Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/621“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМА`СЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без масло, който не съдържа масло или съдържа малко масло. <i>Безмаслено сирене.</i> <i>Безмаслен крем.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМА`ТЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е останал без майка. <i>Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето.</i> Ан. Н. Хаджоглу, ББ, 77. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМАШИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн,</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Който се извършва без помощта на машини. <i>Безмашинно превръщане на топлинната енергия в електрическа. Безмашинни термоелектрически преобразователи.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който не съдържа метала мед. <i>Безмедни препарати.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗМЕ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е много голям по размер, площ и трудно може да се измери; неизмерим. <i>Долини, падини, залесени хълмове постепенно се възвишаваха и изчезваха в безмерните предели на Алпите.</i> Ал. Бабек, МЕ, 31. <i>Не! / Далеч като другари верни / два комбайна в блокове безмерни / жънат и вършеят упорито / и чували пълнят с тежко жито.</i> Л. Станчев, ВД, 16. <i>Гледах хали как ся върло борят, / как ся гонят рой облаци черни, и надварят в пространства безмерни.</i> Н, 1883, кн. 8-9, 923. <i>И тържествено обещал на Ахмедовий син единствената си дъщеря за жена и безмерните си богатства в наследство.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 23. | ||
| − | 2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. <i>И помисли, че силата му е | + | 2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. <i>И помисли, че силата му е безмерна, а волята му — закон за всички.</i> Й. Йовков, СЛ, 126. <i>Откъм Прищина прииждат цели тълпи пленници и бежанци .. От помръкналите им очи лъха такова безмерно отчаяние, че гърдите ти внезапно се изпълват със сълзи.</i> В. Карагьозов, Избр. пр, 114. <i>Безмерна радост.</i> <i>Безмерна тъга.</i> <i>Безмерна обич.</i> |
| − | 3. <i>Остар.</i> Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. <i>Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила | + | 3. <i>Остар.</i> Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. <i>Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила събирале.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 237. <i>На 20 того железничарите обявиха стачка. Въодушевлението, с което те подеха борбата, .., показа колко силно е било недоволството им от безмерната експлоатация, на която са подложени.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 383. <i>Безмерното грижене и треперане над децата много пъти ги похабява.</i> У, 1871, кн. 17, 268. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`РНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. <i>И в тази минута аз се чувствувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. <i>Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт?</i> Д. Димов, Т, 634. <i>Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .., бил человек славолюбив и безмерно жесток.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 60. | |
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Извън мярката; прекомерно, прекалено. <i>Ала откак й се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва.</i> Т. Влайков, Съч. II, 104. <i>Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натяга, като кога е пил безмерно много вино.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 110. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безмерен. <i>Пази златния път на умереността както в радостите, тъй и в скърбите. Отбягвай всяка безмерност в чувствата си.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ, 142. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. За храна — който не е приготвен с месо. <i>Безмесни ястия. //</i> При който не се употребява месо; вегетариански. <i>Безмесна храна.</i> <i>Безмесна кухня.</i> | |
| − | + | 2. През който не се яде месо; постен. <i>Безмесни дни.</i> | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Неуместен. <i>Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи… та какво от това?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. <i>Знанието помага на человеческото благополучие, като освобождава человеците от много безместни трудове и разноски.</i> И. Тонджаров, Лет., 1872, 160. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`СТНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безместен; неуместно. <i>Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даровит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно.</i> ИЗ 1877, 1881, 254. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕ`СТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неуместност. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕТЕ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Книж.</i> Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. <i>Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни.</i> А. Христофоров, А, 92. <i>Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо.</i> Ем. Станев, ИК II, 237. <i>Безметежен живот.</i> | |
| + | |||
| + | — От рус. безмятежний. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕТЕ`ЖНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безметежен; | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:07, 19 октомври 2013
БЕЗМА`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без масло, който не съдържа масло или съдържа малко масло. Безмаслено сирене. Безмаслен крем.
БЕЗМА`ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е останал без майка. Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето. Ан. Н. Хаджоглу, ББ, 77.
БЕЗМАШИ`НЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Спец. Който се извършва без помощта на машини. Безмашинно превръщане на топлинната енергия в електрическа. Безмашинни термоелектрически преобразователи.
БЕЗМЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който не съдържа метала мед. Безмедни препарати.
БЕЗМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който е много голям по размер, площ и трудно може да се измери; неизмерим. Долини, падини, залесени хълмове постепенно се възвишаваха и изчезваха в безмерните предели на Алпите. Ал. Бабек, МЕ, 31. Не! / Далеч като другари верни / два комбайна в блокове безмерни / жънат и вършеят упорито / и чували пълнят с тежко жито. Л. Станчев, ВД, 16. Гледах хали как ся върло борят, / как ся гонят рой облаци черни, и надварят в пространства безмерни. Н, 1883, кн. 8-9, 923. И тържествено обещал на Ахмедовий син единствената си дъщеря за жена и безмерните си богатства в наследство. Ст. Ботьов, К (превод), 23.
2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. И помисли, че силата му е безмерна, а волята му — закон за всички. Й. Йовков, СЛ, 126. Откъм Прищина прииждат цели тълпи пленници и бежанци .. От помръкналите им очи лъха такова безмерно отчаяние, че гърдите ти внезапно се изпълват със сълзи. В. Карагьозов, Избр. пр, 114. Безмерна радост. Безмерна тъга. Безмерна обич.
3. Остар. Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила събирале. Хр. Ботев, Съч. 1929, 237. На 20 того железничарите обявиха стачка. Въодушевлението, с което те подеха борбата, .., показа колко силно е било недоволството им от безмерната експлоатация, на която са подложени. Г. Георгиев, Избр. пр, 383. Безмерното грижене и треперане над децата много пъти ги похабява. У, 1871, кн. 17, 268.
БЕЗМЕ`РНО нареч. Книж. 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. И в тази минута аз се чувствувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт? Д. Димов, Т, 634. Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .., бил человек славолюбив и безмерно жесток. ИЗ 1874-1881, 1882, 60.
2. Остар. Извън мярката; прекомерно, прекалено. Ала откак й се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва. Т. Влайков, Съч. II, 104. Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натяга, като кога е пил безмерно много вино. Ц. Церковски, Съч. III, 110.
БЕЗМЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безмерен. Пази златния път на умереността както в радостите, тъй и в скърбите. Отбягвай всяка безмерност в чувствата си. Ал. Кръстевич, ВПЖ, 142.
БЕЗМЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За храна — който не е приготвен с месо. Безмесни ястия. // При който не се употребява месо; вегетариански. Безмесна храна. Безмесна кухня.
2. През който не се яде месо; постен. Безмесни дни.
БЕЗМЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Неуместен. Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи… та какво от това? Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Знанието помага на человеческото благополучие, като освобождава человеците от много безместни трудове и разноски. И. Тонджаров, Лет., 1872, 160.
БЕЗМЕ`СТНО. Остар. Нареч. от безместен; неуместно. Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даровит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно. ИЗ 1877, 1881, 254.
БЕЗМЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Неуместност.
БЕЗМЕТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни. А. Христофоров, А, 92. Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо. Ем. Станев, ИК II, 237. Безметежен живот.
— От рус. безмятежний.
БЕЗМЕТЕ`ЖНО. Книж. Нареч. от безметежен;
