Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/654“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>на празнота и безсвенност.</i> Б. Болгар, Б, 112. | <i>на празнота и безсвенност.</i> Б. Болгар, Б, 112. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСВЕ`СТЕН</b>, безсвя`стна, безсвя`стно, <i>мн.</i> безсве`стни, <i>прил. Остар.</i> 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. <i>Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .., само една .., ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 186. | |
| − | 2. Безсъвестен. <i>Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите | + | 2. Безсъвестен. <i>Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоменати личности,</i> Ч, 1875, бр. 5, 194. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСВЕ`СТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Отвл. същ. от</i> безсвестен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСВЯ`СТ</b>, обикн. нечленувано, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Безразсъдност. <i>Види се, за сръбския читаещ свят всичко, що е написано в стихове, е поезия, ..; инак не може да се разбере онази негова безсвяст да прославява Змая, не само като поет, но комахай и като пръв сръбски поет.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 121. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСВЯ`СТНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безсвестен. <i>Греши по-тежко кой на себе бясно / .. насиле стори, или пък бесвястно / стопи, разсипе имот и блага.</i> К. Величков, Ад (превод), 104. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСЕ`МЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. За плод — който няма семена, семки. <i>Безсеменен плод.</i> <i>Безсеменна диня.</i> <i>Безсеменно грозде.</i> | |
| − | 2. Който се отнася до плод без семена, без семки. <i>В естествени условия неблагоприятното време в | + | 2. Който се отнася до плод без семена, без семки. <i>В естествени условия неблагоприятното време в периода на цъфтежа често нанася сериозни вреди на цветовете .. Много опити, предприети с цел да се стимулира безсеменното развитие на плодовете, в такива случаи завършват неуспешно</i>. Д. Георгиев и др., ХР, 27. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСЕ`НЧЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. <i>Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. <i>Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина.</i> Г. Бенев, БК (превод), 45. | |
| − | + | ||
| − | + | 2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. <i>В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета.</i> Т. Харманджиев, KB, 317. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. <i>Противоп.</i> силен. <i>— Невясто! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята.</i> Елин Пелин, Съч. III, 80. <i>Зани тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. — Ами сега какво ще стане, учителю?</i> Д. Марчевски, ДВ, 75. <i>И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената.</i> П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. <i>— Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 175. <i>Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръшва върху възглавницата, безсилен да стои прав.</i> Л. Стоянов, X, 70. | |
| − | 2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. | + | 2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. <i>— Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен.</i> X. Русев, ПЗ, 65. <i>И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприеме, безсилен като пред някоя мъчна задача.</i> Й. Йовков, ПК, 11. <i>Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул.</i> Ст. Марков, ДБ, 331. • Обр. <i>Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. |
| − | 3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо. <i>Той се усмихва иронично, но усмивката му е безсилна и жалка.</i> Л. Стоянов, X, 102. <i>Отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, | + | 3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо. <i>Той се усмихва иронично, но усмивката му е безсилна и жалка.</i> Л. Стоянов, X, 102. <i>Отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, невясто?</i> Елин Пелин, Съч. III, 71-72. <i>И като събра всичкия си кураж, зайчето се изкачи нагоре и надникна. Да, насреща имаше дупка и от дупката излизаха жални и безсилни степания.</i> СбХ, 129. // <i>Прен.</i> За гняв, злоба и под. — който е породен от невъзможност да се причини нещо, да се отвърне, да се отмъсти за нещо. <i>Гърдите на ханджията свиреха остро, но той нищо не отвърна. Погледа една минутка Кротцето с презрение, с безсилна ярост и се отправи към дома си.</i> Д. Талев, И, 445. <i>Гораница разбра, че старецът говореше тъй от мъка и безсилен гняв, само за утеха, и нищо не отвърна,</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 63. |
| − | 4. <i>Прен.</i> За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. <i>Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада | + | 4. <i>Прен.</i> За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. <i>Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада.</i> К. Величков, ПССъч. I, 93. <i>— Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри.</i> Г. Белев, КВА, 118. <i>Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана.</i> Др. Цанков, ТМ, 35-36. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗСИ`ЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. <i>Противоп.</i> сила, мощ. <i>От безсилие обляга се на възглавницата, но</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 15:16, 25 октомври 2013
на празнота и безсвенност. Б. Болгар, Б, 112.
БЕЗСВЕ`СТЕН, безсвя`стна, безсвя`стно, мн. безсве`стни, прил. Остар. 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .., само една .., ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя. Ив. Вазов, Съч. VII, 186.
2. Безсъвестен. Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоменати личности, Ч, 1875, бр. 5, 194.
БЕЗСВЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от безсвестен.
БЕЗСВЯ`СТ, обикн. нечленувано, мн. няма, ж. Рядко. Безразсъдност. Види се, за сръбския читаещ свят всичко, що е написано в стихове, е поезия, ..; инак не може да се разбере онази негова безсвяст да прославява Змая, не само като поет, но комахай и като пръв сръбски поет. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 121.
БЕЗСВЯ`СТНО. Остар. Нареч. от безсвестен. Греши по-тежко кой на себе бясно / .. насиле стори, или пък бесвястно / стопи, разсипе имот и блага. К. Величков, Ад (превод), 104.
БЕЗСЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За плод — който няма семена, семки. Безсеменен плод. Безсеменна диня. Безсеменно грозде.
2. Който се отнася до плод без семена, без семки. В естествени условия неблагоприятното време в периода на цъфтежа често нанася сериозни вреди на цветовете .. Много опити, предприети с цел да се стимулира безсеменното развитие на плодовете, в такива случаи завършват неуспешно. Д. Георгиев и др., ХР, 27.
БЕЗСЕ`НЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина. Г. Бенев, БК (превод), 45.
2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета. Т. Харманджиев, KB, 317.
БЕЗСИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. Противоп. силен. — Невясто! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята. Елин Пелин, Съч. III, 80. Зани тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. — Ами сега какво ще стане, учителю? Д. Марчевски, ДВ, 75. И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената. П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. — Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята. Ст. Дичев, ЗС I, 175. Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръшва върху възглавницата, безсилен да стои прав. Л. Стоянов, X, 70.
2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. — Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен. X. Русев, ПЗ, 65. И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприеме, безсилен като пред някоя мъчна задача. Й. Йовков, ПК, 11. Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул. Ст. Марков, ДБ, 331. • Обр. Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270.
3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо. Той се усмихва иронично, но усмивката му е безсилна и жалка. Л. Стоянов, X, 102. Отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, невясто? Елин Пелин, Съч. III, 71-72. И като събра всичкия си кураж, зайчето се изкачи нагоре и надникна. Да, насреща имаше дупка и от дупката излизаха жални и безсилни степания. СбХ, 129. // Прен. За гняв, злоба и под. — който е породен от невъзможност да се причини нещо, да се отвърне, да се отмъсти за нещо. Гърдите на ханджията свиреха остро, но той нищо не отвърна. Погледа една минутка Кротцето с презрение, с безсилна ярост и се отправи към дома си. Д. Талев, И, 445. Гораница разбра, че старецът говореше тъй от мъка и безсилен гняв, само за утеха, и нищо не отвърна, Ив. Гайдаров, ДЧ, 63.
4. Прен. За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада. К. Величков, ПССъч. I, 93. — Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри. Г. Белев, КВА, 118. Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана. Др. Цанков, ТМ, 35-36.
БЕЗСИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. Противоп. сила, мощ. От безсилие обляга се на възглавницата, но
