Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/213“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Одобрена)
м (Коригирана: Пренасяне на дума към предходната страница, символи за многоточие.)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Одобрена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
свойственото си душевно спокойствие дори когато говори за неща, които дълбоко го вълнуват:
+
си душевно спокойствие дори когато говори за неща, които дълбоко го вълнуват:
— Ще ти разкажа за себе си, защото мисля, че ние с теб имаме сродни съдби. И Лидия се държа в София към мен тъй, както Нели се отнесе с теб. Не съм напълно уверен, но предполагам, че Лидия е заживяла с друг мъж, за да остане в София — не й се живее в Каварна... Докато бях в София и по пътя за насам, помъчих се да си направя нещо като равносметка на живота. И знаеш ли до какви заключения дойдох? От първата ни среща през великденските празници преди трийсет години досега Лидия никога не ме е обичала. Обичала е само себе си. Но аз винаги съм я правил героиня на моя живот. Тя използваше това, за да ме държи като удобна резерва в живота си. За нея аз бях надеждата, че ще й бъда едно пристанище, когато реши да махне с ръка на своя досаден брак; че ще й върна живота в разточителство — все едно дали на пари, на чувства, на страсти... — изобщо живота, за който тя винаги е ламтяла, а трезвоумният й мъж не беше способен да й го създаде...
+
— Ще ти разкажа за себе си, защото мисля, че ние с теб имаме сродни съдби. И Лидия се държа в София към мен тъй, както Нели се отнесе с теб. Не съм напълно уверен, но предполагам, че Лидия е заживяла с друг мъж, за да остане в София — не й се живее в Каварна… Докато бях в София и по пътя за насам, помъчих се да си направя нещо като равносметка на живота. И знаеш ли до какви заключения дойдох? От първата ни среща през великденските празници преди трийсет години досега Лидия никога не ме е обичала. Обичала е само себе си. Но аз винаги съм я правил героиня на моя живот. Тя използваше това, за да ме държи като удобна резерва в живота си. За нея аз бях надеждата, че ще й бъда едно пристанище, когато реши да махне с ръка на своя досаден брак; че ще й върна живота в разточителство — все едно дали на пари, на чувства, на страсти… — изобщо живота, за който тя винаги е ламтяла, а трезвоумният й мъж не беше способен да й го създаде…
 
Льолчев се замисли, отпи вино, хапна с наслаждение от обляната с лимон сардела и бавно продължи.
 
Льолчев се замисли, отпи вино, хапна с наслаждение от обляната с лимон сардела и бавно продължи.
— Сега се питам: а моите чувства към Лидия какви бяха? Обич ли? Страст? Не, те само приличаха на страст. Аз не бях съблазнен от жената у нея, при все че и тя като Нели беше красавица. Просто бях съблазнен от илюзиите си за нея. Обичах своето въображение Лидия и търпях през целия си живот това самоизлъгване!...
+
— Сега се питам: а моите чувства към Лидия какви бяха? Обич ли? Страст? Не, те само приличаха на страст. Аз не бях съблазнен от жената у нея, при все че и тя като Нели беше красавица. Просто бях съблазнен от илюзиите си за нея. Обичах своето въображение Лидия и търпях през целия си живот това самоизлъгване!
— Интересно, чичо Арго — прекъсна го Нино. — Ти имаш вид на съвсем земен човек с тази набита фигура и сръчни ръце. Спокойно и мъдро мислиш, познаваш хората и живота... Още когато се срещнахме за първи път на Нова година у Крунини, аз си помислих: защо си се свързал с тази жена? Ти във всичко се проявяваш като уравновесен човек. А към Лидия се държеше осoбено, като слаб и заслепен мъж. Тя те унижаваше, смяташе те подчинен на капризите си като слуга. Аз мисля, че тя с нищо не те заслужава!
+
— Интересно, чичо Арго — прекъсна го Нино. — Ти имаш вид на съвсем земен човек с тази набита фигура и сръчни ръце. Спокойно и мъдро мислиш, познаваш хората и живота… Още когато се срещнахме за първи път на Нова година у Крунини, аз си помислих: защо си се свързал с тази жена? Ти във всичко се проявяваш като уравновесен човек. А към Лидия се държеше осoбено, като слаб и заслепен мъж. Тя те унижаваше, смяташе те подчинен на капризите си като слуга. Аз мисля, че тя с нищо не те заслужава!
 
Льолчев добродушно се усмихна:
 
Льолчев добродушно се усмихна:
— А знаеш ли, че твоята Нели много завижда на жена ми? Нели си мечтае някой в живота да я обожава тъй, както аз — Лидия!... Когато й разказвах за любовта си към Лидия, аз сам се запитах: защо наистина съм живял тъй? Защо съм възприел да играя през целия си живот
+
— А знаеш ли, че твоята Нели много завижда на жена ми? Нели си мечтае някой в живота да я обожава тъй, както аз — Лидия!Когато й разказвах за любовта си към Лидия, аз сам се запитах: защо наистина съм живял тъй? Защо съм възприел да играя през целия си живот
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 13:16, 20 ноември 2015

Страницата е проверена