Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/533“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | парични въпроси; сараф. <i>Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство,.., управляват ся от особени устави.</i> ДЗОИ I (превод), 208. | + | парични въпроси; сараф. <i>Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство, .., управляват ся от особени устави.</i> ДЗОИ I (превод), 208. |
| − | + | — От фр. banquier. — Други (остар.) форми: <em>банкие`р</em>, <em>банки`р</em>. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`РИН</b>, <i>мн.</i> банке`ри, <i>м. Остар.</i> Банкер. <i>Сетне, когато проумях силата и значението на парите, често се виждах ту банкерин, който с лека ръка раздава щедри заеми на сиромасите, ту финансист.</i> А. Гуляшки, ЗР, 147. <i>Грубият някогашен пепелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 325. <i>Това, което се купува от производителя, ще се купува на ниски цени, а това, което ще му продава фабрикантът, големият търговец, банкеринът, то ще му се продава на високи цени.</i> Г. Караславов. ОХ IV, 349. | |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>банкие`рин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и{{попр|Добавяне на тире.}}, <i>прил.</i> Който се отнася до банкер. <i>Банкерска кантора. Банкерска къща. Банкерски капитал. Банкерски кръгове.</i> | |
| − | — Други (остар.) форми: | + | — Други (остар.) форми: <em>банкие`рски</em>, <em>банки`рски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Занятие на банкер. | |
2. <i>Остар. Събир.</i> Банкерско съсловие. | 2. <i>Остар. Събир.</i> Банкерско съсловие. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>банкие`рство</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`Т</b><sup>1</sup> <i>м.</i> Тържествен обяд или вечеря, обикн. в чест на някого или на някое събитие. <i>Отиваме в хотел „Комодоре“, където славянският комитет даваше банкет в чест на делегатите. Държаха се тостове и речи.</i> Г. Белов, КВА, 65. <i>Тя знаеше също, че изборът задължаваше Костов да похарчи най-много половин милион за угощения и банкети в скъпите хотели на Гармиш.</i> Д. Димов, Т, 86. <i>А на банкета, с който първият български вестникарски събор се закри, той бе предмет на сърдечни овации.</i> Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57. | |
| − | — От ит. banchetto през рус. банкет или нем. | + | — От ит. banchetto през рус. банкет или нем. Bancett. — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180). |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`Т</b><sup>2</sup> <i>м. Спец.</i> 1. Земна ивица от двете страни на пътната настилка, предназначена да я укрепва странично и да бъде резерв за нейното разширение. <i>Бурята ме завари още в първите километри .. Върху предното стъкло се заизливаха такива потоци вода, че се принудих да спра. Отбих внимателно колата на червеникавия банкет и угасих мотора.</i> П. Вежинов, СП, 6. | |
2. Нисък земен насип от двете страни на железопътната линия между баластровата настилка и отводнителната канавка. | 2. Нисък земен насип от двете страни на железопътната линия между баластровата настилка и отводнителната канавка. | ||
| − | 3. Фигура от тухли, наредени обикн. по десет в ред една върху друга за по-лесното им броене. <i>Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни,.., съхнеха на слънце,.., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите.</i> Ст. Марков, ДБ, 347- 348. | + | 3. Фигура от тухли, наредени обикн. по десет в ред една върху друга за по-лесното им броене. <i>Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни, .., съхнеха на слънце, .., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите.</i> Ст. Марков, ДБ, 347-348. |
| − | |||
| − | |||
— От ит. banchetto през рус. банкет. | — От ит. banchetto през рус. банкет. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`ТЕН</b><sup>1</sup>. -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> банкет<sup>1</sup>. <i>Банкетна зала. Банкетна маса. Банкетни речи.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`ТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> банкет<sup>2</sup>. <i>Банкетна настилка.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКЕ`ТЕЦ</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> банкет<sup>1</sup>. <i>Тия млади хора бяха много мили; те даже ми дадоха един скромен банкетец, в който ми изказаха най-добри чувства.</i> Ив. Вазов, БП, 62. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКИЕ`Р</b> <i>м. Остар.</i> Банкер, банкир. <i>Тий [арменците] имат доста добра книжнина и имат банкиери, които врътят големи капитали.</i> Й. Груев, Лет., 1869, 70. <i>Тоя стол по италиански ся казва банка, и от това останало да ся казва банка и самата търговия, която ся прави с разменяване златни и сребръни пари, а пак който връти такъва тръговия да ся нарича банкиер (сараф).</i> Лет., 1874,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} 208. | |
— От фр. banquier. | — От фр. banquier. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКИЕ`РИН</b>, <i>мн.</i> банкие`ри, <i>м. Остар.</i> Банкиер. <i>Като ся превзе градът, забравил си [Константий] обещанието и занесъл чашите на Рим, .. и ги заложил някоему тамо банкиерину Силвану за няколико жълтици що си от него заемнал до определено время.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 314. | |
— Календар за лято 1855, 26 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 225.) | — Календар за лято 1855, 26 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 225.) | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКИЕ`РСКИ</b>, -а -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Банкерски. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАНКИЕ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Банкерство. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`НКИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Банков. <i>Който приима банкини банкноти дава с това на банката кредит.</i> Лет., 1874, 213. | |
---- | ---- | ||
| − | БАНКИ`Р <i>м. Остар.</i> Банкер; банкиер. <i> | + | <b>БАНКИ`Р</b> <i>м. Остар.</i> Банкер; банкиер. <i>„Турция трябва да плати лихва най-малко петдесет на сто. Банкирите са пресметнале, че нищо не губят.“</i> С, 1872, бр. 32, 256. <i>Някой си иска да преведе 20 000 гроша от Цариград в Лондон на английска монета, та ся отнесъл банкиру (сарафину), който ся съгласил да му изпълни тая заповед за 1 1/2 % от всичката сума.</i> Хр. Данов, ТПЧ, 272. |
— Нем. Bankier през рус. банкир. | — Нем. Bankier през рус. банкир. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАНКИ`РАНЕ <i>ср. Финанс.</i> Извършване на банкова дейност. <i>Основната дейност на „Демирбанк-България“ ще бъде инвестиционно посредничество и управление на инвестиционни портфейли, търговско | + | <b>БАНКИ`РАНЕ</b> <i>ср. Финанс.</i> Извършване на банкова дейност. <i>Основната дейност на „Демирбанк-България“ ще бъде инвестиционно посредничество и управление на инвестиционни портфейли, търговско банкиране.</i> ДТ, 1999, бр. 69, 8. |
---- | ---- | ||
| − | БАНКИ`РСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. | + | <b>БАНКИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Осmap.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:24, 7 октомври 2013
парични въпроси; сараф. Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство, .., управляват ся от особени устави. ДЗОИ I (превод), 208.
