Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/890“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир.</i> <i>О</i> Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила.
+
<i>университет.</i> <i>Болонска школа в италианската живопис.</i> <i>Болонски псалтир.</i>
 +
 
 +
◇ <b>Болонска креда</b>. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила.
 
----
 
----
БОЛТ болтът, болта, <i>мн.</i> болтове, след <i>числ.</i> болта, <i>м.</i> Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. <i>Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете.</i> Кл. Цачев, СШ, 135.
+
<b>БО`ЛТ</b> бо`лтът, бо`лта, <i>мн.</i> бо`лтове, след <i>числ.</i> бо`лта, <i>м.</i> Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. <i>Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете.</i> Кл. Цачев, СШ, 135.
  
 
— Англ. bolt.
 
— Англ. bolt.
 
----
 
----
БОЛТА <i>ж. Остар.</i> Голям магазин, обикн. за продажба на едро. <i>Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хин-дустан (Индия).</i> Ц. Гинчев, ГК, 333. <i>В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други.</i> Д. Манчов, БЕ, 56.
+
<b>БО`ЛТА</b> <i>ж. Остар.</i> Голям магазин, обикн. за продажба на едро. <i>Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хиндустан (Индия).</i> Ц. Гинчев, ГК, 333. <i>В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други.</i> Д. Манчов, БЕ, 56.
  
— От нт. през схр. bolta (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185).
+
— От ит. през схр. bolta (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185).
  
 
— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24.
 
— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24.
 
----
 
----
БОЛТАДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Остар.</i> Притежател на болта; тежък търговец.
+
<b>БО`ЛТАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Остар.</i> Притежател на болта; тежък търговец.
 
----
 
----
БОЛТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> и. <i>Прил. от</i> болт. <i>Болтов крепеж. Болтова конструкция. Болтова фабрика, Болтово отделение.</i>
+
<b>БО`ЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и{{попр|Добавяне на тире.}}. <i>Прил. от</i> болт. <i>Болтов крепеж. Болтова конструкция.</i> <i>Болтова фабрика</i>, <i>Болтово отделение.</i>
 
----
 
----
БОЛТЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> болт. <i>Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат.</i> А. Гуляшки, МТС, 292.
+
<b>БО`ЛТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> болт. <i>Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат.</i> А. Гуляшки, МТС, 292.
 
----
 
----
БОЛУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Боледувам; болнея, боля, болея, болявам. <i>Раковски в онова време беше малко поза-старял .. и болуваше от охтика.</i> П. Хитов, МП, 67. <i>Бог им даде седумдесет болки, / се-думдесет и седум болести: / болувале още три години.</i> Нар. пес., СбБрМ, 28.
+
<b>БОЛУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Боледувам; болнея, боля`, болея, болявам. <i>Раковски в онова време беше малко позастарял .. и болуваше от охтика.</i> П. Хитов, МП, 67. <i>Бог им даде седумдесет болки, / седумдесет и седум болести: / болувале още три години.</i> Нар. пес., СбБрМ, 28.
 
----
 
----
БОЛЧАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който има болки, който е болен. <i>Има едно болнаво дете.</i> Т. Панчев, РБЯд, 30.
+
<b>БО`ЛЧАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който има болки, който е болен. <i>Има едно болчаво дете.</i> Т. Панчев, РБЯд, 30.
  
 
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
----
 
----
БОЛШЕВИЗАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Бол-шевизиране.
+
<b>БОЛШЕВИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Болшевизиране.
  
 
— От рус. большевизация.
 
— От рус. большевизация.
 
----
 
----
БОЛШЕВИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. прех.</i> Правя някой или нещо (обикн. партия, организация) да възприеме теорията и практиката на болшевизма, болшевизирам се <i>страд.</i>
+
<b>БОЛШЕВИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. прех.</i> Правя някой или нещо (обикн. партия, организация) да възприеме теорията и практиката на болшевизма, <b>болшевизирам се</b> <i>страд.</i>
----
 
БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Възприемам теорията и практиката на болшевизма.
 
