Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/660“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСПО`РЕН</b><sup>2</sup> -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Диал.</i> Който не спори, не става бърже; неспорен. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСПО`РНО</b><sup>1</sup> <i>нареч.</i> Обикн. като <i>вмет. дума</i> или в съчет. с гл. <em>съм</em>, <em>изглежда</em> и др. в 3 <i>л. ед. ч.</i> За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, очевидно, безсъмнено. <i>В дъното на залива те виждат висока бяла кула, забита като гигантска свещ в крайморските канари. Това е фар безспорно, не е никак трудно да се отгатне.</i> П. Вежинов, ДМ, 5. <i>Ботев, безспорно, е бил надарен с голям поетически талант.</i> Т. Влайков, ТНУ, 1926, 1. <i>Но това, с което Буенос безспорно трябва да се гордее, това е неговата преса.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 90. <i>Безспорно е, че се правеше всичко за изграждане на високо самочувствие у бъдещите офицери.</i> П. Илиев, ЛВ, 37. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСПО`РНО</b><sup>2</sup> <i>Диал. Нареч. от</i> безспорен<sup>2</sup>; неспорно. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСПО`РНОСТ</b><sup>1</sup>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на безспорен<sup>1</sup>; несъмненост, очевидност. <i>Настоятелно му се искаше да вземе и той думата и .. да изложи и да подчертае безспорността на своето схващане.</i> Т. Влайков, Съч. III, 39. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСПО`РНОСТ</b><sup>2</sup>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Неспорност, неспорене. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> 1. Който няма чувство за срам, който не се срамува; безочлив, нагъл. <i>А тя, като че на инат, още по-лошава и по-безсрамна става.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 50. <i>Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални и безсрамни.</i> Сп. Кралевски, ВО, 57. <i>Безсрамен лъжец.</i> | |
| − | 2. Който показва, изразява липса на срам; безочлив. <i>Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен.</i> А. Дончев, BP, 32. <i>Безсрамна усмивка. Безсрамен отговор.</i> | + | 2. Който показва, изразява липса на срам; безочлив. <i>Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен.</i> А. Дончев, BP, 32. <i>Безсрамна усмивка.</i> <i>Безсрамен отговор.</i> |
| − | 3. За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам. <i>Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 599. <i>Безсрамна експлоатация. Безсрамна лъжа.</i> | + | 3. За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам. <i>Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 599. <i>Безсрамна експлоатация.</i> <i>Безсрамна лъжа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост. <i>Сега имате безсрамието да говорите, след като сте окрали държавата…</i> Д. Кисьов, Щ, 338. <i>Той ходеше из търновските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Обикн. <i>мн.</i> Безсрамни, неморални действия, постъпки. <i>За един миг тя се разколеба. Струваше й се низко, недостойно, просташко да тръгне по дирите на мъжа си и да открива безсрамията му, но всичко трябваше да свърши още сега.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 184. <i>И така, вместо да бъдат арестувани [виновниците] и хвърлени в затвора, продължават да вършат безсрамия и клеветят всеки честен човек, който се е опитвал да ги критикува.</i> ВН, 1959, бр. 2571, 1. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Разг.</i> Обикн. <i>мн.</i> Безсрамни, неморални действия, постъпки. <i>За един миг тя се разколеба. Струваше й се низко, недостойно, просташко да тръгне по дирите на мъжа си и да открива безсрамията му, но всичко трябваше да свърши още сега.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 184. <i>И така, вместо да бъдат арестувани | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МЛИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Безсрамен. <i>При тая безсрамлива дързост на циганката, Василица позеленя и се спусна въз нея с намерение да я удуши.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 81. <i>Ако ли някога са прочита нещо явно пред много человеци, много безочливо и безсрамливо дело е преди да та попитат, да казваш каков ум имаш за него.</i> Р. Попович, X, 138. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. <i>— Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град, .., безсрамнико! Не си се срещал ти с жена ми у Ташка Утката.</i> Д. Талев, ПК, 229. <i>— Гунке, аз съм женен .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник!</i> Г. Райчев, ЗК, 180-181. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. <i>И тя с едно силно дръпване разкъса си дрехата отпред и в полумрака се бялнаха валчести млади гърди. — Закрий се, безсрамнице!</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 107. <i>— Дръжте сега Иваница, та да ни помни, докато е жива. Бой на безсрамницата! .. — Заголете я и с пералката я наложете по голо, та да разбере, кога е мърсувала с турци! ..</i> К. Петканов, ЗлЗ, 247-248. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МНО</b>. <i>Нареч. от</i> безсрамен; без чувство за срам. <i>Изведнъж от орехите зад нас се чу неприятно кикотене. Някой се изсмя безсрамно.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Ем. Станев, ЯГ, 26. <i>Анет, която схвана нейната ревност и завист, се засмя от задоволство и я погледна безсрамно право в очите.</i> Д. Ангелов, ЖС, 218. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Книж.</i> Качество или проява на безсрамен. <i>„Горко, човече, облечен в безсрамност, с душа себелюбна.“</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСРА`МСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безсрамие. <i>Що си дошла ти, о щерко на щитоносеца Зевса, / не ли да видиш безсрамството на Агамемнон Атреев?</i> А. Разцветников, | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:09, 27 октомври 2013
БЕЗСПО`РЕН2 -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който не спори, не става бърже; неспорен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗСПО`РНО1 нареч. Обикн. като вмет. дума или в съчет. с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, очевидно, безсъмнено. В дъното на залива те виждат висока бяла кула, забита като гигантска свещ в крайморските канари. Това е фар безспорно, не е никак трудно да се отгатне. П. Вежинов, ДМ, 5. Ботев, безспорно, е бил надарен с голям поетически талант. Т. Влайков, ТНУ, 1926, 1. Но това, с което Буенос безспорно трябва да се гордее, това е неговата преса. Б. Шивачев, ПЮА, 90. Безспорно е, че се правеше всичко за изграждане на високо самочувствие у бъдещите офицери. П. Илиев, ЛВ, 37.
