Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/796“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>липсуваха нито препечените кокошки, нито | + | <i>липсуваха нито препечените кокошки, нито „каймаклията“{{попр|Добавени затварящи кавички.}} баница, .. аз обявих на любопитните аги, че желая да ям с тях заедно от блажните ястия.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 159. <i>През пости не се яде месо, сирене, масло, мляко, яйца, защото са блажна храна.</i> |
| − | 2. Който съдържа мазнина обикн. в голямо количество; мазен. <i>Цанко се приведе. | + | 2. Който съдържа мазнина обикн. в голямо количество; мазен. <i>Цанко се приведе .. и взе омазаната с блажна помия препълнена кофа.</i> О. Василев, ЖБ, 96. <i>Днес яденето е много блажно — от мазнина не може да се яде.</i> △ <i>Блажна баница.</i> |
| − | 3. По който има мазнина, изцапан с мазнина; омазнен. <i>Луга е пепеливата оная вода, с която мият блажните съдове.</i> П. Р. Славейков. БП I, 13. <i>Облизва се като куче блажен сахан.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ, 46. <i>Ръцете ми са блажни от баницата.</i> | + | 3. По който има мазнина, изцапан с мазнина; омазнен. <i>Луга е пепеливата оная вода, с която мият блажните съдове.</i> П. Р. Славейков,{{попр|Смяна на точка със запетайка.}} БП I, 13. <i>Облизва се като куче блажен сахан.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ, 46. <i>Ръцете ми са блажни от баницата.</i> |
4. За време — през което се яде храна от животински произход. <i>А кога отговеем за Коледа, мама в блажни дни ще ми сложи при хляба сиренце.</i> Т. Влайков, Пр I, 226. | 4. За време — през което се яде храна от животински произход. <i>А кога отговеем за Коледа, мама в блажни дни ще ми сложи при хляба сиренце.</i> Т. Влайков, Пр I, 226. | ||
| − | 5. Като <i>същ.</i> блажно <i>ср.</i> а) Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажна храна. <i>Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени като костенурки.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 176. <i>Има едно „Олио“ — .. — жените го грабят като | + | 5. Като <i>същ.</i> <b>блажно</b> <i>ср.</i> а) Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажна храна. <i>Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени като костенурки.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 176. <i>Има едно „Олио“ — .. — жените го грабят като халва. С него готвят и блажно, и постно.</i> Й. Йовков, М, 52. <i>Сговорна дружина и в петък блажно яде.</i> Погов. б) <i>Диал.</i> Времето, през което се яде храна от животински произход. <i>Не знам кога е пост, / кога ще бъде блажно.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 107. |
| − | + | ◇ <b>Блажна боя</b>. Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир. <i>Боядисах прозорците и пода с блажна боя.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който изпитва блаженство; много щастие, честит. <i>Детето им расте здраво и хубаво .., а Стоян все дебнеше да го вземе в ръцете си, да го държи блажен на коляното си, до гърдите си.</i> Д. Талев, ЖС, 102. <i>Блажен на пир поканений от Фрина! / Но дваж блажен е който преживее / на пиршеството днешно радостта!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. <i>Когато тиха скръб по майчина милувка / сърце ми навести, аз мисля си: блажен, / чието чело пази спомена свещен .. на майчина милувка.</i> К. Христов, Кр., 8. | |
| − | + | 2. Който е изпълнен или е свързан с много приятно чувство, удовлетворение, блаженство. <i>Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка… Блажени минути!</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 403. <i>И пренесла се [Лила] в онзи блажен сън, с който заспиват само невинните ангелчета.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 68. <i>В сивите му очи подскачаха отражения от пламъка, сухото му мечтателно лице е озарено от блажени мисли. Той разправяше с охота за баснословното богатство, скрито в земята.</i> Елин Пелин, Съч. V, 21. <i>Едно блажено изражение се появи по бледното лице на Попчето.</i> Ив. Вазов, Съч VI, 54. <i>Блажена усмивка.</i> | |
