Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/336“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>ставаше ми тъжно и някак си тягостно.</i> Сл. Трънски, Н, 115. <i>Наложи се да ампутират крака му.</i> ампутирам се <i>страд.</i> | + | <i>ставаше ми тъжно и някак си тягостно.</i> Сл. Трънски, Н, 115. <i>Наложи се да ампутират крака му.</i> <b>ампутирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АМПУТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ампутирам <i>и от</i> ампутирам се. | <b>АМПУТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ампутирам <i>и от</i> ампутирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУ`ДЖА</b>, <i>мн.</i> -джи и -джала`р, <i>м. Диал.</i> 1. Братовчед (Т. Панчев, РБЯд). |
| − | + | 2. Чичо, байо. <i>Реката е доста голяма и не се минава къде да е, а на добрите бродове не е край да няма пусия .. „Не е кабил да няма пусия, ама нашите амуджи са добри хора… „</i> П. Росен, ВПШ, 106. <i>— Както виждам, амуджалар, — казваше водачът, — вие никак не приличате на лоши хора, като че за наше добро сте тръгнали.</i> Л. Стоянов, Б, 150. <i>— Вярно, рейсът не е лек, даже напротив. Това не са ти амуджите. Кой знае какви капризни бабички ще ти се тръснат.</i> Сл. Чернишев, ЛО, 74. | |
| − | |||
| − | 2. Чичо, байо. <i>Реката е доста голяма и не се минава къде да е, а на добрите бродове не е край да няма пусия. . „Не е кабил да няма пусия, ама нашите амуджи са добри | ||
— От араб. през тур. amuca. | — От араб. през тур. amuca. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУ`ДЖОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Приятел. <i>Хитра лисица беше</i> [Ибрахим]. <i>Съберат ли се сред пазара няколко амуджовци на разговор или няколко селяни българи, токо видеш отневидело изпъкнал пред тях и биля почул нещо от техния разговор.</i> Ил. Блъсков, СК, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУЛЕ`Т</b> <i>м.</i> Малък предмет или знак, който се носи от суеверни хора като магическо средство за предпазване от болести и нещастие; талисман, муска. <i>При разкопките намерихме костен амулет във форма на бумеранг и гривна, изработена от черупката на средиземноморската мида спондилус.</i> Е, 1979, бр. 20, 3. <i>Приближаваш се до него [моряка] и се вглеждаш в голите му ръце. Те носят неизбежната татуировка, рисувана с барут под кожата — тия груби фигурки-амулети, които пазят може би по един спомен от Сантос, от Сингапур или от Хавайските острови.</i> Св. Минков, ДА, 18. |
— От араб. през фр. amulette. | — От араб. през фр. amulette. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУНИЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> амуниция. <i>Амуниционен склад.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМУНИ`ЦИЯ</b> <i>ж. Събир. Воен.</i> 1. Съвкупност от вещи в екипировката на военно лице (без дрехите и оръжието), като напр. раница, ремъци за препасване на оръжие, паласка и др.; снаряжение. <i>Бойците се зададоха с песен. Уморени, опрашени, почти с последни сили. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. Но пееха.</i> В. Геновска, СГ, 334. <i>Подпоручик Симеонов ме успокои — той щял да уреди един камион да отиде до Пловдив с амуниции и стари шинели за отчитане.</i> Др. Асенов, ТКНП, 275. 2. Предмети за впрягане или яздене на кон, като седла, мундщуци, юзди и под. <i>През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция.</i> П. | + | <b>АМУНИ`ЦИЯ</b> <i>ж. Събир. Воен.</i> 1. Съвкупност от вещи в екипировката на военно лице (без дрехите и оръжието), като напр. раница, ремъци за препасване на оръжие, паласка и др.; снаряжение. <i>Бойците се зададоха с песен. Уморени, опрашени, почти с последни сили. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. Но пееха.</i> В. Геновска, СГ, 334. <i>Подпоручик Симеонов ме успокои — той щял да уреди един камион да отиде до Пловдив с амуниции и стари шинели за отчитане.</i> Др. Асенов, ТКНП, 275. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Предмети за впрягане или яздене на кон, като седла, мундщуци, юзди и под. <i>През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция.</i> П. Вежинов, BP, 66. <i>Конят продължаваше да се спъва равномерно по черния път, .. Между тропота се чуваше как подскърцва старата конска амуниция.</i> Й. Радичков, ВН, 143. | |
