Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/865“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Д. Талев, ГЧ, 166. | + | Д. Талев, ГЧ, 166. <i>— Баща ви си играй — това е празен шум. / Но харно е за вас пред волята му властна / да си дадете вид, че божем, сте съгласна.</i> А. Разцветников, Избр. пр III, 190. <i>„Я че ти викна да донесеш ручок, а ти че си траеш. Я тогай че рипна, че те божем заколя, па че зема една пищялка, че засвира и ти че станеш.“</i> Нар. прик., СбНУ XLV, 384. |
| − | 3. За изразяване на несигурност, съмнение, предположение по отношение на това, което се съобщава; уж, божкем. | + | 3. За изразяване на несигурност, съмнение, предположение по отношение на това, което се съобщава; уж, божкем. <i>— Та ти ли се намери да си чупиш главата из ония диви места? — Е, какво да се прави, отечествен дълг божем.</i> Л. Стоянов, X, 155. <i>Видял беше той една вечер как това момче я изпращаше след киното, ама откъде да му дойде на ума? Случайно е, рече си, комшулук, божем.</i> Л. Михайлова, Ж,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 92-93. <i>Вдигала съм го [теленцето] на ръце, целувала съм го като чедо, че божем то ще ми оре, ще ми кара дръвца в къщи, па и на свети Йован на манастир някога ще ме отнесе с колата.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 63. // За изразяване на несигурност или недоверие при предаване на чужди думи, на чуждо мнение. <i>Па захвана да я следи, да се кашля зад гърба й, да се хвали, / че щял, божем, да я краде, или да ги пали…</i> Елин Пелин, Съч. V, 108-109. |
| − | 4. Като <i>вмет. дума.</i> За усилване, подчертаване на това, което се съобщава; божкем. <i>Тя държала в ръката си два стръка здравец,.., и мислила да ги подаде Марину: нали, божем, първо изпраща млад юнак на път!</i> Т. Влайков, Съч. II, 33. <i>Ний при Сливница се бихме, /.. / Много рани придобихме, / .. / Нищо. Те са белег, божем, / че сме ходили с войска.</i> Ив.Вазов, Съч. II, 170-171. <i>„Попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам .. боже сме пусти комшии.“</i> Нар. прик, СбНУ XI, 108. | + | 4. Като <i>вмет. дума.</i> За усилване, подчертаване на това, което се съобщава; божкем. <i>Тя държала в ръката си два стръка здравец, .., и мислила да ги подаде Марину: нали, божем, първо изпраща млад юнак на път!</i> Т. Влайков, Съч. II, 33. <i>Ний при Сливница се бихме, / .. / Много рани придобихме, / .. / Нищо. Те са белег, божем, / че сме ходили с войска.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. II, 170-171. <i>„Попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам .. боже сме пусти комшии.“</i> Нар. прик.{{попр|Добавяне на точка.}}, СбНУ XI, 108. |
| − | 5. За ограничаване: а) При думи, които означават количество — за посочване най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; поне, божкем. <i>Колкото за чистотата, съветувам да ся къпе детето през втората и през третята година | + | 5. За ограничаване: а) При думи, които означават количество — за посочване най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; поне, божкем. <i>Колкото за чистотата, съветувам да ся къпе детето през втората и през третята година божем по един път на ден с хладка вода.</i> Й. Груев, КН (превод), 113. <i>Не могат ли нашите доктори намери сегиз-тогиз свободно време, за да държат публични беседи пред общи събрания в читалищата или в училищата? Не могат ли да сторят те това божем един път на месеца?</i> Ступ., 1875, Бр. 9-10, 68. <i>Да би ся посрещнала божем една от тия големи нужди за народа ни, подписаната книжарница предприема да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото.</i> Хр. Г. Данов, Лет., 1869, III.{{попр|Замяна запетайка с точка.}} <i>Поп Богдан надума Добревица да дохожда божем два пъти в седмицата, та да показва [в училище] на момичетата как да плетат, да шият и да ръбят.</i> КН, 1873, 83. б) За означаване, че се изключват всички други възможности, освен една; най-малко, поне. <i>Вънкашний му [на слона] вид няма да описваме, като предполагаме, че всякой го е виждал божем на картинка.