Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/215“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Пунктуация.) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <sfb> | + | <sfb> |
| − | ведър, дори весел. Някаква кротка веселост, непоръчана и непреднамерена, се излъчваше от този човек. Тя действуваше на Нино заразително, като че пръскаше светлик в мрачната му душа. И той ставаше все по-привързан и доверчив към проникновения, грижлив, бащински топъл добряк. | + | ведър, дори весел. Някаква кротка веселост, непоръчана и непреднамерена, се излъчваше от този човек. Тя действуваше на Нино заразително, като че пръскаше светлик в мрачната му душа. И той ставаше все по-привързан и доверчив към проникновения, грижлив, бащински топъл добряк. |
— Чичо Арго, колко сонди има в Добруджа? — попита Нино, като от стеснение издуха силно пушека от цигарата си. | — Чичо Арго, колко сонди има в Добруджа? — попита Нино, като от стеснение издуха силно пушека от цигарата си. | ||
— Три са. | — Три са. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Познаваш ли колекторите им? | — Познаваш ли колекторите им? | ||
— И трите нямат още колектори. Очакваме да ни изпратят. Защо? | — И трите нямат още колектори. Очакваме да ни изпратят. Защо? | ||
| − | — | + | — Защото… Един наш съсед във Варна ми каза, че дъщеря му дошла колекторка в Добруджа. Интересува ме на кой сондаж са я пратили. Дора Павлова се казва. |
— Не знам, но дано да са я пратили при нас! — рече Льолчев със своето спокойно изговаряне на думите, а очите му се оживиха. Той говореше без бързане, колкото и значително или незначително да беше онова, което казва. | — Не знам, но дано да са я пратили при нас! — рече Льолчев със своето спокойно изговаряне на думите, а очите му се оживиха. Той говореше без бързане, колкото и значително или незначително да беше онова, което казва. | ||
| − | — Ако е при | + | — Ако е при вас… Аз тогава няма да остана… |
| − | Нино не знаеше дали да му каже или, по-вярно, не знаеше какво би трябвало да му каже : да му разкрие ли мизерната си постъпка спрямо Дора Павлова, или да измисли някаква друга причина за нежеланието си да остане тук. | + | Нино не знаеше дали да му каже или, по-вярно, не знаеше какво би трябвало да му каже: да му разкрие ли мизерната си постъпка спрямо Дора Павлова, или да измисли някаква друга причина за нежеланието си да остане тук. |
Льолчев, захапал кокаленото си цигаре и прижумял от дима, търпеливо го чакаше да продължи. | Льолчев, захапал кокаленото си цигаре и прижумял от дима, търпеливо го чакаше да продължи. | ||
Нино добави: | Нино добави: | ||
| − | — С Дора Павлова аз по-рано имах приятелство, но постъпих | + | — С Дора Павлова аз по-рано имах приятелство, но постъпих лошо… Изобщо няма да мога сега да работя с нея. |
— Зная цялата ви история с Дора Павлова — каза Льолчев. | — Зная цялата ви история с Дора Павлова — каза Льолчев. | ||
— Жена ми ли ти каза? | — Жена ми ли ти каза? | ||
| − | — Не. От другаде я научих. Преди няколко дни имаше съвещание на цялата геоложка експедиция във Варна. Там видях Дора Павлова. Стана да се | + | — Не. От другаде я научих. Преди няколко дни имаше съвещание на цялата геоложка експедиция във Варна. Там видях Дора Павлова. Стана да се изкаже… общи приказки — като първенец на курса в Приселци даде обещание как щели да работят колекторите. До мен седеше едно момче от Варна, сондьор. Случайно се заприказвахме. Спомена, че познавал Дора Павлова, заедно учили в прогимназията. Стана дума, че тя имала „голяма любов“ още от ученичеството |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 03:52, 11 юни 2016
Страницата е проверена
