Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/235“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) м (Връщане на второто значение на „карам на автопилот“ към основната част.) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | полетът да се управлява и от разстояние от излитането до кацането. <i>След излитането, даденото направление и височината на полета на ракетата се осигурявали от автопилот.</i> НТМ, 1961, кн.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 1, 24. | |
| + | ◇ <b>Карам на автопилот</b>. <i>Разг.</i> 1. Върша нещо автоматично, без участие на волята и без да се замислям. 2. Справям се както мога, при липса на някои необходими неща. | ||
| + | ---- | ||
<b>АВТОПИ`СТА</b> <i>ж.</i> Специално построена и оборудвана писта, път за автомобилни спортни състезания; автомобилна писта. | <b>АВТОПИ`СТА</b> <i>ж.</i> Специално построена и оборудвана писта, път за автомобилни спортни състезания; автомобилна писта. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АВТОПЛА`СТИКА</b> <i>ж. Мед.</i> Хирургическа операция, при която една разрушена част на организма се възстановява чрез присаждане на тъкани от същия индивид. <i>Автопластика на артериални съдове.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АВТОПОИ`ЛКА</b> <i>ж.</i> Уред за механично поене на животните; автоматична поилка. <i>По релсите скрипти кофата, пълна догоре с тъмнозелен силаж, тракат автопоилките.</i> Н.{{попр|Добавен пропуснат интервал.}} Тихолов, ДКД, 114. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АВТОПО`МПА</b> <i>ж. Спец.</i> 1. Противопожарен автомобил, снабден с пожарогасителна помпа; автомобил-помпа. |
2. Помпа, която се привежда в действие автоматично. | 2. Помпа, която се привежда в действие автоматично. | ||
3. Помпа за автомобилни гуми. | 3. Помпа за автомобилни гуми. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОПОРТРЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Собствен живописен, скулптурен{{попр|Поправка на „склуптурен“.}} или графичен портрет на художник, направен от самия него. <i>Ние знаем само, че в първата изложба на Майстора наред с множеството скици и портрети от натура на различни типове хора с най-голяма любов и проникновение са били изобразени портретите на майка му, на баща му, също и автопортретите.</i> Е. Каранфилов, Б III, 73. <i>Между изписаните от Захари Зограф сцени в църквата „Св. Троица и св. Никола“ в Бачковския манастир освен на автопортрета на художника заслужава да се обърне специално внимание и на сцената „Страшния съд“.</i> Ст. Михайлов, БС, 251. | ||
| − | + | 2. <i>Литер.</i> Описание, характеристика, която един автор прави на самия себе си. | |
| − | + | ---- | |
<b>АВТОПОРТРЕТИ`СТ</b> <i>м.</i> Художник, който рисува автопортрети. | <b>АВТОПОРТРЕТИ`СТ</b> <i>м.</i> Художник, който рисува автопортрети. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОПОТО`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Колона от движещи се автомобили; автомобилен поток. <i>Автопотокът ще се изтегля по ремонтирания бул. „В. Левски“.</i> ДТ, 1998, бр. 154, 8. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОПРОИЗВОДИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Производител на автомобили. <i>Новата немско-американска корпорация .. е в челната тройка сред автопроизводителите по приходи.</i> ДТ, 1999, бр. 326, 22. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОПРОИЗШЕ`СТВИЕ</b>, мн. -ия, <i>ср.</i> Пътно произшествие, злополука с автомобил; автозлополука. <i>Градът ни се бори за селище с образцов ред и без автопроизшествия.</i> Й. Попов, ББ, 54. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ВТОР</b> <i>м.</i> 1. Създател на произведение в областта на литературата, изкуството, науката, техниката и др.; творец. <i>Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит, автор на проповеди, изложени на популярен език, нашите книжовници и проповедници започват да пишат на простонароден български език.