</i> Лет., 1871, 109. <i>За добра чест, у града ся намери още един чловек, който ся вярваше, ако не на здравата мисъл, а то божем на честността на Паллисси.</i> Й. Груев, СП (превод), 74. <i>Росата е истинский божий дар, който през горящи и сухи дни божем колко-годе заменява дъжда.</i> Лет., 1871, 100. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЖЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Остар.</i> Просяк, божек. <i>Секи, който би го срещнал, .., би рекъл, че той е някой просяк. На краката му цървуле неощавени, ..; на рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които си втикват еднострунната цигулка.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 7. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЖЕНЦЕ</b>. <i>Зват. Разг.</i> Божичко; божке. <i>И колко голяма трябва да е била жаждата му за живот, че и сега, когато прекара такава черна и страшна нощ, той пак не искаше да умре .. „Дано ,. дано не дойдат, боженце!“ .. се молеше той .. дано не дойдат!…</i> Д. Немиров, Б, 217. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЖЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до бог или е свързан с бог; божествен, божи. <i>Както всички литературни видове, и тя [драмата] се корени в гръцкия фолклор и макар че е свързана с един божески култ, този на Дионис,… древният елин успя да развие средище, където се сблъскват и политически, и религиозни, и философски, и естетически възгледи и идеи.</i> Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. <i>Девойката остана неподвижна и нагло спокойна. Тя беше упоена вече от историческата си слава и не се дивеше, че сега й отдават божески почести.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 164. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЖЕСКИ</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от прил.</i> божески; божествено. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЖЕ`СТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с Бог, с божество или който е даден, произхожда от Бог, от божество. <i>Постепенно и бавно се откриваше божественият образ на Спасителя.</i> Й. Йовков, Ж,{{попр|Добавяне на запетайка.}} 1945, 93. <i>Изкуството е дар божествен/за человешкий род и слава.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 243. <i>Плътта е бренност, земна рожба, / но земен син ли е духът? — / Каква божествена заложба / насища видимия път?</i> Т. Траянов, Съч. III, 24. | |
| + | 2. Който е присъщ, характерен за бог, божество; божи. <i>В страната на звездния лотос, / където без власт е смъртта, / отшелник, с божествена кротост, / се моли за всички в света.</i> Т. Траянов, Съч. III, 111. <i>— Ти ме дари с божествено смирение, / превърна моята душа на храм.</i> Н. Лилиев, СТ, 58. <i>В любовта и съгласието ся заключава божествена сила, божествено всемогущество.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 219. | ||
Текуща версия към 08:02, 29 декември 2013
Д. Талев, ГЧ, 166. — Баща ви си играй — това е празен шум. / Но харно е за вас пред волята му властна / да си дадете вид, че божем, сте съгласна. А. Разцветников, Избр. пр III, 190. „Я че ти викна да донесеш ручок, а ти че си траеш. Я тогай че рипна, че те божем заколя, па че зема една пищялка, че засвира и ти че станеш.“ Нар. прик., СбНУ XLV, 384.
3. За изразяване на несигурност, съмнение, предположение по отношение на това, което се съобщава; уж, божкем. — Та ти ли се намери да си чупиш главата из ония диви места? — Е, какво да се прави, отечествен дълг божем. Л. Стоянов, X, 155. Видял беше той една вечер как това момче я изпращаше след киното, ама откъде да му дойде на ума? Случайно е, рече си, комшулук, божем. Л. Михайлова, Ж,* 92-93. Вдигала съм го [теленцето] на ръце, целувала съм го като чедо, че божем то ще ми оре, ще ми кара дръвца в къщи, па и на свети Йован на манастир някога ще ме отнесе с колата. Хр. Максимов, СбЗР, 63. // За изразяване на несигурност или недоверие при предаване на чужди думи, на чуждо мнение. Па захвана да я следи, да се кашля зад гърба й, да се хвали, / че щял, божем, да я краде, или да ги пали… Елин Пелин, Съч. V, 108-109.