— От лат. ad ’до’ + munitio ’укрепяване’. | — От лат. ad ’до’ + munitio ’укрепяване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМУНИ`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Спец.</i> Помещение към конюшня, в което се държи конската амуниция. | + | <b>АМУНИ`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Спец.</i> Помещение към конюшня, в което се държи конската амуниция. <i>— Докараните лица ги въвеждаха в една от конюшните на Втори и Трети ескадрон. Оттам поединично ги водеха в амуничника.</i> Н. Христозов, ПД, 63. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУ`Р</b> <i>м. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Бог на любовта у древните римляни, изобразяван като крилато голо момче, обикновено с лък и стрели или с рога на щастието в ръка. <i>В ъгъла, на малка масичка, стоеше иконостас, а над съпружеското легло висеше картина, изобразяваща Амур и Психея.</i> Д. Димов, Т, 197. |
2. Изображението на бога на любовта. <i>Навред по свода и по стените изпъплюват нежните и засмени амури. Те са виновниците и героите на любовната драма, която се разиграва.</i> К. Величков, ПССъч. III, 197. | 2. Изображението на бога на любовта. <i>Навред по свода и по стените изпъплюват нежните и засмени амури. Те са виновниците и героите на любовната драма, която се разиграва.</i> К. Величков, ПССъч. III, 197. | ||
| − | — От лат. amor през фр. amour. — Друга (остар.) форма: | + | — От лат. amor през фр. amour. — Друга (остар.) форма: <em>амо`р</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Книж. Прил. от</i> амур. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМУ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> амур (във 2 знач.); рисуван или скулптурен малък амур. <i>Огледало с амурчета и златни цветя тя беше виждала само във филмите.</i> Д. Кисьов, Щ, 139. <i>Едни от тия картички изобразяваха влюбени двойки с букети в ръцете и с хитро амурче в някой от ъглите.</i> Св. Минков, Избр. пр, 66. <i>Хайлайфната баба почти насила и с вродено кокетство го беше задържала да го почерпи с изветрял ликьор, налят в съмнително чиста и с оръбени кристални стени чаша с тумбесто амурче.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМФЕТАМИ`Н</b> <i>м. Хим.</i> Химическо вещество от групата на амините, което действа като стимулатор на централната нервна система и се използва като лекарство и като наркотик. <i>Амфетамините.. не успокояват, а стимулират, възбуждат човешката психика.</i> Н. Тонкин, НЗЛ, 26. <i>Амфетаминът възвръща бързо съзнанието, но е опасен за живота, понеже води до развитие на хипертонични кризи.</i> М. Василев и др., ВБ, 599. <i>Амфетаминът е наркотик и подлежи на контрол.</i> ДТ, 1998, бр. 18, 3. | + | <b>АМФЕТАМИ`Н</b> <i>м. Хим.</i> Химическо вещество от групата на амините, което действа като стимулатор на централната нервна система и се използва като лекарство и като наркотик. <i>Амфетамините .. не успокояват, а стимулират, възбуждат човешката психика.</i> Н. Тонкин, НЗЛ, 26. <i>Амфетаминът възвръща бързо съзнанието, но е опасен за живота, понеже води до развитие на хипертонични кризи.</i> М. Василев и др., ВБ, 599. <i>Амфетаминът е наркотик и подлежи на контрол.</i> ДТ, 1998, бр. 18, 3. |
| − | — | + | — От гр. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМФИ-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Двустранност, | + | <b>АМФИ-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Двустранност, двоякост, напр.: <em>амфибия</em>. |
| + | |||
| + | 2. Околовръст, в обкръжение, в полукръг, напр.: <em>амфитеатър</em>. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀμφί ’от две страни, наоколо, около’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМФИБИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който е свойствен на амфибия. <i>Амфибиален начин на живот.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:00, 30 юли 2013
ставаше ми тъжно и някак си тягостно. Сл. Трънски, Н, 115. Наложи се да ампутират крака му. ампутирам се страд.
АМПУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ампутирам и от ампутирам се.
АМУ`ДЖА, мн. -джи и -джала`р, м. Диал. 1. Братовчед (Т. Панчев, РБЯд).
2. Чичо, байо. Реката е доста голяма и не се минава къде да е, а на добрите бродове не е край да няма пусия .. „Не е кабил да няма пусия, ама нашите амуджи са добри хора… „ П. Росен, ВПШ, 106. — Както виждам, амуджалар, — казваше водачът, — вие никак не приличате на лоши хора, като че за наше добро сте тръгнали. Л. Стоянов, Б, 150. — Вярно, рейсът не е лек, даже напротив. Това не са ти амуджите. Кой знае какви капризни бабички ще ти се тръснат. Сл. Чернишев, ЛО, 74.
