Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/196“
м |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | е, защото ми се иска тъй да бъде! Другата вероятност е, че са го посъветвали от Държавна сигурност да изчезне оттук, а те наблюдават жилището му, за да видят какви хора ще го дирят, докато изгубят търпение и се издадат. Така биха постъпили от Държавна сигурност, ако се боят, че ние ще очистим | + | е, защото ми се иска тъй да бъде! Другата вероятност е, че са го посъветвали от Държавна сигурност да изчезне оттук, а те наблюдават жилището му, за да видят какви хора ще го дирят, докато изгубят търпение и се издадат. Така биха постъпили от Държавна сигурност, ако се боят, че ние ще очистим Бойдев… А може би просто си е в къщи, крие се като уплашен пор и е оставил бележка за лековерното момиче… Не зная. Не зная! И защо трябва да гадаем? Ще отгадаем ли?… Изобщо ние се намираме в най-идиотското положение, което човек може да си представи! |
— И какво мислиш да правим? | — И какво мислиш да правим? | ||
— Не започвай с досадни въпроси, моля те! Какво ще правим? И аз знам толкова, колкото и ти. Плъхове в капан! Остава ни само надеждата, че могат да ни изпуснат, когато ни вадят от капана. | — Не започвай с досадни въпроси, моля те! Какво ще правим? И аз знам толкова, колкото и ти. Плъхове в капан! Остава ни само надеждата, че могат да ни изпуснат, когато ни вадят от капана. | ||
— Ах! — изправи се гневно Лидия. Искаше й се да изкрещи. Вместо туй извади цигарите си. | — Ах! — изправи се гневно Лидия. Искаше й се да изкрещи. Вместо туй извади цигарите си. | ||
| − | — Не опушвай тук. Стаичката е малка и няма прозорец да се проветри. По-добре полегни до мен — премести се той към стената, за да й направи място. — Ела да си поговорим за нещо друго, за да се | + | — Не опушвай тук. Стаичката е малка и няма прозорец да се проветри. По-добре полегни до мен — премести се той към стената, за да й направи място. — Ела да си поговорим за нещо друго, за да се успокоим… Уви, между многото недостатъци, на които ни обрича старостта, най-неприятният е, че престава да ни облъхва любовта — както е казал някой. |
— В това състояние и Адонис не би ме съблазнил! — прибра със съжаление цигарите си Лидия, изу обувките си и легна по гръб до Ранков. | — В това състояние и Адонис не би ме съблазнил! — прибра със съжаление цигарите си Лидия, изу обувките си и легна по гръб до Ранков. | ||
Помълчаха, вгледани втренчено в тавана. | Помълчаха, вгледани втренчено в тавана. | ||
Ранков поде: | Ранков поде: | ||
| − | — Четох нейде такава мисъл: Старостта имала това преимущество, че давала на човека възможност да стои на разстояние от себе си — и в това се заключавала старческата мъдрост. Мисля, че аз вече съм придобил това жалко преимущество да се гледам от разстояние. И когато искам да си отговоря какво съм бил и какво съм в живота, отговарям: игла! | + | — Четох нейде такава мисъл: Старостта имала това преимущество, че давала на човека възможност да стои на разстояние от себе си — и в това се заключавала старческата мъдрост. Мисля, че аз вече съм придобил това жалко преимущество да се гледам от разстояние. И когато искам да си отговоря какво съм бил и какво съм в живота, отговарям: игла!… Между детските ми приказки имаше една за иглата, която винаги шиела най-хубавите дрехи, а сама оставала все гола. И аз — цял живот съм шил на господарите от картела хубави дрехи, а сам останах гол! |
— Аз пък си спомням една реплика от „Идиот“ на Достоевски: „Истината говорят само онези, които не са остроумни!“ | — Аз пък си спомням една реплика от „Идиот“ на Достоевски: „Истината говорят само онези, които не са остроумни!“ | ||
Ранков извърна глава и изгледа изящния й профил. Усмихна се. | Ранков извърна глава и изгледа изящния й профил. Усмихна се. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:05, 18 декември 2015
Страницата е проверена
