Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/674“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>брадичка, като най-безцеремонно хлопна вратата след себе си.</i> Н. Каралиева, Н, 94-95. <i>Вечерта, преди да тръгнем, той съобщи своето решение. Безцеремонно, с тон, който не търпи възражение.</i> И. Попов, ЖП, 43. | <i>брадичка, като най-безцеремонно хлопна вратата след себе си.</i> Н. Каралиева, Н, 94-95. <i>Вечерта, преди да тръгнем, той съобщи своето решение. Безцеремонно, с тон, който не търпи възражение.</i> И. Попов, ЖП, 43. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЦЕРЕМО`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на безцеремонен. <i>Жените заговориха с пълна уста, всички се отпуснаха и предишната официалност взе да отстъпва на провинциалната безцеремонност.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 270. <i>Ала тя не съзнаваше, че онова, което я дразнеше повече, бяха дрехите и говорът на селските й роднини, отколкото скъперничеството и добродушната им безцеремонност.</i> Д. Димов, Т, 95. <i>На следващата гара се качиха цял взвод войници .. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си по седалките.</i> И. Петров, ОЗап., 86-87. | |
| − | + | 2. Проява, постъпка на безцеремонен. <i>Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него.</i> Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. <i>За инжекциите изпращат непознати стажанти .. Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве като заклан — той е обиден от тази безцеремонност, от подлата, неочаквана атака.</i> Н. Стефанова, ОС, 24. <i>По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоценност{{попр|Отпечатано: „малоцениост“.}}“ — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниачества.</i> К. Константинов, ППГ, 127-128. | |
| − | |||
| − | 2. Проява, постъпка на безцеремонен. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЦЕ`РЕН</b>, -ця`рна, -ця`рно, <i>мн.</i> -це`рни, <i>прил. Нар.-поет.</i> За болест и под. — неизлечим, неизцерим. <i>Разболя ми се й млад Стоян / от тежка болест безцярна. / Че легна Стоян, че боля / цяли ми девет години.</i> Нар. пес., СбВСт, 142. <i>И вий, о сънища, слезнете / от ваште пещери в гората, / чукнете всякое сърце / с магесната си тънка пръчица / и дайте му в сияние да види / безцерните си рани — изцерени.</i> А. Разцветников, Ст, 182. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бездетен. <i>Безчадни (ялови) жени я [имилата] пият да добият уж чада.</i> Г. С. Раковски, БС I, 150. <i>Стари и безчадни хора случва се да подарят някому имота си с условие да ги гледа на старост до смъртта им.</i> СбНУКШ ч. III, 257. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧА`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Остар.</i> Човек, който няма деца, бездетен човек; бездетник, безчадник. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧА`ДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Бездетност, безплодност. <i>Като сажалели за това, гдето са били безчадни, те сърдечно ся молили Богу да развърже тяхното неплодство и да отмахне от тях онова поношение, на което са ги подхвърляли за безчадието им.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 227. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧА`ДКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бездетна жена. <i>Хубава Добро, болярко, / болярко, Добро, безчадко!</i> Нар. пес., СбБрМ, 113. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧА`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Безчадец. <i>— Някой безчадник, например, зима си едно роднинско или чуждо дете, та го отхранва.</i> СбНУКШ ч. III, 239. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>безче`дник</em>, <em>безчъ`дник</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безчовечен. <i>Каква полза да възсъздаваме в живи образи средновековните безчеловечни свирепости?</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 111. <i>Наследниците на славния Османов трон, .. гледали са с крайно прискърбие на нетърпимите злодейства на безчеловечните яничери.</i> В. Друмев, НФ, V-VI. <i>В „Работнически вестник“ са изнесени досега маса факти за безчеловечното отношение на държавата към хилядите нейни работници по железниците, арсеналите и др.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 221. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Безчовечен. | |
| + | |||
| + | 2. <i>Рядко.</i> Който не е характерен, типичен за човек. <i>И понеже има хайдушко лице и безчеловеческа брада, което е доказателство, че той е сумнителен човек; .. решавам: „Иван Аспазиевич Дормидолски, .., да биде обесен!“</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 53. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> безчеловечески; безчовечно, безмилостно, жестоко. <i>Как да ся обхождам с владиката, .. той зачна безчеловечески да ся обхожда с мене.</i> АНГ I, 703. <i>Видяха нашите читатели с кой начин ся обнесе турското правителство, т.е. най-варварски и безчеловечески към българский народ.</i> ДЗ, 1868, бр. 51, 191. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕЛОВЕЧЕ`СТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безчовечие. <i>Гласът на человечеството до скончание мира непрестанно ще да вика и ще да възвестява до последний род скверното безчеловечество, което християните употребиха върху незлобивите, угнетени и немощни американци!</i> П. Кисимов, OA I (превод), 91. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безчовечие, безчовечност; безчеловечност, безчеловещина. <i>Най-после, като не можа вече да търпи безчеловечията му, остави Цариград, разсърден на Юстиниана за неговите жестокости.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 63. <i>Съгласно общото решение на водителите на въстанието „ние дигнахме оръжие против тиранията и безчеловечието, ние ратуваме в името на свободата и человещината“.</i> Пряп., 1903, бр. 28, 1. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Жесток, безмилостен човек. <i>Като пристигна и известиха на Бобадила. — „Вържете го!“ — извика безчеловечникът,</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:13, 29 октомври 2013
брадичка, като най-безцеремонно хлопна вратата след себе си. Н. Каралиева, Н, 94-95. Вечерта, преди да тръгнем, той съобщи своето решение. Безцеремонно, с тон, който не търпи възражение. И. Попов, ЖП, 43.