| − | + | 3. Епитет, даван на светии или на лица с висок сан — свят, пречист. <i>— Братя! провикна ся комис към народът, .., в скръбни руби требваше да ся облечем заради блажения цар Петър, който загина от ръка на брата му Ивана.</i> Ел. Мутева, РБЦ (превод), 50. <i>Някога пък, като отвори дума пред гостенката за човешките слабости и прегрешения и за дяволите, които ни съблазняват, мама ще вземе да разправя за митарствата, през които преминала душата на блажена Теодора, дорде стигне до рая.</i> Т. Влайков, Пр. I, 178. | |
| − | + | 4. Като <i>същ.</i> <b>блажените</b> обикн. <i>мн.</i> Блажени, щастливи хора. <i>Разправя сетне и за битките на цар Александрия със страшните лъвове на цар Поро Индийски, .., и как влизал цар Александрия в някакви си пещери, и как отишъл после в острова на блажените.</i> Т. Влайков, Съч. II, 214. | |
| + | |||
| + | ◇ <b>Блажени вярващите</b>; <b>блажени <са> верующите</b>. <i>Книж. Ирон.</i> Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛА`ЖЕ`НЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бла`жа`<sup>1</sup>. <i>Завчера девер ми видял Райка Думбито, че яде сирене. Посред богородични пости яде сирене! .. — Их, то да е само блаженето! — намеси се и една друга баба.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 37. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> блажа`<sup>2</sup>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НИЙ</b>, -ая, -ое, <i>мн.</i> -ии, <i>прил. Остар.</i> Блажен (обикн. в 3 знач.). <i>И всякой чрез това, что е направил, или ще да ся венчае, или ще да ся осъди, както казва блажений Павел.</i> П. Р. Славейков, СК, 14. <i>Според друго едно предание ( .. ), в времето на цар Асеня, в Търново имало български патриарх на име блажений святител Йоан.</i> Т. Шишков, ИБН, 202. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НО</b>. <i>Нареч. от</i> блажен; с блаженство, със задоволство; щастливо. <i>Филип се изтегна на пясъка, блажено притвори очи: някъде наблизо все така подрънкваше китара.</i> Ем. Манов, БГ, 47. <i>— Ще накарам сестрата да ми източи баница, .. — и Лазар се облизва блажено.</i> Л. Стоянов, X, 120. | |
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖЕНОПОЧИ`ВШ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Старин.</i> За висш духовник или за лице от знатен произход — умрял, починал, покоен. <i>Когато аз, братя мои и чеда, изброих в Крит пред блаженопочившия | + | <b>БЛАЖЕНОПОЧИ`ВШ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Старин.</i> За висш духовник или за лице от знатен произход — умрял, починал, покоен. <i>Когато аз, братя мои и чеда, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 290. <i>— Ходи ли, чедо мое, да почетеш паметта на блаженопочившия во Христа болярин Мостич? — запита отец Ангел.</i> М. Смилова, ДСВ, 67. <i>Едно от първите места в редът на тези наши народни труженици заема и блаженопочившият Иларион Търновски.</i> ПСп, 1875, кн. 11-12, 6. |
| − | |||
Текуща версия към 15:48, 5 декември 2013
липсуваха нито препечените кокошки, нито „каймаклията“* баница, .. аз обявих на любопитните аги, че желая да ям с тях заедно от блажните ястия. З. Стоянов, ЗБВ I, 159. През пости не се яде месо, сирене, масло, мляко, яйца, защото са блажна храна.
2. Който съдържа мазнина обикн. в голямо количество; мазен. Цанко се приведе .. и взе омазаната с блажна помия препълнена кофа. О. Василев, ЖБ, 96. Днес яденето е много блажно — от мазнина не може да се яде. △ Блажна баница.
3. По който има мазнина, изцапан с мазнина; омазнен. Луга е пепеливата оная вода, с която мият блажните съдове. П. Р. Славейков,* БП I, 13. Облизва се като куче блажен сахан. Погов., Н. Геров, РБЯ, 46. Ръцете ми са блажни от баницата.
4. За време — през което се яде храна от животински произход. А кога отговеем за Коледа, мама в блажни дни ще ми сложи при хляба сиренце. Т. Влайков, Пр I, 226.
