Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/874“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна,.., предимно черна, бозова и по-рядко сива.</i> Г. Ралчев, ДМЖI, 14.
+
<i>местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна, .., предимно черна, бозова и по-рядко сива.</i> Г. Ралчев, ДМЖ I, 14.
  
— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бозав (разг.), бозев, бозяв (диал.).
+
— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бо`зав (разг.), бо`зев, бо`зяв (диал.).
 
----
 
----
БОЗОВАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Производител на боза. <i>Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозо-варите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра.</i> ВН, 1958, бр. 2284, 2.
+
<b>БОЗОВА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Производител на боза. <i>Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозоварите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра.</i> ВН, 1958, бр. 2284, 2.
 
----
 
----
БОЗОВАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до производство или до производител на боза. <i>Бозоварна фабрика.</i>
+
<b>БОЗОВА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до производство или до производител на боза. <i>Бозоварна фабрика.</i>
 
----
 
----
БОЗОВИЦА <i>ж. Диал.</i> Бозище. <i>Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кре-чанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60.
+
<b>БО`ЗОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бозище. <i>Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кречанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60.
 
----
 
----
БОЗУК <i>неизм. прил. Диал.</i> Развален, повреден. <i>Работата му е бозук.</i> Н. Геров, РБЯ I, 60.
+
<b>БОЗУ`К</b> <i>неизм. прил. Диал.</i> Развален, повреден. <i>Работата му е бозук.</i> Н. Геров, РБЯ I, 60.
 
----
 
----
БОЗУЩИ`САМ.Вж. бозущисвам.
+
<b>БОЗУЩИ`САМ</b>. Вж. <em>бозущисвам</em>.
 
----
 
----
БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бозущи`-сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бозущи`-сах, <i>св., прех. Диал.</i> Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущи`ша се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i>
+
<b>БОЗУЩИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бозущи`сам</b>, -аш, и <b>бозущи`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бозущи`сах, <i>св., прех. Диал.</i> Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. <b>бозущисвам се</b>, <b>бозущисам се</b>, <b>бозущиша се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i>
 
----
 
----
БОЗУЩИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бозущисвам <i>и от</i> бозущисвам се.
+
<b>БОЗУЩИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бозущисвам <i>и от</i> бозущисвам се.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
----
 
----
БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам.
+
<b>БОЗУЩИ`ША</b>. Вж. <em>бозущисвам</em>.
 
----
 
----
БОЗЧИЦА <i>ж. Разг. Умал. от</i> бозка. <i>Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш.</i> Ил. Волен, МДС, 196.
+
<b>БО`ЗЧИЦА</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> бозка. <i>Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш.</i> Ил. Волен, МДС, 196.
 
----
 
----
БОЗЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозов; бозев. <i>В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк.</i> Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. <i>А тия с бозявите потури и<sub>и</sub>бозявите абички са все от големите села</i> И. Йовков, ВАХ, 36. <i>Пътищата, коловозите се разка-ляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода.</i> Кр. Григоров, И, 118.
+
<b>БО`ЗЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозов; бозев. <i>В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк.</i> Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. <i>А тия с бозявите потури и бозявите абички са все от големите села.</i> Й. Йовков, ВАХ, 36. <i>Пътищата, коловозите се разкаляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода.</i> Кр. Григоров, И, 118.
 
----
 
----
БОЙЛ <i>м. Истор.</i> Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. <i>Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. <i>Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. <i>Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Ес-хач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред.</i> Й. Вълчев, СКН, 161.
+
<b>БОИ`Л</b> <i>м. Истор.</i> Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. <i>Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. <i>Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. <i>Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Есхач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред.</i> Й. Вълчев, СКН, 161.
  
 
— Първобълг.
 
— Първобълг.
 
----
 
----
БОЙЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на боил или е свързан с боил. <i>Той</i> [Онду-ракс] <i>беше потомък на един от най-старите боилски родове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 344. 2. Който се състои от боили. <i>В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала ооилска сган.</i> В. Марковски, ПЗ, 179.
+
<b>БОИ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на боил или е свързан с боил. <i>Той [Ондуракс] беше потомък на един от най-старите боилски родове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 344.
 +
 
 +
2. Който се състои от боили. <i>В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала боилска сган.</i> В. Марковски, ПЗ, 179.
 
----
 
----
БОЗОВАР
+
<b>БОИ`ЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боили като една общност, боилско съсловие. <i>[Борис] още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 416.
----
 
БОЙЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] <i>още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 416.
 
  
2. Състояние, положение, власт на боил. <i>Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си!</i> А. Гуляшки, ЗВ, 257-258.
+
2. Състояние, положение, власт на боил. <i>Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си!</i> А. Гуляшки, ЗВ, 257-258.
 
----
 
----
БОЙЛИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Индив.</i> Боище. <i>Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища.</i> Г. С. Раковски, БВВ, 59.
+
<b>БОИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Индив.</i> Боище. <i>Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища.</i> Г. С. Раковски, БВВ, 59.
 
