Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/576“
Mister sou (беседа | приноси) (peter 8a) |
(→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВЛИ`ЧАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въвличам <i>и от</i> въвличам се. <i>Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.</i> | + | <b>ВЪВЛИ`ЧАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въвличам <i>и от</i> въвличам се. <i>Въвличане във война.</i> <i>Въвличане в партийни борби.</i> |
— Друга (остар.) форма: <em>вовли`чане</em>. | — Друга (остар.) форма: <em>вовли`чане</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ВОД</b> <i>м.</i> 1. Обикн. в съчет.: <b>Въвод във владение</b>. <i>Юрид.</i> Реализиране правото за владение на имущество; въвеждане във владение. <i>Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такова, се прекратяват.</i> ОФ, 1949, бр. 1507, 3. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Увод, въведение. <i>Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец .. използува някоя природна картина.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Остар.</i> Увод, въведение. <i>Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВЪ`ВОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил</i>. <i>Остар.</i> Уводен. <i>Въводни думи.</i> | <b>ВЪ`ВОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил</i>. <i>Остар.</i> Уводен. <i>Въводни думи.</i> | ||
| − | ◇ <b>Въводно предложение</b>. <i>Остар. Грам.</i> Вметнат израз, обособена част. <i>Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка.</i> С. Радулов, НГ, 14. <i>Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения.</i> Д. Манчов, БЕ | + | ◇ <b>Въводно предложение</b>. <i>Остар. Грам.</i> Вметнат израз, обособена част. <i>Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка.</i> С. Радулов, НГ, 14. <i>Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения.</i> Д. Манчов, БЕ I, 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); въведа, - | + | <b>ВЪВО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>въведа`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> въве`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въве`л, <i>св., прех.</i> Въвеждам. <i>Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 173. <i>Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. <i>Тие не видят, че отсякъде им са смеят, .. а тие са седнале да{{попр|Отпечатано: „до“.}} въвождат реформи.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. <i>Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 11. <i>Въвождам в заблуждение.</i> <b>въвождам се</b>, <b>въведа се</b> <i>страд.</i> |
| − | — Други форми: <em> | + | — Други форми: <em>вво`ждам</em> и <em>вове`ждам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪВО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въвождам <i>и от</i> въвождам се; въвеждане. | <b>ВЪВО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въвождам <i>и от</i> въвождам се; въвеждане. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | — Други форми: <em> | + | — Други форми: <em>вво`ждане</em> и <em>вове`ждане</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВОНЕ`Я</b>. Вж. въвонявам<sup>2</sup>. | + | <b>ВЪВОНЕ`Я</b>. Вж. <em>въвонявам</em><sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВОНЯ`</b>. Вж. въвонявам<sup>1</sup>. | + | <b>ВЪВОНЯ`</b>. Вж. <em>въвонявам</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв | + | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; въвоня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх и (диал.) -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, <i>мн.</i> въвонели, се., <i>прех. Рядко.</i> Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. <i>С това непрестанно пушене си въвонил на тютюн цялата къща.</i> • Обр. <i>Дори да бъде дребно [нещо, някаква работа], / завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е — ще въвони / нататък наште дни.</i> К. Христов, ЧБ, 237. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ</b><sup>1</sup> <i>несв. | + | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ</b><sup>1</sup> <i>несв.</i>; <b>въвоня` се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам<sup>2</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. <i>Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ и им тълкуваше, за да я разберат добре.</i> Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. <em>на</em>. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. <i>Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв — с измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонил се на тютюн.</i> Г. Караславов, ОХ II, 588. <i>Въвонявам се на зеле.</i> △ <i>Въвонил си се на риба.</i> |
| − | — Други форми: <em> | + | — Други форми: <em>ввоня`вам</em> (остар. и диал.) и <em>вовоня`вам</em> (остар.). |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въвоне`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> въвоня`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвоня`л, -а, -о, <i>мн.</i> въвоне`ли, <i>св., непрех. Рядко.</i> Въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ</b><sup>2</sup> <i>несв.</i>; <b>въвоне`я се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам<sup>2</sup>. <i>— Запри го, не тук запри го [Теодосия]! В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 56. | ||
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>ввоня`вам</em> (остар. и диал.) и <em>вовоня`вам</em> (остар.). |
---- | ---- | ||
<b>ВЪВОНЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>1</sup> <i>и от</i> въвонявам се<sup>1</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. | <b>ВЪВОНЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>1</sup> <i>и от</i> въвонявам се<sup>1</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. | ||
| − | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
| + | |||
| + | — Други форми: <em>ввоня`ване</em> (остар. и диал.) и <em>вовоня`ване</em> (остар.). | ||
---- | ---- | ||
<b>ВЪВОНЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>2</sup> и от въвонявам се<sup>2</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. | <b>ВЪВОНЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>2</sup> и от въвонявам се<sup>2</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. | ||
| − | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
| + | |||
| + | — Други форми: <em>ввоня`ване</em> (остар. и диал.) и <em>вовоня`ване</em> (остар.). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВРА`</b>. Вж. <em>въвирам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪВЪ`ЛЧА СЕ</b>. Вж. <em>въвълчвам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪВЪ` | + | <b>ВЪВЪ`ЛЧВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>въвъ`лча се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪВЪ`ЛЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въвълчвам се; овълчване. | <b>ВЪВЪ`ЛЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въвълчвам се; овълчване. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
Текуща версия към 17:45, 17 март 2015
ВЪВЛИ`ЧАНЕ ср. Отгл. същ. от въвличам и от въвличам се. Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.