БЕЗЦЕРЕМО`ННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безцеремонен. Жените заговориха с пълна уста, всички се отпуснаха и предишната официалност взе да отстъпва на провинциалната безцеремонност. Ем. Станев, ИК I-II, 270. Ала тя не съзнаваше, че онова, което я дразнеше повече, бяха дрехите и говорът на селските й роднини, отколкото скъперничеството и добродушната им безцеремонност. Д. Димов, Т, 95. На следващата гара се качиха цял взвод войници .. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си по седалките. И. Петров, ОЗап., 86-87.
2. Проява, постъпка на безцеремонен. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. За инжекциите изпращат непознати стажанти .. Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве като заклан — той е обиден от тази безцеремонност, от подлата, неочаквана атака. Н. Стефанова, ОС, 24. По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоценност*“ — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниачества. К. Константинов, ППГ, 127-128.
БЕЗЦЕ`РЕН, -ця`рна, -ця`рно, мн. -це`рни, прил. Нар.-поет. За болест и под. — неизлечим, неизцерим. Разболя ми се й млад Стоян / от тежка болест безцярна. / Че легна Стоян, че боля / цяли ми девет години. Нар. пес., СбВСт, 142. И вий, о сънища, слезнете / от ваште пещери в гората, / чукнете всякое сърце / с магесната си тънка пръчица / и дайте му в сияние да види / безцерните си рани — изцерени. А. Разцветников, Ст, 182.
БЕЗЧА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Бездетен. Безчадни (ялови) жени я [имилата] пият да добият уж чада. Г. С. Раковски, БС I, 150. Стари и безчадни хора случва се да подарят някому имота си с условие да ги гледа на старост до смъртта им. СбНУКШ ч. III, 257.
БЕЗЧА`ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Човек, който няма деца, бездетен човек; бездетник, безчадник.
БЕЗЧА`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Бездетност, безплодност. Като сажалели за това, гдето са били безчадни, те сърдечно ся молили Богу да развърже тяхното неплодство и да отмахне от тях онова поношение, на което са ги подхвърляли за безчадието им. З. Петров и др., ЧБ (превод), 227.
БЕЗЧА`ДКА ж. Остар. и диал. Бездетна жена. Хубава Добро, болярко, / болярко, Добро, безчадко! Нар. пес., СбБрМ, 113.
БЕЗЧА`ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Безчадец. — Някой безчадник, например, зима си едно роднинско или чуждо дете, та го отхранва. СбНУКШ ч. III, 239.
— Други форми: безче`дник, безчъ`дник.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Безчовечен. Каква полза да възсъздаваме в живи образи средновековните безчеловечни свирепости? Ив. Вазов, Съч. XVI, 111. Наследниците на славния Османов трон, .. гледали са с крайно прискърбие на нетърпимите злодейства на безчеловечните яничери. В. Друмев, НФ, V-VI. В „Работнически вестник“ са изнесени досега маса факти за безчеловечното отношение на държавата към хилядите нейни работници по железниците, арсеналите и др. Г. Георгиев, Избр. пр, 221.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Безчовечен.
2. Рядко. Който не е характерен, типичен за човек. И понеже има хайдушко лице и безчеловеческа брада, което е доказателство, че той е сумнителен човек; .. решавам: „Иван Аспазиевич Дормидолски, .., да биде обесен!“ Ив. Вазов, Съч. VII, 53.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. безчеловечески; безчовечно, безмилостно, жестоко. Как да ся обхождам с владиката, .. той зачна безчеловечески да ся обхожда с мене. АНГ I, 703. Видяха нашите читатели с кой начин ся обнесе турското правителство, т.е. най-варварски и безчеловечески към българский народ. ДЗ, 1868, бр. 51, 191.
БЕЗЧЕЛОВЕЧЕ`СТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безчовечие. Гласът на человечеството до скончание мира непрестанно ще да вика и ще да възвестява до последний род скверното безчеловечество, което християните употребиха върху незлобивите, угнетени и немощни американци! П. Кисимов, OA I (превод), 91.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчовечие, безчовечност; безчеловечност, безчеловещина. Най-после, като не можа вече да търпи безчеловечията му, остави Цариград, разсърден на Юстиниана за неговите жестокости. П. Р. Славейков, ПИ, 63. Съгласно общото решение на водителите на въстанието „ние дигнахме оръжие против тиранията и безчеловечието, ние ратуваме в името на свободата и человещината“. Пряп., 1903, бр. 28, 1.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Жесток, безмилостен човек. Като пристигна и известиха на Бобадила. — „Вържете го!“ — извика безчеловечникът,