БЕЗСПО`РНО2 Диал. Нареч. от безспорен2; неспорно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗСПО`РНОСТ1, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на безспорен1; несъмненост, очевидност. Настоятелно му се искаше да вземе и той думата и .. да изложи и да подчертае безспорността на своето схващане. Т. Влайков, Съч. III, 39.
БЕЗСПО`РНОСТ2, -тта`, мн. няма, ж. Диал. Неспорност, неспорене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗСРА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма чувство за срам, който не се срамува; безочлив, нагъл. А тя, като че на инат, още по-лошава и по-безсрамна става. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 50. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални и безсрамни. Сп. Кралевски, ВО, 57. Безсрамен лъжец.
2. Който показва, изразява липса на срам; безочлив. Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен. А. Дончев, BP, 32. Безсрамна усмивка. Безсрамен отговор.
3. За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории. Ст. Дичев, ЗС II, 599. Безсрамна експлоатация. Безсрамна лъжа.
БЕЗСРА`МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост. Сега имате безсрамието да говорите, след като сте окрали държавата… Д. Кисьов, Щ, 338. Той ходеше из търновските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.
2. Разг. Обикн. мн. Безсрамни, неморални действия, постъпки. За един миг тя се разколеба. Струваше й се низко, недостойно, просташко да тръгне по дирите на мъжа си и да открива безсрамията му, но всичко трябваше да свърши още сега. Ст. Даскалов, СЛ, 184. И така, вместо да бъдат арестувани [виновниците] и хвърлени в затвора, продължават да вършат безсрамия и клеветят всеки честен човек, който се е опитвал да ги критикува. ВН, 1959, бр. 2571, 1.
БЕЗСРА`МЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безсрамен. При тая безсрамлива дързост на циганката, Василица позеленя и се спусна въз нея с намерение да я удуши. Ив. Вазов, Съч. IX, 81. Ако ли някога са прочита нещо явно пред много человеци, много безочливо и безсрамливо дело е преди да та попитат, да казваш каков ум имаш за него. Р. Попович, X, 138.
БЕЗСРА`МНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. — Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град, .., безсрамнико! Не си се срещал ти с жена ми у Ташка Утката. Д. Талев, ПК, 229. — Гунке, аз съм женен .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник! Г. Райчев, ЗК, 180-181.
БЕЗСРА`МНИЦА ж. Жена, която няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. И тя с едно силно дръпване разкъса си дрехата отпред и в полумрака се бялнаха валчести млади гърди. — Закрий се, безсрамнице! Ив. Вазов, Съч. XIII, 107. — Дръжте сега Иваница, та да ни помни, докато е жива. Бой на безсрамницата! .. — Заголете я и с пералката я наложете по голо, та да разбере, кога е мърсувала с турци! .. К. Петканов, ЗлЗ, 247-248.
БЕЗСРА`МНО. Нареч. от безсрамен; без чувство за срам. Изведнъж от орехите зад нас се чу неприятно кикотене. Някой се изсмя безсрамно.* Ем. Станев, ЯГ, 26. Анет, която схвана нейната ревност и завист, се засмя от задоволство и я погледна безсрамно право в очите. Д. Ангелов, ЖС, 218.
БЕЗСРА`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество или проява на безсрамен. „Горко, човече, облечен в безсрамност, с душа себелюбна.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12.
БЕЗСРА`МСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безсрамие. Що си дошла ти, о щерко на щитоносеца Зевса, / не ли да видиш безсрамството на Агамемнон Атреев? А. Разцветников,
