Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/574“
Mister sou (беседа | приноси) м (stanislav) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>преди неделята, определена за въвеждането на Ангела в монашество, го съветва да излезе от манастира, за да си вземе сбогом с „белия божи свят“.</i> Н. Хайтов, ШГ, 151. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>вве`ждане</em> (остар. книж.) и <em>вове`ждане</em>, <em>въво`ждане</em> (остар. и диал.). |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЕ`ЖДАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въвеждане. <i>В Македония продължава същото положение .. Ни най-малко начинание за въвежданието на реформи не е имало.</i> Пряп., 1903, бр. 24, 3. <i>Аптечната търговия е специфична и за да знае човек всичките нейни тънкости не стига само да бъде добър финансист, а трябва да я познава добре .. В противен случай въвежданието в заблуждение от страна на заинтересувани лица е неминуемо.</i> Пряп., 1903, бр. 85, 1. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЕРЯ`</b>. Вж. <em>въверявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЕРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въверя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> 1. Разкривам, изказвам тайни, съкровени неща пред някого, на когото имам доверие; доверявам. <i>Една жена .., като ся беше сприятелила с драгоманката Мария, .. намисли да избави приятелката си от общото изтребление на испанците и й въвери кръвавите приготовления на съотечествениците си.</i> П. Кисимов, ОА II (превод), 86. | ||
| − | + | 2. Предоставям на доверен човек да се грижи за някого или за нещо, да пази, съхранява нещо или да отговаря за нещо; поверявам. <i>Преди да тръгне той отива при едного от приятелите си в града и му въверява скритом парите си 150 000 гр. да му ги варди догде ся върне.</i> Ч, 1871, бр. 18, 555. // Предоставям, поръчвам на доверен човек да върши нещо; възлагам, поверявам. <i>Ний живеем в едно място, дето народни интереси от извънредна важност са въверени нам да ги браним.</i> Ч, 1875, бр. 10, 435. <i>Управлението на казата е въверено на каймакам.</i> Лет., 1871, 89. <i>Коломб заповяда да снемат платната, .. въверява кърмата на кърмача със строга заповед от ръка да я не оставя .. и отива да си полегне.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 54. <b>въверявам се</b>, <b>въверя се</b> <i>страд. Охранението на конституцията ся въверява на патриотизма на всички българи.</i> П. Р. Славейков, ПХС, 95. <i>След съединението наскоро му се въвери длъжността княжески комисар при източните железници.</i> С, 1894, бр. 1475, 4. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪВЕРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>въверя се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Предоставям на доверен човек грижата, отговорността за нещо; доверявам се. <i>Неговата неустрашимост насърчи сичката му войска и тъй с радост ся въвери на неговата команда.</i> П. Кисимов, ОА II (превод), 31. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Предоставям на доверен човек да се грижи за някого или за нещо, да пази, съхранява нещо или да отговаря за нещо; поверявам. <i>Преди да тръгне той отива при | ||
| − | |||
| − | <b>ВЪВЕРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв | ||
— От рус. вверять. | — От рус. вверять. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВЪВЕРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> въверявам <i>и от</i> въверявам се. | <b>ВЪВЕРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> въверявам <i>и от</i> въверявам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въвра`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвря`л, -а, -о, <i>мн.</i> въвре`ли, <i>прич. мин. страд</i>. въвря`н, -а, -о, <i>мн.</i> въвре`ни, <i>св., прех.</i> 1. Правя нещо да влезе обикн. с натиск вътре в друго или между други неща; вра, завирам, вкарвам, вмъквам, пъхам. <i>Той се ослуша една-две минути, па въвря ключа, възви полека и бутна вратата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. <i>— Другарю Пантер, ето моя шмайзер! Давам ти го на драго сърце.. — Я да видя — съгласяваше се Пантера за момент и като въвираше шията си в ремъка на картечния пистолет, хващаше със здравата ръка приклада.</i> К. Ламбрев, СП, 154. <i>Той [работникът] пак въвира края на цевта в адската пещ и отново .. размеква лавата.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45-46. <i>Въвирам кукичката между първите два зъба [на бърдото на стана].</i> Т. Влайков, Пр I, 164. | ||
