Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/244“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АГИТПРО`П</b> <i>м. Рядко.</i> 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни. | ||
| − | + | 2. Агитпропчик. | |
| − | |||
— Рус. агитпроп. | — Рус. агитпроп. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГИТПРОПАГА`НДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>ирон.</i> Който е свързан с агитация и пропаганда. <i>ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вменявани на медиите теософски и агитпропагандни функции вместо чисто информационно-развлекателни.</i> 168 часа, 1991, бр. 25, 25. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГИТПРО`ПСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> агитпроп. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГИТПРО`ПЧИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. <i>След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика .. задоволство. Нищо подобно!</i> Г. Данаилов, ДС, 257. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГИТПУ`НКТ</b> <i>м. Рядко.</i> Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГИТТАБЛО</b>, <i>мн.</i> -ла, <i>ср. Рядко.</i> Табло с агитационни материали. | + | <b>АГИТТАБЛО`</b>, <i>мн.</i> -ла`, <i>ср. Рядко.</i> Табло с агитационни материали. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГИ`ЦА</b> <i>ж.</i> Аговица. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛИ`КА</b> <i>ж. Диал.</i> Иглика. <i>Няма там бяло кокиче, .. / в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 10, 939. <i>Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.{{попр|Добавен интервал.}} 10, 936. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Игликов. <i>Зададе се Крали Марко / от планина агликова.</i> Нар. пес., СбВСт, 123. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЛИКОВИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Място, обрасло с иглика. <i>Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. <i>Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2. АГЛИ`ЧЕ <i>ср. Диал.</i> Иглика. | + | <b>АГЛИКОВИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Място, обрасло с иглика. <i>Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. <i>Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АГЛИ`ЧЕ</b> <i>ср. Диал.</i> Иглика. | ||
---- | ---- | ||
<b>АГЛИ`ЧИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Иглика, игличина. | <b>АГЛИ`ЧИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Иглика, игличина. | ||
| Ред 29: | Ред 33: | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛОМЕРА`Т</b> <i>м.</i> 1. <i>Геол.</i> Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове. |
2. <i>Техн.</i> Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване. | 2. <i>Техн.</i> Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване. | ||
| Ред 35: | Ред 39: | ||
— От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат. | — От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛОМЕРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който е съставен от агломерати. <i>Туфите биват пепелни, кристални, лапилни, бомбени и агломератни.</i> Г. Георгиев, П, 172. <i>Агломератни лави.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛОМЕРАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Свързан с агломерация. <i>Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛОМЕРА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЛОМЕРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Агломерирам се. <i>Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране | + | <b>АГЛОМЕРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Агломерирам се. <i>Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране.</i> Н. Николов, М, 165. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ</b> <i>непрех.</i> За минерали | + | <b>АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ</b> <i>непрех.</i> За минерали — ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди. |
| − | |||
| − | — ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди. | ||
— От лат. agglomero ’присъединявам’. | — От лат. agglomero ’присъединявам’. | ||
| Ред 51: | Ред 53: | ||
<b>АГЛОМЕРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агломерирам <i>и от</i> агломерирам се. | <b>АГЛОМЕРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агломерирам <i>и от</i> агломерирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛО`СИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> 1. Вродена липса на органа език. |
| + | |||
| + | 2. Липса на способност да се говори; немота. | ||
— От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’. | — От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’. | ||
| Ред 57: | Ред 61: | ||
<b>АГЛУТИНАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> На който е присъща аглутинация<sup>1</sup>. <i>Аглутинативни езици.</i> | <b>АГЛУТИНАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> На който е присъща аглутинация<sup>1</sup>. <i>Аглутинативни езици.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛУТИНАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> аглутинация<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛУТИНА`ЦИЯ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи. |
— От лат. agglutino ’прилепване’. | — От лат. agglutino ’прилепване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЛУТИНА`ЦИЯ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Явление, при което под въздействие на аглутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЛУТИНИ`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>АГЛУТИНИ`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>аглутини`н</b> <i>м. Мед.</i> Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЛУТИНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Мед.</i> Предизвиквам аглутинация<sup>2</sup> в организма. аглутинирам се <i>страд.</i> | + | <b>АГЛУТИНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Мед.</i> Предизвиквам аглутинация<sup>2</sup> в организма. <b>аглутинирам се</b> <i>страд.</i> |
— От лат. agglutino ’прилепвам’. | — От лат. agglutino ’прилепвам’. | ||
Текуща версия към 08:59, 5 юли 2013
АГИТПРО`П м. Рядко. 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни.
2. Агитпропчик.
— Рус. агитпроп.
АГИТПРОПАГА`НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар., сега ирон. Който е свързан с агитация и пропаганда. ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вменявани на медиите теософски и агитпропагандни функции вместо чисто информационно-развлекателни. 168 часа, 1991, бр. 25, 25.
АГИТПРО`ПСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от агитпроп.
АГИТПРО`ПЧИК, мн. -ци, м. Рядко. Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика .. задоволство. Нищо подобно! Г. Данаилов, ДС, 257.
АГИТПУ`НКТ м. Рядко. Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж.
АГИТТАБЛО`, мн. -ла`, ср. Рядко. Табло с агитационни материали.
АГИ`ЦА ж. Аговица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951.
АГЛИ`КА ж. Диал. Иглика. Няма там бяло кокиче, .. / в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 939. Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 936.
АГЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Игликов. Зададе се Крали Марко / от планина агликова. Нар. пес., СбВСт, 123.
АГЛИКОВИ`НА ж. Диал. Място, обрасло с иглика. Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2.
АГЛИ`ЧЕ ср. Диал. Иглика.
АГЛИ`ЧИНА ж. Диал. Иглика, игличина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АГЛОМЕРА`Т м. 1. Геол. Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове.
2. Техн. Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване.
— От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат.
АГЛОМЕРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е съставен от агломерати. Туфите биват пепелни, кристални, лапилни, бомбени и агломератни. Г. Георгиев, П, 172. Агломератни лави.
АГЛОМЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Свързан с агломерация. Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.
АГЛОМЕРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Метал. Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове.
АГЛОМЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Агломерирам се. Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н. Николов, М, 165.
АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ непрех. За минерали — ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди.
— От лат. agglomero ’присъединявам’.
АГЛОМЕРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агломерирам и от агломерирам се.
АГЛО`СИЯ, мн. няма, ж. Мед. 1. Вродена липса на органа език.
2. Липса на способност да се говори; немота.
— От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’.
АГЛУТИНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. На който е присъща аглутинация1. Аглутинативни езици.
АГЛУТИНАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аглутинация2.
АГЛУТИНА`ЦИЯ1, мн. няма, ж. Езикозн. Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи.
— От лат. agglutino ’прилепване’.
АГЛУТИНА`ЦИЯ2, мн. няма, ж. Мед. Явление, при което под въздействие на аглутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми.
АГЛУТИНИ`НИ, мн., ед. (рядко) аглутини`н м. Мед. Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация.
АГЛУТИНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Предизвиквам аглутинация2 в организма. аглутинирам се страд.
— От лат. agglutino ’прилепвам’.
АГЛУТИНИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от аглутинирам и от аглутинирам се.
АГЛУТИНИ`РАЩ, -а, о, мн. -и, прил. В