</i> Б. Пенев, НБВ, 20. <i>Когато Къню за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още начаса да я зацапа с вар, а автора й да изгони.</i> Й. Йовков, Ж, 31-32. <i>Възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговорите цитираше знаменити мисли от наши автори.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 134. <i>Той обичаше да чете френски автори, четеше ги в оригинал и се опиваше от психологическите игри в тях.</i> П. Спасов, ХлХ, 14. <i>Един от най-оригиналните български писатели е все пак Алеко Константинов</i> (1863-1897). <i>Безсмъртният автор на „Бай Ганьо“.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 99. <i>Автор на изобретение. Автор на научен труд. Автор на повест. Автор на портрет. Автор на проект за паметник. Автор на проект за сграда. Автор на роман. Автор на статия.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Лице, което е създало или извършило нещо (обикн. за вредна, пакостна дейност); извършител. <i>Безименният автор на гореказаното писмо ни обвинява, че ние уж сме били неприятели на науката и на образованието.</i> Л. Каравелов и Хр. Ботев, С, 1947, бр. 10, 147. <i>Както се знае, тези революции наистина бяха придружени с известни ужаси. Техен автор обаче бе „третото съсловие“, или днешната буржоазия.</i> Г. Кирков, Избр. произв. I, 65. <i>— Кого смятате вие за автор на убийството? — Нима има съмнение в това?</i> К. Калчев, ЖП, 455. <i>Като заклан изрева клетникът!.. Сички автори на неговите мъки са кикотяха между ръцете си.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 87. <i>Бирникът на Понт-Евек,.., паднал убит, и тялото, хвърлено в Тука и изхвърлено от тази малка речка на брега си, беше открило убийството, на което авторите бяха останали съвършено непознати.</i> Ч, 1875, кн.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} З, 142. <i>Автор на кражба. Автори на грабежи. Автор на престъпление.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | — От лат. auctor ’създател, автор’ през рус. автор. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОРЕЗЕ`РВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Авторезервни части</b>. Автомобилни резервни части. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОРЕ`КЕТ</b> <i>м.</i> Рекет, изнудване за връщане на откраднати автомобили на собствениците им срещу откуп. <i>От началото на годината няма заведено дело за авторекет.</i> Дем., 1998, бр. 318, 5. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОРЕМО`НТ</b> <i>м.</i> Ремонт на автомобил. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОРЕМО`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е предназначен за ремонт на автомобили. <i>Авторемонтна работилница. Авторемонтен завод. Авторемонтна база.</i> | ||
Текуща версия към 09:17, 29 юни 2013
полетът да се управлява и от разстояние от излитането до кацането. След излитането, даденото направление и височината на полета на ракетата се осигурявали от автопилот. НТМ, 1961, кн.* 1, 24.
◇ Карам на автопилот. Разг. 1. Върша нещо автоматично, без участие на волята и без да се замислям. 2. Справям се както мога, при липса на някои необходими неща.
АВТОПИ`СТА ж. Специално построена и оборудвана писта, път за автомобилни спортни състезания; автомобилна писта.
АВТОПЛА`СТИКА ж. Мед. Хирургическа операция, при която една разрушена част на организма се възстановява чрез присаждане на тъкани от същия индивид. Автопластика на артериални съдове.
АВТОПОИ`ЛКА ж. Уред за механично поене на животните; автоматична поилка. По релсите скрипти кофата, пълна догоре с тъмнозелен силаж, тракат автопоилките. Н.* Тихолов, ДКД, 114.
АВТОПО`МПА ж. Спец. 1. Противопожарен автомобил, снабден с пожарогасителна помпа; автомобил-помпа.
2. Помпа, която се привежда в действие автоматично.
3. Помпа за автомобилни гуми.