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкие`р, банки`р.
БАНКЕ`РИН, мн. банке`ри, м. Остар. Банкер. Сетне, когато проумях силата и значението на парите, често се виждах ту банкерин, който с лека ръка раздава щедри заеми на сиромасите, ту финансист. А. Гуляшки, ЗР, 147. Грубият някогашен пепелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер. Г. Бакалов, Избр. пр, 325. Това, което се купува от производителя, ще се купува на ниски цени, а това, което ще му продава фабрикантът, големият търговец, банкеринът, то ще му се продава на високи цени. Г. Караславов. ОХ IV, 349.
— Друга форма: банкие`рин.
БАНКЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и*, прил. Който се отнася до банкер. Банкерска кантора. Банкерска къща. Банкерски капитал. Банкерски кръгове.
— Други (остар.) форми: банкие`рски, банки`рски.
БАНКЕ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на банкер.
2. Остар. Събир. Банкерско съсловие.
— Друга (остар.) форма: банкие`рство.
БАНКЕ`Т1 м. Тържествен обяд или вечеря, обикн. в чест на някого или на някое събитие. Отиваме в хотел „Комодоре“, където славянският комитет даваше банкет в чест на делегатите. Държаха се тостове и речи. Г. Белов, КВА, 65. Тя знаеше също, че изборът задължаваше Костов да похарчи най-много половин милион за угощения и банкети в скъпите хотели на Гармиш. Д. Димов, Т, 86. А на банкета, с който първият български вестникарски събор се закри, той бе предмет на сърдечни овации. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.
— От ит. banchetto през рус. банкет или нем. Bancett. — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180).
БАНКЕ`Т2 м. Спец. 1. Земна ивица от двете страни на пътната настилка, предназначена да я укрепва странично и да бъде резерв за нейното разширение. Бурята ме завари още в първите километри .. Върху предното стъкло се заизливаха такива потоци вода, че се принудих да спра. Отбих внимателно колата на червеникавия банкет и угасих мотора. П. Вежинов, СП, 6.
2. Нисък земен насип от двете страни на железопътната линия между баластровата настилка и отводнителната канавка.
3. Фигура от тухли, наредени обикн. по десет в ред една върху друга за по-лесното им броене. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни, .., съхнеха на слънце, .., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите. Ст. Марков, ДБ, 347-348.
— От ит. banchetto през рус. банкет.
БАНКЕ`ТЕН1. -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкет1. Банкетна зала. Банкетна маса. Банкетни речи.
БАНКЕ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкет2. Банкетна настилка.
БАНКЕ`ТЕЦ мн. няма, м. Умал. от банкет1. Тия млади хора бяха много мили; те даже ми дадоха един скромен банкетец, в който ми изказаха най-добри чувства. Ив. Вазов, БП, 62.
БАНКИЕ`Р м. Остар. Банкер, банкир. Тий [арменците] имат доста добра книжнина и имат банкиери, които врътят големи капитали. Й. Груев, Лет., 1869, 70. Тоя стол по италиански ся казва банка, и от това останало да ся казва банка и самата търговия, която ся прави с разменяване златни и сребръни пари, а пак който връти такъва тръговия да ся нарича банкиер (сараф). Лет., 1874,* 208.
— От фр. banquier.
БАНКИЕ`РИН, мн. банкие`ри, м. Остар. Банкиер. Като ся превзе градът, забравил си [Константий] обещанието и занесъл чашите на Рим, .. и ги заложил някоему тамо банкиерину Силвану за няколико жълтици що си от него заемнал до определено время. Г. Кръстевич, ИБ, 314.
— Календар за лято 1855, 26 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 225.)
БАНКИЕ`РСКИ, -а -о, мн. -и, прил. Остар. Банкерски.
БАНКИЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Банкерство.
БА`НКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Банков. Който приима банкини банкноти дава с това на банката кредит. Лет., 1874, 213.
БАНКИ`Р м. Остар. Банкер; банкиер. „Турция трябва да плати лихва най-малко петдесет на сто. Банкирите са пресметнале, че нищо не губят.“ С, 1872, бр. 32, 256. Някой си иска да преведе 20 000 гроша от Цариград в Лондон на английска монета, та ся отнесъл банкиру (сарафину), който ся съгласил да му изпълни тая заповед за 1 1/2 % от всичката сума. Хр. Данов, ТПЧ, 272.
— Нем. Bankier през рус. банкир.
БАНКИ`РАНЕ ср. Финанс. Извършване на банкова дейност. Основната дейност на „Демирбанк-България“ ще бъде инвестиционно посредничество и управление на инвестиционни портфейли, търговско банкиране. ДТ, 1999, бр. 69, 8.
БАНКИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Осmap.