5. Като същ. блажно ср. а) Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажна храна. Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени като костенурки. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 176. Има едно „Олио“ — .. — жените го грабят като халва. С него готвят и блажно, и постно. Й. Йовков, М, 52. Сговорна дружина и в петък блажно яде. Погов. б) Диал. Времето, през което се яде храна от животински произход. Не знам кога е пост, / кога ще бъде блажно. Ив. Вазов, Съч. III, 107.
◇ Блажна боя. Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир. Боядисах прозорците и пода с блажна боя.
БЛАЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва блаженство; много щастие, честит. Детето им расте здраво и хубаво .., а Стоян все дебнеше да го вземе в ръцете си, да го държи блажен на коляното си, до гърдите си. Д. Талев, ЖС, 102. Блажен на пир поканений от Фрина! / Но дваж блажен е който преживее / на пиршеството днешно радостта! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. Когато тиха скръб по майчина милувка / сърце ми навести, аз мисля си: блажен, / чието чело пази спомена свещен .. на майчина милувка. К. Христов, Кр., 8.
2. Който е изпълнен или е свързан с много приятно чувство, удовлетворение, блаженство. Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка… Блажени минути! З. Стоянов, ЗБВ I, 403. И пренесла се [Лила] в онзи блажен сън, с който заспиват само невинните ангелчета. Л. Каравелов, Съч. II, 68. В сивите му очи подскачаха отражения от пламъка, сухото му мечтателно лице е озарено от блажени мисли. Той разправяше с охота за баснословното богатство, скрито в земята. Елин Пелин, Съч. V, 21. Едно блажено изражение се появи по бледното лице на Попчето. Ив. Вазов, Съч VI, 54. Блажена усмивка.
3. Епитет, даван на светии или на лица с висок сан — свят, пречист. — Братя! провикна ся комис към народът, .., в скръбни руби требваше да ся облечем заради блажения цар Петър, който загина от ръка на брата му Ивана. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 50. Някога пък, като отвори дума пред гостенката за човешките слабости и прегрешения и за дяволите, които ни съблазняват, мама ще вземе да разправя за митарствата, през които преминала душата на блажена Теодора, дорде стигне до рая. Т. Влайков, Пр. I, 178.
4. Като същ. блажените обикн. мн. Блажени, щастливи хора. Разправя сетне и за битките на цар Александрия със страшните лъвове на цар Поро Индийски, .., и как влизал цар Александрия в някакви си пещери, и как отишъл после в острова на блажените. Т. Влайков, Съч. II, 214.
◇ Блажени вярващите; блажени <са> верующите. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо.
БЛА`ЖЕ`НЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бла`жа`1. Завчера девер ми видял Райка Думбито, че яде сирене. Посред богородични пости яде сирене! .. — Их, то да е само блаженето! — намеси се и една друга баба. Ц. Церковски, Съч. III, 37.
БЛАЖЕ`НЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от блажа`2.
БЛАЖЕ`НИЙ, -ая, -ое, мн. -ии, прил. Остар. Блажен (обикн. в 3 знач.). И всякой чрез това, что е направил, или ще да ся венчае, или ще да ся осъди, както казва блажений Павел. П. Р. Славейков, СК, 14. Според друго едно предание ( .. ), в времето на цар Асеня, в Търново имало български патриарх на име блажений святител Йоан. Т. Шишков, ИБН, 202.
БЛАЖЕ`НО. Нареч. от блажен; с блаженство, със задоволство; щастливо. Филип се изтегна на пясъка, блажено притвори очи: някъде наблизо все така подрънкваше китара. Ем. Манов, БГ, 47. — Ще накарам сестрата да ми източи баница, .. — и Лазар се облизва блажено. Л. Стоянов, X, 120.
БЛАЖЕНОПОЧИ`ВШ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Старин. За висш духовник или за лице от знатен произход — умрял, починал, покоен. Когато аз, братя мои и чеда, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. Ст. Загорчинов, ДП, 290. — Ходи ли, чедо мое, да почетеш паметта на блаженопочившия во Христа болярин Мостич? — запита отец Ангел. М. Смилова, ДСВ, 67. Едно от първите места в редът на тези наши народни труженици заема и блаженопочившият Иларион Търновски. ПСп, 1875, кн. 11-12, 6.