АВТОПОРТРЕ`Т м. 1. Собствен живописен, скулптурен* или графичен портрет на художник, направен от самия него. Ние знаем само, че в първата изложба на Майстора наред с множеството скици и портрети от натура на различни типове хора с най-голяма любов и проникновение са били изобразени портретите на майка му, на баща му, също и автопортретите. Е. Каранфилов, Б III, 73. Между изписаните от Захари Зограф сцени в църквата „Св. Троица и св. Никола“ в Бачковския манастир освен на автопортрета на художника заслужава да се обърне специално внимание и на сцената „Страшния съд“. Ст. Михайлов, БС, 251.
2. Литер. Описание, характеристика, която един автор прави на самия себе си.
АВТОПОРТРЕТИ`СТ м. Художник, който рисува автопортрети.
АВТОПОТО`К, мн. няма, м. Колона от движещи се автомобили; автомобилен поток. Автопотокът ще се изтегля по ремонтирания бул. „В. Левски“. ДТ, 1998, бр. 154, 8.
АВТОПРОИЗВОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Производител на автомобили. Новата немско-американска корпорация .. е в челната тройка сред автопроизводителите по приходи. ДТ, 1999, бр. 326, 22.
АВТОПРОИЗШЕ`СТВИЕ, мн. -ия, ср. Пътно произшествие, злополука с автомобил; автозлополука. Градът ни се бори за селище с образцов ред и без автопроизшествия. Й. Попов, ББ, 54.
А`ВТОР м. 1. Създател на произведение в областта на литературата, изкуството, науката, техниката и др.; творец. Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит, автор на проповеди, изложени на популярен език, нашите книжовници и проповедници започват да пишат на простонароден български език. Б. Пенев, НБВ, 20. Когато Къню за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още начаса да я зацапа с вар, а автора й да изгони. Й. Йовков, Ж, 31-32. Възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговорите цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин, Съч. IV, 134. Той обичаше да чете френски автори, четеше ги в оригинал и се опиваше от психологическите игри в тях. П. Спасов, ХлХ, 14. Един от най-оригиналните български писатели е все пак Алеко Константинов (1863-1897). Безсмъртният автор на „Бай Ганьо“. Б. Шивачев, Съч. I, 99. Автор на изобретение. Автор на научен труд. Автор на повест. Автор на портрет. Автор на проект за паметник. Автор на проект за сграда. Автор на роман. Автор на статия.
2. Разг. Лице, което е създало или извършило нещо (обикн. за вредна, пакостна дейност); извършител. Безименният автор на гореказаното писмо ни обвинява, че ние уж сме били неприятели на науката и на образованието. Л. Каравелов и Хр. Ботев, С, 1947, бр. 10, 147. Както се знае, тези революции наистина бяха придружени с известни ужаси. Техен автор обаче бе „третото съсловие“, или днешната буржоазия. Г. Кирков, Избр. произв. I, 65. — Кого смятате вие за автор на убийството? — Нима има съмнение в това? К. Калчев, ЖП, 455. Като заклан изрева клетникът!.. Сички автори на неговите мъки са кикотяха между ръцете си. З. Стоянов, ЗБВ III, 87. Бирникът на Понт-Евек,.., паднал убит, и тялото, хвърлено в Тука и изхвърлено от тази малка речка на брега си, беше открило убийството, на което авторите бяха останали съвършено непознати. Ч, 1875, кн.* З, 142. Автор на кражба. Автори на грабежи. Автор на престъпление.
— От лат. auctor ’създател, автор’ през рус. автор.
АВТОРЕЗЕ`РВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Обикн. в съчет.: Авторезервни части. Автомобилни резервни части.
АВТОРЕ`КЕТ м. Рекет, изнудване за връщане на откраднати автомобили на собствениците им срещу откуп. От началото на годината няма заведено дело за авторекет. Дем., 1998, бр. 318, 5.
АВТОРЕМО`НТ м. Ремонт на автомобил.
АВТОРЕМО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е предназначен за ремонт на автомобили. Авторемонтна работилница. Авторемонтен завод. Авторемонтна база.
