Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/114“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
да се избави от неприятното съжителство, той поискай по-спокойно жилище. И понеже комунистите го смятали заслужил учен — дали му този държавен апартамент, конфискуван от някакъв представител на немски фирми и сътрудник на Гестапо, осъден от народния съд и разстрелян. | да се избави от неприятното съжителство, той поискай по-спокойно жилище. И понеже комунистите го смятали заслужил учен — дали му този държавен апартамент, конфискуван от някакъв представител на немски фирми и сътрудник на Гестапо, осъден от народния съд и разстрелян. | ||
| − | Лидия оглеждаше апартамента и се мъчеше да | + | Лидия оглеждаше апартамента и се мъчеше да отгадае кои мебели Бойдев е заграбил от „нещастната жертва на комунизма“. Жилището беше луксозно, строено нашироко. Холът, просторен като танцувален салон, имаше прозорци-врати с бели завеси на железни релси. „Не ги е купувал сега“ — помисли Лидия. Според нея надали бе купил и масивната разтегателна маса в средата на хола. И огромния персийски килим. И скъпия кристален полилей... От хола две врати водеха за спалните, между които имаше широка баня, облицована с бели плочки. А на противоположната страна на спалните, зад плюшената завеса с цвят каки, се разкриваше голямата холна стая-кабинет на учения. |
| − | „Човек без душевна свобода — продължаваше да мисли Лидия, като разглеждаше дългия бюфет в хола с грижливо прикътани зад стъклата му сервизи, кристални чаши, вази и статуетки, нелишени от художествена стойност | + | „Човек без душевна свобода — продължаваше да мисли Лидия, като разглеждаше дългия бюфет в хола с грижливо прикътани зад стъклата му сервизи, кристални чаши, вази и статуетки, нелишени от художествена стойност и изящество. — Наблъскал ги е неартистично, като че е редил буркани в аптека!“ |
Този преднамерен порядък в апартамента създаваше у нея чувството, че не се намира в дом на жив човек, а в нареден с експонати музей. Тя дори помисли да каже на Бойдев: | Този преднамерен порядък в апартамента създаваше у нея чувството, че не се намира в дом на жив човек, а в нареден с експонати музей. Тя дори помисли да каже на Бойдев: | ||
| − | „Домът ти, голубчик, е нареден тъй, както и | + | „Домът ти, голубчик, е нареден тъй, както и душата ти: всичко е преднамерено. Всяко душевно движение у теб е с оглед на нещо; всяко намерение си има номер по ред... Ти целият си образец на предумишлен човек, като експонат на музей!...“ И би му казала това, ако не бе дошла, за да го спечели. |
| − | В нейната душа клокочеше ненавист към този човек и тя се боеше, че може да я издаде с някоя необмислена дума. Не обичаше да бъде двулична и ролята, която | + | В нейната душа клокочеше ненавист към този човек и тя се боеше, че може да я издаде с някоя необмислена дума. Не обичаше да бъде двулична и ролята, която и` наложиха да играе сега, я измъчваше. Би трябвало да прилича на някогашната, познатата на Бойдев Лидия, за да не събуди неговата подозрителност — и едновременно с това трябваше да изглежда някак съобразена с новите условия на живота, с промените, обърнали наопаки предишните отношения на хората. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:50, 28 септември 2015
Страницата е проверена
