Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/262“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
аерофар. | аерофар. | ||
| − | — От рус. | + | — От рус. аэромаяк. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж. Физ.</i> Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОМЕ`ТЪР</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Спец.</i> Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОМЕХА`НИКА</b> <i>ж.</i> Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. <i>Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика.</i> В. Геров, ПКВ, 3. <i>Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването.</i> М. Попов, X, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОМОБИ`Л</b> <i>м.</i> Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. <i>Радиобиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил.</i> А. Радева, С (превод), 42. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’{{попр|Добавяне на интервал.}} + лат. mobilis ’подвижен’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОМОТО`Р</b> <i>м.</i> Двигател на самолет. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРО`Н</b><sup>1</sup> <i>м. Фарм.</i> Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест. |
| − | — От | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРО`Н</b><sup>2</sup> <i>м. Метал.</i> Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОНАВИГАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> аеронавигация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОНАВИГА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОНА`ВТ</b> <i>м. Книж.</i> Въздухоплавател. <i>Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 3, 30. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’{{попр|Добавяне на интервал.}} + ναύτης ’моряк’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОНА`ВТИКА</b> <i>ж.</i> Въздухоплаване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | + | <b>АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> аеронавтика. <i>Аеронавтически прибори.</i> |
| − | |||
| − | <i>Прил. от</i> аеронавтика. <i>Аеронавтически прибори.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОНО`МИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец</i>. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’{{попр|Добавяне на интервал.}} + νόμος ’закон’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОПЛА`Н</b> <i>м. Остар.</i> Самолет. <i>Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове.</i> Й. Йовков, Разк. II, 89. <i>Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аероплан, който ще бъде най-съвършен.</i> БД, 1909, бр. 26, 2. |
| − | |||
| − | |||
| − | — Фр. | + | — Фр. aèroplane. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОПЛА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Самолетен. <i>Аеропланно крило. Аеропланни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОПО`РТ</b> <i>м.</i> Летище. <i>По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите.</i> ДТ, 1999, бр. 326, 20. |
— Фр. aeroport. | — Фр. aeroport. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОПО`ЩА</b> <i>ж. Остар.</i> Въздушна поща. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОСКО`П</b> <i>м. Метеор.</i> Апарат за изчисляване на количеството{{попр|Отпечатано „коричеството“.}} прах във въздуха. Уред за изследване на въздуха. |
— Фр. aeroscope. | — Фр. aeroscope. | ||
| Ред 61: | Ред 57: | ||
<b>АЕРОСНИ`МАНЕ</b> <i>ср.</i> Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл). | <b>АЕРОСНИ`МАНЕ</b> <i>ср.</i> Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОСНИ`МКА</b> <i>ж.</i> Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; аерофотоснимка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОСТА`Т</b> <i>м.</i> Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’{{попр|Добавяне на интервал.}} + στατός ’стоящ’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОСТА`ТИКА</b> <i>ж.</i> Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. <i>Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо .. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хидро– и аеростатика.</i> Матем., 1967, кн. 2, 4. |
---- | ---- | ||
<b>АЕРОТАКСИ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко.</i> Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника. | <b>АЕРОТАКСИ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко.</i> Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОТА`КСИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми. |
| − | — От | + | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + τάξις ’ред’. |
---- | ---- | ||
<b>АЕРОТАКСИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> аеротаксис. | <b>АЕРОТАКСИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> аеротаксис. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРОТА`НК</b> <i>м. Техн.</i> Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. <i>Биологическо прочистване</i> [на канални води] .. <i>се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват .. аерофилтри</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:38, 8 юли 2013
аерофар.
— От рус. аэромаяк.
АЕРОМЕ`ТРИЯ ж. Физ. Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове.
АЕРОМЕ`ТЪР мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела.
АЕРОМЕХА`НИКА ж. Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика. В. Геров, ПКВ, 3. Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването. М. Попов, X, 3.
АЕРОМОБИ`Л м. Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. Радиобиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил. А. Радева, С (превод), 42.
— От гр. ἀήρ ’въздух’* + лат. mobilis ’подвижен’.
АЕРОМОТО`Р м. Двигател на самолет.
АЕРО`Н1 м. Фарм. Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест.
— От гр. ἀήρ ’въздух’.
АЕРО`Н2 м. Метал. Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето.
— От гр. ἀήρ ’въздух’.
АЕРОНАВИГАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аеронавигация.
АЕРОНАВИГА`ЦИЯ ж. Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др.
АЕРОНА`ВТ м. Книж. Въздухоплавател. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 3, 30.
— От гр. ἀήρ ’въздух’* + ναύτης ’моряк’.
АЕРОНА`ВТИКА ж. Въздухоплаване.
АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аеронавтика. Аеронавтически прибори.
АЕРОНО`МИЯ, мн. няма, ж. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи.
— От гр. ἀήρ ’въздух’* + νόμος ’закон’.
АЕРОПЛА`Н м. Остар. Самолет. Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове. Й. Йовков, Разк. II, 89. Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аероплан, който ще бъде най-съвършен. БД, 1909, бр. 26, 2.
— Фр. aèroplane.
АЕРОПЛА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Самолетен. Аеропланно крило. Аеропланни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.
АЕРОПО`РТ м. Летище. По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите. ДТ, 1999, бр. 326, 20.
— Фр. aeroport.
АЕРОПО`ЩА ж. Остар. Въздушна поща.
АЕРОСКО`П м. Метеор. Апарат за изчисляване на количеството* прах във въздуха. Уред за изследване на въздуха.
— Фр. aeroscope.
АЕРОСНИ`МАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл).
АЕРОСНИ`МКА ж. Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; аерофотоснимка.
АЕРОСТА`Т м. Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха.
— От гр. ἀήρ ’въздух’* + στατός ’стоящ’.
АЕРОСТА`ТИКА ж. Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо .. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хидро– и аеростатика. Матем., 1967, кн. 2, 4.
АЕРОТАКСИ`, мн. -та, ср. Рядко. Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника.
АЕРОТА`КСИС, мн. няма, м. Биол. Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + τάξις ’ред’.
АЕРОТАКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от аеротаксис.
АЕРОТА`НК м. Техн. Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. Биологическо прочистване [на канални води] .. се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват .. аерофилтри