 
----
 
----
БОЛШЕВИЗИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i>
+
<b>БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Възприемам теорията и практиката на болшевизма.
 
----
 
----
БОЛТ
+
<b>БОЛШЕВИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> <i>Отгл. същ. от</i> болшевизирам <i>и от</i> болшевизирам се.
 
 
<i>Отгл. същ. от</i> болшевизирам <i>и от</i> болшевизирам се.
 
 
----
 
----
БОЛШЕВИ`ЗЪМ, -змът, зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Разработена от Ленин теория и тактика на революционното пролетарско движение и на революционното преобразуване на капиталистическото общество в социалистическо.
+
<b>БОЛШЕВИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Разработена от Ленин теория и тактика на революционното пролетарско движение и на революционното преобразуване на капиталистическото общество в социалистическо.
  
 
— От рус. большевизм.
 
— От рус. большевизм.
 
----
 
----
БОЛШЕВИК, <i>мн.</i> -ки и (простонар.) -ци, <i>м.</i> Привърженик и последовател на болшевизма. <i>Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва!</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. <i>Тя</i> [държавата] <i>е, която е разделила народа на бедни U богати. Богатите са белязаните.. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшеви-ците турили ред.</i> К. Петканов, МЗК, 282.
+
<b>БОЛШЕВИ`К</b>, <i>мн.</i> -ки и (простонар.) -ци, <i>м.</i> Привърженик и последовател на болшевизма. <i>Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва!</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. <i>Тя [държавата] е, която е разделила народа на бедни и богати. Богатите са белязаните .. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшевиците турили ред.</i> К. Петканов, МЗК, 282.
  
 
— От рус. большевик.
 
— От рус. большевик.
 
----
 
----
БОЛШЕВИ`П1КИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> болшевик <i>и от</i> болшевизъм. <i>Болшевиш-ка теория. Болшевишки вестник.</i>
+
<b>БОЛШЕВИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> болшевик <i>и от</i> болшевизъм. <i>Болшевишка теория.</i> <i>Болшевишки вестник.</i>
 
----
 
----
БОЛШЕВИ`ШКИ. <i>Нареч. от прил.</i> болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.
+
<b>БОЛШЕВИ`ШКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> болшевишки. Само в съчет.: <b>По болшевишки</b>. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.
 
----
 
----
БОЛШИНСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Мнозинство. <i>Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение.</i> Г. Кирков, Избр. пр, 86-87.
+
<b>БОЛШИНСТВО`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Мнозинство. <i>Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение.</i> Г. Кирков, Избр. пр, 86-87. <i>— Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството.</i> В. Геновска, СГ, 27.
 
 
<i>— Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството.</i> В. Геновска, СГ, 27.
 
  
 
— От рус. большинство.
 
— От рус. большинство.
 
----
 
----
БОЛЪК, -лка, -лко, <i>мн.</i> -лки, <i>прил. Диал.</i> 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. <i>Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 20.
+
<b>БО`ЛЪК</b>, -лка, -лко, <i>мн.</i> -лки, <i>прил. Диал.</i> 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. <i>Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 20.
  
2. Като <i>същ.</i> болкият <i>м.,</i> болката <i>ж.,</i> болното <i>ср.,</i> болките <i>мн.</i> Човек, който е за окай-ване, за съжаление; горкият. <i>Тетка ти, болката, й юмреле пет деца!</i> Т. Панчев, РБЯд,30.
+
2. Като <i>същ.</i> <b>болкият</b> <i>м.,</i> <b>болката</b> <i>ж.,</i> <b>болкото</b> <i>ср.,</i> <b>болките</b> <i>мн.</i> Човек, който е за окайване, за съжаление; горкият. <i>Тетка ти, болката, й юмреле пет деца!</i> Т. Панчев, РБЯд, 30.
 
