| − | |||
| − | <i>— Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГИ`НА</b><sup>1</sup> <i>ж. Мед.</i> Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. <i>Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 219. <i>Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът.</i> РД, 1960, бр.284, 2. | + | <b>АНГИ`НА</b><sup>1</sup> <i>ж. Мед.</i> Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. <i>Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 219. <i>Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът.</i> РД, 1960, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 284, 2. |
— Лат. angina. | — Лат. angina. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИ`НА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> Гъсто тъкан памучен плат, който се употребява за изработване на възглавници, кукли и пр. <i>Покривът [на палатката] е направен от светлосиня ангина, а страните и подът от син док.</i> НТМ, 1961, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 4, 13. |
— От кит. собств. | — От кит. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИНА`Р</b> <i>м.</i> Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стъбло, с широки листа и с месест вдлъбнат плодник, разпространен в Западна Европа и южните райони на Русия. <i>Софрата не се поддавала на описание: и въртящ се .. кебап, .., кавърма, .. ангинари в баня от .. зехтин, тюрлю-гювеч.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 302. <i>Италианска гарнитура .. Състои се от дъна на ангинари, нарязани на четвъртинки и приготвени по италиански.</i> Н. Сотиров, СК, 121. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀγγινάρι. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИНА`РИЯ</b> <i>ж.</i> Ангинар; артишок. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от плат ангина<sup>2</sup>. <i>После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въведе ни в училището, показа ни занималнята, дето .. по прозорците имаше бели ангинени завески и по стените — саксии с пълзящи растения.</i> Н. Тихолов, ДКД, 229. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИО-</b>. <i>Мед.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до кръвоносен съд, напр. <em>ангионевроза</em>, <em>ангиоскопия</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИОГРА`ФИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Рентгенова снимка на кръвоносен съд, след вкарване на контрастно вещество в него. <i>— При нас идват [пациенти] .., да им направим ангиография. Тя е инвазивен метод, при който се вкарва игла в артерията .. Това е рентгенография на кръвоносните съдове.</i> Леч., 1999, бр. 20, 3. <i>При ангиография .. се установява разширение само на основната част на белодробната артерия.</i> Л. Томов и др., ВМ, 83. |
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀγγεῖον ’съд’ + γράφω ’пиша’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИОГРА`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ангиография. <i>Ангиографско изследване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Дял от анатомията, който се занимава с изучаване на кръвоносните и лимфните съдове в човешкото тяло. |
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀγγεῖον ’съд’ + λόγος ’учение’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИОЛО`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до ангиология. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГИОСТЕНО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Стесняване на артериите. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЛЕ`ЗИН</b>, <i>мн.</i> англе`зи, <i>м. Остар.</i> Англичанин; англиец. <i>Питайте могъщите англези, .. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко.</i> Лет., 1871, 159. <i>Някое куче, което англезин купил от ирландец, не на`чало да яде никак в петък.</i> П. Р. Славейков, СК, 75. |
| − | — От фр. anglais. — Друга форма: ингили`зин. | + | — От фр. anglais. — Друга форма: <em>ингили`зин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЛЕЗИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал с бял или сив цвят — кристален оловен сулфат, който се образува при окислението на галенита и се използва за добив на олово. <i>Галенитът .. в повърхностни условия преминава последователно в англезит и церусит.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 8. <i>Еднакви са кристалните форми на аналогичните по състав минерали барит .. и англезит.</i> К. Манолов, ВХ II, 84. |
— От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite. | — От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЛЕ`ЗСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> англезин; английски, англешки. <i>По-после в някои от англезските фабрики .. работниците, за да ся предпазят от вредителното влияние на фосфора, захванали да носят окачено на гърдите си по едно стъкло.</i> Ч, 1870, кн. 3, 93. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — Други форми: <em>ингле`зки</em>, <em>ингили`зки</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЛЕ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> 1. <i>Прил. от</i> англезин; английски, англезски. |
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>англешки</b> <i>м.</i> Английски език. <i>Както видиме, че млозина от посланиците и чиновниците на Високата порта, .., знаят доста добре и францушки, италиански и англешки.</i> П. Р. Славейков, СТИ (превод), 5. | ||
Текуща версия към 11:00, 1 август 2013
2. Прен. Книж. Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял. Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. — Моят живот без вас е немислим, вие сте моят ангел-хранител. П. Спасов, ХлХ, 150.
