Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/553“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>разменим две думи по човешки.</i> Й. Попов, ББ, 47. | <i>разменим две думи по човешки.</i> Й. Попов, ББ, 47. | ||
| − | 3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. <i>Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни | + | 3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. <i>Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни напитки, наливаше догоре кристалните чаши.</i> Й. Демирев и др., ОС, 96. <i>На стъклените рафтове на барчето бяха наредени бутилки с разноцветни питиета.</i> П. Вежинов, ДБ, 145. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РЧИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Бара. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РЧИНКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> барчина; баричка. <i>Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. <i>Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре покрай тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка.</i> Ст. Михайловски, БСб, 70. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РШЧИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> В Русия от XV до средата на XIX в. — принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика. <i>Той баршчината стародавна / със данък по-лек замени.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 108. | |
— Рус. барщина. | — Рус. барщина. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РЪШ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Помирение, сдобряване, мир. <i>Откоа сториле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 108. | |
| − | — Тур. | + | — Тур. barış. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РЪШ</b><sup>2</sup> <i>м. Диал.</i> Бариш. <i>Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишненият вълнен баръш и вишнената дефтинена блуза светеха на нея.</i> Я. Каралиева, Н, 188. <i>Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо.</i> К. Калчев, ПИЖ, 95. <i>Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби.</i> К. Георгиев, ВНП, 95. | |
---- | ---- | ||
| − | БАС<sup>1</sup> | + | <b>БАС</b><sup>1</sup> ба`сът, ба`са, <i>мн.</i> ба`сове и ба`си, след <i>числ.</i> ба`са, <i>м. Муз.</i> 1. Най-ниският мъжки глас. <i>Гороломов не пееше лошо. Имаше топъл, пълнозвучен бас, който леко и без усилие се лееше.</i> Й. Йовков, ПГ, 45. <i>— Може би новото е при тебе! — отвърна оттатък приятен мъжки бас. — Чух, че имате пленник.</i> П. Вежинов, НС, 118. <i>Късно вечер в задното помещение на пивницата запява малко пресипнал бас, .. Басът звучи хубаво.</i> П. Незнакомов, СНП, 172. <i>Митруш викаше яростно. Басът му цепеше натежалия въздух.</i> Д. Добревски, БКИ, 129. |
| − | <i> | + | 2. Певец с такъв глас; басист. <i>В тези представления той [Н. Гяуров] ще участвува заедно с двама други именити българи: с баса на Миланската скала Борис Христов и с тенора в Софийската народна опера Димитър Узунов.</i> ВН, 1959, бр. 2589, 3. <i>В операта тази вечер изпълнението на баса беше най-доброто. △ Конкурс за баси и тенори. // </i> Партия на певци с такива гласове в многогласно музикално произведение. |
| − | + | 3. Духов музикален инструмент с ниска звучност. <i>Учителят .. носеше и един голям бас… — Надуй! — каза учителят и ми подаде тръбата… После почнахме репетиции, вечер надувах тръбата, за да извадя от нея две ноти, .. Като се понаучих да свиря на тоя голям бас, реших една нощ да направя, серенада на момичето, което обичах.</i> Й. Радичков, ББ, 155. | |
| − | + | 4. Контрабас. <i>Гръмва ученически оркестър. Не популярните тогава зурла, тъпан и кемане, а флау, пиколина, цигулка, бас.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 92. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. Контрабас. <i>Гръмва ученически оркестър. Не популярните тогава зурла, тъпан и | ||
5. Обикн. <i>мн. Разг.</i> Копчета от лявата страна на акордеон, свързани с метални пластинки, издаващи ниски тонове. <i>Акордеон със сто и двадесет баса.</i> | 5. Обикн. <i>мн. Разг.</i> Копчета от лявата страна на акордеон, свързани с метални пластинки, издаващи ниски тонове. <i>Акордеон със сто и двадесет баса.</i> | ||
| − | — От ит. basso. Друга форма: | + | — От ит. basso. Друга форма: <em>ба`со</em>. |
---- | ---- | ||
| − | БАС<sup>2</sup>, басът, баса, <i>мн.</i> басове, след <i>числ.</i> баса, <i>м. Разг.</i> Обзалагане, облог. <i>Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в | + | <b>БАС</b><sup>2</sup>, басът, баса, <i>мн.</i> басове, след <i>числ.</i> баса, <i>м. Разг.</i> Обзалагане, облог. <i>Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в бозаджийницата.</i> К. Константинов, СЧЗ, 114. |
| − | <i>— Ама ще се оправи | + | ◇ <b>Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на бас</b>. <i>Разг.</i>; Обзалагам се. <i>Някога си той държал фурна в Пирот и се хванал на бас, че може да изпече кифла, дълга двайсет и пет метра.</i> Й. Радичков, ББ, 69. <i>— Признай, че си влюбена. .. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите.</i> Ем. Манов, ДСР, 358. <i>Заекът и костенурката се хванали на бас кой кого ще надбяга.</i> Челкаш, СбСт, 72. |
| + | |||
| + | <b>Бас държа</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обзалагам се, правя облог. <i>— Ама ще се оправи .. Ще видиш! Бас държа! — и той протегна палеца си.</i> Л. Михайлова, Ж, 158-159. <i>Да не се хваля, ама с таквази чорба, пардон{{попр|Отпечатано: „пардои“.}}, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа.</i> Ал. Константанов, БГ, 46. | ||
— От тур. bahis. | — От тур. bahis. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`САМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Баскам. | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАСАМА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Стъпало на стълба. <i>Двамата дупничанци, .., бяха сами. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги проследиха с поглед до басамака на витото стълбище, гдето сам архидяконът посрещаше гостите.</i> А. Христофоров, А, 257. <i>Тоя храм са намира сега вдън земя, т.е. натрупан е със земя дотолкова, щото, за да влезе човек в него, тряба да са спусне по 48 басамака.</i> С, 1872, бр. 34, 270. | |
— Тур. basamak. | — Тур. basamak. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:54, 9 октомври 2013
разменим две думи по човешки. Й. Попов, ББ, 47.
