Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/627“
Mister sou (беседа | приноси) м (Рая Недева 12 клас) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>печална / при всеки тих и привечерен час | + | <i>печална / при всеки тих и привечерен час — / и твоята въздушност огледална / достига безнаказано до нас.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 54. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУШНОТРАНСПО`РТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до въздушен транспорт. <i>Българската гражданска авиация осъществява два основни вида дейност: въздушнотранспортна и специално използване на летателните апарати.</i> О, 1977, кн. 11,39. | + | <b>ВЪЗДУШНОТРАНСПО`РТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до въздушен транспорт. <i>Българската гражданска авиация осъществява два основни вида дейност: въздушнотранспортна и специално използване на летателните апарати.</i> О, 1977, кн. 11, 39. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪЗДЪ`ЛГИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Разг. Умал. от</i> въздълъг. | <b>ВЪЗДЪ`ЛГИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Разг. Умал. от</i> въздълъг. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДЪРЖА`</b>. Вж. въздържам. | + | <b>ВЪЗДЪ`ЛЪГ</b>, -лга, -лго, <i>мн.</i> -лги, <i>прил.</i> Който е по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Палтото не му стоеше много добре; то бе синьо на цвят, въздълго и малко тясно в раменете.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 299. <i>То беше облечено в селска риза, с бели бродерии по ръкавите и въздълга пола от тъмна басма.</i> П. Спасов, ХлХ, 115. <i>А големите въздълги, тъмни мигли бавно, морно се спускаха и хвърляха сянка върху пъстрите й очи.</i> Д. Спространов, ОП, 191. <i>Голямото въздълго, кокалесто лице, .., носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 169. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДЪРЖА`</b>. Вж. <em>въздържам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДЪ`РЖАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВЪЗДЪ`РЖАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въздържа`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>пов.</i> въздръ`ж, въздръ`жте, <i>св., прех.</i> 1. Попречвам на някого да действа, не оставям някого да извърши нещо; спирам, задържам, възпирам. <i>Комитетът от града бе изпратил Бориса Глаушев в четата, за да въздържа войводата й в неговата голяма дързост спрямо турците.</i> Д. Талев, И, 275. <i>Италианецът посегна да отвори вратцата: да види какво има? Но мъничката дама го въздържа: залепи показалец на устните си.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 287. <i>Къса`-Иван трябваше да въздържа и по-буйните. — Гено, Стоиле, Русе. Стойте си на местата.</i> Й. Йовков, ПГ, 60. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо, спирам някого в някакво действие; възпирам. <i>Все пак личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 12. <i>Мина ми през ума да му поискам прошка .., но се побоях от другарите си. Па и една скрита суетна гордост, .. ме въздържаше.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 60. <i>Сред двора на училището, .., учителката Ирина седеше край пътечката, .. и си мислеше, че е време вече да напусне това село, .. Но освен работата, която все още имаше в училището, нещо сякаш я въздържаше да напусне селото, струваше й се, .., че не е обмислила добре решението си.</i> Й. Стоянов, ПД, 5. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Попречвам, не давам възможност на силно чувство, на душевно вълнение да се прояви; сдържам, овладявам, възпирам. <i>Стремски повери Невянка на добрата домакиня, като й препоръча да въздържа възторга си, за да не пробуди съседите, а той излезе</i>. Ив. Вазов, Съч. XXV, 39. <i>Тия възторжени поздрави се понесоха с още по-голяма сила, когато Ян Бибиян слезе от трибуната и помогна на старите си родители да се качат при него .., те не можеха да въздържат силната си радост пред възторга и почитта, която народът му отдаваше.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 41. <i>Тя не можеше повече да въздържи гнева, който я вълнуваше .. „Не забравяй, прекъсна ме, че говориш на една майка, която знае повече от всекиго другиго що прави за дъщеря си“.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 916. | |
