Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/535“
Mister sou (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й.</i> М. Балабанов, С (побълг.), 115. <i>Днес | + | <i>отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й.</i> М. Балабанов, С (побълг.), 115. <i>Днес всите почти народи ся познават, .. и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят.</i> Ч, 1871, бр. 9, 260. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЯ`КЪДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Навсякъде, вред. <i>Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка, / покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. <i>Членовете на читалищата, .., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение.</i> Ч, 1871, бр. 12, 359. <i>Над поле и път, и сграда — / всякъде се вие сняг / и като памучец лек / пада.</i> К. Христов, ПХ, 9. | ||
| − | < | + | — Други форми: <em>ся`къде</em> (простонар.) и <em>свя`къде</em>. (диал.). |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЯ`КЪДЕШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Диал.</i> Който е навсякъде, става навсякъде. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЯ`ЧЕСКИ</b> <i>нареч. Книж.</i> По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. <i>Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби, .. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре.</i> П. Вежинов, ДМ, 102. <i>Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуряваме всичката си логика и убедителност.</i> К. Величков, ПССъч I, 150-151. | |
| − | |||
| − | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен | ||
| − | |||
| − | <b>ВСЯ`ЧЕСКИ</b> <i>нареч. Книж.</i> По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. <i>Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби,.. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре.</i> П. Вежинов, ДМ, 102. <i>Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, | ||
— Рус. всячески. | — Рус. всячески. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`КАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вто`ча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал</i>. Вточвам<sup>1</sup>. <b>втакам се</b>, <b>вточа се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | <b>ВТА`КАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вто`ча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Втъкавам; вточвам<sup>2</sup>. <i>В платното втакат копринени нишки.</i> Ст. Младенов, БТР I, 365. |
| − | |||
| − | <b>ВТА`КАМ<sup>2</sup>, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | 2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам<sup>2</sup>, внаждам (Н. Геров, РБЯ). <i>Тясно ми е кожухчето, та го втакам.</i> СбНУ XXXI, 353. <b>втакам се</b>, <b>вточа се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`КАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втакам<sup>1</sup> <i>и от</i> втакам се; вточване<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`КАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втакам<sup>2</sup> и от втакам се; вточване<sup>2</sup>. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`КСАМ</b>. Вж. <em>втаксвам</em> и <em>втаксувам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`КСВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вта`ксам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | 2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). <b>втаксвам се</b>, <b>втаксам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТА`КСВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вта`ксам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Вреждам се за нещо. <i>— Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 41. | |
| − | |||
| − | 2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). <b>втаксвам се, втаксам се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | |||
| − | <b>ВТА`КСВАМ СЕ</b> <i>несв. | ||
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ). | 2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. τάξω ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 161). |
| − | + | ---- | |
<b>ВТА`КСВАНЕ</b> ср. <i>Диал. Отгл. същ. от</i> втаксвам <i>и от</i> втаксвам се; втаксуване. | <b>ВТА`КСВАНЕ</b> ср. <i>Диал. Отгл. същ. от</i> втаксвам <i>и от</i> втаксвам се; втаксуване. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТА`КСУВАМ,</b> -аш, <i>несв. | + | <b>ВТА`КСУВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>вта`ксам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. <i>Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла. / — Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. <b>втаксувам се</b>, <b>втаксам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВТА`КСУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втаксувам <i>и от</i> втаксувам се; втаксване. | <b>ВТА`КСУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втаксувам <i>и от</i> втаксувам се; втаксване. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ | + | <b>ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вталасъмя` се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛАСЪ`МВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмвам се; вталасъмяне, | + | <b>ВТАЛАСЪ`МВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмяване. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв. | + | <b>ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.</i>; <b>вталасъмя` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Рядко.</i> Вталасъмвам се; вталасъмям се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪМЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛАСЪМЯМ СЕ | + | <b>ВТАЛАСЪМЯМ СЕ</b>, -яш се, <i>несв.</i>; <b>вталасъмя се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Вталасъмвам се, вталасъмявам се. <i>— Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш, .., вампиря се, а пък жив се вталасъмя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42. |
| − | + | ---- | |
| − | <i>— Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42. | ||
| − | |||
<b>ВТАЛАСЪ`МЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване. | <b>ВТАЛАСЪ`МЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛАСЪМЯ` СЕ</b>. Вж. вталасъмявам се. | + | <b>ВТАЛАСЪМЯ` СЕ</b>. Вж. <em>вталасъмявам се</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ</b>. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се. | + | <b>ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ</b>. Вж. <em>вталасъмям се</em> и <em>вталасъмвам се</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВТАЛЕ`Н | + | <b>ВТАЛЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вталя като <i>прил.</i> За дреха — който прилепва до талията. <i>Една вечер Благой</i> |
Текуща версия към 22:36, 17 февруари 2015
отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й. М. Балабанов, С (побълг.), 115. Днес всите почти народи ся познават, .. и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят. Ч, 1871, бр. 9, 260.
ВСЯ`КЪДЕ нареч. Остар. и диал. Навсякъде, вред. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка, / покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Членовете на читалищата, .., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359. Над поле и път, и сграда — / всякъде се вие сняг / и като памучец лек / пада. К. Христов, ПХ, 9.
— Други форми: ся`къде (простонар.) и свя`къде. (диал.).
ВСЯ`КЪДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е навсякъде, става навсякъде.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВСЯ`ЧЕСКИ нареч. Книж. По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби, .. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре. П. Вежинов, ДМ, 102. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуряваме всичката си логика и убедителност. К. Величков, ПССъч I, 150-151.
— Рус. всячески.
ВТА`КАМ1, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вточвам1. втакам се, вточа се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТА`КАМ2, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Втъкавам; вточвам2. В платното втакат копринени нишки. Ст. Младенов, БТР I, 365.
2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам2, внаждам (Н. Геров, РБЯ). Тясно ми е кожухчето, та го втакам. СбНУ XXXI, 353. втакам се, вточа се страд.
ВТА`КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам1 и от втакам се; вточване1.
ВТА`КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам2 и от втакам се; вточване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`КСАМ. Вж. втаксвам и втаксувам.
ВТА`КСВАМ, -аш, несв.; вта`ксам, -аш, св., прех. Диал. 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).
2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). втаксвам се, втаксам се страд.
ВТА`КСВАМ СЕ несв.; вта`ксам се св., непрех. Диал. 1. Вреждам се за нещо. — Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари. Ив. Вазов, Съч. X, 41.
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. τάξω ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 161).
ВТА`КСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксвам и от втаксвам се; втаксуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`КСУВАМ, -аш, несв.; вта`ксам, -аш, св., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла. / — Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. втаксувам се, втаксам се страд.
ВТА`КСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксувам и от втаксувам се; втаксване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя` се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се.
ВТАЛАСЪ`МВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмяване.
ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Вталасъмвам се; вталасъмям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТАЛАСЪМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне.
ВТАЛАСЪМЯМ СЕ, -яш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вталасъмвам се, вталасъмявам се. — Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш, .., вампиря се, а пък жив се вталасъмя. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.
ВТАЛАСЪ`МЯНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.
ВТАЛАСЪМЯ` СЕ. Вж. вталасъмявам се.
ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.
ВТАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вталя като прил. За дреха — който прилепва до талията. Една вечер Благой