— От араб. през тур. amuca.
АМУ`ДЖОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Приятел. Хитра лисица беше [Ибрахим]. Съберат ли се сред пазара няколко амуджовци на разговор или няколко селяни българи, токо видеш отневидело изпъкнал пред тях и биля почул нещо от техния разговор. Ил. Блъсков, СК, 11.
АМУЛЕ`Т м. Малък предмет или знак, който се носи от суеверни хора като магическо средство за предпазване от болести и нещастие; талисман, муска. При разкопките намерихме костен амулет във форма на бумеранг и гривна, изработена от черупката на средиземноморската мида спондилус. Е, 1979, бр. 20, 3. Приближаваш се до него [моряка] и се вглеждаш в голите му ръце. Те носят неизбежната татуировка, рисувана с барут под кожата — тия груби фигурки-амулети, които пазят може би по един спомен от Сантос, от Сингапур или от Хавайските острови. Св. Минков, ДА, 18.
— От араб. през фр. amulette.
АМУНИЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от амуниция. Амуниционен склад.
АМУНИ`ЦИЯ ж. Събир. Воен. 1. Съвкупност от вещи в екипировката на военно лице (без дрехите и оръжието), като напр. раница, ремъци за препасване на оръжие, паласка и др.; снаряжение. Бойците се зададоха с песен. Уморени, опрашени, почти с последни сили. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. Но пееха. В. Геновска, СГ, 334. Подпоручик Симеонов ме успокои — той щял да уреди един камион да отиде до Пловдив с амуниции и стари шинели за отчитане. Др. Асенов, ТКНП, 275.
2. Предмети за впрягане или яздене на кон, като седла, мундщуци, юзди и под. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция. П. Вежинов, BP, 66. Конят продължаваше да се спъва равномерно по черния път, .. Между тропота се чуваше как подскърцва старата конска амуниция. Й. Радичков, ВН, 143.
— От лат. ad ’до’ + munitio ’укрепяване’.
АМУНИ`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Помещение към конюшня, в което се държи конската амуниция. — Докараните лица ги въвеждаха в една от конюшните на Втори и Трети ескадрон. Оттам поединично ги водеха в амуничника. Н. Христозов, ПД, 63.
АМУ`Р м. Книж. 1. Само ед. Бог на любовта у древните римляни, изобразяван като крилато голо момче, обикновено с лък и стрели или с рога на щастието в ръка. В ъгъла, на малка масичка, стоеше иконостас, а над съпружеското легло висеше картина, изобразяваща Амур и Психея. Д. Димов, Т, 197.
2. Изображението на бога на любовта. Навред по свода и по стените изпъплюват нежните и засмени амури. Те са виновниците и героите на любовната драма, която се разиграва. К. Величков, ПССъч. III, 197.
— От лат. amor през фр. amour. — Друга (остар.) форма: амо`р.
АМУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от амур.
АМУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от амур (във 2 знач.); рисуван или скулптурен малък амур. Огледало с амурчета и златни цветя тя беше виждала само във филмите. Д. Кисьов, Щ, 139. Едни от тия картички изобразяваха влюбени двойки с букети в ръцете и с хитро амурче в някой от ъглите. Св. Минков, Избр. пр, 66. Хайлайфната баба почти насила и с вродено кокетство го беше задържала да го почерпи с изветрял ликьор, налят в съмнително чиста и с оръбени кристални стени чаша с тумбесто амурче. И. Велчев, КЕЛ I, 7.
АМФЕТАМИ`Н м. Хим. Химическо вещество от групата на амините, което действа като стимулатор на централната нервна система и се използва като лекарство и като наркотик. Амфетамините .. не успокояват, а стимулират, възбуждат човешката психика. Н. Тонкин, НЗЛ, 26. Амфетаминът възвръща бързо съзнанието, но е опасен за живота, понеже води до развитие на хипертонични кризи. М. Василев и др., ВБ, 599. Амфетаминът е наркотик и подлежи на контрол. ДТ, 1998, бр. 18, 3.
— От гр.
АМФИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Двустранност, двоякост, напр.: амфибия.
2. Околовръст, в обкръжение, в полукръг, напр.: амфитеатър.
— Гр. ἀμφί ’от две страни, наоколо, около’.
АМФИБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свойствен на амфибия. Амфибиален начин на живот.