----
 
----
БОЛЯ <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Болест. <i>Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред.</i> Ил. Блъсков, СК, 20. <i>Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага?</i> Нар. пес., СбБрМ, 432.
+
<b>БО`ЛЯ</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Болест. <i>Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред.</i> Ил. Блъсков, СК, 20. <i>Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага?</i> Нар. пес., СбБрМ, 432.
  
 
2. Болка. <i>Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа.</i> ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.
 
2. Болка. <i>Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа.</i> ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.
 
----
 
----
БОЛЯ, -йш, <i>мин. св.</i> болях, <i>прич. мин. св. деят.</i> болял, -а, -о, <i>мн.</i> болели, <i>несв. 1. Непрех.</i> За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка.
+
<b>БО`ЛЯ</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> боля`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> боля`л, -а, -о, <i>мн.</i> боле`ли, <i>несв. 1. Непрех.</i> За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка.
 
 
890
 
----
 
БОЛЯ
 
 
 

Текуща версия към 12:18, 9 януари 2014

Корекцията на страницата е одобрена


университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир.

Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила.


БО`ЛТ бо`лтът, бо`лта, мн. бо`лтове, след числ. бо`лта, м. Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете. Кл. Цачев, СШ, 135.

— Англ. bolt.


БО`ЛТА ж. Остар. Голям магазин, обикн. за продажба на едро. Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хиндустан (Индия). Ц. Гинчев, ГК, 333. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други. Д. Манчов, БЕ, 56.

— От ит. през схр. bolta (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185).

— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24.


БО`ЛТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Притежател на болта; тежък търговец.


БО`ЛТОВ, -а, -о, мн.*. Прил. от болт. Болтов крепеж. Болтова конструкция. Болтова фабрика, Болтово отделение.


БО`ЛТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от болт. Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат. А. Гуляшки, МТС, 292.


БОЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля`, болея, болявам. Раковски в онова време беше малко позастарял .. и болуваше от охтика. П. Хитов, МП, 67. Бог им даде седумдесет болки, / седумдесет и седум болести: / болувале още три години. Нар. пес., СбБрМ, 28.


БО`ЛЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има болки, който е болен. Има едно болчаво дете. Т. Панчев, РБЯд, 30.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БОЛШЕВИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Болшевизиране.

— От рус. большевизация.


БОЛШЕВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Правя някой или нещо (обикн. партия, организация) да възприеме теорията и практиката на болшевизма, болшевизирам се страд.


БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Възприемам теорията и практиката на болшевизма.


БОЛШЕВИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от болшевизирам и от болшевизирам се.


БОЛШЕВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Разработена от Ленин теория и тактика на революционното пролетарско движение и на революционното преобразуване на капиталистическото общество в социалистическо.

— От рус. большевизм.


БОЛШЕВИ`К, мн. -ки и (простонар.) -ци, м. Привърженик и последовател на болшевизма. — Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва! Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. Тя [държавата] е, която е разделила народа на бедни и богати. Богатите са белязаните .. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшевиците турили ред. К. Петканов, МЗК, 282.

— От рус. большевик.


БОЛШЕВИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от болшевик и от болшевизъм. Болшевишка теория. Болшевишки вестник.


БОЛШЕВИ`ШКИ. Нареч. от прил. болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.


БОЛШИНСТВО`, мн. няма, ср. Мнозинство. Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение. Г. Кирков, Избр. пр, 86-87. — Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството. В. Геновска, СГ, 27.

— От рус. большинство.


БО`ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. Диал. 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 20.

2. Като същ. болкият м., болката ж., болкото ср., болките мн. Човек, който е за окайване, за съжаление; горкият. Тетка ти, болката, й юмреле пет деца! Т. Панчев, РБЯд, 30.


БО`ЛЯ ж. Остар. и диал. 1. Болест. Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред. Ил. Блъсков, СК, 20. Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага? Нар. пес., СбБрМ, 432.

2. Болка. Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа. ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.


БО`ЛЯ, -и`ш, мин. св. боля`х, прич. мин. св. деят. боля`л, -а, -о, мн. боле`ли, несв. 1. Непрех. За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка.