Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/247“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
различна форма. <i>В природата кристалите не се срещат винаги поединично. Много често те са събрани в групи (агрегати).</i> Г. Георгиев, МП, 62. | различна форма. <i>В природата кристалите не се срещат винаги поединично. Много често те са събрани в групи (агрегати).</i> Г. Георгиев, МП, 62. | ||
| − | 3. <i>Геол.</i> Свързани в по-големи бучици почвени частици, образувани в резултат на циментиране на дребни частици от почвата, съдържащи калций и неразтворими във вода. <i>Структурна почва наричаме оная почва, при която почвените частички са свързани от глината и хумуса в по-големи бучици. . , наречени структурни агрегати.</i> Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 10. | + | 3. <i>Геол.</i> Свързани в по-големи бучици почвени частици, образувани в резултат на циментиране на дребни частици от почвата, съдържащи калций и неразтворими във вода. <i>Структурна почва наричаме оная почва, при която почвените частички са свързани от глината и хумуса в по-големи бучици .., наречени структурни агрегати.</i> Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 10. |
| − | 4. <i>Книж.</i> Сбор, нещо съставено, съединено от отделни части в едно цяло, като отделните части запазват свойствата си; спойка, конгломерат. <i>От естествено-исторична гледна точка човечеството е едно цяло,.., но от социологично гледище то представлява пъстър агрегат от слабо споени помежду си по-малки групи — племена.</i> М. Герасков, Б, 1919, кн. 4, 97. | + | 4. <i>Книж.</i> Сбор, нещо съставено, съединено от отделни части в едно цяло, като отделните части запазват свойствата си; спойка, конгломерат. <i>От естествено-исторична гледна точка човечеството е едно цяло, .., но от социологично гледище то представлява пъстър агрегат от слабо споени помежду си по-малки групи — племена.</i> М. Герасков, Б, 1919, кн. 4, 97. |
— От лат. aggregatus ’съединен, събран’ през рус. агрегат. | — От лат. aggregatus ’съединен, събран’ през рус. агрегат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕГА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до агрегат, който е свързан с агрегат. <i>Агрегатна машина. Агрегатен метод. Агрегатна лампа. Агрегатен анализ. Агрегатно отделение.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Агрегатно състояние</b>. <i>Физ.</i> Едно от трите основни състояния на телата: твърдо, течно и въздухообразно. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕГА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Геол.</i> Процес на механично свързване на минерални частици; агрегация. <i>Устойчивостта на водния запас нараства в образуващата се почва по-късно поради възникване на агрегатност — поява на сложни структурни агрегати.</i> П. Боянов, П, 130. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕГА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Геол.</i> Агрегатност. <i>Този процес на свързване, агрегация, протича под влияние на различни фактори и при определени условия.</i> П. Боянов, П, 232. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕГИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Спец.</i> За вещества — съединявам се, свързвам се плътно с други еднородни или разнородни части от някакво вещество. |
— От лат. aggrego ’събирам, присъединявам’. | — От лат. aggrego ’събирам, присъединявам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГРЕГИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> | + | <b>АГРЕГИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агрегирам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕМА`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Дипл.</i> Официално съгласие на една държава да приеме за дипломатически представител на друга държава посоченото от нея лице. <i>Назначаването на всички видове дипломати по света става след получаването на т.нар. агреман (съгласие на другата страна).</i> 168 часа, 1991, бр. 25, 23. |
| − | 2. <i>Муз.</i> Орнамент, мелодическо украшение. | + | 2. <i>Муз.</i> Орнамент, мелодическо украшение. |
| + | |||
| + | — Фр. agrémpan. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕСИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който се стреми към агресия, който е свързан с агресия; завоевателен. <i>Агресивна държава. Агресивна война. Агресивна политика. Агресивен пакт.</i> |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Разг.</i> Който напада; нападателен. <i>Бе настъпил раздразнителният стадий на пиянството му, през който той, от страхлив и раболепен, ставаше агресивен.</i> Д. Димов, Т, 441. // <i>Разг.</i> Който съдържа, изразява нападки, закани. <i>Агресивен тон. Агресивно държане.</i> | 2. <i>Разг.</i> Който напада; нападателен. <i>Бе настъпил раздразнителният стадий на пиянството му, през който той, от страхлив и раболепен, ставаше агресивен.</i> Д. Димов, Т, 441. // <i>Разг.</i> Който съдържа, изразява нападки, закани. <i>Агресивен тон. Агресивно държане.</i> | ||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