| − | + | 2. Доближавам, приближавам безцеремонно нещо непосредствено до лицето, очите на някого; навирам, пъхам. <i>При всяка нова чаша, която Петър му въвираше пълна под носа, той казваше: — Стига, брате.</i> Елин Пелин, Съч. III, 44. <i>Той се приближи до мене, хвана ме здраво за дрехата и въвря чак до лицето ми своя отвратителен гол череп.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. <b>въвирам се</b>, <b>въвра се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪВИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>въвра` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Влизам, вмъквам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; вра се, пъхам се, мушкам се. <i>Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. <i>Ще отрежа ей там ония клони, дето се въвират в керемидите, та ги трошат.</i> Й. Йовков, АМГ, 62. <i>Едно малко, хубаво яре се въвря в краката ми и захвана да скача около тях.</i> К. Ламбрев, СП, 218. // Тикам се, вмъквам се на потайно, скрито място; вра се. <i>Въвира се като червиво куче по кюшетата.</i> Погов. | |
| − | |||
| − | 2. Доближавам, приближавам безцеремонно нещо непосредствено до лицето, очите на някого; навирам, пъхам. <i>При всяка нова чаша, която Петър му въвираше пълна под носа, той казваше: — Стига, брате.</i> Елин Пелин, Съч. III, 44. <i>Той се приближи до мене, хвана ме здраво за дрехата и въвря чак до лицето ми своя отвратителен гол череп.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. <b>въвирам се, въвра се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 1. Влизам, вмъквам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; вра се, пъхам се, мушкам се. <i>Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. <i>Ще отрежа ей там ония клони, дето се | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Приближавам се непосредствено, плътно до някого или до нещо; вра се, завирам се, пъхам се. <i>Едно пресекнато хъркане са чуваше от двете момичета .. Те са още въвираха една у друга, още по-стегнато са прегърнаха; след няколко минути са уталожиха и потаиха!</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 40. <i>Не се въвирай у него, нали е болен.</i> | |
| − | < | + | 3. <i>Прен. Разг.</i> Опитвам се, искам да участвам в нещо с нахалство, без да притежавам необходимите качества или без да съм желан, търсен; пъхам се, намъквам се. <i>— Хъде-хъде, не се въвирай, където не те викат! Върви си на мястото.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 279. <i>— Какво ни се бърка той [владиката] в работата, кой го е викал, кой го е канил, какво така се въвира, ето и нов, свой човек ни праща.</i> Д. Талев, ЖС, 135. <i>Война, пребродихме чак до унгарските кърове. Но всичко мина. Върнахме се и всеки по своя път — аз реших да не се въвирам, дето не</i> |
Текуща версия към 02:24, 16 март 2015
преди неделята, определена за въвеждането на Ангела в монашество, го съветва да излезе от манастира, за да си вземе сбогом с „белия божи свят“. Н. Хайтов, ШГ, 151.
— Други форми: вве`ждане (остар. книж.) и вове`ждане, въво`ждане (остар. и диал.).
ВЪВЕ`ЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въвеждане. В Македония продължава същото положение .. Ни най-малко начинание за въвежданието на реформи не е имало. Пряп., 1903, бр. 24, 3. Аптечната търговия е специфична и за да знае човек всичките нейни тънкости не стига само да бъде добър финансист, а трябва да я познава добре .. В противен случай въвежданието в заблуждение от страна на заинтересувани лица е неминуемо. Пряп., 1903, бр. 85, 1.
ВЪВЕРЯ`. Вж. въверявам.
ВЪВЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; въверя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. 1. Разкривам, изказвам тайни, съкровени неща пред някого, на когото имам доверие; доверявам. Една жена .., като ся беше сприятелила с драгоманката Мария, .. намисли да избави приятелката си от общото изтребление на испанците и й въвери кръвавите приготовления на съотечествениците си. П. Кисимов, ОА II (превод), 86.