| − | + | 3. <i>Остар. Книж.</i> Подкрепям, поддържам. <i>Помакинята езди коня, а мъжът й го води, а на лоши места той я не сваля, ами я въздържа и подпира, за да не падне.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 55. | |
| − | Н. Геров, РБЯ I, 184. | + | 4. <i>Диал.</i> Задържам нещо да не го използвам, употребя; спестявам (Н. Геров, РБЯ). <i>Въздържам парите, че може да ми дотрябват.</i> Н. Геров, РБЯ I, 184. |
| − | 5. <i>Диал.</i> Задържам, забавям за известно време някого (Н. Геров, РБЯ). <i>Въздържай го, докле да дойда.</i> | + | 5. <i>Диал.</i> Задържам, забавям за известно време някого (Н. Геров, РБЯ). <i>Въздържай го, докле да дойда.</i> Н. Геров, РБЯ I, 184. |
6. <i>Диал.</i> Правя разноски, за да гледам, да храня, да уча някого; издържам, поддържам (Н. Геров, РБЯ). <i>Не може да въздържа децата си да ся учат.</i> Н. Геров, РБЯ I, 184. | 6. <i>Диал.</i> Правя разноски, за да гледам, да храня, да уча някого; издържам, поддържам (Н. Геров, РБЯ). <i>Не може да въздържа децата си да ся учат.</i> Н. Геров, РБЯ I, 184. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДЪ`РЖАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВЪЗДЪ`РЖАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; въздържа се <i>св., непрех.</i> 1. Не си позволявам да извърша, да кажа нещо или да проявя нещо; сдържам се, овладявам се, удържам се, възпирам се. <i>Идеше ми, като стигна там, да зема сърпа, та да й го забода в сърцето. Па се въздържах.</i> Т. Влайков, Съч. I, 48. <i>Влахия продължавала да бъде жертва на видинските бюлюкбашии .. Този път Пазвантоглу се въздържал да превземе влашката столица.</i> В. Мутафчиева, КВ, 217. <i>Той се ядоса, но се въздържа и не издаде яда си.</i> Й. Йовков, ПК, 206. <i>— Аз, като заместник областен директор, смятам, че… — Не се касае до вашите… сметки — Саваков искаше да каже „до личните ви сметки“, но се въздържа, — а до висши държавни интереси.</i> Д. Ангелов, ЖС, 119. <i>Тя [Овсанна], .., усещаше в Мелвин някакви недостъпни пластове. Имаше чувството, че момичето като котките изчаква своя час, но че умее да се въздържа.</i> С. Севан, РР I, 57. // Самоограничавам се при консумиране на храна или питиета. <i>Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше да се въздържат…</i> Елин Пелин, Съч. I, 35. |
| − | 2. Не вземам отношение при гласуване, в което участвам. <i>Против резолюцията гласуваха или се въздържаха делегати, които представляват три четвърти от населението на земното кълбо.</i> С, 1951, кн. 2, 99. <i>Допускам още, че донейде и избягвах да мисля за Матей.. Но щом се сещах за него, | + | 2. Не вземам отношение при гласуване, в което участвам. <i>Против резолюцията гласуваха или се въздържаха делегати, които представляват три четвърти от населението на земното кълбо.</i> С, 1951, кн. 2, 99. <i>Допускам още, че донейде и избягвах да мисля за Матей .. Но щом се сещах за него, веднага</i> |
Текуща версия към 02:08, 21 април 2015
печална / при всеки тих и привечерен час — / и твоята въздушност огледална / достига безнаказано до нас. Хр. Ясенов, Събр. пр, 54.
ВЪЗДУШНОТРАНСПО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до въздушен транспорт. Българската гражданска авиация осъществява два основни вида дейност: въздушнотранспортна и специално използване на летателните апарати. О, 1977, кн. 11, 39.
ВЪЗДЪ`ЛГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от въздълъг.
ВЪЗДЪ`ЛЪГ, -лга, -лго, мн. -лги, прил. Който е по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква. Палтото не му стоеше много добре; то бе синьо на цвят, въздълго и малко тясно в раменете. Ст. Дичев, ЗС II, 299. То беше облечено в селска риза, с бели бродерии по ръкавите и въздълга пола от тъмна басма. П. Спасов, ХлХ, 115. А големите въздълги, тъмни мигли бавно, морно се спускаха и хвърляха сянка върху пъстрите й очи. Д. Спространов, ОП, 191. Голямото въздълго, кокалесто лице, .., носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи. Ив. Вазов, Съч. X, 169.
ВЪЗДЪРЖА`. Вж. въздържам.
