Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/113“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | свали от главата си белия руски шал и започна да разкопчава мантото си. | |
| − | + | — Изненадан съм... — пое той мантото, но не го окачи на дрешника в антрето, а го внесе в хола. | |
| − | + | Лидия влезе след него и му подаде двете си ръце. | |
| − | + | — Забрави ли хубавите си стари навици, голубчик? Или откакто стана комунист, вече не целуваш ръце на дамите? | |
| − | + | Бойдев принудено целуна ръцете и`, но имаше недоволен вид. | |
| − | + | Тя успя любопитно да огледа ръцете му, да види дали още си оставя заострени нокти, за да удължава късите си, като подрязани пръсти. | |
| − | + | — Не ти. ли е домъчняло за мен? Толкова отдавна не сме се виждали... | |
| − | + | — Само не бъди шумна, моля те! — кимна й той с глава, за да подскаже, че в кухнята има някой. | |
| − | + | — Кой е? | |
| − | + | — Жената, която ми почиства. | |
| − | + | — Нали твоята съпруга те е напуснала? От какво се плашиш? | |
| − | + | — От лошите езици. | |
| − | + | — Ох, аз забравих, че ти беше „човекът на доброто впечатление“! | |
| − | + | — А защо е нужно човек да шуми, че е развратник? — изрече той нервно и злият му поглед сякаш добавяше: „Като теб“. | |
| − | + | — Ти вече не приемаш ли развратници? Да си отида ли? | |
| − | + | — Както желаеш. | |
| − | + | — Не, голубчик! Няма да си отида зарад доброто впечатление на една чистачка. Освен ако ме пъдиш? | |
| − | + | Бойдев се поколеба дали да и` каже: „Да, пъдя те!“ — но се овладя. | |
| − | + | — Влез в кабинета ми, докато изпратя жената. | |
| − | + | Той трябваше да усмири нервността си и да обмисли как да се държи с натрапницата, затова мина оттатък. | |
| − | + | Лидия Гайарчук беше от типа жени, които никога не престават да се интересуват за своите познати. Тя помнеше с поразителна яснота дори съвсем незначителни подробности от живота им, постоянно попълваше знанията си за тях и за всичко беше осведомена. | |
| − | + | За Бойдев тя знаеше, че доскоро е живял в наследствената къща на жена си. Но в нея настанили квартиранти. За | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:49, 28 септември 2015
Страницата е проверена
