Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/522“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. <i>Известно е, че нашата страна е богата с топли извори,.. Около много от тях са построени | + | заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. <i>Известно е, че нашата страна е богата с топли извори, .. Около много от тях са построени прекрасни{{попр|Правописна грешка: „прекраснш“.}} балнеосанаториуми, почивни станции и плажове с минерална вода.</i> Н. Ненков и др., БС, 3. |
---- | ---- | ||
| − | БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до | + | <b>БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до балнеотерапия; балнеолечебен, балнеоложки. <i>Балнеотерапевтични{{попр|Правописна грешка: „Барнеотерапевтични“.}} средства. Балнеотерапевтични методи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛНЕОТЕРА`ПИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Дял от балнеологията, в който се изучава лечебното действие на минералните води и на лечебната кал. | |
2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение. | 2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛНЕОТЕ`ХНИКА</b> <i>ж.</i> Клон от санитарната техника, в който се прилагат мероприятия и съоръжения за запазването и най-целесъобразното използване на минералните води и лечебната кал. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЛНО</b> <i>нареч. Диал.</i> С гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> и под. в 3 л. <i>ед.</i> и лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва тъга, че някой е в потиснато настроение. <i>Что ти е, Мито, най-жално, / най-жално, Мито, най-бално.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 23. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Диал.</i> Дебел тепан домашен вълнен плат за дрехи — аба, шаяк. <i>В широката бусарска стая брат ми разкрои на една дълга маса саите от черно домашно бало.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 115. <i>Облекло правено{{попр|Отпечатано: „правет“.}} от платно, от бало, от сукно, от всякаква тъкан и от кожи.</i> Д. Манчов,{{попр|Добавяне на интервал.}} БЕ II, 19. // Само <i>мн.</i> Различни видове от този плат. <i>Тая шарена тълпа нахлу в абаджийската чаршия, .. и сякаш потъна безследно в човешкото гъмжило сред петдесетте дюкяна от двете страни на широката улица, скрити на тъмно зад високите навеси, гдето лежаха на сушина денкове с вълна и всякакви сукна — аби от дебели бала.</i> А. Христофоров, А, 116. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`Н</b> <i>м.</i> 1. Летателен уред, който се състои от леко сферично или крушовидно тяло от непропусклива материя, напълнено с по-лек от въздуха газ, и от кош, предназначен за въздухоплавателите и за товар. <i>Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон.</i> Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 30. <i>Тогава един ловец каза, че ще отиде да си вземе пушката, ще го надупчи на решето, ще му излезе въздухът и съвсем мирно и тихо ще си падне над къщите. .. Учителят каза, че това вече съвсем ще стане, защото балонът е пълен с хелий.</i> Й. Радичков, ГП, 95. <i>Руският военен балон при своето издигане вчера претърпя тежки повреди. Между другото обвивката на балона се пукна. Ранени няма.</i> БД, 1909, бр. 13, 3. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— На онова момче му купиха балон!</i> Б. Райнов,ЧЪ, 121. <i>Надувам балон.</i> | + | 2. Детска играчка от еластична обикн. цветна материя (каучук, пластмаса), която при надуване получава сферична или цилиндрична форма; балонче. <i>— Татко — извика детето, като дотича развълнувано при нас, — На онова момче му купиха балон!</i> Б. Райнов,{{попр|Добавяне на интервал.}} ЧЪ, 121. <i>Надувам балон.</i> |
3. Подобен еластичен надуваем предмет за отчитане на количеството алкохол в кръвта, предимно на шофьори. | 3. Подобен еластичен надуваем предмет за отчитане на количеството алкохол в кръвта, предимно на шофьори. | ||
| − | 4. <i>Техн.</i> Стъклен или метален съд с кълбовидна или цилиндрична форма и различно предназначение. <i>Тя | + | 4. <i>Техн.</i> Стъклен или метален съд с кълбовидна или цилиндрична форма и различно предназначение. <i>Тя [лампата на Лодигин] представлява стъклен балон, пълен с въздух, в който са припоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица.</i> Физ. VIII кл, 1965, 71. <i>Разливането и затварянето на сиропа става в предварително почистени, измити и загрети стъклени балони с вместимост 25 л или в бутилки с различна вместимост.</i> М. Киров, ТК, 67. |
| − | + | ◇ <b>Вдигам / вдигна на балон</b> <i>някого.</i> <i>Разг.</i> Подигравам се, присмивам се на някого. <i>— В Търново, казват, имало десет хиляди от оранжевата гвардия. Младият се засмя. — Само това ни остава — да ни напердашат. Комунистите ще ни дигнат на балон. Как ни се смееха!</i> Ем. Станев, ИК 1, 486. | |
— Фр. ballon. | — Фр. ballon. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> балон. <i>Балонна тъкан.</i> | |
| + | |||
| + | ◇ <b>Балонна гума</b>. Пневматична автомобилна гума с по-широк профил и ниско налягане (от 1 до 5 см<sup>2</sup>) която осигурява по-спокоен и мек ход. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`НЗАЙДЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> 1. Непромокаем плат за шлифери. | |
| − | |||
| − | 1. Непромокаем плат за шлифери. | ||
2. Шлифер. | 2. Шлифер. | ||
| Ред 39: | Ред 35: | ||
— Нем. Ballonseide. | — Нем. Ballonseide. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Балон (във 2 знач.). <i>От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балончета, навързани на конец.</i> Вл. Полянов, ПП, 76. <i>На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки.</i> Ал. Бабек, МЕ, 68. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЛООБРАЗУ`ВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който участва при образуване, определяне на бал<sup>2</sup> (в 1 знач.), на общата, цифрова оценка от успеха на изпитните предмети при конкурс и под. <i>Балообразуващи предмети са български език и математика.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЛО`САМ</b>. Вж. <em>балосвам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>, <b>бало`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Преча на някого в работата му, като отвличам вниманието му с нещо; залисвам, забаламосвам. <b>балосвам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>бало`сам се</b> <i>св., непрех.</i> Не се занимавам с това, което трябва, залисвам се, разсейвам се с нещо; балтавя се. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛО`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:14, 6 октомври 2013
заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. Известно е, че нашата страна е богата с топли извори, .. Около много от тях са построени прекрасни* балнеосанаториуми, почивни станции и плажове с минерална вода. Н. Ненков и др., БС, 3.
БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до балнеотерапия; балнеолечебен, балнеоложки. Балнеотерапевтични* средства. Балнеотерапевтични методи.
БАЛНЕОТЕРА`ПИЯ ж. 1. Дял от балнеологията, в който се изучава лечебното действие на минералните води и на лечебната кал.
2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение.
БАЛНЕОТЕ`ХНИКА ж. Клон от санитарната техника, в който се прилагат мероприятия и съоръжения за запазването и най-целесъобразното използване на минералните води и лечебната кал.
БА`ЛНО нареч. Диал. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. и лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва тъга, че някой е в потиснато настроение. Что ти е, Мито, най-жално, / най-жално, Мито, най-бално. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 23.
БА`ЛО, мн. -а`, ср. Диал. Дебел тепан домашен вълнен плат за дрехи — аба, шаяк. В широката бусарска стая брат ми разкрои на една дълга маса саите от черно домашно бало. Кр. Григоров, ОНУ, 115. Облекло правено* от платно, от бало, от сукно, от всякаква тъкан и от кожи. Д. Манчов,* БЕ II, 19. // Само мн. Различни видове от този плат. Тая шарена тълпа нахлу в абаджийската чаршия, .. и сякаш потъна безследно в човешкото гъмжило сред петдесетте дюкяна от двете страни на широката улица, скрити на тъмно зад високите навеси, гдето лежаха на сушина денкове с вълна и всякакви сукна — аби от дебели бала. А. Христофоров, А, 116.
БАЛО`Н м. 1. Летателен уред, който се състои от леко сферично или крушовидно тяло от непропусклива материя, напълнено с по-лек от въздуха газ, и от кош, предназначен за въздухоплавателите и за товар. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 30. Тогава един ловец каза, че ще отиде да си вземе пушката, ще го надупчи на решето, ще му излезе въздухът и съвсем мирно и тихо ще си падне над къщите. .. Учителят каза, че това вече съвсем ще стане, защото балонът е пълен с хелий. Й. Радичков, ГП, 95. Руският военен балон при своето издигане вчера претърпя тежки повреди. Между другото обвивката на балона се пукна. Ранени няма. БД, 1909, бр. 13, 3.
2. Детска играчка от еластична обикн. цветна материя (каучук, пластмаса), която при надуване получава сферична или цилиндрична форма; балонче. — Татко — извика детето, като дотича развълнувано при нас, — На онова момче му купиха балон! Б. Райнов,* ЧЪ, 121. Надувам балон.
3. Подобен еластичен надуваем предмет за отчитане на количеството алкохол в кръвта, предимно на шофьори.
4. Техн. Стъклен или метален съд с кълбовидна или цилиндрична форма и различно предназначение. Тя [лампата на Лодигин] представлява стъклен балон, пълен с въздух, в който са припоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. Физ. VIII кл, 1965, 71. Разливането и затварянето на сиропа става в предварително почистени, измити и загрети стъклени балони с вместимост 25 л или в бутилки с различна вместимост. М. Киров, ТК, 67.
◇ Вдигам / вдигна на балон някого. Разг. Подигравам се, присмивам се на някого. — В Търново, казват, имало десет хиляди от оранжевата гвардия. Младият се засмя. — Само това ни остава — да ни напердашат. Комунистите ще ни дигнат на балон. Как ни се смееха! Ем. Станев, ИК 1, 486.
— Фр. ballon.
БАЛО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от балон. Балонна тъкан.
◇ Балонна гума. Пневматична автомобилна гума с по-широк профил и ниско налягане (от 1 до 5 см2) която осигурява по-спокоен и мек ход.
БАЛО`НЗАЙДЕ, мн. няма, м. Остар. 1. Непромокаем плат за шлифери.
2. Шлифер.
— Нем. Ballonseide.
БАЛО`НЧЕ, мн. -та, ср. Балон (във 2 знач.). От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балончета, навързани на конец. Вл. Полянов, ПП, 76. На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки. Ал. Бабек, МЕ, 68.
БАЛООБРАЗУ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който участва при образуване, определяне на бал2 (в 1 знач.), на общата, цифрова оценка от успеха на изпитните предмети при конкурс и под. Балообразуващи предмети са български език и математика.
БАЛО`САМ. Вж. балосвам.
БАЛО`СВАМ, -аш, несв., бало`сам, -аш, св., прех. Диал. Преча на някого в работата му, като отвличам вниманието му с нещо; залисвам, забаламосвам. балосвам се страд.
БАЛО`СВАМ СЕ несв.; бало`сам се св., непрех. Не се занимавам с това, което трябва, залисвам се, разсейвам се с нещо; балтавя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАЛО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от