3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни напитки, наливаше догоре кристалните чаши. Й. Демирев и др., ОС, 96. На стъклените рафтове на барчето бяха наредени бутилки с разноцветни питиета. П. Вежинов, ДБ, 145.
БА`РЧИНА ж. Диал. Бара.
БА`РЧИНКА ж. Диал. Умал. от барчина; баричка. Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре покрай тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка. Ст. Михайловски, БСб, 70.
БА`РШЧИНА, мн. няма, ж. Истор. В Русия от XV до средата на XIX в. — принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика. Той баршчината стародавна / със данък по-лек замени. Ив. Вазов, ИГП (превод), 108.
— Рус. барщина.
БА`РЪШ1, мн. няма, м. Остар. и диал. Помирение, сдобряване, мир. Откоа сториле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза. Нар. прик., СбНУ XV, 108.
— Тур. barış.
БА`РЪШ2 м. Диал. Бариш. Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишненият вълнен баръш и вишнената дефтинена блуза светеха на нея. Я. Каралиева, Н, 188. Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо. К. Калчев, ПИЖ, 95. Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби. К. Георгиев, ВНП, 95.
БАС1 ба`сът, ба`са, мн. ба`сове и ба`си, след числ. ба`са, м. Муз. 1. Най-ниският мъжки глас. Гороломов не пееше лошо. Имаше топъл, пълнозвучен бас, който леко и без усилие се лееше. Й. Йовков, ПГ, 45. — Може би новото е при тебе! — отвърна оттатък приятен мъжки бас. — Чух, че имате пленник. П. Вежинов, НС, 118. Късно вечер в задното помещение на пивницата запява малко пресипнал бас, .. Басът звучи хубаво. П. Незнакомов, СНП, 172. Митруш викаше яростно. Басът му цепеше натежалия въздух. Д. Добревски, БКИ, 129.
2. Певец с такъв глас; басист. В тези представления той [Н. Гяуров] ще участвува заедно с двама други именити българи: с баса на Миланската скала Борис Христов и с тенора в Софийската народна опера Димитър Узунов. ВН, 1959, бр. 2589, 3. В операта тази вечер изпълнението на баса беше най-доброто. △ Конкурс за баси и тенори. // Партия на певци с такива гласове в многогласно музикално произведение.
3. Духов музикален инструмент с ниска звучност. Учителят .. носеше и един голям бас… — Надуй! — каза учителят и ми подаде тръбата… После почнахме репетиции, вечер надувах тръбата, за да извадя от нея две ноти, .. Като се понаучих да свиря на тоя голям бас, реших една нощ да направя, серенада на момичето, което обичах. Й. Радичков, ББ, 155.
4. Контрабас. Гръмва ученически оркестър. Не популярните тогава зурла, тъпан и кемане, а флау, пиколина, цигулка, бас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 92.
5. Обикн. мн. Разг. Копчета от лявата страна на акордеон, свързани с метални пластинки, издаващи ниски тонове. Акордеон със сто и двадесет баса.
— От ит. basso. Друга форма: ба`со.
БАС2, басът, баса, мн. басове, след числ. баса, м. Разг. Обзалагане, облог. Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в бозаджийницата. К. Константинов, СЧЗ, 114.
◇ Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на бас. Разг.; Обзалагам се. Някога си той държал фурна в Пирот и се хванал на бас, че може да изпече кифла, дълга двайсет и пет метра. Й. Радичков, ББ, 69. — Признай, че си влюбена. .. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите. Ем. Манов, ДСР, 358. Заекът и костенурката се хванали на бас кой кого ще надбяга. Челкаш, СбСт, 72.
Бас държа. Остар. и диал. Обзалагам се, правя облог. — Ама ще се оправи .. Ще видиш! Бас държа! — и той протегна палеца си. Л. Михайлова, Ж, 158-159. Да не се хваля, ама с таквази чорба, пардон*, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа. Ал. Константанов, БГ, 46.
— От тур. bahis.
БА`САМ, -аш, несв., прех. Диал. Баскам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАСАМА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Стъпало на стълба. Двамата дупничанци, .., бяха сами. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги проследиха с поглед до басамака на витото стълбище, гдето сам архидяконът посрещаше гостите. А. Христофоров, А, 257. Тоя храм са намира сега вдън земя, т.е. натрупан е със земя дотолкова, щото, за да влезе човек в него, тряба да са спусне по 48 басамака. С, 1872, бр. 34, 270.
— Тур. basamak.