А`НГЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ангел; малък ангел, дете ангел. Той [Монката] няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята. Елин Пелин, Съч. II, 40. Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях. Елин Пелин, Съч. IV, 60. // Гальов. Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете. — Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета. Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на`. Д. Калфов, Избр. разк., 11.
АНГИ`НА1 ж. Мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина. Н. Ферманджиев, РХ, 219. Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът. РД, 1960, бр.* 284, 2.
— Лат. angina.
АНГИ`НА2 ж. Гъсто тъкан памучен плат, който се употребява за изработване на възглавници, кукли и пр. Покривът [на палатката] е направен от светлосиня ангина, а страните и подът от син док. НТМ, 1961, кн.* 4, 13.
— От кит. собств.
АНГИНА`Р м. Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стъбло, с широки листа и с месест вдлъбнат плодник, разпространен в Западна Европа и южните райони на Русия. Софрата не се поддавала на описание: и въртящ се .. кебап, .., кавърма, .. ангинари в баня от .. зехтин, тюрлю-гювеч. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Италианска гарнитура .. Състои се от дъна на ангинари, нарязани на четвъртинки и приготвени по италиански. Н. Сотиров, СК, 121.
— От гр. ἀγγινάρι.
АНГИНА`РИЯ ж. Ангинар; артишок.
АНГИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от плат ангина2. После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въведе ни в училището, показа ни занималнята, дето .. по прозорците имаше бели ангинени завески и по стените — саксии с пълзящи растения. Н. Тихолов, ДКД, 229.
АНГИО-. Мед. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до кръвоносен съд, напр. ангионевроза, ангиоскопия и др.
АНГИОГРА`ФИЯ ж. Мед. Рентгенова снимка на кръвоносен съд, след вкарване на контрастно вещество в него. — При нас идват [пациенти] .., да им направим ангиография. Тя е инвазивен метод, при който се вкарва игла в артерията .. Това е рентгенография на кръвоносните съдове. Леч., 1999, бр. 20, 3. При ангиография .. се установява разширение само на основната част на белодробната артерия. Л. Томов и др., ВМ, 83.
— Гр. ἀγγεῖον ’съд’ + γράφω ’пиша’.
АНГИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ангиография. Ангиографско изследване.
АНГИОЛО`ГИЯ ж. Мед. Дял от анатомията, който се занимава с изучаване на кръвоносните и лимфните съдове в човешкото тяло.
— Гр. ἀγγεῖον ’съд’ + λόγος ’учение’.
АНГИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до ангиология.
АНГИОСТЕНО`ЗА ж. Мед. Стесняване на артериите.
АНГЛЕ`ЗИН, мн. англе`зи, м. Остар. Англичанин; англиец. Питайте могъщите англези, .. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко. Лет., 1871, 159. Някое куче, което англезин купил от ирландец, не на`чало да яде никак в петък. П. Р. Славейков, СК, 75.
— От фр. anglais. — Друга форма: ингили`зин.
АНГЛЕЗИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял или сив цвят — кристален оловен сулфат, който се образува при окислението на галенита и се използва за добив на олово. Галенитът .. в повърхностни условия преминава последователно в англезит и церусит. Б. Ангелов, ЗМ, 8. Еднакви са кристалните форми на аналогичните по състав минерали барит .. и англезит. К. Манолов, ВХ II, 84.
— От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite.
АНГЛЕ`ЗСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от англезин; английски, англешки. По-после в някои от англезските фабрики .. работниците, за да ся предпазят от вредителното влияние на фосфора, захванали да носят окачено на гърдите си по едно стъкло. Ч, 1870, кн. 3, 93.
— Други форми: ингле`зки, ингили`зки.
АНГЛЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. 1. Прил. от англезин; английски, англезски.
2. Като същ. англешки м. Английски език. Както видиме, че млозина от посланиците и чиновниците на Високата порта, .., знаят доста добре и францушки, италиански и англешки. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 5.
