Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/115“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Лидия никога не бе обичала, нито дори ценила това „дребно и тясно скроено човече“. В миналото го понасяше, защото беше един от най-удобните и` поклонници. Той никога не я измъчваше с любовното си увлечение, дори не наричаше любов, а любовчица отношенията си с нея... Сега вече го мразеше дълбоко и нетърпимо. Особено я гневеше това, че след Девети септември той е станал комунист. Лидия ненавиждаше комунистите с цялата възможна ярост на душата си. За нея те бяха убийци на целия и` род в Русия през революцията. Те убиха нейния Игорка. Те я изпратиха в унизителното общежитие за паднали жени... Те разбиха целия и` живот — мразеше ги до отврата, до озверение! И както често се случва с лишените от последователна логичност страстни женски натури — тя смяташе, че щом е станал комунист, Бойдев е гнусен изменник; че той е извършил мерзост спрямо нея, като не се е съобразил с омразата и` към комунизма! | |
| − | + | Гласът на Бойдев се чу в антрето. Чистачката си отиваше и той и` нареждаше кога пак да дойде. Отпрати я, но отново се върна в кухнята. Застоя се там дълго. | |
| − | + | Лидия го почака няколко минути и не удържа — появи се в кухнята. | |
| − | + | Изправен до масата, Бойдев вечеряше. | |
| − | + | — Защо идваш тук? — кресна и` той със зъл глас. | |
| − | + | — Ох, пъди ме! Откакто съм дошла, все ме пъди! — изрече глезливо-обидено тя и на лицето и` проигра пренебрежителна полуусмивка. | |
| − | + | — Неприветливо е тук, виждаш! | |
| − | + | Лидия обшари кухнята с острите си, всичко виждащи очи. Както изглеждаше, от момента, когато си е отишла жена му, из кухнята бяха изчезнали покривките по масата и по лавиците на бюфета, възглавничките от миндера, перденцата от прозореца. Върху голата кухненска маса Бойдев си бе постлал вестник, нарязал върху него хляб и салам, сипал в мазна чиния тахан с мед. Лидия веднага долови, че когато я няма чистачката, той сам си мие чиниите със студена вода и ги бърше с окачената при мивката кърпа за ядене, защото кърпата се бе превърнала в сив парцал. | |
| − | + | — М-да... Вечеряш хляб и салам на вестник като селски даскал! — изрече тя с присвити очи, в които се таеше пренебрежение и гнусене. | |
| − | + | Той виновно се усмихна. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:51, 28 септември 2015
Страницата е проверена