----
 
----
БОИН <i>м. Остар.</i> Воин. <i>Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню.</i> Хр. Павлович, Ц, 44.
+
<b>БО`ИН</b> <i>м. Остар.</i> Во`ин. <i>Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню.</i> Хр. Павлович, Ц, 44.
 
----
 
----
БОЙЧКА <i>ж. 1. Умал. от</i> боя. <i>Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена.</i> Ив. Остриков, ОП, 38. <i>После приклекнат в шанеца,.., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот.</i> Ст. Даскалов, СД, 246.
+
<b>БОИ`ЧКА</b> <i>ж. 1. Умал. от</i> боя. <i>Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена.</i> Ив. Остриков, ОП, 38. <i>После приклекнат в шанеца, .., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот.</i> Ст. Даскалов, СД, 246.
  
2. Обикн. <i>мн.</i> Малки цветни моливи за рисуване. С <i>кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море.</i> Л. Галина, Л, 75. <i>Нови боички.</i>
+
2. Обикн. <i>мн.</i> Малки цветни моливи за рисуване. <i>С кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море.</i> Л. Галина, Л, 75. <i>Нови боички.</i>
 
----
 
----
БОЙЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Старин.</i> Бойно поле, полесражение. <i>Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки,.. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени.</i> Д. Талев, ГЧ, 478.
+
<b>БОИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Старин.</i> Бойно поле, полесражение. <i>Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки, .. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени.</i> Д. Талев, ГЧ, 478.
 
----
 
----
БОЙ<sup>1</sup>, боят, боя, <i>мн.</i> боеве и (остар. и диал.) бойове, след <i>числ.</i> боя, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. <i>Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. <i>Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво... Ще ме съсипе.</i> Елин Пелин, Съч. II, 148. <i>Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой.</i> А. Каралийчев, TP, 113. <i>Гурко беше заявил, че като го</i>
+
<b>БОЙ</b><sup>1</sup>, бо`ят, бо`я, <i>мн.</i> боеве` и (остар. и диал.) бойо`ве, след <i>числ.</i> бо`я, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. <i>Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. <i>Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво… Ще ме съсипе.</i> Елин Пелин, Съч. II, 148. <i>Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой.</i> А. Каралийчев, TP, 113. <i>Гурко беше заявил, че като го</i>
----
 
БОЙ<sup>1</sup>
 
 
 
874
 
 
 

Текуща версия към 16:30, 1 януари 2014

Корекцията на страницата е одобрена


местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна, .., предимно черна, бозова и по-рядко сива. Г. Ралчев, ДМЖ I, 14.

— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бо`зав (разг.), бо`зев, бо`зяв (диал.).


БОЗОВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Производител на боза. Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозоварите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра. ВН, 1958, бр. 2284, 2.


БОЗОВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до производство или до производител на боза. Бозоварна фабрика.


БО`ЗОВИЦА ж. Диал. Бозище. Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кречанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60.


БОЗУ`К неизм. прил. Диал. Развален, повреден. Работата му е бозук. Н. Геров, РБЯ I, 60.


БОЗУЩИ`САМ. Вж. бозущисвам.


БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, несв.; бозущи`сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, мин. св. бозущи`сах, св., прех. Диал. Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущиша се страд. и взаим.


БОЗУЩИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бозущисвам и от бозущисвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам.


БО`ЗЧИЦА ж. Разг. Умал. от бозка. Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш. Ил. Волен, МДС, 196.


БО`ЗЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозов; бозев. В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк. Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. А тия с бозявите потури и бозявите абички са все от големите села. Й. Йовков, ВАХ, 36. Пътищата, коловозите се разкаляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода. Кр. Григоров, И, 118.


БОИ`Л м. Истор. Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили. Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула. А. Каралийчев, ПС III, 63. Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Есхач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред. Й. Вълчев, СКН, 161.

— Първобълг.


БОИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на боил или е свързан с боил. Той [Ондуракс] беше потомък на един от най-старите боилски родове. А. Гуляшки, ЗВ, 344.

2. Който се състои от боили. — В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала боилска сган. В. Марковски, ПЗ, 179.


БОИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство. А. Гуляшки, ЗВ, 416.

2. Състояние, положение, власт на боил. — Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си! А. Гуляшки, ЗВ, 257-258.


БОИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Боище. Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища. Г. С. Раковски, БВВ, 59.


БО`ИН м. Остар. Во`ин. Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню. Хр. Павлович, Ц, 44.


БОИ`ЧКА ж. 1. Умал. от боя. Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена. Ив. Остриков, ОП, 38. После приклекнат в шанеца, .., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот. Ст. Даскалов, СД, 246.

2. Обикн. мн. Малки цветни моливи за рисуване. С кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море. Л. Галина, Л, 75. Нови боички.


БОИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Бойно поле, полесражение. Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки, .. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени. Д. Талев, ГЧ, 478.


БОЙ1, бо`ят, бо`я, мн. боеве` и (остар. и диал.) бойо`ве, след числ. бо`я, м. 1. Само ед. Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. — Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво… Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. II, 148. Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой. А. Каралийчев, TP, 113. Гурко беше заявил, че като го