4. Като вмет. дума. За усилване, подчертаване на това, което се съобщава; божкем. Тя държала в ръката си два стръка здравец, .., и мислила да ги подаде Марину: нали, божем, първо изпраща млад юнак на път! Т. Влайков, Съч. II, 33. Ний при Сливница се бихме, / .. / Много рани придобихме, / .. / Нищо. Те са белег, божем, / че сме ходили с войска. Ив.* Вазов, Съч. II, 170-171. „Попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам .. боже сме пусти комшии.“ Нар. прик.*, СбНУ XI, 108.
5. За ограничаване: а) При думи, които означават количество — за посочване най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; поне, божкем. Колкото за чистотата, съветувам да ся къпе детето през втората и през третята година божем по един път на ден с хладка вода. Й. Груев, КН (превод), 113. Не могат ли нашите доктори намери сегиз-тогиз свободно време, за да държат публични беседи пред общи събрания в читалищата или в училищата? Не могат ли да сторят те това божем един път на месеца? Ступ., 1875, Бр. 9-10, 68. Да би ся посрещнала божем една от тия големи нужди за народа ни, подписаната книжарница предприема да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото. Хр. Г. Данов, Лет., 1869, III.* Поп Богдан надума Добревица да дохожда божем два пъти в седмицата, та да показва [в училище] на момичетата как да плетат, да шият и да ръбят. КН, 1873, 83. б) За означаване, че се изключват всички други възможности, освен една; най-малко, поне. Вънкашний му [на слона] вид няма да описваме, като предполагаме, че всякой го е виждал божем на картинка. Лет., 1871, 109. За добра чест, у града ся намери още един чловек, който ся вярваше, ако не на здравата мисъл, а то божем на честността на Паллисси. Й. Груев, СП (превод), 74. Росата е истинский божий дар, който през горящи и сухи дни божем колко-годе заменява дъжда. Лет., 1871, 100.
БО`ЖЕНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Просяк, божек. Секи, който би го срещнал, .., би рекъл, че той е някой просяк. На краката му цървуле неощавени, ..; на рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които си втикват еднострунната цигулка. Ил. Блъсков, ДБ, 7.
БО`ЖЕНЦЕ. Зват. Разг. Божичко; божке. И колко голяма трябва да е била жаждата му за живот, че и сега, когато прекара такава черна и страшна нощ, той пак не искаше да умре .. „Дано ,. дано не дойдат, боженце!“ .. се молеше той .. дано не дойдат!… Д. Немиров, Б, 217.
БО`ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до бог или е свързан с бог; божествен, божи. Както всички литературни видове, и тя [драмата] се корени в гръцкия фолклор и макар че е свързана с един божески култ, този на Дионис,… древният елин успя да развие средище, където се сблъскват и политически, и религиозни, и философски, и естетически възгледи и идеи. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Девойката остана неподвижна и нагло спокойна. Тя беше упоена вече от историческата си слава и не се дивеше, че сега й отдават божески почести. Ив. Вазов, Съч. XI, 164.
БО`ЖЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. божески; божествено.
БОЖЕ`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Бог, с божество или който е даден, произхожда от Бог, от божество. Постепенно и бавно се откриваше божественият образ на Спасителя. Й. Йовков, Ж,* 1945, 93. Изкуството е дар божествен/за человешкий род и слава. Ив. Вазов, Съч. III, 243. Плътта е бренност, земна рожба, / но земен син ли е духът? — / Каква божествена заложба / насища видимия път? Т. Траянов, Съч. III, 24.
2. Който е присъщ, характерен за бог, божество; божи. В страната на звездния лотос, / където без власт е смъртта, / отшелник, с божествена кротост, / се моли за всички в света. Т. Траянов, Съч. III, 111. — Ти ме дари с божествено смирение, / превърна моята душа на храм. Н. Лилиев, СТ, 58. В любовта и съгласието ся заключава божествена сила, божествено всемогущество. Д. Чинтулов, СбДЧ, 219.
