Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/18“
м |
м (~ грешен маркер) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{+}} | {{+}} | ||
| − | 2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: <i>архонт, логотет, фаланга</i> и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: <i>икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората</i> и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — <i>аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа</i> и под. | + | 2. От <b>гърцизмите</b> в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: <i>архонт</i>, <i>логотет</i>, <i>фаланга</i> и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: <i>икона</i>, <i>ангел</i>, <i>трапеза</i>, <i>герой</i>, <i>втасвам</i>, <i>липсвам</i>, <i>колиба</i>, <i>трендафил</i>, <i>фитил</i>, <i>хората</i> и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — <i>аритметика</i>, <i>география</i>, <i>тема</i>, <i>проблем</i>, <i>ксенофобия</i>, <i>хемодиализа</i> и под. |
| − | 3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: <i>взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение</i> и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като <i>влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник</i> и др. | + | 3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език <b>руски думи</b>, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: <i>взгляд</i>, <i>беззаботен</i>, <i>дерзост</i>, <i>воспитание</i>, <i>дерзновение</i> и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като <i>влияние</i>, <i>нюх</i>, <i>колебание</i>, <i>въобще</i>, <i>пренебрегвам</i>, <i>отявлен</i>, <i>кънки</i>, <i>лебедка</i>, <i>колхоз</i>, <i>спътник</i> и др. |
| − | 4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: <i>билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет</i> и др., както и производни от турски думи с българска наставка — <i>аскерски, каймакамски, бегликчийски</i> и т.н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: <i>тембих</i> ’наставление’. б) Редки единични или авторски употребени турцизми: <i>джевелия, аслия</i> и др. | + | 4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези <b>турцизми</b>, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: <i>билюк</i>, <i>боаз</i>, <i>беглик</i>, <i>вилает</i>, <i>гюмрук</i>, <i>кусур</i>, <i>мерак</i>, <i>рахат</i>, <i>серт</i>, <i>мурафет</i> и др., както и производни от турски думи с българска наставка — <i>аскерски</i>, <i>каймакамски</i>, <i>бегликчийски</i> и т.н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: <i>тембих</i> ’наставление’. б) Редки единични или авторски употребени турцизми: <i>джевелия</i>, <i>аслия</i> и др. |
| − | 5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. <i>банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс</i> и др.). | + | 5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. <i>банкер</i>, <i>банкир</i>, <i>банкиер</i>, <i>кафе</i>, <i>каве</i>, <i>кахве</i>, <i>хикс</i>, <i>икс</i> и др.). |
| − | При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. <i>афиш — афиша, офицер — офицерин</i>) също се има предвид тяхната разпространеност. | + | При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. <i>афиш — афиша</i>, <i>офицер — офицерин</i>) също се има предвид тяхната разпространеност. |
| − | 6. От старите и остаряващите заемки, като напр. <i>куна</i> ’икона’, <i>камерхер, куриозитет</i>, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература. | + | 6. От старите и остаряващите заемки, като напр. <i>куна</i> ’икона’, <i>камерхер</i>, <i>куриозитет</i>, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература. |
| − | <b>X.</b> | + | <b>X. Термини</b> от различни науки, занаяти и специални дейности. При |
Текуща версия към 15:57, 3 декември 2012
2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: архонт, логотет, фаланга и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа и под.
3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник и др.
4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет и др., както и производни от турски думи с българска наставка — аскерски, каймакамски, бегликчийски и т.н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: тембих ’наставление’. б) Редки единични или авторски употребени турцизми: джевелия, аслия и др.
5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс и др.).
При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. афиш — афиша, офицер — офицерин) също се има предвид тяхната разпространеност.
6. От старите и остаряващите заемки, като напр. куна ’икона’, камерхер, куриозитет, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.
X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При