ВЪЗДЪ`РЖАМ, -аш, несв.; въздържа`, -и`ш, мин. св. -а`х, пов. въздръ`ж, въздръ`жте, св., прех. 1. Попречвам на някого да действа, не оставям някого да извърши нещо; спирам, задържам, възпирам. Комитетът от града бе изпратил Бориса Глаушев в четата, за да въздържа войводата й в неговата голяма дързост спрямо турците. Д. Талев, И, 275. Италианецът посегна да отвори вратцата: да види какво има? Но мъничката дама го въздържа: залепи показалец на устните си. А. Страшимиров, Съч. V, 287. Къса`-Иван трябваше да въздържа и по-буйните. — Гено, Стоиле, Русе. Стойте си на местата. Й. Йовков, ПГ, 60. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо, спирам някого в някакво действие; възпирам. Все пак личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Мина ми през ума да му поискам прошка .., но се побоях от другарите си. Па и една скрита суетна гордост, .. ме въздържаше. Ст. Чилингиров, ХНН, 60. Сред двора на училището, .., учителката Ирина седеше край пътечката, .. и си мислеше, че е време вече да напусне това село, .. Но освен работата, която все още имаше в училището, нещо сякаш я въздържаше да напусне селото, струваше й се, .., че не е обмислила добре решението си. Й. Стоянов, ПД, 5.
2. Попречвам, не давам възможност на силно чувство, на душевно вълнение да се прояви; сдържам, овладявам, възпирам. Стремски повери Невянка на добрата домакиня, като й препоръча да въздържа възторга си, за да не пробуди съседите, а той излезе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 39. Тия възторжени поздрави се понесоха с още по-голяма сила, когато Ян Бибиян слезе от трибуната и помогна на старите си родители да се качат при него .., те не можеха да въздържат силната си радост пред възторга и почитта, която народът му отдаваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. Тя не можеше повече да въздържи гнева, който я вълнуваше .. „Не забравяй, прекъсна ме, че говориш на една майка, която знае повече от всекиго другиго що прави за дъщеря си“. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 916.
3. Остар. Книж. Подкрепям, поддържам. Помакинята езди коня, а мъжът й го води, а на лоши места той я не сваля, ами я въздържа и подпира, за да не падне. Ив. Вазов, Съч. XVI, 55.
4. Диал. Задържам нещо да не го използвам, употребя; спестявам (Н. Геров, РБЯ). Въздържам парите, че може да ми дотрябват. Н. Геров, РБЯ I, 184.
5. Диал. Задържам, забавям за известно време някого (Н. Геров, РБЯ). Въздържай го, докле да дойда. Н. Геров, РБЯ I, 184.
6. Диал. Правя разноски, за да гледам, да храня, да уча някого; издържам, поддържам (Н. Геров, РБЯ). Не може да въздържа децата си да ся учат. Н. Геров, РБЯ I, 184.
ВЪЗДЪ`РЖАМ СЕ несв.; въздържа се св., непрех. 1. Не си позволявам да извърша, да кажа нещо или да проявя нещо; сдържам се, овладявам се, удържам се, възпирам се. Идеше ми, като стигна там, да зема сърпа, та да й го забода в сърцето. Па се въздържах. Т. Влайков, Съч. I, 48. Влахия продължавала да бъде жертва на видинските бюлюкбашии .. Този път Пазвантоглу се въздържал да превземе влашката столица. В. Мутафчиева, КВ, 217. Той се ядоса, но се въздържа и не издаде яда си. Й. Йовков, ПК, 206. — Аз, като заместник областен директор, смятам, че… — Не се касае до вашите… сметки — Саваков искаше да каже „до личните ви сметки“, но се въздържа, — а до висши държавни интереси. Д. Ангелов, ЖС, 119. Тя [Овсанна], .., усещаше в Мелвин някакви недостъпни пластове. Имаше чувството, че момичето като котките изчаква своя час, но че умее да се въздържа. С. Севан, РР I, 57. // Самоограничавам се при консумиране на храна или питиета. Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше да се въздържат… Елин Пелин, Съч. I, 35.
2. Не вземам отношение при гласуване, в което участвам. Против резолюцията гласуваха или се въздържаха делегати, които представляват три четвърти от населението на земното кълбо. С, 1951, кн. 2, 99. Допускам още, че донейде и избягвах да мисля за Матей .. Но щом се сещах за него, веднага
