Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/286“
(→Коригирана) |
|||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | за да дириш роден нефт, който е най-много потребен за успеха на страната ни — нима човек не трябва да се гордее с това? Да търсиш в недрата на земята богатства за народа си — нима не е това нещо привлекателно и интересно? И когато си помисля, че и аз съм от тези трудови хора, към които са обърнати погледите на целия народ, забравям за своето безсъние и за лишенията. Нашият Степан Викторович, за когото ви писах в първото си писмо, ни казва: „Придеть время, когда наши поколения будут гордиться с нами!“ | + | за да дириш роден нефт, който е най-много потребен за успеха на страната ни — нима човек не трябва да се гордее с това? Да търсиш в недрата на земята богатства за народа си — нима не е това нещо привлекателно и интересно? И когато си помисля, че и аз съм от тези трудови хора, към които са обърнати погледите на целия народ, забравям за своето безсъние и за лишенията. Нашият Степан Викторович, за когото ви писах в първото си писмо, ни казва: „Придеть время, когда наши поколения будут гордиться с нами!“ |
Какво да ви пиша още? Татко настоява да му опиша подробно какъв е животът ми тук, сама между толкова мъже. Ето: | Какво да ви пиша още? Татко настоява да му опиша подробно какъв е животът ми тук, сама между толкова мъже. Ето: | ||
Припадна нощ, забулва всичко. Електрическите крушки на кулата и наоколо по сондажната площадка блестят, сякаш ярки звезди, пръснати по земята. Сондата не спира бумтежа си. Идва новата смяна. Единият сменен майстор предава на другия: | Припадна нощ, забулва всичко. Електрическите крушки на кулата и наоколо по сондажната площадка блестят, сякаш ярки звезди, пръснати по земята. Сондата не спира бумтежа си. Идва новата смяна. Единият сменен майстор предава на другия: |
Текуща версия към 21:16, 15 декември 2015
Страницата е проверена