3. <i>Спец.</i> За води и газове — който влиза в химическо взаимодействие с различни скали и строителни материали, като ги разтваря или разрушава и по този начин се намалява тяхната здравина. <i>Агресивни води. Агресивни газове.</i> | 3. <i>Спец.</i> За води и газове — който влиза в химическо взаимодействие с различни скали и строителни материали, като ги разтваря или разрушава и по този начин се намалява тяхната здравина. <i>Агресивни води. Агресивни газове.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕСИ`ВНО</b>. <i>Нареч. от</i> агресивен. <i>Държи се агресивно. △ Меките води действуват агресивно на бетона.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГРЕСИ`ВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | + | <b>АГРЕСИ`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Качество или проява на агресивен. <i>Но партизаните вече знаеха, че този неприятел бе изчерпал своята агресивност. От няколко дни българските военни части не предприемаха никакви акции.</i> Д. Димов, Т, 562. |
| − | |||
| − | 1. Качество или проява на агресивен. <i>Но партизаните вече знаеха, че този неприятел бе изчерпал своята агресивност. От няколко дни българските военни части не предприемаха никакви акции.</i> Д. Димов, Т, 562. | ||
2. <i>Спец.</i> Способност на води или газове да разрушават скали и строителни материали, като влизат в химическо взаимодействие с тях. <i>Агресивност на водата. Агресивност на газове.</i> | 2. <i>Спец.</i> Способност на води или газове да разрушават скали и строителни материали, като влизат в химическо взаимодействие с тях. <i>Агресивност на водата. Агресивност на газове.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕ`СИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Воен. Полит.</i> Непредизвикано въоръжено нападение със завоевателна цел на една или няколко държави срещу друга държава с навлизане в територията й. <i>Фашистка агресия. Империалистическа агресия.</i> |
2. <i>Псих.</i> Насочена навън (към другите) или навътре (към себе си) явна или скрита враждебност. | 2. <i>Псих.</i> Насочена навън (към другите) или навътре (към себе си) явна или скрита враждебност. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
3. <i>Прен.</i> Нападателна проява, нападателно поведение. <i>Детето е склонно към агресия.</i> | 3. <i>Прен.</i> Нападателна проява, нападателно поведение. <i>Детето е склонно към агресия.</i> | ||
| − | — От лат. aggressio ’пристъп, нападение’ през рус. | + | — От лат. aggressio ’пристъп, нападение’ през рус. агрессия. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРЕ`СОР</b> <i>м.</i> Обикн. за държава — този, който извършва агресия или участва в агресия; нападател, завоевател. <i>ООН е образувана върху принципа за колективните действия срещу агресията. Агресорът може да отстъпи само пред сплотения фронт на демократичните сили.</i> ВН, 1958, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2131, 3. <i>Фашистки агресори.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРИКУЛТУ`РА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Земеделие. |
— Лат. agricultura. | — Лат. agricultura. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГРИКУЛТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Книж. Прил. от</i> агрикултура; земеделски. <i>Агрикултурни мероприятия.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ГРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Агрономически, напр.: <em>агрогрупа</em>, <em>агрокръжок</em> и др. |
| + | 2. Земеделски, селскостопански, напр.: агроминистерство, агропромишлен, агромелиорация, | ||
Текуща версия към 12:57, 5 юли 2013
различна форма. В природата кристалите не се срещат винаги поединично. Много често те са събрани в групи (агрегати). Г. Георгиев, МП, 62.
3. Геол. Свързани в по-големи бучици почвени частици, образувани в резултат на циментиране на дребни частици от почвата, съдържащи калций и неразтворими във вода. Структурна почва наричаме оная почва, при която почвените частички са свързани от глината и хумуса в по-големи бучици .., наречени структурни агрегати. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 10.
