Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/118“
(→Коригирана) |
|||
(Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Бойдев се усмихна — очевидно не повярва, че е дошла само за културен въздух и нищо няма да иска от него. | Бойдев се усмихна — очевидно не повярва, че е дошла само за културен въздух и нищо няма да иска от него. | ||
— И какво? Наобикаляш старите си приятели? — загледа той упорито деколтето и`, за да подскаже за какво предполага, че ги спохожда. | — И какво? Наобикаляш старите си приятели? — загледа той упорито деколтето и`, за да подскаже за какво предполага, че ги спохожда. | ||
− | Лидия познаваше добре неговата неспособност да се държи към жените с чувство за мярка и с вярна преценка за мъжките си възможности. Още от времето, когато тя му служеше повече за „душеприказчица“, отколкото за любовница, тя знаеше, че жена му се беше примирила с неговата еротична вятърничавост и понасяше държанието му на дребен Дон Жуан с очакването, че то постепенно ще отпадне с възрастта. Но ето че бе станало обратното: в отношенията с жена си той беше стигнал до пълна непримиримост, за да се чувствува свободен за отношенията си с другите жени. Той винаги бе смятал, че в неговата чувственост има някаква непобедима сила, която привлича жените. Поради голямото си самочувствие той съзираше надежди за любовни преживявания там, където ги нямаше; дори там, където | + | Лидия познаваше добре неговата неспособност да се държи към жените с чувство за мярка и с вярна преценка за мъжките си възможности. Още от времето, когато тя му служеше повече за „душеприказчица“, отколкото за любовница, тя знаеше, че жена му се беше примирила с неговата еротична вятърничавост и понасяше държанието му на дребен Дон Жуан с очакването, че то постепенно ще отпадне с възрастта. Но ето че бе станало обратното: в отношенията с жена си той беше стигнал до пълна непримиримост, за да се чувствува свободен за отношенията си с другите жени. Той винаги бе смятал, че в неговата чувственост има някаква непобедима сила, която привлича жените. Поради голямото си самочувствие той съзираше надежди за любовни преживявания там, където ги нямаше; дори там, където жената |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 06:51, 28 септември 2015
Страницата е проверена