2. Предоставям на доверен човек да се грижи за някого или за нещо, да пази, съхранява нещо или да отговаря за нещо; поверявам. Преди да тръгне той отива при едного от приятелите си в града и му въверява скритом парите си 150 000 гр. да му ги варди догде ся върне. Ч, 1871, бр. 18, 555. // Предоставям, поръчвам на доверен човек да върши нещо; възлагам, поверявам. Ний живеем в едно място, дето народни интереси от извънредна важност са въверени нам да ги браним. Ч, 1875, бр. 10, 435. Управлението на казата е въверено на каймакам. Лет., 1871, 89. Коломб заповяда да снемат платната, .. въверява кърмата на кърмача със строга заповед от ръка да я не оставя .. и отива да си полегне. П. Кисимов, ОА I (превод), 54. въверявам се, въверя се страд. Охранението на конституцията ся въверява на патриотизма на всички българи. П. Р. Славейков, ПХС, 95. След съединението наскоро му се въвери длъжността княжески комисар при източните железници. С, 1894, бр. 1475, 4.
ВЪВЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; въверя се св., непрех. Остар. Книж. Предоставям на доверен човек грижата, отговорността за нещо; доверявам се. Неговата неустрашимост насърчи сичката му войска и тъй с радост ся въвери на неговата команда. П. Кисимов, ОА II (превод), 31.
— От рус. вверять.
ВЪВЕРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въверявам и от въверявам се.
ВЪВИ`РАМ, -аш, несв.; въвра`, -е`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. въвря`л, -а, -о, мн. въвре`ли, прич. мин. страд. въвря`н, -а, -о, мн. въвре`ни, св., прех. 1. Правя нещо да влезе обикн. с натиск вътре в друго или между други неща; вра, завирам, вкарвам, вмъквам, пъхам. Той се ослуша една-две минути, па въвря ключа, възви полека и бутна вратата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. — Другарю Пантер, ето моя шмайзер! Давам ти го на драго сърце.. — Я да видя — съгласяваше се Пантера за момент и като въвираше шията си в ремъка на картечния пистолет, хващаше със здравата ръка приклада. К. Ламбрев, СП, 154. Той [работникът] пак въвира края на цевта в адската пещ и отново .. размеква лавата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45-46. Въвирам кукичката между първите два зъба [на бърдото на стана]. Т. Влайков, Пр I, 164.
2. Доближавам, приближавам безцеремонно нещо непосредствено до лицето, очите на някого; навирам, пъхам. При всяка нова чаша, която Петър му въвираше пълна под носа, той казваше: — Стига, брате. Елин Пелин, Съч. III, 44. Той се приближи до мене, хвана ме здраво за дрехата и въвря чак до лицето ми своя отвратителен гол череп. Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. въвирам се, въвра се страд.
ВЪВИ`РАМ СЕ несв.; въвра` се св., непрех. 1. Влизам, вмъквам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; вра се, пъхам се, мушкам се. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. Ще отрежа ей там ония клони, дето се въвират в керемидите, та ги трошат. Й. Йовков, АМГ, 62. Едно малко, хубаво яре се въвря в краката ми и захвана да скача около тях. К. Ламбрев, СП, 218. // Тикам се, вмъквам се на потайно, скрито място; вра се. Въвира се като червиво куче по кюшетата. Погов.
2. Приближавам се непосредствено, плътно до някого или до нещо; вра се, завирам се, пъхам се. Едно пресекнато хъркане са чуваше от двете момичета .. Те са още въвираха една у друга, още по-стегнато са прегърнаха; след няколко минути са уталожиха и потаиха! Ил. Блъсков, ПБ III, 40. Не се въвирай у него, нали е болен.
3. Прен. Разг. Опитвам се, искам да участвам в нещо с нахалство, без да притежавам необходимите качества или без да съм желан, търсен; пъхам се, намъквам се. — Хъде-хъде, не се въвирай, където не те викат! Върви си на мястото. П. Тодоров, Събр. пр II, 279. — Какво ни се бърка той [владиката] в работата, кой го е викал, кой го е канил, какво така се въвира, ето и нов, свой човек ни праща. Д. Талев, ЖС, 135. Война, пребродихме чак до унгарските кърове. Но всичко мина. Върнахме се и всеки по своя път — аз реших да не се въвирам, дето не