4. Книж. Сбор, нещо съставено, съединено от отделни части в едно цяло, като отделните части запазват свойствата си; спойка, конгломерат. От естествено-исторична гледна точка човечеството е едно цяло, .., но от социологично гледище то представлява пъстър агрегат от слабо споени помежду си по-малки групи — племена. М. Герасков, Б, 1919, кн. 4, 97.
— От лат. aggregatus ’съединен, събран’ през рус. агрегат.
АГРЕГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до агрегат, който е свързан с агрегат. Агрегатна машина. Агрегатен метод. Агрегатна лампа. Агрегатен анализ. Агрегатно отделение.
◇ Агрегатно състояние. Физ. Едно от трите основни състояния на телата: твърдо, течно и въздухообразно.
АГРЕГА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Геол. Процес на механично свързване на минерални частици; агрегация. Устойчивостта на водния запас нараства в образуващата се почва по-късно поради възникване на агрегатност — поява на сложни структурни агрегати. П. Боянов, П, 130.
АГРЕГА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. Агрегатност. Този процес на свързване, агрегация, протича под влияние на различни фактори и при определени условия. П. Боянов, П, 232.
АГРЕГИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Спец. За вещества — съединявам се, свързвам се плътно с други еднородни или разнородни части от някакво вещество.
— От лат. aggrego ’събирам, присъединявам’.
АГРЕГИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агрегирам.
АГРЕМА`Н, мн. няма, м. 1. Дипл. Официално съгласие на една държава да приеме за дипломатически представител на друга държава посоченото от нея лице. Назначаването на всички видове дипломати по света става след получаването на т.нар. агреман (съгласие на другата страна). 168 часа, 1991, бр. 25, 23.
2. Муз. Орнамент, мелодическо украшение.
— Фр. agrémpan.
АГРЕСИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се стреми към агресия, който е свързан с агресия; завоевателен. Агресивна държава. Агресивна война. Агресивна политика. Агресивен пакт.
2. Разг. Който напада; нападателен. Бе настъпил раздразнителният стадий на пиянството му, през който той, от страхлив и раболепен, ставаше агресивен. Д. Димов, Т, 441. // Разг. Който съдържа, изразява нападки, закани. Агресивен тон. Агресивно държане.
3. Спец. За води и газове — който влиза в химическо взаимодействие с различни скали и строителни материали, като ги разтваря или разрушава и по този начин се намалява тяхната здравина. Агресивни води. Агресивни газове.
АГРЕСИ`ВНО. Нареч. от агресивен. Държи се агресивно. △ Меките води действуват агресивно на бетона.
АГРЕСИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на агресивен. Но партизаните вече знаеха, че този неприятел бе изчерпал своята агресивност. От няколко дни българските военни части не предприемаха никакви акции. Д. Димов, Т, 562.
2. Спец. Способност на води или газове да разрушават скали и строителни материали, като влизат в химическо взаимодействие с тях. Агресивност на водата. Агресивност на газове.
АГРЕ`СИЯ ж. 1. Воен. Полит. Непредизвикано въоръжено нападение със завоевателна цел на една или няколко държави срещу друга държава с навлизане в територията й. Фашистка агресия. Империалистическа агресия.
2. Псих. Насочена навън (към другите) или навътре (към себе си) явна или скрита враждебност.
3. Прен. Нападателна проява, нападателно поведение. Детето е склонно към агресия.
— От лат. aggressio ’пристъп, нападение’ през рус. агрессия.
АГРЕ`СОР м. Обикн. за държава — този, който извършва агресия или участва в агресия; нападател, завоевател. ООН е образувана върху принципа за колективните действия срещу агресията. Агресорът може да отстъпи само пред сплотения фронт на демократичните сили. ВН, 1958, бр.* 2131, 3. Фашистки агресори.
АГРИКУЛТУ`РА, мн. няма, ж. Книж. Земеделие.
— Лат. agricultura.
АГРИКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от агрикултура; земеделски. Агрикултурни мероприятия.
А`ГРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Агрономически, напр.: агрогрупа, агрокръжок и др.
2. Земеделски, селскостопански, напр.: агроминистерство, агропромишлен, агромелиорация,