— Друга (остар.) форма: вовли`чане.
ВЪ`ВОД м. 1. Обикн. в съчет.: Въвод във владение. Юрид. Реализиране правото за владение на имущество; въвеждане във владение. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такова, се прекратяват. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.
2. Остар. Увод, въведение. Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец .. използува някоя природна картина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80.
ВЪ`ВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Уводен. Въводни думи.
◇ Въводно предложение. Остар. Грам. Вметнат израз, обособена част. Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка. С. Радулов, НГ, 14. Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения. Д. Манчов, БЕ I, 46.
ВЪВО`ЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въведа`, -е`ш, мин. св. въве`дох, прич. мин. св. деят. въве`л, св., прех. Въвеждам. Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. Тие не видят, че отсякъде им са смеят, .. а тие са седнале да* въвождат реформи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните. Р. Каролев, УБЧИ, 11. Въвождам в заблуждение. въвождам се, въведа се страд.
— Други форми: вво`ждам и вове`ждам.
ВЪВО`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въвождам и от въвождам се; въвеждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Други форми: вво`ждане и вове`ждане.
ВЪВОНЕ`Я. Вж. въвонявам2.
ВЪВОНЯ`. Вж. въвонявам1.
ВЪВОНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; въвоня, -йш, мин. св. -йх и (диал.) -ях, прич. мин. св. деят. въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, мн. въвонели, се., прех. Рядко. Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. С това непрестанно пушене си въвонил на тютюн цялата къща. • Обр. Дори да бъде дребно [нещо, някаква работа], / завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е — ще въвони / нататък наште дни. К. Христов, ЧБ, 237.
ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ1 несв.; въвоня` се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам2, въвонявам се2. Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ и им тълкуваше, за да я разберат добре. Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв — с измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонил се на тютюн. Г. Караславов, ОХ II, 588. Въвонявам се на зеле. △ Въвонил си се на риба.
— Други форми: ввоня`вам (остар. и диал.) и вовоня`вам (остар.).
ВЪВОНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; въвоне`я, -е`еш, мин. св. въвоня`х, прич. мин. св. деят. въвоня`л, -а, -о, мн. въвоне`ли, св., непрех. Рядко. Въвонявам се1, въвонявам се2.
ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ2 несв.; въвоне`я се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се1, въвонявам2. — Запри го, не тук запри го [Теодосия]! В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече! Ст. Загорчинов, ДП, 56.
— Други форми: ввоня`вам (остар. и диал.) и вовоня`вам (остар.).
ВЪВОНЯ`ВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам1 и от въвонявам се1; вмирисване, умирисване, всмърдяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Други форми: ввоня`ване (остар. и диал.) и вовоня`ване (остар.).
ВЪВОНЯ`ВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам2 и от въвонявам се2; вмирисване, умирисване, всмърдяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Други форми: ввоня`ване (остар. и диал.) и вовоня`ване (остар.).
ВЪВРА`. Вж. въвирам.
ВЪВЪ`ЛЧА СЕ. Вж. въвълчвам се.
ВЪВЪ`ЛЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; въвъ`лча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪВЪ`ЛЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въвълчвам се; овълчване.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
